Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2018

Криптоспоридиоза Надзор, контрол и профилактика

виж като PDF
Текст A
Петя Драгомирова1, Красимира Ст. Енева2, Виолина Боева-Бангьозова3
1Катедра по "Анатомия, хистология, цитология и биология”, Сектор „Биология”, ФМ – МУ Плевен; 2Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, МУ-Пловдив; 3МУ-София


Криптоспоридиозата е протозойно-сапронозно заболяване. Инвазирането на човека става след поглъщане (и евентуално вдишване) на дебелостенни ооцисти от подходящ гостоприемник (напр. човекът). Предаването на Cryptosporidium става главно чрез поглъщане на контаминирана вода, хранителни източници (напр. пилешка салата, плодове, зеленчуци) или чрез контакт от човек на човек. Зоонозното предаване на С. parvum се осъществява при контакт със заразени животни или консумация на вода и храни, замърсени с фекалии на заразени животни.

Ключови думи: крипто­споридиоза, cryptosporidium, надзор, контрол и профилактика

Мерките за надзор, контрол и профилактика са подобни на тези при други чревни протозоози, бактериални и вирусни инфекции. В обзорната статия се изтъква, че в България крипто­споридиозата подлежи на задължително съобщаване и регистрация по Наредба №21 на МЗ от 2005 г., а така също на епидемиологично проучване от РЗИ и след лечението на диспансерно наблюдение. Подробно са разгледани и превантивните мерки спрямо пациентите и отделно спрямо здравите лица (индивидуална и обществена профилактика).

Криптоспоридиозата е протозозо­о­нозно заболяване – сапроноза. Пре­д­­­поставка за нейното разпро­стра­нение е лошата лична хигиена, нис­кият социално-икономически статус и замърсяването на околната среда с човешки и животински фекалии[1,2,8,9,18] (Фиг. 1).

Фигура 1: Описание на пътищата за предаване на Cryptosporidium (по Putignani L and D.Menchella, 2010)[18]

Инвазирането става след поглъщане (и евентуално вдишване) на дебелостенни ооцисти от подходящ гостоприемник (напр. човек), изразяващо се като инфективна фаза (1) (виж Фиг. 1). Освободените спорозоити нахлуват в епителните клетки на стомашно-чревния тракт или други тъкани, да извършат своят цикъл за производство на ооцисти, които се отделят чрез фекалиите на гостоприемника (диагностичен етап) (2) и се освобождават спорулирали ооцисти в околната среда (3). Предаването на Cryptosporidium се извършва главно чрез поглъщане на контаминирана вода (например, повърхностна, за пиене или за развлекателен отдих), хранителни източници (напр. пилешка салата, плодове, зеленчуци) или чрез контакт от човек на човек (в колектива и болнични инфекции) (4). Зоонозното предаване на С. parvum става чрез излагане на контакт със заразени животни или консумация на вода (резервоари) и храни (плодове и зеленчуци), замърсени с фекалии на заразени животни (4).

Мерките за надзор, контрол и профилактика са подобни на тези при други чревни протозоози, бактериални и вирусни инфекции. При липсата на специфична профилактика, диагностиката е основа за успешния надзор и контрол над криптоспоридиозата. Криптоспоридиозата подлежи на задължително съобщаване и регистриране в РЗИ с копие до ОД БАБХ за всеки паразитологично пот­върден случай (Наредба №21/2005 на МЗ[5] и Медицински стандарт по мед. паразитология, Изм. и доп. от 2014 г.[3]). От ДНЗБ при РЗИ се организира и извършва епидемиологично и епизоотологично проучване (съвместно с ветеринарните специалисти) в огнището. Издирват се контактните лица, с организирането на техния клиничен преглед от ОПЛ и паразитологично изследване на фецес и кръвен серум (Наредби №5/2006[4] и №17/2008 на МЗ[7]). Епидемиологът (паразитологът) или неговият помощник попълват епидкартата за всеки случай на криптоспоридиоза. Диагностицираните и лекувани за криптоспоридиоза лица се диспансеризират от ОПЛ (Наредба №39, ДВ 106/3.12.2004, Приложение №4 и 5)[6]. Честотата и обемът на дейностите се определят в Националния рамков договор. Обикновено преболедувалите от криптоспоридиоза лица се диспансеризират, като при деца – от 6 месеца до 1 година; при възрастни – до 6 месеца, с паразитологичен лабораторен контрол на 1-вия; 3-тия и 6-тия месец; за болните от СПИН асоцииран с криптоспоридиоза – непрекъснат лабораторен контрол.

Информацията за епидемичните взривове и спорадичните случаи на криптоспоридиоза се съобщава от РЗИ на МЗ и на НЦЗПБ по телефона, факс или в писмен вид. НЦОЗА обработва получените от РЗИ данни и изготвя всекидневна и седмична сигнална информация за паразитозата, която се актуализира месечно и годишно. Годишният епидемиологичен анализ на заболяемостта от криптоспоридиоза се изготвя от ОПТМ при НЦЗПБ, изпраща се в МЗ и в Европейския център за контрол на заразните болести и се публикува. Криптоспоридиозата е обект на внимание и на междуведомствени комисии при МЗ и МЗХ за контрол на зоонозите на национално и регионално нива.

