Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 4 2018

Гъвкавост без бърнаут - къде е балансът?

виж като PDF
Текст A




Признаването на признаците на професионално изтощение е първата стъпка към възвръщане на удовлетворението от работата ви.

Една трета до половината от лекарите покриват критериите за този синдром, което води до реални проблеми сред лекарите и техните семейства. За жените лекари е 1.6 пъти по-вероятно да развият бърнаут спрямо мъжете. Липсата на контрол върху работата е силен прогностичен фактор при жените, но не и при мъжете.

Освен въздействието върху личния живот, удовлетворението от страна на лекарите е свързано и с такова от страна на пациентите, измерено чрез стандартизирани проучвания. Усещането за професионално удовлетворение на лекарите е свързано с придържането на пациентите към предписанитените лекарства, спорта и диетичен режим. Неудовлетворението от работата на лекарите вероятно е най-мощният прогностичен фактор за отключване на синдрома. Работното време, липсата на кариера, отговаряща на очакванията или на целите в живота, изглежда допълнително увеличават риска от неудовлетвореност.

Тези и други проучвания потвърждават значението на развиването на уменията за устойчивост и осигуряването на обучения за подобни умения, предназначени за студенти и специализанти, за да се оптимизира запазването на работната сила, клиничните резултати, както и безопасността и удовлетворението на пациентите.

Изследванията на професионалното прегарянето често сочат традициите на медицинската практика като причинно-следствен фактор, което предполага, че лекарите следва да лекуват и да се обучават по добре функциониращи методи. Вярно е, че по-големите панели за пациенти, по-високите изисквания за производителност, свиващите се ресурси и други външни фактори правят практиката по-трудна. Въпреки това фокусът на тази статия е върху вът­решните предизвикателства, които правят лекарите уязвими спрямо бърнаута и развитието на специфични умения, които могат да им помогнат да се предпазят от присъщите рискове в медицинската култура.

 
Семената на професионалното прегаряне

Бърнаутът може да започне още по време на следването или дори преди това. Според скорошно голямо проучване, проведено от клиника Мейо, 53% от студентите по медицина проявяват симптоми на професионално прегаряне.

Повечето лекари са изначално привлечени към призванието на медицината. Способността да промениш и подобриш здравето на човека носи очакване за удовлетвореност. Това очакване се подсилва многократно по време на обучението, започвайки с

Хипократовата клетва. Но едва в началото на лекарската кариера удовлетвореността може да започне да се възприема като дълг, а личната жертва се трансформира в усещане за мъченичество, когато саможертвата стане изтощаваща. Студентите по медицина редовно пренебрегват личните си нужди, като храна и сън, по време на интензивното обучение. Това се пренася и в семействата им, които също са приучени да разбират, че медицинската кариера не може да е друго освен приоритет.

Обществото натоварва лекарите с очаквания за най-високи постижения. В ерата на информационните технологии се предполага, че лекарите разполагат с безкрайни резервоари от знания и памет. Често е налице нулева толерантност за грешки. Тези очаквания пораждат перфекционизъм, а свързаното с това неприемане на възможността за грешка, може да доведе до чувство на величие.

Рядко се организират в медицинските среди сбирки за приемане и обсъждане на грешки, неадекватно поведение или загуба на контрол. В крайна сметка обаче, ако лекарите не обсъждат грешките си с никого, започват да ги отричат и в крайна сметка търсят друго обяснение за неудачите.

За лекарите е важно да са състрадателни, което изисква деликатен баланс между емпатия и поставяне на подходящи емоционални граници с пациентите и техните семейства. Младите лекари стават свидетели на смърт на ембрион в утробата, тежка химиотерапия на малки деца, самоубийства и хронична инвалидизация, както и на последиците от зависимости, проституцията и др. Нежното сърце, отдадено на служене и саможертва и съсредоточено върху върховите постижения, постепенно се приучава да отхвърля типичната човешка съпричастност към такова страдание. Дискомфортът от тази реакция може да доведе еднакво до потискане на позитивни или отрицателни емоции, до степен, която много лекари описват като емоционална изолация, "да си сред много хора и все пак да се чувстваш напълно сам".


Обучение в психическа устойчивост

Практическото психическо обучение може да повиши гъвкавостта на лекарите да се борят с основните симптоми на професионалното прегаряне. Също така би могло да помогне и да се развие чувството им за самосъхранение. Важно е да се разбере, че разрушителните модели на мислене се развиват и несъзнателно, а справянето с тях изисква редовна практика.

