Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2018

Риск от метаболитен синдром при офисни работници

виж като PDF
Текст A
д-р Росица Попова
Медицински факултет, СУ „Св. Климент Охридски“, гр. София


Метаболитният синдром (МС) е съвкупност от няколко нарушения в човешкия организъм, които представляват сериозен проблем за общественото здраве. Всеизвестни за нас са критериите за метаболитен синдром, които датират от повече от 40 години:

  • Повишена обиколка на талия >102 cm (за мъже); >88 cm (за жени).
  • Повишени нива на триглицериди >1.7 mmol/l или прием на медикаменти за повишени триглицериди.
  • Намалени нива на HDL-холестерола – <1 mmol/l за мъже, <1.3 mmol/l за жени или прием на медикаменти за нисък HDL-холестерол.
  • Повишено артериално налягане – систолно ≥130 mmHg и/или диастолно ≥85 mmHg или прием на антихипертензивни медикаменти.
  • Повишена плазмена глюкоза на гладно ≥5.6 mmol/l или прием на медикаменти за хипергликемия.

Въпреки всички усилия и въведени национални и международни политики за превенция на метаболитен синдром и асоциирани заболявания, честотата им се увеличава драстично, като за 2005 г. в САЩ с диагноза МС са около 25% от населението[8], a през 2015 г. честотата достига до 35-40% в някои от щатите[10]. Данни на СЗО от 2014 г. показват 39% от населението над 18 години в световен мащаб е с наднормено тегло и 13% от тях са със затлъстяване[16].

Тази тенденция се дължи основно на следните фактори – намалена двигателна активност, нередовен режим на хранене, вредни навици, като консумация на алкохол, тютюнопушене, а също и високи дози на стрес – това е моделът на живот, характерен за съвременния човек. Добавени са изобилие от фактори, които улес­няват и правят по-комфортно ежедневието му[14] – асансьори, уреди с дистанционно управление, автомобили, което намалява значително дневния енергоразход за сметка на рязкото намаляване на дела от двигателна активност. Особено рискови са офисните работници, които прекарват повече от 50% от активния си ден на бюро, пред компютър, с множество задачи, които трябва да изпълнят в определени срокове, липса на време за редовен хранителен прием. С масовото въвеждане на нови технологии, с увеличаване на едукацията сред населението, съотношението офис работници и работници в производството значително накланя везните към заседналия работен ден в офиса. Статистиката показва, че в различни страни, особено развитите и развиващите се, офисните работници представляват от 15% в Иран[2], 36% в САЩ[17] и 46% във Великобритания[18].

Широкомащабно канадско проучване, което проследява физическата активност сред работниците по време на работното и свободното им време за период от 12 години (1994 – 2005 г.) установява, че работниците за този период увеличават двигателната си активност през свободното си време (+9.94%), но значително намаляват движението си по време на работа (-5.14%), което е в тясна връзка с нарастващата честота на метаболитен синдром и затлъстяване сред населението в Канада[5].

Таблица 1: Регресионен анализ за корелация между двигателна активност и променени метаболитни показатели

Метаболитно компоненти / Нива на физ, активност

Средна

стойност

Предимно

седяща поза

Лека

физическа

активност

Умерена

физическа

активност

Изразена

физическа

активност

Обиколка на талията (cm)

91,5±12,6

0,22

-0,20

-0,16

-0,27

Триглицериди (mmol/l)

0,10±0,31

0,19

-0,14

-0,23

-0,24

HDL холестерол (mmol/l)

1,45±0,59

-0,12

0,11

0,07

0,05

Систолно артериално налягане (mmHg)

124±22

0,06

-0,07

0,000

-0,10

Диастолно артериално налягане (mmHg)

68,9±12,9

0,03

-0,05

0,06

-0,01

Серумна глюкоза (mmol/l)

5,21±0,49

0,13

-0,12

-0,08

-0,18

Съвкупен метаболитен риск

0,06±1,77

0,23

-0,20

-0,17

-0,25

  

Друго 5-годишно датско проучване изследва връзката между промяната в часовете седене на работното място и ИТМ сред 3 482 работника.

Установява се сигнификантна връзка (р<0.05) между значително и умерено намаляване на седене на работното място и намаляването на ИТМ сред женския пол, докато такава връзка не е установена при мъжете[7].

Увеличаването на заседналия начин на живот и намаляването на времето за двигателна активност, свързано със спецификата на работния процес в нашето съвремие, представляват независим рисков фактор за метаболитен синдром и неговите компоненти[4]. Проведен е регресионен анализ в австралийско проучване със 169 индивида, при които обективно се измерва двигателната активност с акцелерометър и допълнително са изследвани основните компоненти на метаболитния синдром: обиколка на талията, три­глицериди, HDL-холестерол, систолно и диастолно артериално налягане, серумна глюкоза и съвкупен метаболитен риск.

