Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 3 2018

Феноксиетанол - новият/стар алерген сред консервантите

виж като PDF
Текст A
д-р Димитрина Гулева1, проф. д-р Соня Мáрина2, доц. д-р Жана Казанджиева1
1Катедра по дерматология и венерология, МФ, МУ-София; 2Катедра по инфекциозни болести, паразитология и дерматовенерология, МУ-Варна


Честотата на алергичния контактен дерматит се увеличава с всяка изминала година. Епикутанното тестуване е стандартна процедура за определяне на контактната свръхчувствителност. Към настоящия момент са известни повече от 3000 алергена. Сред топ алергените, предизвикващи алергични реакции, са кoнсервантите. Те се използват в козметичната индустрия с цел удължаване трайността на продуктите и предотвратяване на замърсяването им.

 
Клиничен случай

Касае се за 62-годишна жена със сърбящ обрив по кожата на подбедриците след неколкократни намазвания с омазняващ продукт за тяло. Тя съобщава за дългогодишна давност на хронична венозна недостатъчност и стазисни промени по гърба на стъпалата и подбедриците.

Симетрично по кожата на двете подбедрици, с предимно засягане на лява подбедрица, се наблюдават еритем, везикуло-булозни лезии и жълтеникави крусти, а по периферията – еритемни папули (Фиг. 1). Клиничната картина се допълва от хиперпигментации по дорзалната повърхност на стъпалата и долната трета на подбедриците.

Фигура 1:

 
Не се установяват отклонения от параклиничните изследвания. Проведе се епикутанно тестуване с европейската стандартна серия (S-100), както и „as is“ тестуване със „заподозрения“ емолиент. Отчитането се извърши на 48-мия и 72-рия час, съгласно правилата на Европейското дружество по контактен дерматит[1]. Епикутанното тестуване със стандартната серия беше отрицателно, но се установи силно положителна реакция на мястото на „as is“ тестуването с емолиента. След подробно анализиране на състава на емолиента за консерванти, парфюми, емулгатори и други възможни алергени, като предполагаем причинител се идентифицира консервантът феноксиетанол. С последния се проведе допълнително тестуване предвид литературните данни за неговия алергичен потенциал (Фиг. 2).

Фигура 2:

  
Приложи се системна антихистаминова и локална кортикостероидна терапия, която даде добър резултат. При пациентката се назначиха лекарствени и козметични препарати, които не съдържат феноксиетанол като консервант.


Дискусия

Едни от първите консерванти, известни на пазара, са парабените. Няколко години след въвеждането им в козметиката започва описанието и на алергични реакции към тях. Този факт е изненадващ, защото парабените не могат да преминат през нормалната неувредена кожна бариера и следователно не могат да предизвикат сенсибилизация.

Оказва се, че при нарушена кожна бариера (напр. хронична екзема, стазен дерматит и др.) парабените свободно преминават през роговия слой, поемат се от Лангерхансовите клетки и предизвикват контактен дерматит по класическия патофизиологичен механизъм. Това е така нареченият „парабенов парадокс“, който доведе до многократно увеличаване на алергичните реакции към парабени и накара много лекарствени и козметични фирми да потърсят други консерванти за продуктите си. В козметичните реклами се появи надписът „без парабени“, а свободното място за консервант се зае от метилдибромоглутаронитрил. За съжаление се оказа, че последният е с много по-голям алергенен потенциал и от парабените. Поради това той е включен на 26-та позиция в групата на алергените в Европейската стандартна серия. Много бързо метилдибромоглутаронитрил се замести от нов консервант (катон), който е смес от метилизотиазолинон и метилхлороизотиазолинон. Макар и по-бавно, сенсибилизацията към метил­изотиазолинон се увеличава в целия свят и двата консерванта са включени към Европейската стандартна серия на 23-та позиция (катон – смес от метилхлоризотиазолинон, и метилизотиазолинон) и 29-та позиция (само метилизотиазолонон). През 2014 г. тези консерванти са изтеглени от „leave on“ козметиката в ЕС, а през 2018 г. предстои отстраняването им и от измивните „rinse off“ продукти.

След дълго търсене на „перфектния“ консервант с минимален алергичен потенциал, като добър кандидат се открои феноксиетанолът. Като химично съединение той е известен под различни имена – Phenoxyethanol, 2-Phenoxyethanol, rose ether, phenyl ce­llo­solve и ethylene glycol monophenyl. Среща се и като комбинация от метилдибромоглутаронитрил и феноксиетанол в съотношение 1:4 под името Euxyl K 400.

