Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


Увеличени сливици и умора


16-годишно момиче се оплаква от умора, загуба на тегло и дисфагия, започнали преди няколко месеца. Тя е имала неспокоен сън, водещ до дневна сънливост и нисък успех в училище, а членовете на семейството й съобщават, че хърка шумно. Нейното медицинско състояние е без особености, с изключение на рецидивиращи инфекции на горните дихателни пътища.

Физикалният преглед установява шумно дишане с отворена уста, халитоза и оток на сливиците (Фиг. 1). Няма треска или лимфаденопатия.


ВЪПРОС:

Спрямо оплакванията и данните, предоставени от пациента и физикалния преглед, коя от следните е най-вероятната диагноза?

Спрямо оплакванията и данните, предоставени от пациента и
физикалния преглед, коя от следните е най-вероятната диагноза?

Отговор:

Обсъждане

Верен отговор:
B. Хипертрофични тонзили

Причината за появата на такава патология могат да бъдат рецидивиращи фарингити и локално възпаление, особено при деца и млади възрастни. Прегледът на устната кухина може да разкрие хипертрофия на палатинните тонзили, което понякога се нарича "целуване на сливиците", когато сливиците се срещат в средната линия или се припокриват. Тонзилолитите може да се намират в криптите. Въпреки че уголемяването на сливиците може да бъде асимптоматично, е възможно хипертрофиралите сливици понякога да минават назад и да запушат орофаринкса, особено когато пациентът е легнал. Повечето случаи на об­струк­тивна сънна апнея при децата са свързани с хипертрофични сливици.

Симптомите, които дават основание да се мисли за хипертрофия на сливиците, включват затруднено хранене при малки деца, дишане през устата, шумно дишане, силно хъркане, неспокоен сън, хиперсомния, вторична енуреза, нощни страхове, промени в поведението и ниски оценки в училище. Хипертрофията на сливиците също може да доведе до респираторни и сърдечни усложнения, като хронична алвеоларна хиповентилация, белодробна хипертония, белодробно сърце и десностранна сърдечна недостатъчност. Масивната хипертрофия на тонзилите може да изисква тонзилектомия, особено когато се свързва с обструктивно сънно разстройство на дишането, което причинява ежедневно влошена когнитивна функция, нарушения в растежа и белодробно сърце. Симптомите на този пациент преминават две седмици след тонзилектомия.

Перитонзиларен абсцес е тежко, гнойно усложнение на тонзилит или фарингит. Обикновено се проявява с интермитентна одинофагия, гласови промени (тип "горещ картоф") и висока температура при млади възрастни. Повечето случаи са едностранни с контралатерално изместване на увулата. При пациенти с двустранен абсцес прегледът установява двустранно подуване на мекото небце и изместена напред увула. Група А стрептококи и анаеробни бактерии на оралната флора са често срещаните причинители на това състояние. Може да се наложи хирургично лечение и парентерални антибиотици.

Инфекциозната мононуклеоза обикновена засяга пациенти между 15 и 30 години. Най-честите симптоми включват фебрилитет, възпалено гърло и отпадналост. Физикалният преглед установява хиперемиран фаринкс с ексудати. Пациентите обикновено имат шийна лимфаденопатия в областта на тила.

Възпалението на сливиците е една от най-честите инфекции, с които се срещат личните лекари. Пациентите имат възпалено гърло, остро настъпил фебрилитет и болка при преглъщане. Физикалният преглед показва подуване на фаринкса, еритем и ексудати на сливиците и болезнена шийна лимфаденопатия отпред. Вирусите са най-честият причинител на това състояние. Все пак на бета-хемолитичните стрептококи от група А се дължат от 5% до 30% от всички случаи. При бактериален причинител се налага използването на антибиотично лечение.

Състояние

ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА

Двустранен перитонзиларен абсцес

Промяна на гласа от типа „горещ картоф”, одинофагия и фебрилитет, двустранно подуване на мекото небце с отклоняване на увулата от срединната линия напред; обикновено засяга млади възрастни.

Хипертрофични тонзили

Увеличени сливици, може да предизвикват обструкция без белези на инфекция.

Инфекциозна мононуклеоза

Фебрилитет, възпалено гърло, отпадналост, хиперемиран фаринкс с ексудати, обикновено се установява шийна лимфаденопатия в областта на тила.

Възпаление на сливиците

Остро настъпил фебрилитет, възпалено гърло, болка при преглъщане, подуване на фаринкса, еритем и ексудати на тонзилите, болезнена шийна лимфаденопатия отпред.