Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2018

Захранване на недоносеното бебе

виж като PDF
Текст A
д-р Татяна Итова
УМБАЛ Медика, гр. Русе


Първите месеци от живота на недоносеното новородено са свързани с адаптацията на незрелия детски организъм. Обикновено вниманието на родителите и лекуващия екип са съсредоточени върху стабилизацията му, лечението на дихателна недостатъчност, сърдечно-съдови проблеми, затруднения в захранване, стремеж към възстановяване на загубите на тегло. Колкото по-незряло е роденото дете, толкова по-бавно и по-постепенно то достига да момента на напускане на болничното заведение. Практиката е бебетата да се изписват с тегло около и над 2 000 g и възраст над 36 г.с. Но от значение е и общото здравословно състояние, нуждата от медикаментозно или кислородолечение в домашни условия, както и обучението на родителите в обгрижването на недоносеното дете.

В дома през първите месеци бебето се храни изключително с кърма или адаптирано мляко. При необходимост към кърмата може да се предложи обогатител, с цел осигуряване на по-висок енергиен подвоз и постигане на стабилна позитивна тегловна крива. Известно е, че кърмата или фабрично произведеното бебешко мляко са достатъчни да задоволяват всички хранителни нужди за приблизително първите 6 месеца от живота на детето. Бебетата, родени преждевременно, имат недостиг на желязо, калций, вит. Д и други витамини. Добре би било да им бъдат предписани допълнително препарати, които да коригират анемията на недоносеното, да внесат микроелементи, витамини или да профилактират рахита с внос на Вит. Д.


Захранване

Колкото и да е съвършено едно адаптирано мляко или колкото и да се старае майката да кърми или храни с кърма своето бебе, ще настъпи момент, когато то трябва да получи и друга немлечна храна. Кога е най-подходящият момент за захранване, е оспорвана тема.

На каква възраст трябва да се случи това? Отговорът не е еднозначен, защото и недоносените деца не си приличат, а и имат различни хранителни нужди. Правилото за захранване при здрави доносени деца е да се предложи немлечна храна най-рано след 16-тата седмица след раждането и не по-късно от 24-тата седмица. За децата, родени след 36-та г.с., това правило може да важи в пълна сила. По-голямата част от тях нямат затруднения с храненето – гастроинтестиналният тракт е относително зрял още с появата им, така че техният режим на хранене се доближава до този на доносените.

Не така стои въпросът обаче с децата, родени с много ниско тегло (под 1 500 g) и изключително ниско тегло (под 1 000 g). При тях може да има различни фактори, които да повлияят на избора на подходяща възраст за захранване. Недоносените бебета имат по-високи енергийни нужди, по-високи нужди от внос на протеини и мазнини и тези нужди се запазват повишени за дълго време. Ето защо често захранването при тях може да започне относително рано. Твърде ранното захранване обаче крие своите рискове, защото може да се изяви хранителна алергия, може да има проблем с усвояването на немлечната храна, а това от своя страна да влоши например анемичния синдром. Ето защо определянето на момента на захранване изисква, от една страна, наличието на една сравнително зряла храносмилателна система, за да може да се усвоява храната. От друга страна, бебето трябва да е и достатъчно неврологично зряло, за да може да поема нетечна храна с лъжица.


Ориентир за готовност на детето за захранване

Могат да се използват различни критерии за готовност на детето да приема немлечна храна:

  • Тегло – някои автори препоръчват тегло около 5 000 g. Предполага се, че около 6-месечна възраст теглото на недоносеното бебе ще е достигнало приблизително тази цифра. Но има деца, които са с изходно тег­ло под 1 000 g, тогава достигането на това тегло може да стане към 8-9-ти месец. Също така при съпътстваща патология и продължително лечение темпът на наддаване може да е много бавен, това не значи, че такива бебета трябва да се лишават от навременно захранване. Допустимо е да се започне след достигане на 3500 g.
  • Коригирана възраст – ако се използва коригирана възраст за преизчисляване на старта на захранване и се приложи към правилото за доносени деца, би се получило следното: захранването е възможно най-рано на 16 седмици коригирана възраст и не по-късно от 24 седмици коригирана възраст. Така за едно дете, родено в 30 г.с., най-ранното време за прием на друга храна ще е 26 седмици след раждане. Внасянето на немлечни храни преди 16-та седмица коригирана възраст води до по-ранни атопични изяви поради незрелостта на храносмилателната система.