Феноксиетанолът представлява гликолов естер и на външен вид е безцветна мазна течност. В природата може да се открие в цикорията и зеления чай. Синтезира се и изкуствено, за да се използва в промишлеността. Основно се прилага като консервант в козметичните продукти. Има антимикробно действие срещу бактерии, дрожди и плесени. Може да се използва и като мек дезинфектант. Притежава слаб анестезиращ ефект и може да намали временно усещанията при нанасяне на болезнени кожни участъци. Феноксиетанолът има аромат и може да промени мириса на продукта. В козметичните продукти се открива в хидратизиращи средства, сенки за очи, фон дьо тен, фотозащита, спирала за очи, моливи за очи, шампоани, червила, измивни продукти за тяло, кремове за ръце, руж, бои за коса, спрей за коса, балсами за устни, лосиони, лакове за нокти, бебешки мокри кърпички, бебешки лосиони и сапуни, кремове за бръснене, дезодоранти, пасти за зъби, аромати и депилатоари. Може да се намери дори и в много „натурални“ съставки. Освен в козметиката и лекарствата той се използва в мастилата, репелентите, багрилата, антисептиците, ваксините, спермицидните желета и гелове за ултразвук[2]. Феноксиетанолът се прилага също и като стабилизатор на парфюми и сапуни[3].

Поглъщането на феноксиетанол може да бъде токсично за деца и да причини повръщане, диария и невротоксичност. Поради тези потенциално тежки странични ефекти концентрацията на феноксиетанол в козметични и други продукти не може да надхвърля 1% от състава[4].

При концентрация >1% феноксиетанол е възможно възникване на алергични и иритиращи реакции, влошаване на съществуваща екзема, репродуктивна или невротоксичност, както и възпаление на очите и белите дробове. Описани са няколко случая на уртикария[5]. Освен това кърмачките не трябва да използват козметика, която съдържа феноксиетанол, за да се избегне контактът на новороденото или бебето с химикала[6]. Проучване на 43 продукта показва, че само една четвърт от тях съдържат феноксиетанол в концентрация повече от 0.6%. Средната концентрация е около 0.46[7].

Диагностиката на алергични реакции към феноксиетанол се поставя въз основа на епикутанно тестуване. Използва се в концентрация 1.0% във вазелин. Европейската икономическа общност относно козметичните продукти и регулациите на Европейския съюз за козметичните средства одобряват този консервант да бъде в концентрация до 1%[8].

Лечението на алергичните реакции към феноксиетанол е в зависимост от клиничната картина, като за успокояване на симптомите се използват локални кортикостероиди и калций-невринови инхибитори, както и емолиенти. При феноксиетанол-индуцирана уртикария се прилага перорална терапия с антихистамини. Разбира се, трябва да се използват продукти без консерванти или с консерванти, различни от феноксиетанол и Еуксил 400. Трябва да се проверява и консервантът във ваксините, защото те също могат да го съдържат. Тези правила важат само за пациенти с доказана алергия към този консервант. При липса на алергична реактивност феноксиетанолът в коз­метичните продукти е безопасен.

 

 

 
  
книгопис:
1.    Johansen JD, Aalto-Korte K, Agner T et al. European Society of contact dermatitis guideline for diagnostic patch testing – recommendation on best practice. Contact Dermat 2015; 73:195.
2.    Chasset, F., Soria, A., Moguelet, P. et al. Contact dermatitis due to ultrasound gel: A case report and published work review. J Dermatol. 2016; 43(3):318-20.
3.    Cosmetic Ingredient Review Expert Panel. Final report on the safety assessment of Phenoxyethanol. J Am College of Toxicol 1990, 9(2):259-277.
4.    Bohn S, Bircher AJ.Phenoxyethanol-induced urticaria. Allergy. 2001; 56(9):922-3.
5.    U.S. Food and Drug Administration. FDA warns consumers against using Mommy’s Bliss Nipple Cream. Available Online: http://www.fda.gov/NewsEvents/Newsroom/ PressAnnouncements/2008/ucm116900.htm. Accessed September 16, 2015.
6.    Troutman JA., Rick DL., Stuard SB. et al. Development of a physiologically-based pharmacokinetic model of 2-phenoxyethanol and its metabolite phenoxyacetic acid in rats and humans to address toxicokinetic uncertainty in risk assessment. Regul Toxicol Pharmacol. 2015; 73(2):530-43
7.    Phenoxyethanol Available Online: http://www.cosmeticsinfo.org/ingredient/ phenoxyethanol. Accessed September 14, 2015.