Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 3 2018

10 странни начина за откриване на болести - Част I

виж като PDF
Текст A




В ежедневието медицината няма много общо с медицински сериал, като "Д-р House" например. Няма някой самотен гений, който да вади диагноза, както фокусник вади заек от шапката си, използвайки само ума си. По-голямата част от медицинската работа е непрекъснато осмисляне на оплакванията на пациента, докато не се установи причината за проблема. Това е добре, тъй като именно по този начин повечето хора могат да бъдат спасени. Но понякога поредната медицинска мистерия може да бъде решена по най-необичаен начин. Ето десет странни начина от миналото и настоящето, с помощта на които са откривани заболявания.

1. Кучета надушват болести

Кучетата са най-добрият приятел на човека. Сега вече знаем, че те са и най-добрият помощник на лекаря. Чувствителните носове на кучетата им позволяват да помагат на въоръжените сили, полицията или при ловуване. Способни да разпознават следи от аромати в нищожни концентрации, кучетата могат да бъдат обучени да ни предупреждават за много неща. Тази им способност се използва за откриване на бомби или наркотици отдавна, но сега болници и учени използват кучета асистенти, за да им помагат с решаването на медицински проблеми. Много болести причиняват метаболитни промени в организма. Това променя нивата на определени съединения или води до поява на нови съединения в кръвта. Лекарите установяват тези промени с кръвни тестове, но минава известно време преди да са готови резултатите. Идеалният тест би дал незабавен отговор. Кучетата може би са в състояние да направят това. Много от съединенията, произведени от заболелия организъм, са летливи и могат да бъдат разпознати от кучешкия нос. Кучетата могат да бъдат обучени да разпознаят „аромата” на различни видове рак, ниска кръвна захар и дори заплашващ припадък.

 
2. Сладка урина

Езикът е универсален орган и преди откриването на точните химически анализи, той бил един от най-полезните инструменти на доктора. Може да ни се струва малко отвратително, но дегустацията на урината на пациента е давала на лекаря добра представа за болестта. През 6-ти век пр.н.е. хиндуистки доктор на име Sushrata описва на болест с необичайно сладка урина. Той отбелязва също така, че мравките се тълпят около урината и често пият от нея. Днес знаем, че урината на болните от захарен диабет съдържа високи нива на захар. През 17-ти век английски доктор документира същото, описвайки болест, която води до често отделяне на "сладка, сякаш напоена с мед или захар" урина. Сладостта на урината на диабетиците може да се установи дори без да се прибягва до опитването й на вкус. В класическите медицински журнали е отбелязано, че докторът може да забележи захарни кристалчета върху черните обувки на пациента. Те се образували от засъхнала урина.

 
3. Тест за бременност със заек или жаба



През по-голямата част от човешката история жените трябвало да чакат много месеци, за да разберат дали са бременни. Сигурният белег бил издайнически нарастващото коремче. В началото на 20-ти век настъпва революция – развиват се тестовете за бременност с помощта на зайци и жаби. Установено било, че когато една жена е бременна, в урината й се отделя хормон, наречен човешки хорион гонадотропин (hCG). Тестването директно на това вещество дълго време било твърде трудно и скъпо, за да се използва рутинно. Въпреки това, когато хормонът hCG се инжектира в женски заек, това предизвиква лек оток и промени в цвета на яйчниците на заека. Така че урината на жената бивала инжектирана в заек, за да се види дали е бременна. Първоначално това изисквало смъртта на заека, за да се позволи изследването на яйчниците, макар че по-късно се развиват и нелетални методи. Заекът скоро се заменя с жаба. Жабата бива инжектирана. Ако на следващия ден тя отдели хайвер, тогава тестът за бременност е положителен, тъй като hCG предизвиква овулация у жабите. Този тест има предимството да е по-евтин от теста със заек и резултатите са по-лесни за оценка. Това е и стандартният тест за бременност до 80-те години.

  
4. Диагностика от малкия екран



В епизод на "Д-р House" медикът отвлича звездата на любимата си телевизионна сапунена опера, когато забелязва симптом, който смята, че се нуждае от изследване. Смятате, че подобно събитие никога не би могло да се случи в реалния живот? Сигурни ли сте? Всъщност именно това се случва с известен американски водещ (с изключение на отвличането, разбира се). Водещият е диагностициран с рак на гърлото, когато зрител е забелязал, че има бучка на шията му. Повечето зрители, както и самият водещ, не подозирали нищо обезпокоително. Но зрителят бил лекар и притесненията му били напълно оправдани. По-късно станало ясно, че бучката е рак на щитовидната жлеза, който се е разпространил в лимфните възли. Туморът бил премахнат, а водещият преминал курс химиотерапия. По-късно той благодарил на зрителя по телевизията и споделил, че дължи живота си на него.

  
5. Ушна гънка при сърдечно заболяване

През 1973 г. д-р Сандърс Т. Франк написва писмо до The New England Journal of Medicine, в което обръща внимание на връзката между пациентите със стенокардия и диагоналната гънка във висулката на ушите им. По-късно това става известно като симптом на Франк и е свързан със сърдечни заболявания и инфакрти. Неотдавнашно проучване установява, че при хора с инсулт, симптомът на Франк е присъствал в над 75% от случаите. Все още няма медицински консенсус относно как проблемите на сърцето и кръвообращението причиняват тази диагонална гънка. Някои смятат, че това се дължи на проблеми в артериите, които се намират в тази област. Други твърдят, че това е свързано със стареенето на клетките. Докато симптомът на Франк едва наскоро беше признат, исторически случаи не липсват. Бюстовете на римския император Адриан показват, че ушите му са с ясно изразени диагонални гънки. Как умира Адриан? Древните източници описват симптоми, които днес бихме свързали със застойна сърдечна недостатъчност.