Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 5 2018

Нагласи на българските жени към пременструалния синдром и лечението му

виж като PDF
Текст A
Росица Якимова1,2, Милена Пандова1
1УМБАЛНП „Свети Наум”; 2МУ-София, Катедра Психиатрия и медицинска психология




Триста и пет гинекологично и психично здрави жени бяха скринирани за наличие на ПМС и анкетирани относно готовността им за търсене на помощ по този повод и нагласите им за лечение. Оказва се, че жените са като цяло слабо информирани за проявите на ПМС, болестната му природа и възможностите за повлияването му, не са провеждали консултации, нито целенасочено лечение по този повод. Малко над половината са склонни да потърсят специализирана помощ и да приемат медикаментозна терапия, като с напредване на възрастта, техният дял расте. Тези резултати реплицират точно наличните литературни данни и насочват към необходимостта от насочени усилия за образоване на жените по проблемите на ПМС.


Увод

Пременструалният синдром (ПМС) е широко дефиниран като съвкупност от емоционални, физикални и поведенчески симптоми, които възникват в края на лутеалната фаза на менструалния цикъл и изчезват с началото на менструацията или малко след това[24,15,9].

Репродуктивният период при женския пол е свързан с по-голям риск от изява на афективни разстройства[1,3,5], особено след първата менструация[19], по време на бременност[12], в следродилен период[10,4] и перименопауза[13,6]. Около 90% от жените в фертилна възраст, независимо от своята социална, етническа и културална принадлежност, имат поне няколко предменструални симптома, които варират от леки до тежки, приблизително 20-40% от жените имат ПМС, а 2-8% PMDD[17]. Ежемесечните изтощителни пременструални симптоми могат да нарушат качеството им на живот и отношенията им с околните[14,21]. Това се вижда ясно в края на лутеалната фаза, когато дисфункцията на междуличностовите отношения, предизвикана от Пременструално дисфорично разстройство (ПМДР) е сравнима с тази при хронична депресия, а социалните и интелектуални функции са влошени в още по-висока степен[14]. Жените с ПМДР са по-обременени с телесна болка и психично-здравни проблеми, отколкото тези с хронични болки в гърба, а болката е сравнима с тази при остеоартрит и ревматоиден артрит[8].

Независимо от страданието си обаче жените не са търсили активно помощ. Тази констатация е може би отражение на липсата на информираност за това състояние. Всъщност незнанието за въздействието на ПМС върху здравето на жените, върху техните взаимоотношения и производителност не е никак изненадващо, когато се разглежда в контекста на два международни доклада, инициирани от СЗО[18,25].

Първият от тях, поръчан от Световната банка и СЗО, е публикуван през 1996 г. Той се фокусира върху тежестта на 483 различни физически и умствени състояния и свързаната с тях загуба на производителност. ПМДР и ПМС дори не фигурират сред изследваните разстройства[18].

Вторият доклад, публикуван през 2001 г., разглежда увреждането, причинено от психични заболявания. ПМДР отново не е включено[25].

Предвид тежките симптоми и нарушения във функционирането, комбинирани с както е видно слаба обръща­емост към здравни специалисти, любопитно е нивото на утилизация на здравни ресурси сред тази пациентска популация. Подобни данни се откриват в изчисленията на преките разходи (посещения на амбулаторни кабинети; лабораторни и изобразителни изследвания, целящи изясняване на диагнозата; изпълнени рецепти) и непреките разходи за ПМС (отсъствия от работа; понижаване на продуктивността по време на работа в резултат на грешки, намалено качество и количество на работата), изчислени въз основа на проведени прегледи и консултации, издадени медицински документи, направления за уточняване на различни здравни проблеми[7]. Така се установява, че годишните преки разходи на пациентка с ПМС се равняват на 59 долара, докато непреките разходи възлизат на около 4 333 долара. При ПМДР стойността на непреките разходи е още по-впечатляваща – 890 долара на месец[23,11]. Тази сериозна степен на икономическо обременяване поради намалена производителност е многократно реплицирана в световен мащаб[14,12].

Изненадващо, в достъпната ни българска литература дори не е загатнато за сериозността на ПМС – нито в медицински, нито в икономически аспект, което съответства на етапа на развитие на познанието за този проблем в Западна Европа в края на 80-те години[16].

