Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2018

Специален гост

виж като PDF
Текст A
д-р Надежда Владимирова
Ръководител на националния референтен център по ваксинопредотвратими болести към НЦЗПБ


     

Д-р Надежда Владимирова завършва медицина в Медицинска Академия – София през 1983 г. Има специалност по епидемиология на инфекциозните болести. От 1987 г. до 1992 г. работи като експерт в отдел „Противоепидемичен контрол” в Министерство на здравеопазването, а от 1992 г. насам работи в Националния център по заразни и паразитни болести като научен сътрудник, а след 2010 г. заема длъжностите асистент и главен асистент.

Един от създателите на Националния имунизационен и консултативен център към НЦЗПБ. В продължение на 20 години завежда секция „Епидемиология” в отдел Епидемиология и надзор на заразните болести, включително до 2010 г. и лабораторията по „Дихателни инфекции, коклюш и ваксинопрофилактика” към отдела по Епидемиология и ДДД. Специализирала е в редица европейски страни. Между 2003–2015 г. е председател на Националната комисия по надзор на нежеланите реакции след ваксинация към МЗ.
  

Основните научни разработки на д-р Владимирова са в областта на ваксинопредот­врати­ми­­­те болести и ваксинопрофилактиката: проучване на епидемиологичната ефективност на имунизацията с хепатит В ваксина; епидемиология и лабораторна диагностика на коклюш, контрол на полиомиелит; проучвания и анализи на нежелани реакции след ваксинация; морбили и други.

Ръководител на националния референтен център по ваксинопредотвратими болести към НЦЗПБ. Член е на Етичната комисия на НЦЗПБ. Член на НС на НЦЗПБ. Член на УС на Българското научно дружество по епидемиология на заразните и незаразните инфекции.
     

Д-р Владимирова, бихте ли ни разказали малко повече за работата си в отдел „Епидемиология” в НЦЗПБ?

В отдел „Епидемиология“ на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) съм от самото му създаване, след „разпадането“ на Медицинска академия. Постъпих в отдела през 1992 г. с конкурс за научен сътрудник и оттогава до ден днешен работя това, което обичам и с което се чувствам полезна за обществото. Впрочем това е и основанието ми в последните години активно да участвам като автор в броевете на сп. МЕДИНФО, посветени на инфекциите и инфекциозните болести.

Що се отнася до работата ни в отдела – тя е доста разнообразна: научна, учебна, приложна, противоепидемична, методична. Разработваме и изпълняваме научни проекти, свързани с епидемиологията на заразните болести в страната ни, но и в международни такива – било то в партньорство със Световната здравна организация (СЗО), или пък в проекти с Европейския център по превенция и контрол на болестите (ECDC). Основна дейност в отдела е извършването на национално ниво на надзор на заразните болести, анализирането на данните за заразните болести, получени чрез този надзор, с основна цел – превенция и подпомагане вземането на управленски решения въз основа на доказателства.

Ръководител съм на Националния референтен център (НРЦ) на НЦЗПБ по ваксинопредотвратими болести, но съм и член на още два НРЦ – по инфекции свързани с медицинското обслужване и по вирусни хепатити и ППЗ.

Освен това изпълнявам функциите на лице за контакти с ECDC по ваксинопредотвратимите болести и алтернатива на същата функция по въпроси, свързани с вътреболничните инфекции и вирусните хепатити Б и С, както и на национален технически координатор в областта на ваксинопредотвратимите инфекции по поредното двугодишно споразумение за сътрудничество между МЗ и регионалния офис на СЗО.

И за да завърша – в момента работя в няколко работни групи на Министерството на здравеопазването, изпълняващи задачи, свързани с изработването на нормативни документи – наредби, отнасящи се до надзора, превенцията и контрола на заразните болести.


Бежанската вълна стана повод за притес­нение от опасност от завръщането на инфекциозни болести, които са останали далеч в миналото. Имат ли почва тези притеснения в България?

Зависи откъде пристигат тези мигриращи хора. Не всички са бежанци, но това е друга тема. Независимо как са влезли в страната, те биват настанявани в различни центрове, с което им се осигуряват подслон, храна, основни медицински грижи и друго подпомагане. В медицинските грижи са включени и извършването на имунизации за децата, като се вземат в съображение тяхната възраст и имунизационен статус (ако има документиран такъв). Имунизациите са безплатни и в съответствие с българския имунизационен календар. Настанените в центровете хора биват обгрижвани по отношение на заразните болести не по-различно от българското население.


Въпреки тези притеснения, антиваксиналните бунтове продължават. Как бихте обяснили това?

Антиваксиналните настроения са факт. Трудно ми е да го обясня. Моето поколение е от тези, при които постепенно се въвеждаха различни задължителни и незадължителни ваксини. Аз много добре си спомням как в първи клас боледувах от две наистина тежки инфекции – морбили и коклюш (магарешка кашлица), срещу които на нас все още не ни бяха прилагали ваксини. Сегашните млади родители са от поколенията, които дори не знаят какви заразни болести е имало в недалечното минало, и от които не са боледували нито те, нито децата им, именно в резултат на системната и активна ваксинопрофилактика. И смея да твърдя, че пак благодарение на ваксинациите, голяма част от съвременните лекари и студенти по медицина не са виждали „на живо“ нито случаи на детски паралич, нито на дифтерия.

