Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2018

Специален гост

виж като PDF
Текст A
Акад. проф. д-р Екатерина Титянова, д.м., д.м.н.
Ръководител на Клиника „Функционална диагностика на нервната система“ във Военномедицинска академия – София.


Екатерина Титянова e български учен, професор по неврология, доктор на медицинските науки, академик на Българската академия на науките и изкуствата и академик на Сръбската кралска академия. Тя е ръководител на Клиника „Функционална диагностика на нервната система“ във Военномедицинска академия – София. Член е на Факултетния съвет и ръководи катедра „Неврология, психиатрия, физиотерапия и рехабилитация, превантивна медицина и обществено здраве“ към Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Специализирала е в престижни университети в САЩ, Финландия, Австрия, Германия и Мексико. Има богата научна продукция, член е на редица национални и международни организации и фондации. Външен експерт е на Националната здравноосигурителна каса и на Европейската комисия. Координатор е на програмите за следдипломно обучение към Световната федерация по неврология за България.

Председател е на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика. Носител е на престижни национални и международни научни награди. През 2018 г. тя е удостоена с най-високата национална наградата „Питагор“ за цялостен принос в развитието на науката.

    

   
Разкажете повече за Клиниката, която ръководите?

Клиниката „Функционална диагностика на нервната система“ при Военномедицинска академия – София е първата специализирана клиника у нас от трето и високотехнологично ниво на компетентност, чийто предмет на дейност е насочен към бърза диагноза, индивидуализиран подбор на лечебния подход и специализирана експертиза въз основа на комплекс от функционални методи на изследване на нервната система. Тя разполага с най-съвременна апаратура за комплексно и високоспециализирано изследване на нервната система и собствени алгоритми, някои от които са уникални за страната. В клиниката се осъществява значителен обем научно-изследователска дейност по национални и международни проекти, редовни и свободни докторантури. В нея се обучават специализиращи лекари и докторанти по специалността „неврология”, лекари за придобиване на правоспособност по високоспецилизираните методи на изследване на нервната система, обучение на студенти по медицина, медицинска рехабилитация и ерготерапия и медицински сестри към Медицинския факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" и студенти по кинезитерапия към Националната спортна академия "Васил Левски" – София.

 
С кои заболявания най-често се срещате в практиката си? Разкажете повече...

В Клиниката се изследват, консултират и лекуват болни с всички нозологични единици в неврологията, както и с неврологични симптоми и синдроми като проява на други заболявания – най-често ендокринологични, кардиологични, дерматологични и др. Болните имат възможност да получат комплексна оценка на техния здравен статус и индивидуална програма за профилактика и лечение, съобразена с особеностите на личния им здравен профил. Нобеловата награда по химия за 2015 г., присъдена за откриването на генетичен инструментариум за спонтанно ремонтиране на увредените ДНК молекули, показва, че не всяка болест трябва да се лекува в болница или с медикаменти. При редица животосъвместими заболявания се наблюдава спонтанно възстановяване без използване на медицинска помощ, което налага да се преоценят причините за по-високия процент на хоспитализации в България спрямо този в Европейския съюз.

Водеща дейност са високоспециализираните методи в неврологията – ултразвукова диагностика на нервната система (доплерова и образна), електроенцефалография, електромиография, предизвикани потенциали, диагностика на автономната нервна система, транскраниална магнитна стимулация. Част от изследванията са уникални за страната, като ултразвуковата ангиография (B-flow) в реално време, ултразвуковото четириизмерно изобразяване на очни структури, мускули и периферни нерви, ултразвукова невронавигация на мозъчната авторегулация, мониториране на мозъчни микроемболи, функционални изследвания на автономната нервна система, оценка на ефективността на мускулната помпа и топична диагноза на ортостатичния интолеранс.

Голям дял в дейността на Клиниката заема експертната дейност, която обхваща основните аспекти на военомедицинската експертиза. В клиниката са базирани комисиите за лечение със скъпоструващи медикаменти, предписвани по програми на НЗОК при болни с множествена склероза, паркинсонова болест, епилепсия и невропатна болка. Провеждаме прегледи и изследвания и с талони по НЗОК, което улеснява достъпа на всеки пациент до високоспециализираните изследвания в амбулаторни условия.


В практиката си срещате разнообразна патология. Споделете с читателите ни вашия опит с подобен интересен и рядък случай.

Интересните случаи са най-често интердисциплинарни или свързани с казуистика. Спомням си за младеж, който не можеше да извършва координирани движения с двете ръце, но можеше да извършва определена дейност (например завиване на винт с отвертка) с всяка ръка поотделно. Същият изглеждаше нормален и бе завършил средното си образование с много усилия, но не беше пълноценен и социално вградим. С МРТ открих­ме дизгенезия на корпус калозум, който свързва двете мозъчни хемисфери – рядка полиетиологична аномалия на мозъка с честота 1:4000 сред възрастното население. Наложи се болният да бъде трудоустроен след специална експертиза, тъй като болестта не фигурираше в списъка за освидетелстване от НЕЛК.


Лично вие защо избрахте специалността си и с какво ви спечели тя?

Голяма заслуга за това има моят баща д-р Благой Титянов, който беше невролог, главен лекар на Районната болница в родния ми гр. Гоце Делчев и заслужил лекар. Той поддържаше активни професионални контакти с най-известните за времето си професори по неврология и психиатрия от Медицинска академия – София, като проф. Иван Георгиев, проф. Меглена Ачкова, проф. Борислав Йорданов, проф. Сашо Божинов и др. Неврологичните заболявания бяха основна професионална тема в семейството ни и аз бях впечатлена от възможността да се лекуват болни с мозъчни заболявания. Изградих неусетно влечение към тази дисциплина и голямо желание да опозная мозъка и неговите тайни. След дипломирането си, макар че бях активен кръжочник и възнамерявах да специализирам съдебна медицина, през 1982 г. постъпих на работа като ординатор по неврология в районната болница. След няколко месеца станах научен сътрудник в Научния институт по неврология и психиатрия към Медицинска академия – София. Днес се радвам, че направих правилен избор. Да се развивам като невролог, учен и преподавател ми носи радост и удовлетворение повече от 30 години!