Резултатите от проучването показват, че различните видове активности са в изразена корелация с обиколката на талия и съвкупния метаболитен риск, докато при останалите компоненти не се наблюдава толкова силна зависимост. Това означава, че ако заседналият начин на живот се увеличи с 10%, обиколката на талията ще се увеличи с 3.1 cm[11]. Доказана е сигнификантна връзка в някои проучвания, че при еднакво заседнал начин на живот (измерен в часове седене пред компютър или телевизор) метаболитният риск е значително по-висок при жените в сравнение с мъжете (Фиг. 1)[4].

Фигура 1: Сравняване на метаболитния риск при мъже и жени с релевантни часове седене


 

Това може да се обясни с по-големия относителен дял на активната мускулна маса при мъжете, която има протективен ефект върху метаболитния риск[1]. Освен това усложненията от метаболитен синдром водят до инвалидизиране на пациентите – висок сърдечно-съдов риск с настъпване на мозъчни или сърдечни инциденти, захарен диабет тип 2, хронична бъбречна недостатъчност, неалкохолна чернодробна стеатоза, обструктивна сънна апнея, мозъчна атрофия с последващи депресия и нарушени когнитивни функции, хормонален дисбаланс, някои видове рак[9]. Установена е сигнификантната връзка между метаболитен синдром и смъртност, и е доказана от множество проучвания, проведени в различни страни[12]. А заседналият начин на живот, особено свързан с работното място, също е в корелация с високата смъртност. Това се доказва в едно австралийско проучване с 8 800 работника[6] за среден период от 7 години. Сравняват се две групи с различен брой часове седене пред дисплей (първата група работници седят 4 часа и повече на работното си място, а втората – по-малко от 2 часа). Установява се, че смъртността при първата група е 50% по-голяма в сравнение с втората. Подобни резултати са публикувани от широкомащабни проучвания в Канада и Япония със съответно 17 000 и 83 000 офис работници за период от 5 до 12 години[13,15]. Данните показват корелация доза–отговор по отношение часовете седене и смърт, причинена от ССЗ и рак, независимо от физическата активност в свободното време. Подобни резултати се получават след стратифициране на работниците по пол, възраст и ИТМ.

Интерпретацията е, че независимо от ИТМ, колкото повече са часовете в седяща поза на работно място, толкова по-голяма е вероятността за смърт от ССЗ или рак.

Положителната корелация между заседналия начин на живот и риска за смъртност може да се установи много лесно, тъй като факторите, които я определят, са лесно и обективно измерими:

Седенето може лесно да се измери в часове и да отрази други индекси свързани с обездвижването – епидемиологични проучвания.

Седенето се свързва с други не­здравословни модели на поведение (повишена консумация на храна, повишен прием на енергийно плътни храни, нередовен хранителен прием, консумация на алкохол, тютюнопушене), които могат да бъдат установени чрез анкети.

Продължителното седене води до метаболитни усложнения, като повишени триглицериди, HDL-холестерол, серумна глюкоза, високо артериално налягане в покой, високи нива на лептин.

В България проучванията, свързани с риска от метаболитен синдром и затлъстяване сред офисни работници, са твърде малко и не са широкомащабни. Наше проучване, проведено през 2013 г., анализира 72 офисни работници, които са стратифицирани по пол, възраст, ИТМ и продължителност на трудовия стаж (повече от 5 години и по-малко от 5 години). Проведени са антропометрични измервания на телесен състав с метода бодиимпедансметрия, направена е оценка на нивото на физическата активност, нивото на стрес и хранителните навици със стандартни въпросници. Данните от сравняване на двете групи според продължителността на трудовия стаж са показани в Табл. 2.

Таблица 2: Разпределение на офисните работници според някои антропометрични показатели

 

ИТМ

(18,5-24,99 kg/m2)

ИТМ >25 kg/m2

Наднормена астна маса (%)

Повишена обиколка на талията (см)

Работен стаж <5 год, (38)

30 (79%)

6 (15,8%)

34 (89,5%)

3 (7,9%)

Работен стаж >5 год, (34)

12 (35%)

22 (64,7%)

10 (29,4%)

25 (73,5%)

Общо

42

28

44

28

 

Установена е връзка между продължителността на работния стаж и абнормните антропометрични показатели. Работниците, които работят повече от 5 години на бюро и повече от 6 часа дневно са в седяща поза пред компютър, имат по-голяма вероятност да са с наднормено тегло, увеличена мастна маса и повишена обиколка на талията. Не се установи съществена разлика в нивото на физическа активност в свободното време при двете групи. При първата група (с работен стаж под 5 години) се установиха по-високи нива на стрес, което може да се обясни с необходимостта от достатъчно дълъг период на вработване към дадената работна позиция. По отношение на хранителните навици се установи, че колкото по-дълъг работен стаж имат работниците, толкова по-нездравословно е тяхното хранене (Фиг. 2).