Наличието на пълни геномни последователности на C. parvum и C. hominis откри нови пътища за разработване на ефективни лекарства и ваксини за Cryptosporidium. В сравнение с други апикомплексни паразити, геномът на Cryptosporidium е претърпял значителна загуба на ген и хоризонтален трансфер, следователно той съдържа силно усъвършенствани метаболитни пътища[10,20]. Напоследък са идентифицирани три нови потенциални кандидати за ваксина (Cp-15, Prolofin и Cryptosporidium apyrase)[15]. Макар че все още няма търговски налични ваксини за криптоспоридиоза, упорито се провеждат различни експериментални изследвания за разработване на атенюирани и ДНК ваксини[16].

Понастоящем усилията за превенция на болестите трябва да се съсредоточат върху правилната хигиена и чистите санитарни условия, за да се сведат до минимум огнищата на Cryptosporidium, особено в развиващите се страни, където разпространението е относително високо в популациите на хора и животни. Тъй като криптоспоридиозата е зоонозна болест, която се разпространява чрез замърсени храни и вода, епидемиологичното наблюдение е оправдано в региони с лоша хигиена. Трябва да се обърне по-голямо внимание за проследяването на източника на патогенни микроорганизми, като допълнителен инструмент, използващ молекулярни изследвания за идентифициране на действителните източници на човешки и животоподдържащи източници за предаване на инфекции в даден географски регион. Методите за проследяване на микробните източници (MПМИ) са полезни за разграничаване между човешки и различни нечовешки източници на фекално замърсяване[14,12]. Наскоро в едно такова изследване на МПМИ от Индия е наблюдавано, че както човешки, така и животински източници често присъстват в околната среда[19] и допринасящите пропорции за фекално натоварване могат да бъдат оценени, като се използва количествен PCR в комбинация с аналитично моделиране. Daniels M.E. et al., (2015)[13] доказват при проучване на селските райони в Индия високо разпространение на Cryptosporidium във водоизточници на общността, хора и домашни животни в същия гео­графски район.

Превантивни мерки спрямо пациентите:

Те трябва да бъдат предупредени, че диарията им ще продължи дълго с възможни рецидиви за разлика от другите причини за гастроентерит; конкретни съвети за спазване на строга лична хигиена (внимателно измиване на ръцете и несподеляне на индивидуалната кърпа); избягване влизането в басейн за две седмици след спиране на диария; избягване на посещения в животновъдни ферми, зоопаркове, зоомагазини, разсадници и обслужване за професии свързани с храни, както и грижи за деца и за уязвими възрастни в продължение на 48 часа след спиране на диарията. Общите превантивни мерки включват: при замърсяване на водоизточника да се консумира само преварена вода; лицата с нарушена функция на Т-клетките да пият само преварена питейна вода, включително и минерална; избягване на контакт с новородени животни, включително домашни любимци, особено за имунокомпроментираните хора. Здравните работници и лицата, ангажирани с гледане на деца, трябва да предотвратят фекалното замърсяване, като работят с ръкавици и щателно си измиват и дезинфекцират ръцете.

Превантивни мерки спрямо здравите лица:

  • Индивидуална профилактика: Стро­го спазване на личната хигиена – задължително измиване на ръцете, плодовете, зеленчуците преди ядене; избягване контакт с лица и животни, които имат диария; да не се пие вода от съмнителни водоизточници.
  • Обществена: Да не се допуска замърсяване на околната среда (зеленчуци, водоеми, почва, плувни басейни и др.) с ооцисти от човешки и животински фекалии; хигиенизиране и благоустрояване на населените места; строго спазване на вътреболничната хигиена и противоепидемичния режим в организираните детски заведения; засилване на промотивната дейност сред населението и най-вече сред рисковите контингенти (животновъди, зоотехници, ветеринарни лекари, децата от пред- и училищната възраст, хомосексуалистите и др.)[17,22,11,23].

В нашата страна криптоспоридиозата е все още малко познато заболяване сред ОПЛ и другите разнопрофилни специалисти. Поради лабораторно-диагностични затруднения, недофинансиране на клиничните пътеки и липсата на насоченост, медиците обикновено не назначават паразитологично изследване, вкл. и за криптоспоридиоза при пациенти с гастроентероколит. Поради тази причина все още у нас няма точни и достоверни данни за нейното разпространение сред населението и ролята ú в етиологията на диарийния синдром.

Подготовката на статията е финансирана със средства по проект №11/2017 при МУ-Плевен.

