Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 9 2017

Специален гост

виж като PDF
Текст A
д-р Петко Карагьозов
Началник на Отделението по интервенционална гастроентерология, Аджибадем Болница Токуда, гр. София


  

Завършва медицина през 2004 г. в МУ-София. През периода февруари 2005 – август 2011 специализира и работи в Клиниката по гастроентерология и хепатология на ВМА гр. София под ръководството на проф. д-р Крум Кацаров и проф. д-р  Димитър Таков. През декември 2012 г. придобива специалност по гастроентерология.

От 01.09.2011 г. е част от екипа на Болница Токуда, а от 01.02.2015 г. завежда Oтделението по интервенционална гастроентерология към Втора клиника по вътрешни болести. Преминал е курсове по гастроентерология и терапевтична ендоскопия в Германия, Чехия, Холандия и Италия. Член е на Европейското дружество по гастроинтестинална ендоскопия (ESGE), Американското дружество по гастроинтестинална ендоскопия (ASGE), Българското научно дружество по гастроентерология.

  

Д-р Карагьозов, вие ръководите Отделението по интервенционална гастроентерология. Разкажете ни повече за него?

Отделението по интервенционална гастроентерология съществува самостоятелно от около три години. Спецификата на работа в него наложи обособяването му като отделна структура към Клиниката по гастроентерология. При нас работят шестима лекари, включително специализанти. Разполагаме с 20 легла и покриваме целия спектър от заболявания в областта на гастроентерологията – от класическото консервативно лечение на пациенти с декомпенсирани хронични заболявания (чернодробна цироза), пациенти с тласъци на хронични възпалителни заболявания (болест на Крон, язвен колит) и всякакви други, налагащи стационарно и консервативно лечение, до целия набор от интервенционални процедури в специалността.

Смея да твърдя, че при нас с много малки изключения се извършват всички видове интервенционални ендоскопски и перкутанни процедури в областта на гастроентерологията и по тези параметри не отстъпваме на нито едно европейско отделение. Ние правим както рутинната ендоскопска диагностика (горна и долна ендоскопия с възможност за хромоскопия, детекция на преднеопластични лезии на стомаха, хранопровода и дебелото черво), така и всички практически свързани терапевтични интервенции (кръвоспиране, премахване на полипи, премахване на лезии с по-големи размери, всички техники на ендоскопска мукозна резекция, възстановяване на проходимостта на кухи органи – стентиране на дванадесетопръстник, на хранопровод, на колон, лигиране на варици, поставяне на гастростоми и сонди за хранене и т.н.), а също и интервенции през кожата (дренаж на жлъчни пътища през кожата, дренаж на абсцесни кухини, вземане на биопсия от туморни формации в коремната кухина).

Но нещото, с което най-много се гордеем, е че през последните години силно развихме билиопанкреасната ендоскопия и постепенно се оформихме като един от най-големите центрове в страната за ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография и всички свързани с нея терапевтични интервенции. Отделно в клиниката разполагаме с единствения в района апарат за дигитална холангиопанкреатоскопия, с помощта на който директно влизаме в тези канали и можем да взимаме биопсии под пряк визуален контрол или да разбиваме камъни с лазер. Така че в тази област сме затворили целия цикъл и можем да правим абсолютно всичко, което се прави в една модерна европейска клиника. Вече извършваме около 600 ендоскопски ретроградни холангиопанкреатографии на година, което е голяма цифра, включително за европейски център.

Другото, което е много специфично за нас, е че ние поддържаме тясна колаборация с другите отделения и клиники в болницата. За някои неща работим съвместно с нашите колеги хирурзи – извършваме интервенции върху жлъчните пътища, комбинирани с лапароскопска интервенция (напр. за премахване на жлъчния мехур) или имаме комбиниран подход с гръдните хирурзи, като например при лечението на бронхоезофагеални и трансезофагеални фистули.

Ползваме и голяма част от инструментариума на колегите уролози – например при екстракорпорална литотрипсия на панкреасни камъни и трудни камъни в жлъчните пътища.


Защо избрахте тази специалност и с какво ви спечели тя?

Нямах възможност да избирам и всъщност за две неща в живота си не съм мислил – първо, дали да стана лекар и второ, дали да стана гастроентеролог. Първото го реших заради личния пример на баща ми и дядо ми, които са лекари, а да се запаля за гастроентерологията, най-много помогна баща ми, който е известен ендоскопист-гастроентеролог в Габрово.


Кои са професионалните ви цели, които сте си поставили занапред?

Гастроентерологията е наука, която постоянно се развива и ние трябва непрекъснато да я догонваме. Все още има направления, които не сме развили – основните причини за това са липсата на специфична скъпа апаратура и липсата на достатъчно време.

