Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2017

Често срещани зоонози

виж като PDF
Текст A
д-р Методи Попов1, д-р Васил Ушатов2
1MБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД, Инфекциозно отделение, гр. Дупница; 2Ветеринарна амбулатория „Ескулап”, гр. Дупница


Зоонозите са група от инфекциозни и паразитни болести, които могат да се предават от животните на хората и обратно.
Като „зооантропонози“ се означават заболяванията, които обикновено се предават от животните на хората. Такива са трихинелозата, антраксът, бруцелозата, шапът и др.
Като „антропозоонози“ се означават заболяванията, които обикновено се предават от хората на животните. Типичен пример е тениаринхозата (говеждата тения).
Тъй като зооантропонозите и антропозоонозите са изключително разнообразни, надали настоящата статия би могла да обхване всички в пълен обем и да ги охарактеризира.

 
По-често срещащи се зоонози в България

Лаймска болест

Лаймската болест е трансмисивна инфекция. Човек заболява при ухапване от кърлеж от рода Ixodes, заразен с B. burgdorferi. След инкубационен период от около 2-3 седмици на мястото на ухапването се появява т.нар. еритема мигранс (зачервяване, което някои автори оприличават на биволско око). Човек може да не знае, че е ухапан от кърлеж и заболяването директно да премине във втори или трети стадий. За втория стадий са характерни уврежданията на нервната, сърдечно-съдовата система и опорно-двигателния апарат. За трети стадий най-характерни са уврежданията на ставите, изразяващи се в болки, подуване и ограничение на движенията в засегнатите стави, най-често коленните. В крайните етапи може да се получат деформации, както и костни и фиброзни анкилози.

Диагнозата се базира на търсенето на специфични антитела. От лаймска болест по-често се засягат около 40 вида топлокръвни животни, като по-често за България е характерно боледуването на кучета.

Трансмисията на борелията се извършва чрез ухапване и последващо инокулиране на борелите. Вектор на трансмисията се явяват два вида пасищни кърлежи – Ixodes ricinus и I. per­sul­catus. Характерен трансмитер за България е Ixodes ricinus.

Диагностицирането на лаймската болест при кучето е комплексно мероприятие, поради това че самата инфекция има атипична клинична картина. Като специфична мярка за предотвратяването на трансмисията на лаймската болест при животните (кучетата) се препоръчва да се направи ваксинация с рекомбинативна ваксина – Recombitec или Nobivac-Lyme.

Марсилска треска

Марсилската треска (известна още като средиземноморска треска или Boutonneuse fever) е остро инфекциозно заболяване с причинител Рикетсия конори (Rickettsia conorii). Възниква при ухапване от заразени кърлежи, а основните признаци са треска, обрив и характерно петно на мястото на ухапване – Tache Noire. За поставянето на диагнозата е важна информацията за контакт с кучета, ухапването от кърлеж и характерният обрив.

Фигура 1: Таш ноар

  

Ку-треската (Q fever) е зооантропоноза (заболяване, разпространено сред животни и хора). Причинява се от микроба Коксиела бърнети (Coxiella burnetii), При хората болестта започва внезапно с втрисане, повишаване на температурата, главоболие, болки в мускулите и най-вече на прасците. Появява се безсъние, но общото състояние остава сравнително запазено. За няколко дни температурата достига до 40°C, като се запазва за около две седмици с известни периоди на спадане. Възможна е поява на диария.

Основните признаци са от страна на дихателната система – ринит, зачервяване на гърлото, кашлица. На 3-4 ден от заболяването се появяват болки зад гръдната кост и бодежи в гърдите. Появява се продуктивна кашлица със слузни храчки, примесени дори и с кръв.

При тежките форми се засяга сърцето с признаци на ендокардит. Диагнозата се поставя на базата на анамнезата, епидемиологичните данни, клиничните признаци и лабораторно изследване. Изследва се подходящ материал за откриване на причинителя – плацента, абортирани плодове, изпражнения и др. Извършва се серологично изследване на кръвни проби. При човека насочваща стойност могат да имат данните за ендемичност на районите, професия на болния, данни от рентгеновото изследване.

