Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2018

Специален гост: проф. д-р Ваня Недкова

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Ваня Недкова
Началник на Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Д-р Г. Странски”, гр. Плевен


   

Завършва Медицинския институт във Варна през 1976 г. През 1978 г. след спечелен конкурс е назначена за асистент към катедрата по детски болести в Плевен, като се явява един от основателите й.

През 1982 г. придобива специалност по детски болести. През 1994 г. защитава дисертация на тема "Хормонални и социално психологични фактори на кърменето". През 1996 г. придобива специалност по медицинска генетика. През 2001 г. е избрана за доцент и след конкурс е назначена за началник на клиниката по детски болести към УМБАЛ – Плевен, както и ръководител на катедрата по детски болести в Медицинския университет. От 2006 г. има придобита специалност и по детска гастроентерология.

 

        

Разкажете повече за Клиниката, която ръководите?

В Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Д-р Г. Странски” се лекуват деца от 0-18 години от Плевенска, Ловешка, Великотърновска и Габровска области.

Годишно се лекуват по 3200 деца. В клиниката работят високо квалифицирани специалисти педиатри с профили Пулмология, Ендокринология, Неврология, Нефрология, Гастроентерология. Интензивното отделение е оборудвано със съвременна апаратура за интензивно лечение. Около 30% от приетите и лекуваните деца са от други области.


Кои заболявания най-често лекувате във вашата клиника?

В клиниката се лекуват деца с различни заболявания, но най-чести са респираторните инфекции на дихателната система.


В практиката си срещате разнообразна патология. Споделете с читателите ни вашия опит с подобен интересен и рядък случай.

В дългогодишната ми клинична практика има много интересни случаи.
Може би е най-уместно да споделя за щастливо завършилите масови отравяния на 27 деца от дом за деца без родители със смъртоносния „бучиниш” – Conium maculatum (силна невропаралетична отрова), и спасените 47 деца от детска градина, които бяха инхалирали синтетично фосорганично вещество, с които бе обработвана тревата в детската градина.


Лично вие защо избрахте специалността си и с какво ви спечели тя?

Избрах специалността педиатрия в трети курс, като кръжочничка във ВМИ-Варна, защото много обичам децата. Общуването с деца и след 41 години ме обогатява и зарежда с нови сили.


Смятате ли, че имаме достатъчно добре обучени специалисти по педиатрия и какъв е интересът към Вашата специалност?

Специалността педиатрия не е атрактивна. Но желаещите да я работят са силно мотивирани от любов­та и умението да общуват и помагат на децата. В нашата страна има много добре обучени специалисти.


Как се справяте чисто човешки със стреса в работата си – как релаксирате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?

Стреса гоня с работа и при конфликт, душевното ми спокойствие ме води по правилния път за разрешаване на проблема.


Много пациенти се оплакват от липсата на добри специалисти, от техническата база в клиниките, от здравеопазването като цяло. Какво е вашето мнение, кои са най-наболелите проблеми във вашето отделение?

Както вече споменах, ние имаме нужната съвременна апаратура и добри битови условия, но те не са лукс, както в една частна болница. Понякога родителите избират лукса, но често се връщат при добрите специалисти с богат клиничен опит. В днешното съвремие най-труден е контактът с родителите. Повечето от тях, повлияни негативно от медийни изяви, се държат агресивно и обидно с педиатъра още при първата среща.


Имате ли недостиг на кадри?

В нашата клиника няма недостиг на кадри има неудовлетворени желаещи.


От вашата перспектива какво смятате за най-обезпокояващо, касаещо вашите пациенти?

Аз съм сериозно обезпокоена от демографската криза в България, от ниската раждаемост.
Съвременните майки са много „информирани” за разнообразни здравословни проблеми, но са отдалечени от децата си в общуването и емоционалната подкрепа.