Това впечатляващо несъответствие между регистриран личностов и икономически товар, съчетан с всъщност изключително ниска информираност и извънредно слаба обръщаемост към здравни специалисти на фона на съществуващи опции за лечение ни мотивираха да проверим нагласите и готовността за лечение на жени от българската популация с изявен ПМС и да заострим вниманието им към него и възможностите за повлияването му.


Цел

Изложените данни са част от обхватно проучване, целящо изследване на честотата на ПМС в българската популация, обективизация на най-често наблюдаваните симптоми и тяхната тежест, оценка на въздействието на синдрома върху ежедневното функциониране на страдащите от него, както и изследване на степента на търсене на помощ по този повод и нагласите за преодоляването му.


Материал и методи

Представените резултати са върху данните, получени при изследването на 305 психично и гинекологично здрави жени с българска етническа принадлежност на възраст между 22 и 48 години с редовни менструални цик­ли, с продължителност между 21 и 35 дни, които не приемат контрацептиви, психофармакологични средства, не са бременни (след 3-ти лунарен месец) или кърмещи (за период от минимум 3 месеца преди участието си в проучването). Изследваните лица бяха разпределени в две групи – със и без ПМС, съобразно наличието, респ. отсъствието на регулярни симптоми на синдрома за предходните 12 месеца. Проучваните проблеми бяха оценени посредством прилагането на въпросник, базиран на DSM-IV[9] и анкетен лист, набиращ информация за отношението на изследваните лица (ИЛ) към този здравен проблем, търсенето на помощ, приема на медикаменти за лечение. Въпросникът е съставен въз основа на Premenstrual Symptoms Screening Tool (PSST), в който телесните симптоми са разпределени в отделни въпроси с цел прецизната им оценка. Добавена е и допълнителна субскала за оценка на информираността на жените за ПМС и нагласите им за лечение. Анкетата съдържа общо двадесет въпроса, изследващи наличието на симптоми на ПМС и допълнителна субскала с шест въпроса, която оценява информираността на жените за ПМС и нагласите им за лечение.

Беше проведен честотен анализ на получените данни с помощта на статистически пакет SPSS версия 13.0.

Таблица 1: Функциониране, търсене на помощ и нагласи за лечение – процентно разпределение на участниците в групите със и без ПМС

Въпрос

без ПМС

с ПМС

N (%)

N (%)

1. Влошаване на функционирането

Няма

207 (100,0)

0 (0,0)

Леко

0 (0,0)

49 (50,0)

Умерено

0 (0,0)

29 (29,6)

Тежко

0 (0,0)

20 (20,4)

2. Търсене на лекарска помощ в миналото

Не

201 (97,1)

81 (82,7)

Да

6 (2,9)

17 (17,3)

3. Използване на медикаменти в миналото

Не

184 (88,9)

64 (65,3)

Да

23 (11,1)

34 (34,7)

4. Лекар, препоръчал приеманите медикаменти

Не

13 (76,5)

23 (67,6)

Гинеколог

2 (11,8)

9 (26,5)

Личен лекар

2 (11,8)

2 (5,9)

Невролог

0 (0,0)

0 (0,0)

Психиатър

0 (0,0)

0 (0,0)

Друг

0 (0,0)

0 (0,0)

5. Готовност за консултация с лекар

Не

152 (73,4)

50 (51,0)

Да

55 (26,6)

48 (49,0)

6. Готовност за прием на медикаменти

Не

146 (70,5)

45 (45,9)

 

61 (29,5)

53 (54,1)

 


Резултати

В проучването взеха участие общо 305 жени, които оформиха двете групи изследвани лица (ИЛ) – 98 ИЛ (32.1%) с ПМС и 207 ИЛ без ПМС (67.9%). Синдромът беше леко изразен при 48% (N=47) и умерено изразен при 41.8% (N=41) от участничките с ПМС. Тежко изразен синдром, което отговаря на критериите за ПМДР, беше регистриран при 10.2% (N=10) от тях (Табл. 1).