Личното ми разбиране е, че за да се преодолее това явление, са необходими постоянен и честен диалог с хората, обучение, примери. Но това е процес, в който са включени много участници, с различно образование, нагласи, ниво на доверие – не само в медицината, но и към много други страни на битието ни и времето, в което живеем.


Наистина ли ваксините биха могли да бъдат заплаха за живота и здравето? Кои са техните най-чести нежелани ефекти?

На този въпрос, отговорът не е дефинитивен. Не може да се отговори твърдо ДА, нито твърдо НЕ! Всяка една ваксинация се прилага след преглед от лекар, като най-добре би било той да е личният лекар, семейният лекар, който е добре информиран и следи здравето на лицето, което ще ваксинира. При необходимост, допълнително се правят и консултации с конкретни специалис­ти в зависимост от заболяванията, които имаме. Едва след преценка на тези медицински специалисти и обсъждане с лицето, което се ваксинира, или което е настойник на дете, подлежащо на ваксиниране, се взема решение и се пристъпва към поставяне на ваксина.

Известно е, че преди да се „пусне“ една ваксина, тя преминава поредица от контролни фази, вкл. върху доброволци, и едва след оценката за безопасност и ефективност ваксината получава разрешение за прилагане в практиката. В досието на всяка ваксина са посочени установените нежелани реакции, тяхната честота, противопоказанията за ваксиниране и съвместимост с други ваксини. Наблюдението не спира дотук обаче. След въвеждането на ваксината в употреба се продължава с пост-маркетингови наблюдения, събиране на информация за възникнали реакции след масово прилагане на ваксината, анализирането на тези „събития“ и последващи действия. Има случаи в световната практика, когато се предприема изтегляне на ваксини или партиди на ваксини от пазара.


Доколко успешно работи системата за надзор на нежеланите ефекти след ваксинация?

Напоследък сякаш е със затихващи функции. Това се дължи на промени в нормативни документи, а и до активното участие на медицинските специалисти, които съобщават, проучват и доказват възникването на подобен нежелан ефект. Понастоящем основната работа по надзора на нежеланите реакции след ваксинации е съсредоточена в Изпълнителната агенция по лекарствата.


Ситуацията с недостатъчните ваксини и взрива от хепатит А изглежда обезпокоителна. Наистина ли е така?

Ваксините срещу хепатит А са препоръчителни, т.е. те се препоръчват на определени групи хора, които са или ще бъдат в риск от заразяване с вируса на хепатит А. Ваксините се прилагат само по желание на конкретния човек, но при епидемичен риск може да бъде разпоредено прилагането им.

Обикновено количествата от такива ваксини не са големи. За тези ваксини планирането се извършва от представителите на фирмите-производители на ваксини и от техните дистрибутори.

В София случаите на остър вирусен хепатит А (с клинично изявена жълтеница) към момента не са много. Заболяването обикновено е израз на ниска битова хигиена и освен към ваксинациите, бих насочила вниманието към възпитаване на добри хигиенни навици у децата, а и у възрастните.


Трябва ли ваксината срещу хепатит А да стане част от Имунизационния календар на България?

Имунизационният календар се изменя в зависимост от епидемиологията на едно заразно заболяване, неговата тежест за индивида и обществото. Също така, не се пренебрегва финансовата възможност на държавата, респективно на МЗ да осигурят трайно една нова ваксина.
Освен това, знаете, че подобен акт ще има противници, които считат, че и понастоящем имунизационният календар съдържа твърде много задължителни ваксини. Едно проучване на общественото мнение би било полезно в този случай.


Какви трудности срещате в ежедневната си практика? Какво бихте променили?

Трудностите са свързани с намаляването на „съмишлениците“ или с хората, които биха привели една добра идея в действие, с резистирането на институциите, на различните ръководства. С годините установих, че в много случаи значение имат политическата воля, или нечий личен интерес, които не винаги са в съответствие с необходимото, очакваното, логичното. А тези неща не мога да променя, за съжаление.


Смятате ли, че има интерес от страна на младите лекари към инфекциозните болес­ти и епидемиологията? С какво биха могли да ги привлекат и спечелят?

На този въпрос по-скоро могат да отговорят колегите от МЗ, които събират данни за заетостта на кадрите в областта на контрола на заразните болести. Доколкото съм информирана има застаряване на кадрите, много колеги наближават или вече са в пенсионна възраст и се оттеглят или пък остават на работа, но докога?

В НЦЗПБ, в отдела по Епидемиология също имаме недостиг на кадри. Вярвам обаче, че това ще се промени, рано или късно. Все пак по-добре да е по-скоро.

В края на септември в гр. Пловдив се проведе Втората научна конференция на Българското научно дружество по Епидемиология на инфекциозните и неинфекциозните болести (БНДЕИНБ) и успяхме да се срещнем епидемиолози от науката, практиката и образованието, т.е. присъстваха колеги епидемио­лози от регионалните здравни инспекции и колеги преподаватели от катедрите по епидемиология от Медицинските университети в Пловдив, Варна, София, Стара Загора и Плевен. Имаше и нови, непоз­нати лица, млади хора, с което изразявам надежда, че няма да се закрие специалността ни, въпреки нормативните неудобства за специализация или пък неприятно ниското заплащане на този труд в полза на общественото здраве.


Работата Ви е свързана с голяма отговорност и ежедневен стрес. Как успявате да си почивате пълноценно?

С много четене и благодарение на семейството ми.