Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2018

Молсидомин в клиничната практика

виж като PDF
Текст A
д-р С. Калустян1, д-р И. Цветков1, маг. фарм. Сава Огнянов2, д.ф., гл. ас.; маг. фарм. Полина Макавеева3
1Клиника по кардиология, УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София; 2Софийски Университет „Св. Климент Охридски“; 3УНСС, гр. София


Молсидомин е перорален, дългодействащ вазодилататорен медикамент. Представлява дериват на сиднонимин – донор на азотен оксид (NO). Метаболизира се в черния дроб до активния метаболит Линсидомин. Органичните нитрати и Молсидомин имат сходни фармакодинамични показатели. И в двете групи се наблюдава намаляване на пред- и следнатоварването на сърцето, но лечението с Молсидомин е свързано с много по-слаба степен и честота на развитие на толеранс, защото не изчерпва сулфхидрилните групи и директно освобождава NO. Молсидомин изявява ефектите си 15 минути след приложение, докато за дългодействащите нитрати времето до начало на ефекта е от половин до един час.

Дължината на ефекта на Молсидомин и дългодействащите нитрати е приблизително еднаква – около 7-8 часа. Молсидомин се предлага на българския фармацев­тичен пазар като таблетки от 2 mg. Първоначалната доза е 3 х 2 mg дневно, като максималната дневна доза може да достигне до 16 mg. Не се повлиява от приема на храна. Антиисхемичните и антиангинозни ефекти на Молсидомин се дължат на намаляване на системното и пулмоналното съпротивление и редукция на миокардната кислородна консумация. Наблюдават се също антиагрегантен, антиоксидантен и противовъзпалителен ефект. За разлика от нитратите, Молсидомин не води до бърз спад на стойностите на АН и не повишава сърдечната честота. Двата класа медикаменти имат различен ефект на тромбоцитна агрегация. Нитратите стимулират синтезата на простациклин, докато Молсидомин стабилизира тромбоцитите индиректно и инхибира освобождаването на Тромбоксан А2 (Табл. 1).

Таблица 1:

 

Molsidomine

Нитрати

Толеранс

Не

Да

Устойчивост на таблетките

Терморезистентни

Влагорезистентни

Термочувствителни

Влагочувствителни

Главоболие

Рядко (≈ плацебо)

Често (50%)

Flush syndrome

Рядко

Често

Понижение на АН

Обикновено леко

Може да е изразено

Тютюнопушене

Няма данни

Влияе на ефективността

Не се препоръчва

Прием на алкохол

Усилва ефектите

Потенцира понижението на АН

Не се препоръчва

Начало на действието

10-15 min

30-60 min

Продължителност на действието

6-8 часа

4-8 часа

Фосфодиестеразни инхибитори

Контраиндикация

Контраиндикация

Животозастрашаваща хипотония

  

Молсидомин е показен за лечение на исхемична болест на сърцето (ИБС), хронична СН, пулмонална хипертония и еректилна дисфункция.

Основната индикация на медикамента е при лечение на стабилна ангина пекторис (САП):

  • При наличие на симптоми – вместо нитрати.
  • След стентиране – за намаляване на честотата на рестенози и потискане на интималната хиперплазия.
  • При болни с микроваскуларна ангина – за облекчаване на симптоматиката, подобряване на ендотелната функция и увеличаване резерва на коронарния кръвоток.

Целта на фармакологичното лечение на САП е да се подобри качеството на живот чрез намаляване на тежестта и/или честотата на исхемичните симптоми и да се подобри прогнозата на пациента. Молсидомин повлиява благоприятно не само стенокардната симптоматика, но също така ендотелната функция на периферните и коронарните артерии, и резерва на коронарния кръвоток.

Проучването ACCORD, проведено от Lablanche и сътр. при 700 пациенти, показва, че приложението на Молсидомин 3 х 4 mg по време и 6 месеца след PTCA е свързано с по- ниска степен на редукция на лумена на артерията, отчетено на 6-ия месец при повторно инвазивно изследване на коронарните артерии спрямо контролите.

В клиниката по Кардиология на УМБАЛ "Св. Анна" бяха проследени 100 пациенти с назначен Молсидомин към основната терапия, разпределени в три групи:

  • Остър коронарен синдром с диагностицирана микро­вас­куларна дисфункция.
  • Стабилна ан­гина пекторис с микроваскуларна дисфункция.
  • Остър коронарен син­дром с извършена перкутанна ангио­пластика.

На 31 пациенти, на които беше извършена коронарография по повод нестабилна ангина и възприета коронарна микроваскуларна дисфункция и ендотелна дисфункция като причина за симптоматиката, към основната терапия бе назначено лечение с Молсидомин 3 по 1 табл. дневно. На 4 от пациентите в рамките на три месеца след инвазивното изследване бе проведена контролна СКАГ поради персистиране на оплакванията, като се установи подобряване на кръвотока на коронарните артерии. След повишаване дозата на Молсидомин на 3 по 2 табл. се постигна подобряване на субективните оплаквания.

42-ма пациенти с микроваскуларна форма на стабилна ангина пекторис бяха проследени на първи и трети месец след инвазивното изследване, като по време на болничния престой бе стартирана терапия с Молсидомин 3 по 1 табл., с титриране на дозата до 3 по 2 табл. Не се наблюдаваше динамика в ЕКГ и ЕхоКГ, като 35 пациенти (83%) съобщиха за редук­ция на прекордиалната опресия. На останалите пациенти бе извършен тест с натоварване, от който се постигна максимално натоварване за възрастта, не се индуцира стенокардна симптоматика, не се наблюдаваха исхемични ЕКГ промени.

На 27 пациенти, на които бе извършена коронарография с PCI по повод ОКС при подлежаща двуклонова коронарна болест, към основната терапия беше назначен Молсидомин 3 по 1 табл., с титриране на дозата до 3 по 2 табл. дневно. При провеждането след един месец на втора PCI, не се установи динамика от предходна СКАГ при запазен резултат от извършеното стентиране без данни за ин-стент пролиферация. След дехоспитализацията бе продължен приемът на Молсидомин 3 по 2 табл.

Като обобщен резултат от проследяването на трите групи може да отбележим, че включването на Молсидомин към терапията доведе до редукция на стенокардната симптоматика, подобряване на ендотелната дисфункция и липса на ин-стент пролиферация при групата с PCI.

  
  

 

 
книгопис:
1.    Lablanche J., Grollier G., Lusson J. et al. Effect of the direct nitric oxide donors linsidomine and molsidomine on angiographic restenosis after coronary balloon angioplasty. The ACCORD Study. Circulation 1997; 95 (1):83-89 http://circ.ahajournals.org/content/89/5/2070.long.
2.    Barbato E., Herman A., et al. Long-term effect of molsidomine, a direct nitric oxide donor, as an add-on treatment, on endothelial dysfunction in patients with stable angina pectoris undergoing percutaneous coronary intervention: results of the MEDCOR trial; Atherosclerosis, 2015.
3.    Rudolph W. & Dirschinger J.: Clinical comparison of nitrates and sydnonimines; European Heart Journal, 1991 Nov;12 Suppl E:33-41.
4.    Schmutzler, H.: Alternative Anti-Anginal Drugs: Amiodarone and Molsidomine; European Heart Journal, 1985 Dec; 6 Suppl F(1): 77-82, https://doi.org/10.1093/eurheartj/6.suppl_F.77.
5.    Stable Coronary Artery Disease (Management of); ESC Clinical Practice Guidelines.