Фигура 2:

  

Освен недостатъчна консумация на нискоенергийни плодове и зеленчуци и прекомерна употреба на мазнини, захари и сол, при работниците с по-дълъг работен стаж са установени и висока честота на тютюнопушене и консумиране на алкохол.

Дългият работен стаж сред офисните работници е предиспозиция за поява на наднормено тегло и затлъстяване, както и на разгънат метаболитен синдром с всички клинико-лабораторни и антропометрични показатели. Поради сигнификантната връзка между седяща поза на работно място и метаболитен синдром с асоциирани заболявания, както и висок риск от смърт от ССЗ или рак, службите по трудова медицина в Европа и света са изработили следните препоръки[3]:

  • Промяна на позата от седяща в стояща на всеки 30 минути.
  • Включване на чести, кратки почивки, които да са активни (разходка около офиса, игра на пинг понг, клякания и други).
  • Ергономични мебели.
  • Редовно информиране на работниците за последствията на заседналия начин на живот.
  • Профилактични прегледи с оценка на риска от метаболитен син­дром.
     
       
     
     
     
     
    книгопис:
    1.    Addo et al. Prevalence of obesity and overweight and associated factors among financial institution workers in Accra Metropolis, Ghana: a cross sectional studyBMC Res Notes (2015) 8:599.
    2.    Alavi SS, Makarem J, Mehrdad R, Abbasi M. Metabolic syndrome: A common problem among office workers. Int J Occup Environ Med 2015;6:34-40. doi: 10.15171/ijoem.2015.492.
    3.    Atlas SJ, Deyo RA: Evaluating and managing acute low back pain in the primary care setting. J Gen Intern Med. 2001, 16 (2): 120-131. 10.1111/j.1525-1497.2001.91141.x).
    4.    Bertrais S et al. Sedentary behaviors, physical activity,and metabolic syndrome in middle-aged French subjects. Obes Res 13:936 –944, 2005.
    5.    Carl-Etienne Juneau, Louise Potvin. Trends in leisure-, transport-, and work-related physical activity in Canada Preventive Medicine, 2010.
    6.    Dunstan DW, Barr EL, Healy GN, et al. Television viewing time and mortality: the Australian Diabetes, Obesity and Lifestyle Study (AusDiab), Circulation , 2010, vol. 121 3(pg. 384-391)е.
    7.    Eriksen D. Sedentary work—Associations between five-year changes in occupational sitting time and body mass index. Preventive MedicineVolume 73, April 2015, Pages 1-5.
    8.    Ford ES et al.Sedentary behavior, physical activity, and the metabolic syndrome among U.S. adults. Obes Res 13:608–614, 2005.
    9.    Grundy et al. Diagnosis and Management of the Metabolic Syndrome. Circulation. 2005;112:2735-2752.
    10.    Gurka et al. Geographical variation in the prevalence of obesity, metabolic syndrome, and diabetes among US adultsNutrition and Diabetes (2018) 8:14
    11.    Healy GN et al. Objectively Measured Sedentary time, Physical activity, and Metabolic Risk. Diabetes Care 31:369–371, 2008.
    12.    Hildrum et al. Metabolic syndrome and risk of mortality in middle-aged versus elderly individuals: the Nord-Trøndelag Health Study(HUNT)Diabetologia (2009) 52: 583.
    13.    Katzmarzyk PT, Church TS, Craig CL, et al. Sitting time and mortality from all causes, cardiovascular disease, and cancer, Med Sci Sports Exerc , 2009, vol. 41 5(pg. 998-1005).
    14.    Kim DJ et al. The relationship between obesity and health-related quality of life of office workers. J. Phys. Ther. Sci. 27: 663–666, 2015.
    15.    Onoue M, Iso H, Yamamoto S, et al. Daily total physical activity level and premature death in men and women: results from a large-scale population-based cohort study in Japan (JPHC Study), Ann Epidemiol , 2008, vol. 18 7(pg. 522-530.
    16.    WHO. Obesity and overweight [Internet]. WHO. [cited 2015 Jan 5]. http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs311/en/.
    17.    https://www.osha.gov/about.html.
    18.    https://www.ons.gov.uk/employmentandlabourmarket/peopleinwork/employmentandemployeetypes/bulletins/uklabourmarket/june2018#employment
Разпределение на офисните работници според някои антропометрични показатели

 

ИТМ

(18,5-24,99 kg/m2)

ИТМ >25 kg/m2

Наднормена астна маса (%)

Повишена обиколка на талията (см)

Работен стаж <5 год, (38)

30 (79%)

6 (15,8%)

34 (89,5%)

3 (7,9%)

Работен стаж >5 год, (34)

12 (35%)

22 (64,7%)

10 (29,4%)

25 (73,5%)

Общо

42

28

44

28