Кримска-Конго хеморагична трес­ка (Febris haemorrhagica Crimea-Con­go) е вирусно заболяване, чийто причинител първоначално e бил изолиран от заболели от кримска хеморагична треска, а по-късно се оказва, че той е идентичен с вируса Конго в Африка.

Източник и преносител на инфекцията най-често са кърлежите от рода Hialoma marginatum marginatum, чиито личинки паразитират у зайци и птици, а възрастните форми – в селскостопански животни (коне, овце, кози и др.). Заразяването става посредством ухапване от заразени кърлежи. Нерядко се заразяват хора, които почистват животните от кърлежи и ги убиват, като ги смачкват с пръсти.

Медицинските работници се заразяват при контакт с кръвта на болни. Преболедуването води до траен имунитет (устойчивост на заболяване).

Инкубационният (скритият) период е 7-12 дни. В развитието на болестта се наблюдават три периода:

  1. Предхеморагичен (предкръвоизливен) период – най-често започва внезапно с втрисане, висока температура, главоболиe, отпадналост, болки в мускулите, кръста и корема, гадене, повръщане и диария. Лицето се зачервява, а очите са влажни и блестящи.
  2. Хеморагичен (кръвоизливен) период – между 3-я и 6-я ден от началото на заболяването се появяват кръвоизливи по кожата, кръвотечение от носа, кървене от венците, повръщане и изхождане на кръв, генитален кръвоизлив, кървави храчки, поява на язвички и ранички в устната кухина. Засилват се болките в корема, урината потъмнява. По-рядко се срещат белодробни увреждания (бронхопневмония), сърдечни увреди (учестен или забавен пулс, прескачане на сърцето, снижаване на кръвното налягане, шок), засягане на черния дроб (жълтеница), общомозъчни признаци (парези и парализи, гърчове).
  3. Реконвалесцентният (възстановителен) период продължава месеци, като болните се оплакват от болки по тялото, косопад, намалена потентност и неврастенични оплаквания.

Хеморагична треска с бъбречен синдром, известна още като епидемична нефропатия, е остро вирусно, особено опасно заболяване, пренасяно от мишевидни гризачи, което протича с характерен токсиинфекциозен, хеморагичен и бъбречен синдром. Представлява една от клиничните форми на болест, предизвикана от Hantaan-вирус.

Хеморагичната треска с бъбречен синдром е природноогнищна ин­фекция с изразен професионален ха­рактер. Среща се главно през пролетно-летните месеци, но може да се наблюдава и през останалите сезони. Наблюдава се в ендемични планински гористи райони, особено в планинските места за живеене (бараки, лагери и др.), където често има струпване на много гризачи. Заболяват горски работници, животновъди, екскурзианти, берачи на билки и др. Характерно за хеморагичната треска с бъбречен синдром е острото и силно повишение на остатъчноазотните тела. Диагнозата се потвърждава чрез изолиране на вирусите на опитни животни, тъканни култури или PCR. Използва се и серодиагностика.

Лептоспирозата (лат. Lepto­spi­ros), наричана още и заешка треска, е инфекциозна болест, от която боледуват най-често гризачите, а също и човекът, множество бозайници, птици и влечуги. Причинителят на заболяването е спирохета от род Leptospira. Заразяването става при контакт с болно куче или при къпане и газене в застояла блатна вода, замърсена с урината на болни животни. Човекът боледува от двете форми на лептоспирозата: едната протича тежко с жълтеница, наричана болестта на Вейл, а другата без жълтеница и е известна като водна треска.

Болестта на Вейл се причинява от L. icterohaemorrhagiae. Болестта започва с висока температура, тръпки, болки в мускулатурата и главата, появява се жълтеница, черният дроб е уголемен и болезнен, явяват се кръвоизливи по кожата и сърбеж. При изследване на кръвта се установява силна анемия, а в урината се съдържат жлъчни пигменти. Водната треска, или т.нар. доброкачествена лептоспироза, се причинява от L. pomona. Има същите признаци, както болестта на Вейл, но са слабо изразени (липсва жълтеницата) и оздравяването настъпва бързо, без да има последствие за организма.

