Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2017

Специален гост

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Цеца Дойчинова, д.м.
Началник на Клиниката по инфекциозни болести, УМБАЛ „Д-р Георги Странски”, гр. Плевен


   

  

Завършила висше медицинско образование във ВМИ – София. Има придобита специалност по инфекциозни болести и магистратура по здравен мени­джмънт. От 2009 г. e утвърдена от ВАК за доцент след защитена дисертация през 2007 г., а през 2015 г. е хабилитирана за професор. От 2010 г. и до момента е началник на Инфекциозната клиника при УМБАЛ „Д-р Г. Странски”, гр. Плевен, ръководител на Катедрата по инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина, заместник-декан на ФОЗ, член на ФС на ФОЗ, член на АС на МУ–Плевен, републикански консултант по инфекциозни болести за Великотърновска, Ловешка и Габровска области. Научните  интереси са в областта на невроинфекциите, вирусните инфекции, Лаймската борелиоза, ХИВ/СПИН.
  
 

Проф. Дойчинова, моля представете Клиниката по инфекциозни болести в Плевен, която завеждате.

Преди всичко благодаря на екипа на сп. Мединфо, че отново проявявате внимание към Инфекциозната клиника в Плевенската университетска болница и респективно към нашата колкото интересна и отговорна, толкова и леко пренебрегвана специалност.

Обикновено ние влизаме в обсега на обществения интерес при поява на опасност от епидемия – грип, морбили, хепатит и др. Малко от младите новозавършващи лекари проявяват интерес към инфектологията. Търсят специализация обикновено по хирургия, кардиология, ендокринология, акушерство и гинекология, очни болести. Затова с гордост и задоволство мога да се похваля, че в

Клиниката по инфекциозни болести постъпиха трима млади новозавършили отлични студенти, които успешно започнаха специализацията си, а единият от тях дори вече взе специалност и са с голямо желание за учебно-преподавателска и научна работа.

Като ръководител на катедра искам да отбележа и факта, че в сектор „Епидемиология и паразитология” към катедрата имаме нов асистент по епидемиология, който е зачислен и на свободна докторантура, а по паразитология имаме редовен докторант. Както и в предишното си интервю подчертавам, че това дава надежда, че ще има приемственост между поколенията и че интересът към тези специалности не е съвсем изгубен. За ежедневните ни успехи в лечението на болните няма да говорим.


Кои са най-честите инфекциозни болести, с които се срещате във вашата практика?

Почти целогодишно лекуваме деца с ротавирусни чревни инфекции. Това заболяване е вексинопредотвратимо, но ваксината не е в задължителния имунизационен календар. Тя е препоръчителна, но явно все още не може да добие популярност. Независимо от това, ние успешно се справяме с лечението на малките пациенти.

Прави впечатление зачестяване на случаите на Херпес зостер. Заболяването засяга предимно хората на възраст 60+ години и тревожен факт е, че преобладават тежките форми, изискващи продължително и скъпоструващо лечение. През това лято имахме и няколко тежки вирусни менингоенцефалити, при които доказахме комбинирана вирусна етиология и то от по-редките причинители на невроинфекции. Една от причините за тези заболявания е изразената имуносупресия, доказана от нас със специфични изследвания, която се дължи не само на физиологично понижение на имунитета от възрастта и на съпътстващите хронични заболявания, но и на непрекъснатите стресови моменти, които повечето пациенти са преживели.

В момента има ендемичен взрив в Ловешка област от остър вирусен хепатит тип А. Голяма част от пациентите са насочени към нашата клиника. Това са предимно деца, като при някои заболяването протича по-тежко от обичайното. Каква е причината за този взрив, все още не е оповестено. Преобладават жители на гр. Луковит и съседните му села. Хепатит А се характеризира с цикличност в протичането си и поради това че ваксината срещу него също е само препоръчителна, явно се е натрупало неимунно население и по някаква причина е започнало епидемичното му разпространение.

По принцип в клиниката има голямо разнообразие от заболявания: освен гореспоменатите, непрекъснато лекуваме лаймска болест, инфекциозна мононуклеоза, остър вирусен хепатит тип В, бактериални чревни инфекции, тежки варицели, периодично болни с ХИВ/СПИН.


Във Вашата клиника има обособен сектор по СПИН. Колко са болните от СПИН в България към момента?

Да, секторът функционира от 5 години. Стараем се да следим всички новости относно това заболяване – и в лечението му, и в цялостното поведение към тези болни. За съжаление, не се очертава тенденция броят им да намалява, напротив – инфектираните в България са около 2600, от които около 1100 са на лечение. Секторът е четвърти по големина в България след София, Пловдив и Варна. След нас е Ст. Загора. Пациентите ни не са много, но до момента не срещаме особени трудности относно проследяването и лечението. На територията на болницата могат да се осъществят всички необходими изследвания с изключение на вирусен товар, но това се отнася за всички центрове (вирусният товар се изследва само в потвърдителната лаборатория по ХИВ/СПИН на НЦЗПБ, гр. София). Трудностите идват от високите стойности на медикаментите и реактивите за изследвания, което налага да се предвиди голямо перо от бюджета на държавата. Мониториране и лечение получават всички, независимо дали са здравно осигурени. Експертният съвет съвместно с НПО полага максимални усилия за обосноваване необходимостта държавните органи да се съобразят с нашите заявки за медикаменти и консумативи.


