Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 3 2018

Специален гост

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Ваня Цветкова
Началник на Отделението по алергология към УМБАЛ „Д-р Георги Странски”, гр. Плевен


Доц. д-р Ваня Цветкова е завършила медицина в МУ-Плевен. Последователно е работила във Вътрешното отделение на Общинската болница в Никопол, в Клиниката по ендокринология и пропедевтика на вътрешните болести и Центъра по Клинична имунология към УМБАЛ-Плевен.

От 2003 г. работи в Клиниката по алергология, а от 2008 г. е началник на Отделението по алергология към УМБАЛ "Д-р Георги Странски" в гр. Плевен. Има придобити специалности по вътрешни болести и клинична алергология. През 2011 г. защитава дисертация в областта на алергичния ринит. Има интереси в областта на атопичната бронхиална астма, алергичен ринит, медикаментозна, хранителна алергия и инсект алергия. 

  

 

    
доц. Цветкова, Разкажете повече за Отделението по Алергология, което ръководите?

Отделението е основано през 2003 г. под ръководството на проф. Георги Костурков към Катедра „Дерматология, венерология, клинична имунология и алергология“ на МУ-Плевен, а по-късно към катедра „Клинична лаборатория, клинична имунология и алергология”. От 2016 г. е към катедра „Дерматология, венерология и алергология“. От 2010 г. до 2012 г. при нас работи и проф. Божко Божков. Проф. Костурков и проф. Божков са известни учени в областта на клиничната алергология и имунология, у нас и в чужбина.

Преподаването на учебната дисциплина „Клинична алергология” за студенти медици от IV курс се осъществява на български и английски език. Целогодишно се провежда обучение на лекари в модул „Алергология” в рамките на тесните специалности от вътрешни болести от Централна северна и Северозападна България.


С кои заболявания най-често се срещате в практиката си? Разкажете повече...

Най-честите болести, нарушаващи качеството на живот в световен мащаб на алергичните пациенти, са алергичен ринит и атопична астма, уртикария (остра и хронична), медикаментозна, хранителна и инсект алергия. С тях се занимаваме и ние в ежедневната практика. Зачестяват случаите на странични реакции към медикаменти от групата на т.нар. "биологично лечение". Интересни са нарастващите случаи на пациенти с генетична предиспозиция за атопия, без категорични данни за астма или алергичен ринит и с персистираща кашлица. След изключване на органични заболявания доста често като причина се оказва дразненето от различни външни алергени.


В практиката си срещате разнообразна патология. Споделете с читателите ни вашия опит с подобен интересен и рядък случай.  

Интересен е случаят на млада жена с оплаквания от отоци по клепачите и лицето, на която бяха осъществени голям брой изследвания, вкл. ядрено-магнитен резонанс на глава. Причината се оказа избелваща паста за зъби, съдържаща съставки от ананас, папая и бадеми. На пръв поглед подобна причина не би могла да се асоциира с рецидивиращите симптоми и неповлияване от лечението.


Лично вие защо избрахте специалността си и с какво ви спечели тя?

Изборът не беше мой, но работя с удоволствие в тази област. Алергологията е "черешката на тортата" след основни специалности, като вътрешни болести и педиатрия. В гилдията ни има колеги алерголози специалисти и по УНГ, дерматология, токсикология.

Познанията и опитът, които предоставя основната специалност, е от особено значение за разпознаване и изключване на сериозни болести, свързани с "невинни" на пръв поглед симптоми и неправилното им тълкуване като алергии. Формирането на диференциално-диагностичен подход в ежедневната практика е труден процес без опит в областта на посочените сфери. Като наука, алергологията е изключително интересна и привлекателна.


Смятате ли, че имаме достатъчно добре обучени специалисти по алергология и какъв е интересът към Вашата специалност?

Отговорът ми е положителен. Смятам, че специалистите по алергология в България са добре обучени и определено има интерес към специалността. За съжаление, обаче предпочитанията за реализация са насочени предимно към големите градове. Известно е, че в някои области, като Видин, Монтана и др., няма дори един алерголог. Този факт многократно е коментиран от моите колеги и считам, че причините са ясни.


Как се справяте чисто човешки със стреса в работата си – как релаксирате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?

В това отношение съм реалист. Още при вземане на решението да се занимавам с медицина бях наясно с факта, че през по-голямата част от живота си ще бъда заета с много и различни пациенти ежедневно. Състоянието "винаги готов" за решаване на проблемите причинява неосъзнато вътрешно напрежение. Релаксирам с четене на художествена литература, театър и качествено кино. За съжаление, рядко имам възможност за планински туризъм – любимо мое занимание в миналото.
Звучи клиширано, но винаги се усмихвам, когато чуя "Благодаря ти, докторе".


Много пациенти се оплакват от липсата на добри специалисти, от техническата база в клиниките, от здравеопазването като цяло. Какво е вашето мнение, кои са най-наболелите проблеми във вашето отделение?

Да, пациентите определено се оплакват от здравеопазването. В повечето случаи биха искали безплатно обслужване от "най-добрия специалист", с високотехнологична апаратура. Най-често обаче изказват недоволство от недостиг на направления за консултация със специалист. Що се отнася до нашето отделение, работата на специалистите е високо оценена от пациентите. Голяма част от тях споделят удовлетворение от отношението на персонала и професионализъм, който ги задоволява. Считам, че има какво да се желае по отношение на техническото оборудване.


Как обобщавате професионалната си практика до момента и от вашата перспектива какво смятате за най-обезпокояващо, касаещо вашите колеги?

Практиката ми като лекар от 32 год. включва професионален опит в две различни здравни системи: от общинска болница, поликлиника, спешна помощ и профилакториум до универсистетска болница – от 1992 г. до сега. Практикувах в областта на различни специалности: вътрешни болести, ендокринология, клинична имунология. От 2003 г. до момента – клинична алергология. Чрез опита в различни структури на здравеопазването осъзнах необходимостта от промяна в работата на болничните заведения в редица аспекти. Най-обезпокояващ факт е "преливането" на интересите при младите лекари към специалности и области на медицината с по-добро финансиране. Подобен мотив води до недостиг на работещи в едни специалности и "пренаселване" в други, което донякъде обезсмисля специализация според безспорните желания и възможности.