 

  
  
   
книгопис:
1.    Боева-Бангьозова. В., И.Райнова –„Летни опасности – Криптоспоридиоза”, В-к” Форум медикус” бр. 23 от 11.07.2016, година LXXI, с.6-7.
2.    Курдова. Р. Криптоспоридоза (Cryptosporidiosis). В. Клинична паразитология и тропическа медицина. П/р на П. Петров и Р. Курдова. София, изд.”Изток-Запад”, 2016, 548 с., (214- 219).
3.    Медицински стандарт по мед. паразитология, Заповед №РД 09-211/16.05.2002 на министъра на МЗ. Служебен бюлетин на МЗ ,2002, бр.5; стр.70-92; Изм. и доп.-ДВ, бр.106 от 2014 г
4.    Наредба №5/6.04.2006 г. на МЗ За диагностиката, профилактиката и контрола на местните паразитози. Обн. в ДВ, бр.40 от 16.05.2006 г, с., 83-90.
5.    Наредба №21/18.07.2005 г. на МЗ. За реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести.(Обн. в ДВ, бр. 62 от 29.07.2005 г, с. 36-55).
6.    Наредба №39 на МЗ за профилактичните прегледи и диспансеризация от 16.11.2004 (Обн в ДВ бр.106, /03.12.2004 с изм. и доп. вкл. и (Обн. в ДВ,бр.12/11.02.2014 г.).
7.    Наредба №17 от 30.юли.2008 г. За условията и реда за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на внасяните паразитни болести.(Обн. в ДВ, бр.71,от 12.08.2008, стр.40-50).
8.    Ющука.Н. Д., Ю.Я. Венгерова. Криптоспоридиоз-Инфекционны болезни: Национальное руководство П/р Ющука.Н. и Ю. Венгерова. М.: ГЭОТАР-Медиа, 2009; 1056 с.
9.    Янчева.Н. Криптоспоридиоза (Cryptosporidiosis). В: Справочник по паразитни болести при човека. П/р на В.Боева, Ст. Загора, изд. „Печатница Контраст”, 2009, 353 с. (50-57).
10.    Abrahamsen M.S., T.J. Templeton., S. Enomoto, J.E. Abrahante, G.Zhu, C.A. Lancto, et al. Complete genome sequence of the apicomplexan, Cryptosporidium parvum. Science. 2004;304:441–5
11.    Alaa A.Ghazy, Sobhy Abdel-Shafy, Rafaat M.Shaapan. Cryptosporidiosis in Animals and Man: 3Prevention and Control, Asian Journal of Epidemiology, 2016,vol.9, Issue 1-3, page N: 1-9.
12.    Chalmers R M., B.M. Campbell, N. Crouch, A. Charlett, A. P. Davies. Comparison of diagnostic sensitivity and specificity of seven Cryptosporidium assays used in the UK. J .Med. Microbiol. 2011;60 (Pt 11):1598–604
13.    Daniels M.E., A. Shrivastava, W.A. Smith, P. Sahu, M. Odagiri, P.R .Misra, et al. Cryptosporidium and giardia in humans, domestic animals, and village water sources in rural India. Am J Trop Med Hyg. 2015;93:596–600
14.    Griffith J. F, S. B. Weisberg, C.D. McGee. Evaluation of microbial source tracking methods using mixed fecal sources in aqueous test samples. J Water Health. 2003;1:141–51
15.    Manque P.A, F. Tenjo, U. Woehlbier, A.M Lara, M.G.Serrano. P. Xu, et al. Identification and immunological characterization of three potential vaccinogens against Cryptosporidium species. Clin Vaccine Immunol. 2011;18:1796–802.
16.    Mead J.R. Prospects for immunotherapy and vaccines against Cryptosporidium. Hum Vaccin Immunother. 2014; 10:1505–13.
17.    Peletz, R., T. Mahin, M. Elliott, M. Montgomery & T. Clasen Preventing cryptosporidiosis: the need for safe drinking water, Bulletin WHO, 2013; 91:238. doi: http://dx.doi.org/10.2471/BLT.13.119990
18.    Putignani, L., and D.Menichella. Global Distribution, Public Health and Clinical Impact of the Protozoan Pathogen Cryptosporidium Interdisciplinary Perspectives on Infectious DiseasesVolume 2010 (2010), Article ID 753512, 39 pages
19.    Schriewer .A, M. Odagiri, S. Wuertz, P.R. Misra, P. Panigrahi, T. Clasen, et al. Human and animal fecal contamination of community water sources, stored drinking water and hands in rural India measured with validated microbial source tracking assays. Am J Trop Med Hyg. 2015;93:509–16.
20.    Striepen B, J.C.Kissinger Genomics meets transgenics in search of the elusive Cryptosporidium drug target. Trends Parasitol. 2004;20:355–8
21.    Survellance Report. Annual epidemiological report. Reporting on 2010 surveillance data and 2011 epidemic intelligence data 2012, p.72.
22.    World Health Organisaytion”WHO/PAHO informal consultation in intestinal protozoal infections”, Tech.Rep.WHO/CDS/IPI/92.2. World Health Organisation, Geneva, Switzerland, 1992
23.    https://www.cdc.gov/parasites/.../prevention-general-public.ht...2015