Според резултатите от проведените анализи 37% (N=113) от анкетираните жени възприемат свързаните с ПМС/ПМДР оплаквания като нормална част от живота на жената, а не като болестно състояние. Четвърт от тях (N=77) са на мнение, че трябва да търпят тези оплаквания, независимо от това че им пречат, 34% (N=103) ги определят като поносими, а 4% (N=12) не вярват, че е възможно да получат облекчение и да им се помогне (Фиг. 1).

Фигура 1: Актуално състояние на търсенето на медицинска помощ по повод на ПМС сред анкетираните

   

Половината от жените с ПМС (51%; N=50) са склонни да потърсят помощ и също толкова (49%; N=48) не са. Онези от тях над 35 год. изглежда са по-предразположени да проведат консултация с лекар (68.2%; N=15) в сравнение с по-младите (43.4%; N=33). Сходно е и разпределението им според мнението им за необходимостта от медикаментозно лечение – 54.1% (N=53) от жените със синдрома биха приемали лекарства, а 45.9% (N=45) не желаят да провеждат медикаментозно лечение. Отново с повишаване на възраст­та готовността за медикаментозно лечение расте, достигайки 72.7% (N=16). До момента на анкетирането превалиращата част (82.7%; N=81) от жените с ПМС не са търсили лекарс­ка помощ.

Само 26% от тях (N=9) са се обърнали към гинеколог, а едва 5.9% (N=2) са посетили личния си лекар за консултация по този проблем.

Независимо от страданието си цели 65.3% (N=64) от участничките в тази група не са приемали никакви медикаменти. От останалите 34.7% (N=34) само 3 жени са направили краткотраен опит за повлияване с хормонален препарат, 22 жени са приемали спорадично и по свое усмотрение спазмолитици или транквилизатор, 8 жени са приемали комбинирани витамини, а 1 жена – магнезиев цитрат за кратко (Фиг. 2).

Фигура 2: Нагласа за бъдещо поведение към ПМС на анкетираните



      


Обсъждане

Както е видно от представените резултати, жените демонстрират ниска здравна култура по отношение на ПМС. Въпреки разпространението и тежестта на синдрома търсенето на помощ остава незадоволително поради погрешните убеждения, че това е нормална част от живота на жената – състояние, което просто трябва да се изтърпява, че не е възможно да се получи облекчение или да им се помогне. Половината от тях изразяват склонност да потърсят помощ и да приемат медикамент, като с повишаване на възрастта този процент чувствително нараства.

Малка част от жените практикуват самолечение със спазмолитици или транквилизатор. Единици са тези, които са провели консултации с личен лекар или гинеколог и никоя с психиатър.

Това обаче не е констатация присъща само на българките. Robinson и Swindle[20], изследвайки причините за търсене на помощ за справяне с ПМС, анализират данните от 1 022 участнички. Така откриват, че жените имат негативно отношение към ПМС като здравен проблем и не търсят помощ, защото смятат, че това е неуместно и признак на слабост. Установяват още, че по-голямата възраст, по-високата повтаряемост на пременструалните симптоми, тяхната тежест и степента на нарушаване на нормалното функциониране са свързани с по-слабо негативно отношение към търсенето на помощ и използването на здравни услуги. Същото регистрирахме в нашата извадка от българската популация.


Изводи

Оказва се, че ПМС е често срещан проблем сред женската популация – регистрира се при 32.1% от жени, подбрани на случаен принцип, а до степен на ПМДР достига при 10.2% от тях. Независимо от честотата му и неблагополучията, до които води обаче, жените го възприемат като нормална част от живота си или считат, че трябва да го изтърпяват. Едва половината от тях изразяват склонност да потърсят помощ и да приемат медикамент, като с повишаване на възрастта техният дял расте. Възможно е насочените усилия за повишаване на информираността на жените по проблемите на ПМС от страна на най-често ангажираните в проблема медицински специалисти (ОПЛ, гинеколози, психиатри) да доведат до промяна в нагласите и търсенето на медицинска помощ по този повод.
   