Бруцелозата е бактериална инфекциозна болест – зооноза, която се предава на хората директно или индиректно от болни животни – основно домашни преживни животни и свине. Често протича като остро фебрилно състояние, но клиничната картина може да е много разнообразна. Инкубационният период е 7-28 дни. Началото е внезапно или постепенно. Бруцелозата може да има остър, подостър и хроничен ход, а симптомите зависят от засегнатите органи и системи и варират в широки граници: висока температура, втрисания, обилни изпотявания – особено нощем. При липса на лечение температурата при бруцелоза има ундулиращ характер – повишава се постепенно до 39-40°С, задържа се висока няколко седмици, след което спада и следва афебрилен период, след който може да има ново покачване. Поради тази причина бруцелозата е наричана още ундулираща треска. Общи прояви са отпадналост, загуба на апетит, главоболие, болки в мускулите. От страна на дихателната система – суха кашлица, катарални прояви, бронхити, пневмонии. Може да има увеличен черен дроб, слезка и лимфни възли. Симптоми от опорно-двигателния апарат – болки в ставите (артралгии) и мускулите (миалгии), септичен артрит под формата на моно- или полиартрит. Засягат се предимно големи стави – колянна, тазобедрена, сакроилиачна, раменна и др. Ангажира се околната тъкан, бурсите, мускули, сухожилия, кости. Засяга се и гръбначният стълб – по-често долните му отдели. При по-продължителен процес в ставите се развиват анкилози и контрактури и може да се стигне до инвалидизация. Симптоми от нервната система – депресия, летаргия, моно/полиневрити, менингити, менингоенцефалити. От страна на пикочо-отделителната система  – пиелонефрити. При мъжете може да се засегнат и тестисите (орхит), надсеменниците (епидидимити), простатата (простатити). При жените  – матката (ендометрит), маточните тръби (салпингит), яйчниците (оофорит), млечните жлези (мастит). Диагнозата се подпомага от: микробиологично изследване – изолиране на бруцелите на хранителни среди. Материали се взимат от кръв, урина, ликвор, костен мозък, ставна течност, тъканен аспират или биопсичен материал; PCR (доказване на нуклеинови киселини от бруцели чрез полимеразна верижна реакция); серология (доказване на антитела); алергична проба с бруцелин.

Лимфоцитарен хориоменингит е вирусна невроинфекция, която обикновено протича протрахирано, като менингит или менингоенцефалит и завършва най-често с пълно оздравяване. Заболяването е широко разпространено сред гризачи, кучета, свине и хамстери, които служат като резервоар на инфекцията. У нас се среща спорадично. Вирусът се отделя в околната среда предимно с урината и изпражненията на гризачите, с помощта на които става контаминирането на хранителните продукти и водата.

Заразяването става по алиментарен път, по-рядко по въздушно-капков и трансмисивен път чрез ухапване от насекоми. При внедряване на вируса по храносмилателен или дихателен път следва репликацията и навлизането му в регионалните лимфни възли, а оттам и в кръвообращението. Вирусът проявява афинитет предимно към централната нервна система – предизвиква лимфоцитарен хориоменингит и лимфоцитарен менингоенцефалит. Съществуват и безсимптомни форми на инфекцията, за което свидетелства наличието на антитела у неболедували индивиди.

Вирусът е рядка причина за конгенитална инфекция с прояви от страна на централната нервна система и други органи и системи, като микро- и макроцефалия, очни аномалии – хориоретинопатия, слепота, интракраниални калцификати със спастични квадрипарези, гърчове, изоставане в интелектуалното развитие. Симптоматиката напомня на тази при другите конгенитални инфекции – CMV, токсоплазмоза. Инкубационният период е от 1 до 7 дни. Началото е остро с прояви на остра вирусна инфекция.

Налице е висока температура, която може да бъде двувълнова, много силно главоболие, мускулни болки, адинамия, остър катар на горните дихателни пътища, многократни повръщания без облекчение, може и диария, полилимфаденопатия, морбилоподобен обрив. След 2-3 дни се появяват симптоми на менингорадикулерно дразнене, със или без втора температурна вълна, със засилване на главоболието и другите симптоми, поява на фотофобия, хиперестезия, общомозъчни симптоми. Понякога се наблюдават болки в корема, хепатоспленомегалия, конюнктивит, застойна папила. Диагнозата се поставя въз основа на епидемиологичната анамнеза, клиничната картина, ликворната находка. Потвърждаването на диагнозата се осъществява чрез изолиране на вируса от ликвора.