Как могат пациентите да се предпазят от инфекциозните заболявания и можем ли да говорим за превенция в това отношение?

Много от инфекциозните заболявания са ваксинопредот­вратими. Независимо от постиженията на приложната имунология (няма едра шарка, силно е снижена заболяемостта от рубеола, паротит, коклюш, полиомиелит, дифтерия, вече не лекуваме деца с остър вирусен хепатит тип В и Хемофилусен менингит, много рядко се развива тетанус) съпротивата срещу имунизациите става все по-актуална. Днес разполагаме с усъвършенствани варианти на ваксини, приготвени по технологии, които минимизират рисковете от нежелани странични реакции. Консервантът тимерозал след 2000 г. не се използва в ЕС, САЩ, Япония и други страни; касае се за технология, при която се работи с дрождеви, а не с човешки клетки и твърденията за вкарване на геноми от ваксиналните щамове в човешкия геном са абсолютно несъстоятелни. Многогодишни проследявания доказват, че сериозните усложнения след имунизация са несравнимо по-ниски, отколкото след естественото преболедуване. Ако ваксинацията се извърши при абсолютно здраво дете, може да се очаква само бързопреходна местна реакция при мускулно въвеждане на ваксината. Истина е, че в някои случаи имунизацията не дава 100% защита от разболяване, но ако все пак такова настъпи, то ще премине много по-леко и без усложнения.

Инфекциозните заболявания се отличават от останалите по една много съществена особеност – отказът на пациента да се лекува или профилактира може да повлияе върху здравето на други от общността. Това е защото освен биологична същност на всеки човек е присъщо социално поведение, изразяващо се в разнообразни връзки, създаващи предпоставки за пренос на инфекциозни причинители към други индивиди. Важна социална компонента на човешките взаимоотношения е отговорността към общественото здраве.


С есента и зимата идва и опасността от грипна епидемия. Какво ще ни посъветвате?

Да, вече се заговори по средствата за масово осведомяване за клиничните прояви, възможните усложнения и начините за превенция на това наглед невинно, но в някои случаи коварно заболяване. Много се е писало и говорило за острото му начало, високата температура, мускулните болки, главоболието, хремата, болките в гърлото. Специалистите обръщат внимание и на възможните тежки усложнения от страна на дихателната, сърдечно-съдовата и нервната системи, към които са предразположени хора с хронични заболявания. На пазара има противогрипни средства с доказана ефективност, но те трябва да се приложат в първите 24 ч., най-късно първите 48 ч. от началото на заболяването. Много сигурно средство за предотвратяване на инфекцията или за по-лекото преболедуване е противогрипната имунизация и сега е подходящият момент тя да се направи. Могат да се използват и имуностимулиращи медикаменти, като много от тях са българско производство и са с доказан добър ефект.


Изпитвате ли финансови затруднения в работата си?

По принцип да, но какво имам предвид? Много рядко в клиниката се съобразяваме с минималния болничен престой, изискуем по клинична пътека. Лекуваме болните докато можем да ги изпишем без опасност за здравето, живота или за поява на ранни усложнения. Не правим икономии от изследвания или медикаменти. Използвам случая да изкажа задоволството си от разбирането, което получаваме от болничното ръководство относно обезпечеността с медикаменти и възможността за етиологична диагностика, когато тя трябва да се извърши в София. Според нас болният трябва да напусне клиниката спокоен, че е излекуван достатъчно, за да бъде изписан. Ние също трябва да сме спокойни, че сме си свършили работата, както се очаква от нас. Разбира се, че това рефлектира върху парите, които харчи клиниката, тъй като излизаме от стойностите на клиничните пътеки. Това автоматично се отразява върху възнагражденията ни и мога да заявя, че персоналът на клиниката работи от любов към работата и то работи много добре, за което свидетелстват благодарствените писма на излекуваните, но финансовият еквивалент на работата ни е крайно незадоволителен. Не можем да заработим допълнително възнаграждение, което от друга страна ни огорчава, сравнявайки се с други клиники и специалности. Затова адмирирам от сърце тези млади хора, които искат да работят инфекциозни болести.


Имате разнообразни и отговорни задължения. Семейството как ви помага и имате ли възможност за отдих?

Да, наистина задълженията са ми много, но съм щастливка, защото през всичките години на лекарската ми практика съпругът и децата ми са стояли зад мен и са ме подкрепяли и помагали във всичко – и при безбройните дежурства, и за участията ми в симпозиуми и конгреси у нас и в чужбина, и за всичко, свързано с двете ми хабилитации. За съжаление, никой от синовете ми не се запали по медицината, но аз не съм и настоявала. За нея се иска призвание, а техните призвания бяха в други области. Надявам се някой от внуците ми да тръгне по моя път. Лекарската професия е адски трудна, но благодарността на пациента е несъизмерима. Колкото до отдиха – използвам всеки почивен ден и най-добре се чувствам със семейството си, когато съпругът, синовете, снахите (които между другото са прекрасни жени) и внуците ми са с мен.

Пожелавам на екипа на сп. Мединфо здраве и все такъв ентусиазъм в работата, за да продължим с нетърпение да очакваме всеки следващ брой!