Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2018

Какво трябва да знаем за „Синдрома на празния нос“?

виж като PDF
Текст A
Илиан Дойков, Димитър Пазарджиклиев, Диляна Вичева
Катедра по Оториноларингология, Медицински Факултет, МУ-Пловдив; УМБАЛ „Каспела“, Клиника по УНГ болес­ти, гр. Пловдив


Въведение

„Синдромът на празния нос“ е добре познат на българските оториноларинголози от последното десетилетие, но за жалост има все още недобри медицински познания по този проблем, тъй като се срещат пациенти, страдащи от него и именно тук е мястото на оториноларинголога да познава и да знае как да лекува настоящия синдром. Масивната хирургия на носа и околоносните кухини с ликвидиране на голяма част от носната лигавица е пагубно за пациента, който се лишава от възможността да диша свободно. Най-важното място за разпръскване на въздушния поток е носната клапа, описана от Минк през 1903 г. Много пациенти си мислят, че след като им се направи корекция на носа ще могат да продишат, но ако се засегне именно тази носна клапа, това може да доведе до трайно нарушение на носното дишане, както и да се отключат до голяма степен психологични отклонения и неразбиране от страна на пациента. Все още масово се практикува изрязване или изгаряне на долна носна конха, което води, от една страна, до липса на носна лигавица, която трябва да овлажнява, да пречиства вдишания въздух и да го филтрира, а от друга, превръщането на носната лигавица в съединителна тъкан, която губи своите свойства и най-вече се нарушава мукоцилиарният клирънс.

Първоначално пациентите се чувстват добре, но след това започват да се оплакват от запушен нос, крусти, кръвотечение и т.н.


Симптоми

Пациентите се оплакват от: парадок­сално носно запушване; широк носен дихателен път, при който усещат въздушната струя директно по задна фарингеална стена и се оплакват от постоянна кашлица; наличие на „сух“ нос; гъста слуз със струпеи; лоша миризма; променен глас и респираторна дисфункция; главоболие; намален вкус; епистаксиси; виене на свят; нарушение на съня и др.

Пациентите с наличен такъв синдром могат да имат симптоми на задушаване и неспокоен сън, което води до нарушено качество на живот и психическо здраве.


Диагноза

Диагнозата се поставя лесно чрез предна риноскопия или носна ендо­скопия, особено ако има отрязване на долна носна конха (Фиг. 1); на средна носна конха (Фиг. 2) или на долна и средна носни конхи. Стандартното изследване включва и КТ на околоносни кухини (Фиг. 3). Освен това се прилага и „тест с памук“, което ще рече, че на мястото на липсващата носна раковина се поставя памук и се отчита подобрението на носната проходимост (Фиг. 4).

Фигура 1: Изрязана долна носна конха

  

Фигура 2: Липсваща средна носна конха

 

Фигура 3: КТ на пациент със „синдром на празния нос“

 

Фигура 4: „Тест с памук“


Лечение

За съжаление, каквото и лечение да се провежда е не особено ефективно, тъй като липсата на носна лигавица е от съществено значение и няма да се възвърнат физиологичните  функции. Не случайно, оперативните интервенции на носа и околоносните кухини се извършват чрез функционална ендоназална синус хирургия. Защо именно се нарича „функционална“? Защото целта е да се премахне патологичната лигавица, а останалата видимо „здрава“ да се запази, за да функционира.

В днешно време се предлагат редица хирургични техники за подобрение на „синдрома празен нос“, а именно: имплантна тъкан, която се поставя на мястото, което е диагностицирано с теста с памук; алогенна ацелуларна дермисна тъкан на носната преграда и др. Важното е, когато се извършват хирургични интервенции на носа и олоконосните кухини, да не се достига до развитие на „синдром на празния нос“, т.е. операторът да има необходимите медицински познания. Естествено, при наличие на тумори, няма как да се избегне този синдром, защото радикалността при такива случаи е от значение.

Останалото лечение включва: солеви разтвори и гелове за овлажняване на носа; антибиотични локални капки и мехлеми, пригодени за нос; по време на сън да се спи с овлажнител в стаята, при някои пациенти има добро повлияване от CPAP апарати нощем; пациентът да се храни с гореща и пикантна храна; да живее на влажен климат; естрогенни кремове и други медикаменти.


Заключение

„Синдромът на празния нос“ понастоящем няма успешно лечение. Добре изградена колаборация между оториноларинголог и специалист по психично здраве би помогнала при тези пациенти да има сравнително добро качество на живот. Важността за познанието на този синдром е от съществена важност за българските УНГ специалис­ти. Досегът с такъв пациент трябва да бъде изключително внимателен и най-вече да се спазват правилата на добрата медицинска етика.
  

 

 
  
книгопис:
1.    Coste, A., Dessi, P., & Serrano, E. (2012, April). Empty nose syndrome. European Annals of Otorhinolaryngology, Head and Neck Diseases, 129(2), 93-97.
2.    Houser, S. M. (2007, September). Surgical treatment for empty nose syndrome. Archives of Otolaryngology – Head & Neck Surgery, 133(9), 858-863.
3.    Kern Eugene. https://youtu.be/LUUbHSEsJjM. Mayo clinic, USA.
4.    Илиев Г. Външна носна клапа: определение, патология, хирургично лечение, дисертационен труд, 2015, Варна.
5.    Вичева Д. Затруднено носно дишане в детска възраст, Медпост, 2015 (I); 2: 46-49.
6.    Вичева Д. Акустична Ринометрия, 2003 , Монография.
7.    Вичева Д. Ринити, 2004, Монография.
8.    Цветков В. Затруднено носно дишане: етиология и съвремнни методи на лечение. Мединфо, 2007; 3.