Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2018

Специален гост

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Стефан Стефанов
Началник на Клиниката по ревматология, кардиология и хематология към СБАЛДБ, гр. София


Доц. Стефан Стефанов завършва висшето си образование по медицина в Медицинския факултет на МА, София през 1983 г. Придобива специалност по детски болести през 1992 г. и по детска ревматология през 1997 г. Специализира детска ревматология във Финландия, Германия и Италия, владее ставна ехография. От 1989 г. е последователно асистент, старши асистент, главен асистент в Детска ревматологична клиника, Катедра по педиатрия, МУ-София. От 2011 г. е доцент по педиатрия към Катедрата по педиатрия, МУ-София, а от 2016 г. е началник на Клиниката по ревматология, кардиология и хематология, СБАЛ по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“ ЕАД, София.
   

доц. Стефанов, какво повече можем да научим за Клиниката по ревматология, кардиология и хематология към СБАЛДБ, която ръководите?

Клиниката е по ревматология, кардиология и хематология, като 10 от леглата са за деца с ревматологични заболявания и са напълно достатъчни. В България има 10 лекари със специалност по детска ревматология, като при нас работят 4 от тези специалисти и всички многократно са специализирали в чужбина.

Тя е единствената специализирана клиника по детска ревматология в България. Създадена е през 1985 г. от проф. И. Бойкинов, който е доайена на специалността у нас. Оттогава функционира и като самостоятелна клиника – първоначално като Клиника по колагенови и ревматични заболявания, после като Клиника по ревматология и сега вече като Клиника по ревматология, кардиология и хематология. Тук е мястото, където се специализира детска ревматология и се провежда държавният изпит по специалността.


Какъв е обемът дейности, който покривате?

В Клиниката се лекуват всички ревматични заболявания при децата – ювенилен идиопатичен артрит (с неговите седем разновидности), системен лупус еритематодес, ювенилен дерматомиозит, склеродермия с различните форми, васкулити, като най-честите са Хенох-Шьонлайн пурпура и болест на Кавазаки. Също така и бързопреходните артрити (т.нар. реактивни, постинфекциозни), които възникват след чревни инфекции, инфекции на горните дихателни пътища и др. Лекуват се и заболявания, при които част от симптомите са ставни болки и/или артрит, също така остри и хронични остеомиелити, септични (гнойни) артрити и др.

Патологията е всеобхватна – както свързани с остри и хронични инфекции и състояния, така и системни заболявания на съединителната тъкан, автовъзпалителни заболявания и васкулитни синдроми.


Наболял е въпросът и с липсата на кадри, каква е ситуацията с този проблем при вас?

Интересът към специалността детска ревматология е видим и осезаем. В нашата клиника към момента няма проблем с кадрите. В последните години младите лекари проявяват интерес към специалността, което се отразява и в броя на специализиращите колеги. От 10 лекари със специалност по детска ревматология, 6 работят в София, а в клиниката ни специализират още трима млади специализанта.


С какво ви спечели ревматологията, за да я изберете за ваша специалност?

Специалността е много интересна и всеобхватна в клинично отношение, заболяванията се изявяват с прояви от всички органи и системи. Диагностиката е по-трудна, използват се диагностични критерии, които са както клинични, така и лабораторни (имунологични, биохимични, рентгенологични, ехографски и др.) и хистологични. Някои от заболяванията са остри, но повечето са с хронично протичане и като цяло са редки за детската възраст.

В ревматологията „ръка си подават“ и нефрология, и офтал­мология, ортопедия, кардиология, неврология, генетика, кожни и др. специалности… и освен всичко това има и много имунология. Предизвикателствата са много.


Виждате ли някаква тенденция в ревматологичните заболявания?

Не бих казал, че има промяна в честотата на заболеваемостта. Може да се каже, че за последните 30 години само един факт е фрапиращ: броят на децата с остра ревматична болест рязко намаля. В миналото са боледували 100-300 деца на 100 000 детско население, а сега цифрата е под 0.5. Факт, който може да се обясни с различни причини – подобрени условия на живот, подобрение в първичната профилактика на стрептококовите инфекции, както и всички фактори, които подобряват здравословното състояние на децата.

Такава е и честотата на ревматичната болест и в развитите страни.

От друга страна, останалите заболявания по-скоро са с непроменена честота. Много от ревматологичните болести, които по-рядко са се срещали в миналото, сега са разпознаваеми и диагностицирани. Пример за това са болестта на Кавазаки, както и някои други васкулити, и особено автоинфламаторните болести и синдроми. До преди 15-20 години автоинфламаторните заболявания не се и познаваха. Касае се за възпалителни заболявания, дължащи се на генетично детерминирани дефекти в системата на вродения имунитет на организма. По клиничната си характеристика приличат на автоимунните болести, но при тях не се установяват автоантитела и автореактивни Т-клетки. Това е нещо ново и натам са насочени диагностичните усилия. Диагностиката е трудна, също и генетичното им потвърждение. Все още е проблем и терапевтичното поведение.

Други съвременни тенденции в ревматологията са: търсене и намиране на нови имунологични и образни критерии за ранна диагностика, продължителност на лечението, навлизане на фармакогенетиката в ревматологичната практика, персонализиране на терапията, схемите на лечение, навлизане на т.нар. биологично лечение. Виждат се и ефектите, а именно – ефективно лечение с намаляване на честотата и тежестта на усложненията, напр. деформитети на крайниците, изоставане в растежа, остеопороза и много други, дължащи се както от болестта, така и от терапията. Децата се развиват правилно, без хоспитализъм и с добра психосоциална адаптация.


На какво ниво е рехабилитацията в детската ревматология?

В диагностиката и медикаментозното лечение на ревматичните заболявания при децата има много постижения, но не така са нещата, когато заговорим за рехабилитация. Проблемът е в кадрите и в специализираните заведения, подготвени и специализирани за лечението на деца с възпалителни ставни заболявания.


Липсата на специфична рехабилитираща терапия от съществено значение ли е за пациентите ви?

В последните години с по-агресивните методи на лечение и специално с биологичното лечение се постигат много бързи терапевтични ефекти. Намалява се честотата на костните и ставни деформитети, усложнения и състояния, нуждаещи се от по-активна рехабилитация. По тази причина рехабилитационните процедури вече не се изискват в този обем, в който бяха в миналото. Не трябва обаче това да омаловажава ролята и мястото на рехабилитационните методи на лечение, те са необходими.


Какво още ви липсва, за да се почувствате на световно ниво?

В клиниката се провежда лечение и диагностика на ревматичните болес­ти на съвременно ниво.

Разполагаме с необходимата база, лаборатории и лекарства, също и кадри. Това, което би подобрило дейността в клиниката е може би по-добрата и бърза колаборация със специалисти от другите педиатрични специалности. Клиниката е разположена в единствената за страната педиатрична болница и колаборацията е отлична, но все още има някои специалности, които функционират в други болници. Обединението на всички педиатрични специалности в една болница би подобрило лечебно-диагностичната и спешната помощ на децата.


Как успявате да релаксирате в натовареното си ежедневие? Имате ли хобита?

Хобито е нещо, което се прави с удоволствие и по-често. То е свързано с физическите възможности или времето, което човек може да отдели, желанието да върши едно или друго, променя се във времето, както и човекът. Моите хобита са разходка в планината, ски, хубав театър или книга. В миналото това бяха ски, плуване, спорт, сега повече са разходките в планината, с удоволствие разпускаме и на село. Но винаги вкъщи хубавите книги се четат много, редовно и с удоволствие посещаваме театър и опера, не сме се отказали напълно и от спорта.