Анаплазмозата е кърлежово-преносима зооноза (метазооноза), векторна инфекция Ixodes ricinus и имаме предаването на инфекцията трансовариално. Трансмисията на аналплазмозата при човека се извършва чрез кържлежа Ixodes ricinus и Ripicefalus spp. Паразитът се предава в поколението на кърлежите – итрасовариално заразяване. Клиничната изява при животните е с наличието на хеморагични петна по непигментирането участъци. При направата на венопункция се установява наличието на тромбоцитопения и също при направата на ПКК еозинофилия. Левкопения по-рядко може да се установи левкоцитоза с олевяване, нормоцитоза, нормохромна анемия.

Фигура 2:

  

Диагностицирането освен на клиника и лабораторни показатели също се спомага от направата на кръвна натривка и намирането на морули. При провеждането на хоспиталните мерки се поставят в карантинно помещение, поставяне на централен венозен път, прилагане на общоукрепваща терапия, венозно амплициране на метронидазол, цефтриаксон, натриева сол – 1 g, субкутанно амплициране на пеницилини, прилагане на етиотропно лечение с имидокарп по схема. При направеното епидемиологично проучване за периода от 2014 до 2016 г. се установи наличието на клинично боледуващи животни – 15 случая с изразена сезонност през пролетно-летния сезон до късна есен. Като превантивна мярка при животните се препоръчва прилагането на спот-форми с депо действие и инспекция на тялото на животното след разходка.

Дирофилариозата е паразитно заболяване, което се трансмитира от комар. Самият паразит има развитие в сърдечно-съдовата система, като засяга сърцето. Етиология на дирофиларията – Diro­fila­ria immitis и Dirofilaria repens. Дирофиларията бива два вида – кожна форма и кръвен паразит; по-често срещан е кръвният паразит. Като за периода от 2014-2016 г. на територията на София-област и Кюстендилска област се установиха наличието само на 4 случая, като при два от тях се установи наличие при провеждането на аутопсия, а при другите два – при контролни посещения. Основният метод за диагностицирането на дирофиларията, който дава точност на 100%, е методът на Кнот. Снемането на статуса и другите лабораторни показатели са само насочващи – при тях се откриват вторичните усложнения от развитието на паразита. Дирофиларията при кучетата се манифестира с клиника на лесна уморяемост, асцит, промени в ПКК, базовия биохимичен профил и също промени в ЕКГ находката.

Фигура 3: Микрофилария по метода на Кнот


   

Фигура 4: Положителен снап тест за дирофилариоза


  

Медикаментозното лечение при дирофилариозата се базира освен на общо укрепващата терапия и на прилагането на препарата иметацин по схема от фирмата производител. Превантивна мярка се явява използването на спот-он разтвори с депо действие и прилагането на таблетки с абамектин (внимание за породна чувствителност) и/или прилагането на други таблетки с медикаменти, които подтискат развитието на микрофиларите.

Кожната форма на дирофилариозата се предизвиква от D. repens, при нея вектор се явява род Кулекс. На този паразит основно таргетно място е дермата и субкутисът. Клиничната форма се манифестира с пиодермия, ексориация и други. Също се установяват промени в ПКК и биохимичния профил, като също се установява и развитието или вече развил се атопичен дерматит. Лечението е етиотропно и е насочено към паразита, но и също към възстановяване на жизнените показатели. Терапевтичната процедура и последващото лечение продължава около 2-3 месеца, като е възможно настъпването на рецидиви. Превенцията е същата като при сърдечната форма на дирофилариозата.

Фигура 5: Атопичен дерматит, вследствие на D. repens

 
Фигура 6: Пиодермия, вследствие на D. repens

 

Фигура 7: Дирофилариоза патоанатомичен препарат с Dirofilaria immitis