Признаци на готовност за захранване

  • Детето има достатъчна неврологична зрялост и е напреднало в двигателното си развитие – то има добър контрол на глава, държи я изправена в една линия с тялото, когато е в седнало положение.
  • Детето се задържа в седнало положение с подпора, посяга с ръце към играчка и я хваща с две ръце.
  • Детето поднася играчка към уста, поставя ръце в уста.
  • Детето се опитва да захапе или да дъвче, когато има играчка или ръка в уста, сукателното движение вече не е толкова изявено, челюстта се движи нагоре-надолу, рефлексът на избутване с език не е толкова силно изявен.
  • Детето проявява интерес към храната на възрастните и имитира начина им на хранене.
  • Детето отказва да приема млечната храна или се храни с неохота, огладнява по-бързо.


Заместване на млечната храна

Храненето с кърма или адаптирано мляко е осигурявало постоянен внос на хранителни вещества и енергия на недоносеното. Пристъпвайки към даване на немлечна храна, стремежът е да се запази същият ред на доставка на нутриенти и енергия. Млечните хранения са с приблизително 70 kcal/100 ml. Ето защо е редно млякото в хранителния режим да не се замества, а да се допълва от зеленчуково пюре или каша. Храната на недоносеното дете трябва да има същата енергийна плътност – 70 kcal/100 g, протеините да продължат да се доставят в подобно съдържание – 2-4 g/100 g. Да не се забравя желязото и да се подбират обогатени с него бебешки храни.

Плодовите пюрета са нискокалорийни и с ниско протеиново съдържание. Така че те трябва да са обогатени с мляко, за да са пълноценна храна. Добавката на растителни мазнини ще увеличи техния калораж.

Зърнените каши са много подходяща храна като първа немлечна храна на недоносените деца. Те обаче са с ниско съдържание на желязо, така че трябва да са обогатени с този елемент. Необходимо е да са с млечно съдържание и в началото безглутенови. Не се препоръчва добавка на кърма към зърнените каши, тъй като те губят своята консистенция (разграждат се въглехидратите). Глутен съдържащите каши е уместно да се въведат към 8-ия месец коригирана възраст.

Добавянето на месни пюрета в диетата на бебето внася едновременно протеини, мазнини, желязо, цинк, повече калории. Готовите пюрета съдържат 8-10 g месо на едно бурканче (от 190 g). Недоносеното дете се нуждае от малко по-голям внос на месо – 15-20 g. При неефективно наддаващо дете може да се препоръча добавяне на допълнително количество месо.

Поради високите енергийни нужди на недоносените бебета соковете не се препоръчват в началото. Те нямат нужната енергийна плътност и не носят необходимия хранителен потенциал. Те са само обемозаместители и могат да притъпят чувството за глад. Същото важи и за други течни добавки, като чай и бульон.

Според СЗО трябва да се спазват някои основни правила за захранване на децата, а именно:

  • Своевременно – да се проведе в най-подходящата възраст.
  • Адекватно – да осигури необходимата енергия и хранителни вещества.
  • Безопасно – определя се от подбора на продуктите, тяхното съхранение и начин на кулинарна обработка.
  • Правилно – следи се количеството и качеството на храната. Броят на храненията трябва да отговаря на потребностите на детския организъм.


Основни правила за захранване на всички деца

  • Детето се захранва, само когато е здраво.
  • Всяка промяна в храненето се прави сама за себе си, без допълнителни промени в последващите 3-5 дни.
  • Спазват се сроковете за захранване и въвеждане на съответните храни.
  • Въвеждането на новите храни е постепенно, с цел адаптация на храносмилането. Пълната порция се достига за седмица.
  • При отказ на детето да приеме храната или при поява на храносмилателни разстройства съответната храна временно се спира.
  • Храната на детето винаги се опитва. При това се оценяват температурата, консистенцията и вкусовите качества.

Храненето в кърмаческия период е особено важно за недоносените деца и има дълготраен ефект върху здравословното им състояние.

Кърменето, съчетано със своевременно захранване с подходящи храни, осигурява максимално добро развитие на детето в последващите години. Едновременно с това се поставят основите на правилните хранителни навици и профилактиката на развитието на някои хронични заболявания (астма, диабет, алергии и затлъстяване).