Едното направление, в което имам амбицията да се развием, е ендоскопската ехография и свързаните с нея диагностични и терапевтични интервенции. Другото, което трябва да се доразвие, е ендоскопската субмукозна дисекция – това е сравнително нова интервенционална техника, която дава възможност да се отстраняват по-напреднали и подлигавично разположени тумори на ГИТ с ендоскопски достъп, ендоскопски процедури при ахалазия и др. Това са техники, които съществуват и са рутинни в света, но при нас все още не са навлезли или навлизат по-бавно.


Какво искате да се чуе от нашите читатели?

В България няма скрининг програми за откриване на ранни тумори на стомаха и храносмилателната система. Докато в Западна Европа и САЩ в скрининга за колоректален карцином пациентите се разделят на групи, в зависимост от това дали имат стандартен риск, или са с повишен риск във връзка с фамилност или във връзка със съпътстващи заболявания, носещи подобен риск. Всеки пациент, който е над 50 год., е добре да се подложи на профилактична колоноскопия дори и да няма симптоми, а фамилно обременените пациенти – и по-рано. За съжаление, повечето пациенти, идващи при нас, са със заболявания в напреднали стадии. При нас успяхме да създадем зона, в която се работи комплексно. Персоналът е обучен на грижа към пациента от идването му до възстановителния период след извършването на интервенцията и за наблюдение на очаквани усложнения.


Участвал сте в много стажове и курсове в Западна Европа и Света. Какво ви върна в България?

Чисто психически не се чувствах добре. От една страна, тук могат да се случат неща, които не могат да се случат другаде. От друга страна, където и да отидеш, оставаш чужденец – и за колегите, и за пациентите си, а аз не можах да се преборя с това. Не смятам, че нещата които съм видял там, не могат да се реализират тук. Опитваме се с по-малко пари и с повече желание да достигнем това ниво, на което е западната медицина. Освен това всички останали в екипа ми са по-млади от мен и разчитам, че те също имат достатъчно ентусиазъм да четат и да се доказват. Така желанието им да се развиват в различни области ни прави по-комплексни и по-полезни за пациента.

Другото, което се опитваме да направим, е контактът ни с болния да не приключва със свършването на клиничната пътека, а да начертаем пътя му оттук нататък – той да знае какво му предстои да се случи, да бъде контролиран и проследяван, т.е. да си остане наш пациент и занапред.


С какви трудности се сблъсквате в ежедневната си практика?

Трудностите са от най-различно естество – от чисто организационно, пътечно, финансово, материално, инструментално и т.н., и с тях се сблъсква всеки човек, работещ в сферата на здравеопазването. Чисто медицинските трудности са решени при нас до голяма степен, поради факта че болницата е организирана така, че винаги можем да поискаме помощ от колега от друго звено. В случая в нашата практика най-често се обръщаме спешно към хирурзи и реаниматори. Комуникацията с тях тук е лесна, те са склонни да ни помагат и мислим еднакво, което е много важно, защото винаги трябва да има хора, които да имат готовност да посрещнат евентуално мое усложнение и на болния да му бъде предложено по-нататъшно лечение.

Най-важното е, че пациентът трябва да бъде в постоянна безопасност, а тя се осигурява, когато има 100% готовност да бъдат посрещнати всякакъв риск и усложнения, което е много по-важно от персоналните умения на даден лекар.


Ще ни разкажете ли за интересен случай от вашата практика?

Всеки ден има такива. Ако няма, за нас денят не е пълноценен. Винаги се случва нещо ново, а ако ние нямаме нещо планирано, то колегите ни го изпращат. Например наскоро имаше жена с остро запушване на жлъчните канали, която беше критично болна и не можеше да бъде изведена от реанимация. С колегите направихме успешна ЕРХПГ вместо под рентгенов, под ултразвуков контрол направо на леглото в реанимацията. Това е един от случаите, към който сме подходили творчески.


Как релаксирате? Остава ли ви време за хобита?

По принцип съм ловец, но малко ме е срам да го кажа. Миналата година успях да отида на лов веднъж, а тази година все още не съм успял. Опитваме се с приятелката ми да пътуваме за по няколко дни в годината в Европа с кола, като така, когато не съм на работа, се опитвам да си набавям адреналина, с който съм свикнал.

Моята философия е, че не можеш да бъдеш добър в нещо без да му си се отдал почти изцяло. Специално в медицината човек наистина трябва да е посветен и отдаден, за да постигне някакви добри резултати. Призванието не свършва с работното време – ние не сме чиновници. Ако един лекар иска да бъде на ниво, трябва и доста да пътува, да посещава курсове, семинари, да сверява часовника си поне 3-4 пъти в годината, което е свързано с допълнително отсъствие от семейството. Затова се опитвам да бъда и по-толерантен към хората, с които работя, и да не очаквам да мислят като мен, защото близките ни плащат високата цена на нашата професия.