От дълго време насам се знае за връзката между алергичното възпаление на горните дихателни пътища (алергичен ринит) и на долните дихателни пътища (бронхит и астма)^[1]. 40% от населението с астма имат и съпътстващ алергичен ринит. Много теории са предложени за появата и развитието на тези две заболявания, но основен фактор се счита носната обструкция и рефлекторното дишане през устата, което води до загуба на пречистващия ефект на нормалното носно дишане^[2,3].

Алергичните заболявания са резултат от взаимодействие на генетични фактори с фактори от околната среда. Обяснение за повишената честота на алергиите се търси основно във факторите на околната среда (качеството на въздуха на открито) и в затворените помещения, промените в разпространението на полените в резултат на глобалното затопляне, професионалните рискови фактори, както и в контакта с алергени и иританти в затворените помещения. Познаването на рисковите фактори и намаляването им са важни в превенцията на алергичните заболявания.

Алергичният ринит е IgE медиирано възпаление на назалната мукоза, което често протича с други коморбидни заболявания: хроничен риносинуит и назална полипоза, конюнктивит, еозинофилен отит, еозинофилен езофагит и бронхиална астма. Причина за това е фактът, че алергията е системно заболяване. Наличието на коморбидни заболявания влошава общото състояние на пациентите и качеството им на живот. Затруднява и повишава цената на лечението.

Серозният среден отит се характеризира с излив в тъпанчевата кухина без наличие на остри симптоми (M. M. Rovers и съавт., 2004). По данни на S. A. Simpson и съавт. (2007) заболяването е най-честата причина за намаление на слуха в детската възраст. Етиологията е разнообразна и недостатъчно изяснена.

При значителна част от пациентите с хроничен ринит (симптоми >12 седмици) се доказва, че се касае за неалергичен ринит. Това не е една дефинирана нозологична единица. Става въпрос за диагноза на изключване, която се състои от няколко подтипа (фенотипи), за всеки от които има определено терапевтично поведение.

Хроничната уртикария е инвалидизиращо алергично кожно заболяване засягащо 0.5 до 1% от общата популация. Характеризира се с еритемо-папулозни, сърбящи обриви, продължаващи над 6 седмици и сложност по отношение на етиология и лечение. Справянето с болестта е предизвикателство дори за експерти в областта.

Алергичните заболявания значително повишиха честотата си в последните десетилетия. Те са сред най-често срещаните случаи и в очната практика.
Конюнктивата е мукозна обвивка, покриваща окото. Тя показва редица сходни белези с назалната мукоза, поради което същите алергени, които отключват алергичния ринит, участват и в патогенезата на алергичния конюнктивит.

Психосоматичните проблеми в клиничната алергология имат два основни етапа на развитие.
Първият етап започва в началото на 20-ти век, развит в психоаналитичен стил от школата на З. Фройд и Г. Юнг и техните последователи. Дискутира се соматизиране на психичните конфликти и се провежда структурен анализ на бол­ните, формирани като личности под въздействие на глъбинните психични структури (влияние на архитиповете, на колективното и лично неосъзнато ниво в подсъзнанието).

Микробиота е термин, опре­делящ съвкупността от обичайни микроорганизми, обитаващи телесните и лигавични повърхности на индивида – устна кухина, горни дихателни пътища, хранопровод, черва, кожа, генитален тракт.

Основният проблем при атопичен дерматит се състои в изначален дефект на епидермалната бариера поради повишена трансепидермална загуба на вода, повишен пермеабилитет, намалено количество на епидермалните липиди, абнормен синтез на серамиди и хипотрофични мастни жлези.

Извършена е оценка на терапевтичната ефикасност на локалната и перорална форма на препарата Virout при лечението на пациенти с рецидивиращ херпес симплекс (Herpes simplex recidivans) и кондиломата акумината – венерически брадавици (Condylomata acuminata). В проучването са включени 26 пациенти, от които 14 с рецидивиращ херпес симплекс (6 с лабиален херпес и 8 с генитален) и 12 с кондиломата акумината.

Честотата на алергичния контактен дерматит се увеличава с всяка изминала година. Епикутанното тестуване е стандартна процедура за определяне на контактната свръхчувствителност. Към настоящия момент са известни повече от 3000 алергена.

Цинкът е един от най-застъпените микроелементи в човешкото тяло. Неговият дефицит протича с неспецифични клинични прояви, поради което диагностицирането му е предизвикателство за клинициста. Дефицитът на цинк бива вроден и придобит, остър и хроничен, при здрави или болни индивиди, лек, умерен или тежък дефицит на цинк, системен или локален дефицит на цинк.

Псориазисът е хронично, имуно-медиирано кожно заболяване, което засяга 2% от популацията в Европа и 1-2% в САЩ. Разпространението на заболяването варира между различните популации и етнически групи, като общо е по-високо сред бялата раса, по-ниско сред азиатската и африканската популации. Заболяването било познато още на древните гърци – в различни исторически бележки се среща терминът „psora” (гр. сърбеж).

Автоимунните булозни дерматози (АИБД) са група заболявания, чиято основна характеристика е формирането на мехури по кожата и/или видимите лигавици на пациентите. Патологичният процес се медиира от циркулиращи в серума антитела, най-често от клас IgG или IgA, насочени срещу структурни компоненти на епидермиса или дермо-епидермалната граница (ДЕГ).