Помислете за това, че този процес е подобен на физкултурна тренировка. Вдигането на тежести изисква техники за учене и подходяща форма за изграждане на капацитет и избягване на наранявания. Ако не успеете да поддържате тези умения, това може да доведе до атрофия на мускулите. При нашите умове например, развиването на здравословни модели на мислене изисква редовни и качествени тренировки, иначе умът се връща към своите умствени и емоционални състояния по подразбиране.

Например лекарят, който трябва да се бори с перфекционизъм, страх от провал или неадекватност на изискванията в живота си, може да започне да променя своето мислене. Това става като трябва да разпознава тези мисли през целия си ден, да осъзнава до какво могат да доведат и след това да използва техники, за да ги парира. Много често лекарите се обвиняват за допълнителното време, което инвестират за лечението на своите пациенти, за сметка на времето, което могат да прекарат със семейството си.

Това може да доведе до непрестанен цикъл от самообвинения и раздразнителност. Човек трябва да убеждава сам себе си, че работи по най-добрия възможен начин и че едновременно с това прави най-доброто за семейството си и го обича.

"Да си поставиш нови рамки" е друга техника, която може да бъде полезна в тази ситуация. Една нормална реакция би накарала лекарят да се почувства като жертва или мъченик или да развие чувство на привилегированост. Например "Защо аз? Защо на мен винаги ми се падат трудните пациенти? Бих могъл да прекарам повече време със семейството си!”. Един алтернативен начин на мислене е: „Ще започна да отказвам последните прегледи за деня в дните, в които имаме семейни планове, и ще насроча часовете за тези пациенти по обяд или ще помоля някой да ме замести последния половин час от деня”.

За предотвратяване на професионалното прегаряне се изисква самосъзнание и самопомощ. За интровертите това може да изисква дисциплината да отделят време за себе си. Това може да е предизвикателство за онези, които вече се чувстват виновни за отсъствията от семейството си или липсата на социални дейности в ежедневието. Но комбинирането на упражнения с друг способ за намаляване на стреса, като например музиката или други форми на творчество, може да бъде ефективно за намаляне на напрежението от това да се мисли постоянно за работа. Себеопознаването също така ограничава риска от деперсонализация или от изразяване постоянно на фалшиви емоции, което често е начин за справяне с интензивните изисквания в медицинската професия по отношение взаимодействието с пациенти и колеги.

Екстровертите може да се нуждаят от време, което да използват за връзка с различни социални групи, в които да упражняват хобито си например или да участват в клубове. Примери са посещаване на религиозни празници, участие в клубове или участие в групови спортове или хобита. Особено ключово за поддържане на доброто настроение е да се намери най-ефективният начин за регенериране на съзнанието, съчетано с усилието това да се превърне в добър навик. Грижата за себе си, като осигуряване на достатъчно сън, добро и редовно хранене и физическа активност, търсене на социална подкрепа от доверени лица, могат да се нарекат един вид "застраховане".

Медицинският принцип за най-адекватно лечение, при поставена правилна диагноза, важи и в този случай. Задаването на конкретни въпроси може да подпомогне за идентифициране на професионалното прегаряне.

Диагностичен въпросник за преценяване на ценностите и самооценка:

  • Как мога да се грижа за себе си, за да мога да помагам на другите?
  • Как мога да се стремя към съвършенство и същевременно да не се самообвинявам, когато нямам всички отговори или правя грешка?
  • Как мога да приложа своя опит, за да лекувам и в същото време да остана отворен за това, което моите пациенти трябва да ми кажат за собственото си състояние, за да мога да им помогна?
  • Как мога да съм съпричастен към моите пациенти и в същото време да се съхраня?

  
Обмисляне на нова учебна програма

Предполагаме, че процъфтяването в здравеопазването ще бъде по-лесно за лекарите, които бъдат обучени на психическа устойчивост. Придобиването на такива знания и способности в рамките на медицинското образование, най-вероятно ще помогне на лекарите да постигнат това, което искат да бъдат в професионалния си живот и да създадат медицинска култура, която да позволи това да се случи.

За практикуващите лекари, които понастоящем изпитват намалено удовлетворение в работата си или които искат да излязат от негативния цикъл на ежедневието, е възможно да се задават следните въпроси, за да се повиши самосъзнанието и да се даде възможност за размисъл, за да се предприемат първите стъпки за утвърждаване на психическа устойчивост:

  • Какво научих днес? Бих ли направил нещо различно?
  • От кои три неща съм доволен днес? Какво ме вдъхнови?
  • Как разговарях днес със себе си? Много насериозно ли се вземах? Изненада ли ме нещо?

Концепциите и уменията за психическа устойчивост могат да ви помогнат да запазите баланса между смисленост на ежедневието и удовлетворението от работата в една от най-отговорните професии, без да се поддадете на разрушителните ефекти на професионалното прегаряне.