Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 10 2018

Влияние на респираторните инфекции върху алергичния ринит

виж като PDF
Текст A
д-р А. Спасова, дм
МБАЛББ „Света София”, гр. София


Острите респираторни вирусни инфекции са най-честите причини за заболеваемост в детската възраст. Те могат да засегнат различни части на носоглътката трахеобронхиалното дърво. В зависимост от локализацията те се разделят на: ринити, риносинуити, тонзилити, фарингити, отити, ларингити, ларинготрахеити, бронхити, бронхиолити, пневмонии.

Основни етиологични причинители на острите инфекции на дихателните пътища при деца са респираторните вируси. Като вирусно заболяване те имат ясно изразена сезонност, с пикова честота в есенно-зимния сезон и ранна пролет. Децата от 1 до 5 год. боледуват значително по-често в сравнение с по-големите и възрастните. Тази склонност се дължи на специфичните особености на детската имунна система.

Най-честите вируси, причиняващи остри респираторни инфекции, са риновирусите, парагрипните, грипни вируси, респираторно-синцитиалните вируси и някои класове аденовируси. Вирусите имат изразен тропизъм към респираторния епител. Инвазията в епителните клетки индуцира локална възпалителна реакция и хиперсекреция на мукус. Тези промени водят до изява на клинична симптоматика, която може да бъде много сходна при различните причинители. Това означава, че по клинично протичане не е възможно да се определи етиологичният причинител. Още по-трудно е да се разграничи вирусна или бактериална етиология има дадена инфекция.

Алергичният риносинуит клинично се дeфинира като симптоматично разстройство на функцията на носа като резултат на ИгЕ медиирано възпаление на назалната лигавица след контакт със специфичен алерген.

Той включва комплекс от симптоми, най-вече от носа и очите:

  • Ринорея
  • Запушване на носа
  • Сърбеж в носа
  • Кихане

Фигура 1: Дете с обострен алергичен риносинуит

Много често в клиничната практика се налага да се лекуват пациенти с възникнали обостряния на алергичния риносинуит. Една от причините е свързана с остри респираторни инфекции.

През последните години сериозен здравен проблем представляват алергичните риносинуити, обострени след поява на остра респираторна инфекция. Случаите се проявяват значително по-често в училищна и юношеска възраст.

Основната симптоматика при алергичните ринити (риносинуити) се владее от класическите симптоми на заболяването, като могат да се добавят:

  • Главоболие.
  • Температура.
  • Адинамия.
  • Кашлица.
  • Болки в ушите.

Един от симптомите, който тревожи основателно родителите, тъй като има специфичен характер и трудно се повлиява от симптоматични средства, e кашлицата. Каш­личните рецептори се разполагат в ларинкса, трахеята и в зоната на карината, като се разпростират до субсегментните бронхи. Най-чувствителните са разположени в ГДП, което означава, че това е най-важ­ната функционална зона.

Кашлицата се дължи на постназално стичане на секрет от носната кухина и/или носоглътката по задна фарингеална стена. Тя е с фарингеален или ларинготрахеален характер, причинена от увеличеното количество и гъстота на секрета и затруднена евакуация от епифаринкса. Кашлицата в други случаи е суха, с усещане за „чуждо тяло” в ГДП. По-изразена е нощно време, когато стичащият се секрет дразни рефлекторните зони.

Острите респираторни заболявания са причина за честите обостряния на алергичния синуит, по-затегнатото му протичане и протрахиране. Често при ненавременно започнато и неадекватно лечение се сформират усложнения:

  • Заден ринит.
  • Синобронхит.
  • Бронхиектазии.

Лечението на обострения алергичен риносинуит включва:

  • Антихистамини:

- Назални.

- Перорални.

  • Деконгестанти.
  • Промивка с физиологичен разтвор.
  • Антибиотична терапия – при изо­лиран бактериален причинител (по антибиограма):

- Локална.

- Паретерална.

- Орална.

  • Дезобструктивна терапия при необходимост.
  • Симптоматични средства.

Алергичният ринит е широко разпространено заболяване в Европейския регион. Респираторните инфекции обострят и усложняват протичането му.
  
   
   
   
    
книгопис:
1.    Минчев П., Синобронхити в детска възраст, Мединфо, 2008, бр. 12.
2.    Гълъбов И., Инфекции на горните дихателни пътища, Практическа педиатрия, 2001, бр. 3, стр. 3-6.
3.    Galant, S. P. et R. Wilkinson. Clinical prescribing of allergic rhinitis in the preschool and young school-age child: what are the options? Biodrugs, 15, 2001, 7, 453-463.
4.    Hemila, H. Vitamin C and the common cold. Br. J.Nutr., 67, 1992, p-16.
5.    MacLeod C., et al. Adv. Ther. 2001, 18:75–78.
6.    Michael K. et al. Pediatric Inf. 2003, 223, s. 131-138.
7.    Minjer,K.R. Early childhood otitis media in relation to childrens attention – related behavior in the first six years of life. Pediatpics, 107, 2001, 5, 1037-1042.
8.    Pelton S. Otitis Media In: Principes and practice of pediatric inf. Disease, 2003.