Смятате ли, че имаме до­статъчно добре обучени специалисти от вашата специалност и какъв е интересът към нея?

Невролозите са едни от най-търсените специалисти у нас – техният брой варира между 1100-1200 за страната. През последните години обаче интересът на новозавършващите студенти и дипломираните лекари към специалността „нервни болести“ не е голям. Причините за това са комплексни. От една страна, изучаването на мозъка и свързаните с него заболявания е по-трудно, изисква много време и дълга практика, тъй като основен метод за диагноза е неврологичният статус, който се прилага лично и не може да бъде заместен от инструментален метод. От друга страна, мозъкът си остава „черна кутия“ за много от лекарите, които нямат интерес да изучават неговите тайни, и от трета – местата за специализация по държавна поръчка са малко. Често студентите споделят, че неврологията им е много интересна, но и трудна, поради което предпочитат да специализират в други области на медицината. Днес са модерни ендоваскуларните диагностични и терапевтични методи, към които студентите определено имат по-голям интерес.


Как се справяте чисто човешки със стреса в работата си?

Стремя се да правя това, което ми носи радост. Не спирам да тренирам мозъка си всеки ден, като чета, пиша, творя и опознавам света. Мисля позитивно и проявявам голяма социална активност, насочена към създаване на успешни млади специалисти и внедряване на позитивни за обществото новости и практики. Опитвам се да бъда вярна на своите идеали, в основата на които са непреходните общочовешки ценности. Алтруизмът е това, което ме изпълва с радост и удовлетворение. Той е причина да посветя живота си извън болницата на различни фондации и асоциации – съучредител и председател съм на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика, участвала съм в създаването на фондациите „Наука” към Съюза на учените в България, „Предпазване от мозъчни инсулти”, „Паркинсонизъм“, „Мексико-България” I.A,P. (учредена по време на пребиваването ми в Мексико като съпруга на дипломат) и др. Залагам на позитивните каузи, които обединяват хората, а не ги разединяват.

Като жена обичам изкуството, модата, елегантността, стила. В младите си години създавах собствени дрехи, плетях пуловери, шиех гоблени, пишех стихове, рисувах, обичах да хода на риболов. Голямата ми ангажираност днес ми налага други приоритети. Имам възможност да пътувам в целия свят, което ми позволява да се докосна до изкуството и културата на други народи. Впечатлена съм от световното културно наследство, от мъдростта на човечеството, която, ако я познаваме, би ни дала друго, по-добро разбиране за ценностите в живота днес, когато те са твърде объркани. Големите научни открития и Нобеловите награди в областта на невронауките през последното десетилетие потвърждават наличието на кодирано познание в народните мъдрости и поговорки, които не трябва да пренебрегваме там, където научното познание не достига.


Много пациенти се оплакват от липсата на добри специалисти, от техническата база в клиниките, от здравеопазването като цяло. Какво е вашето мнение, кои са най-наболелите проблеми при вас?

Във всички области на медицината имаме изтъкнати български специалисти, някои от които са световно приз­нати. Въвеждането на медицинските стандарти с нива на компетентност на здравните заведения допринесе болниците в страната да се оборудват със съвременна апаратура, а в университетските болници – и с високи и роботизирани технологии. Считам, че непрекъснатите промени и реформи в здравеопазването, които никога не се довършват, прави системата неустойчива. Шаблонизирането на медицинската помощ посредством клиничните пътеки ограничава възможността за прилагане на индивидуализирана медицина, което е основна стратегия на Европейската комисия в програмата „Хоризонт 2020“. Не трябва да забравяме, че в центъра на нашето внимание е конкретният човек, а не имагинерна личност, към която да нагаждаме шаблонни диагностични и терапевтични подходи.

 
Имате ли недостиг на кадри?

Това е общ проблем в здравеопазването. Не достигат младите лекари със специалност по нервни болести, лекарите, придобили допълнителна квалификация за работа с високоспециализирани методи, както и медицинските сестри в неврологичните звена. Но не само кадрите са проблем. Като цяло стремежът на младите лекари към познанието някак си остава на по-заден план, липсва онова безкористно отношение към бол­ния, което нашето поколение познава. В началото на професионалната им кариера, техните очаквания за заплащане са по-големи от реалните им компетенции, което в много случаи е причина те да търсят реализация в чужбина или да работят друго. В този аспект ми се струва рационално отново да има разпределение за новозавършващите лекари в България, което ще даде възможност на всеки от тях да стартира специализацията си веднага след дипломирането.


Как оценявате професионалната си практика до момента и какво смятате за най-обезпокояващо, касаещо вашите колеги?

Аз съм удовлетворена от своята професионална реализация като специалист, преподавател и учен у нас и в чужбина. Радвам се на признание от страна на пациентите, студентите, моите ученици и последователи. Създала съм българска школа по невросонология, която е национално и международно призната. Тази година бях удостоена с голямата награда „Питагор“ на Министерството на образованието и науката за цялостен принос за развитието на науката, което приемам като високо национално признание. Оптимист съм за бъдещето на българското здравеопазване – вярвам, че младите специалисти, които подготвяме, ще са наши достойни наследници.

А колкото повече опознавам света, се убеждавам, че България е една прекрасна страна, която всички ние трябва да пазим и обичаме.