   
  
  
  
  
книгопис:
1.    Владимирова, Р. Депресия и бременност – Българска неврологична и психиатрична практика, 1, 2004, 17.
2.    Владимирова, Р. Специфични проблеми на психичното здраве при жените – Българска неврологична и психиатрична практика, 3, 2004а, 28-29.
3.    Владимирова, Р. Сезонни и афективни разстройства – Българска неврологична и психиатрична практика, 2, 2005, 21.
4.    Владимирова Р., Стоянова В., Кръстев С., Миланова В. Афективни разстройства в перинаталния период-клиничен анализ – GP news, 12, 2009, №116, 5-7.
5.    Владимирова, Р. и В. Стоянова. Депресия при жени – характеристика и терапия – Медикарт, 2, 2012, 64-66.
6.    Владимирова, Р. Климактериум и депресия – Медикарт, 5, 2012, 42-44.
7.    Borenstein, J. et al. Estimating direct and indirect costs of premenstrual syndrome – J Occup Environ Med, 47, 2005, 26-33.
8.    Budeiri, D. J., A. Li Wan Po et J. C. Dornan. Clinical trials of treatments of premenstrual syndrome: entry criteria and scales for measuring treatment outcomes. – BJOG, 101, 1994, №8, 689-695.
9.    Carol, A. H. PMS: diagnosis, aetiology, assessment and management, Revisiting. Premenstrual syndrome – Adv Psychiatr Treat, 13, 2007, 139-146.
10.    Chaudron, L. et al. Predictors, prodromes and incidence of postpartum depression – J Psychosom Obstet Gynecol, 22, 2001, №2, 103-112.
11.    Chawla, A. et al. Premenstrual dysphoric disorder: is there an economic burden of illness? – Med Care, 40, 2002, 1101-1112.
12.    Dean, B. et J. Borenstein. A prospective assessment investigating the relationship between work productivity and impairment with premenstrual syndrome – J Occup Environ Med, 46, 2004, № 7, 649-655.
13.    Freeman, E. et al. Premenstrual syndrome as a predictor of menopausal symptoms – Obstet Gynaecol, 103, 2004, 960-966.
14.    Halbreich, U. et al. The prevalence, impairment, impact, and burden of premenstrual dysphoric disorder (PMS/PMDD) – Psychoneuroendocrinology, 28, 2003, №3, 1-23.
15.    Ismaili E et al. Fourth consensus of the International Society for Premenstrual Disorders (ISPMD): auditable standards for diagnosis and management of premenstrual disorder – Arch Womens Ment Health, 19, 2016, 953-958.
16.    Johnson, S.R. et al. Epidemiology of premenstrual symptoms in a nonclinical sample – J Reprod Med, 33, 1988, №4, 340-346.
17.    Matsumoto T., H. Asakura et T. Hayashi. Premenstrual syndrome: biopsychosocial aspects of premenstrual syndrome and premenstrual dysphoric disorder – Gynecol Endocrinol, 29, 2013, №1, 67-73.
18.    Murray, C. J. L. et A. D. Lopez. The global burden of disease: a comprehensive assessment of mortality and disability from diseases, injuries, and risk factors in 1990 and projected to 2020. Boston, The Harvard School of Public Health, on behalf of the World Health Organization and the World Bank, Boston, 1996.
19.    N-Wihlback, A-C. et al. Action by and sensitivity to neuroactive steroids in menstrual cycle related CNS disorders – Psychopharmacology, 186, 2006, №6, 388-401.
20.    Robinson, R. L. et R. W. Swindle. Premenstrual symptom severity: impact on social functioning and treatment-seeking behaviors – J Womens Health Gend Based Med, 9, 2000, №7, 757-768.
21.    Schmelzer K et al. Clinical profiles of premenstrual experiences among women having premenstrual syndrome (PMS): affective changes predominate and relate to social and occupational functioning. – Health Care for Women International, 36, 2015, №10, 1104-1123.
22.    Steiner, M., M. Macdougall et E. Brown. The premenstrual symptoms screening tool (PSST) for clinicians – Arch Womens Meant Health, 6, 2003, №3, 203-209.
23.    Sternfeld, B. et al. Severity of premenstrual symptoms in a health maintenance organization population – Obstet Gynecol, 99, 2002, 1014-1024.
24.    Walsh S et al. Diagnosis, pathophysiology and management of premenstrual syndrome – The Obstetrician & Gynaecologist, 17, 2015, 99-104.
25.    World Health Organization. Mental Health: New Understanding, New Hope. Geneva, WHO, 2001.