Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2018

Ротавирусна инфекция в детска възраст и ефективността на прилаганата имунизация против ротавирусна инфекция в рамките на националната програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити

виж като PDF
Текст A
д-р Жана Тодорова
МДЦ Медива, гр. София


Ротавирусните инфекции са широко разпространени в световен мащаб. Те преимуществено засягат детската възраст и често тежкото им клинично протичане, с изразени прояви на дехидратация, ги определят като заболяване с подчертана здравно-социална значимост.

Ротавирусите са лидер в класацията на причинителите на инфекциозна диария при кърмачета и деца до 5-годишна възраст. Заболеваемостта от ротавирусен гастроентерит е висока както в развиващите се, така и в развитите страни.

През 1973 г. Bishop и сътр. първи откриват човешки ротавирус. Наименованието им произлиза от характерния електронно-микроскопски образ, наподобяващ колело (лат. rota – колело). Притежават трислоен белтъчен капсид и двойноверижен РНК геном. Всеки сегмент кодира различни вирусни протеини. Има възможност за обмяна на гени между човешки и животински ротавируси. Ротавирусите се диференцират в групи, подгрупи и типове. Идентифицирани са 7 групи ротавируси (А-G). Патогенните за човека се отнасят към групи А, В и С. Ротавирусите от група А са отговорни за повече от 90% от всички случаи на ротавирусна инфекция при хората. Имунитетът след преболедуване е типовоспецифичен – антитела IgM и IgG и секреторен IgА, синтезирани в чревния лумен. Децата имат повече от един епизод на ротавирусен гастроентерит, като всеки следващ протича по-леко.

Ротавирусите са устойчиви във външна среда: върху ръцете издържат с часове, в канализация до 1 месец, във фецес – до 2 месеца.

Инактивират се при 100°С. Излъчват се чрез фецеса продължително време, а инфектиращата доза е много ниска – от 10 до 100 вирусни частици могат да предизвикат заболяване.

Основният механизъм на предаване е фекално-орален, замърсени ръце, контаминирани вода, храна, повърхности или играчки.

Заразоносителството може да бъде продължително – до 50 дни. Пикът на заболяването е в есенно-зимния сезон, но се регистрират целогодишно отделни случаи.

До навършване на 5-годишна възраст 95% от децата са преболедували поне веднъж от ротавирусна инфекция. Възприемчивостта е най-висока при децата между 6-24 месеца, те най-често боледуват от ротавирусна инфекция. По данни на СЗО ротавирусите са причина за 20% от всички смъртни случаи от диария при деца до 5 год.

Последиците от ротавирусна инфекция включват малабсорбция на хранителни вещества, повишен риск от диабет I тип, тъй като ротавирусната инфекция може да отключи автоимунен процес, насочен срещу β-клетките на панкреаса при деца с генетична предиспозиция.

Ротавирусната инфекция може да протече безсимптомно или с клиника на гастроентерит. Най-често се засягат децата между 6 месеца. и 5 год., с пик 6-24 месеца, а най-тежко протичат инфекциите до едногодишна възраст. Инкубационният период е кратък – от 1-3 дни. Началото най-често е остро, с повръщане, диария и фебрилитет. Диарията е водеща, като изхожданията са воднисти, многократни, с жълтеникаво-белезникав цвят и обикновено са без патологични примеси. Развива се електролитен дисбаланс с различни степени на дехидратация (от лека до тежка), което често налага хоспитализация. Заболяването често се съпровожда и със симптоми от горните дихателни пътища, проявени с хрема и кашлица.

Ротавирусната инфекция може да протече и с усложнения. По време на острата фаза при малките деца може да се появят доброкачествени афебрилни конвулсии. Описани са случаи на деца от Хърватия (на възраст 6 и 28 мес.) с проява на епилептичен гърч. След направена енцефалограма се установяват промени в мозъчната функция като при епилепсия. Не са наблюдавани промени в биохимичните параметри и след отшумяване на ротавирусната инфекция ЕЕГ-то влиза в норма.

Една от най-честите вътреболнични инфекции при деца до 5 год. е ротавирусната инфекция, като недоносените деца са изложени на значително по-голям риск. Новородените недоносени деца са по-уязвими към придобита в болницата ротавирусна инфекция в сравнение с придобитата в обществото инфекция (честота 26% срещу 2%). Ползата от ротавирусната ваксинация при тази група недоносени новородени е голяма и ваксинирането трябва да се направи без отлагане.

Съвременната етиологична диагностика на ротавирусните инфекции се основава на методи за откриване на специфичен антиген и на вирусен геном. Поради високата концентрация на ротавирусите във фецес се прави вирусологично изследване, като се взима една фекална проба 1-3 дни след появата на симптомите, с цел откриване на ротавирус или вирусен антиген. Прави се и серологично изследване за откриване на ротавирусен антиген чрез ELISA, RN, RSK, RNGA, латексна аглутинация.

Няма етиологично противовирусно лечение на ротавирусната инфекция, лечението е патогенетично с орални рехидратиращи разтвори при лека степен на дехидратация или парентерални разтвори за венозна рехидратация при тежка форма на ротавирусния гастроентерит, налагащ хоспитализация. Важен фактор при лечението е и диетата, тъй като увреждането на чревните въси често води до лек или по-изразен малабсорбционен синдром. При деца до една година се налага дълго приемане на безлактозни млека. При кърмените е наложително продължаване на кърменето. Пробиотиците са допълнение към ефективната терапия. Нови медикаменти с активност срещу ротавирусите са в процес на проучвания.

Ротавирусните инфекции са разпро­странени във всички страни на нашата планета и заемат голяма част като причина за хоспитализации на децата до петгодишна възраст. Единственият начин за профилактика на това заболяване е навременната имунизация с ваксина против ротавирусна инфекция.

През 2006 г. две ротавирусни ваксини, получиха разрешение за масова употреба – това са двудозовата ваксина Rotarix на GldxoSmithKline и тридозовата ваксина Rotateq на MSD. Към септември 2017 г. 98 държави по света имат или планират масова ротавирусна ваксинация. Редица държави в Европа, като Белгия, Австрия, Германия, Великобритания, Финландия и др., имат вече доказан във времето ефект от приложената масова ротавирусна ваксинация. Голямо значение за успеха на една масова имунизационна програма има постигането на висок ваксинационен обхват. Германия е добър пример за това как при нисък ваксинационен обхват хоспитализациите по повод ротавирусни гастроентерити при деца под 1 година в периода 2006-2012 г. намаляват с 19%, а при висок ваксинационен обхват – с 60% (имат се предвид различни области в страната). Англия е пример за държава с постигнат висок ваксинационен обхват – 93% от кърмачетата са получили първа доза и 88% са завършили пълния си ваксинационен курс още в рамките на първата година от въвеждането на национална програма. Този висок ваксинационен обхват води и до много добър ефект от приложената масова ротавирусна програма – 1 година след старта на програмата се наблюдава спад от 70% в броя на ротавирусните случаи при малките деца.

От януари 2010 г. МЗ включи имунизацията срещу ротавируси към препоръчителните имунизации. От 2017 г. в България има действаща Национална програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити. Едни от основните задачи, залегнали вътре, са постигане на висок имунизационен обхват в рамките на 5-годишния период на изпълнение на програмата и намаляване на общата заболяемост от ротавирусни гастроентерити, включително и на тежките му форми, налагащи хоспитализация. Проследявайки данните за съобщаваните случаи на броя ротавирусни гастроентерити в периода до 24-та седмица през 2018 г. (от 01 януари 2018 г. до 31 май 2018 г.), публикувани на сайта на НЦЗПБ, се установява, че те са намалели почти два пъти в сравнение с тези, докладвани за същия период през 2017 г.: „От началото на годината в страната са съобщени 728 случая. За същия период през изминалата година са регистрирани 1 383 случая. Отклонението от предходната година е (-625)“.

Посочените статистически факти и социалната значимост на ротавирусната инфекция говорят за ефективността от прилагането на ваксината против ротавирусната инфекция в Република България за срок от една година. Трябва да се отдаде и огромна благодарност към общопрактикуващите лекари и педиатрите, които активно участват в имунизационния процес.

 

   

  
книгопис:
1.    http://www.riokoz-vt.com/prrg.htm
2.    https://www.ncipd.org
3.    http://bg.medicine-worlds.com
4.    https://www.medinfo.bg/spisanie/2017/1
5.    http://ailback.ru/12_97869_rotavirusi.html
6.    http://bg.med-directory.com/rotavirus_default.htm
7.    Обществено здраве Англия. Месечен национален доклад за норовирусите и ротавирусите. Септември 2015 г.
8.    http://www.path.org/vaccineresources/files/PATH-Country-Introduction-Table-EN-2016.05.01.pdf
9.    VIEW-hub. www.view-hub.org/viz/ [accessed 15 September 2017]
10.    Rešić B, Mejaški Bošnjak V, Sabol Z i sur. Benign infantile convulsiones and mild gastroenteritis. 8th Congress of EPNS, 30 Sept – 3 Oct 2009
11.    Корсун Н., А.Мангъров. Вирусни гастроентерити. Педиатрия, 2004, 2, 13-16.
12.    GleizesO et al. Pediatr Infect Dis 2006;25:S12-S21
13.    Epidemiol Infect 2006;134:908-916
14.    Soriano-Gabarro M et al. PIDJ 2006;25:S7-S11