Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2018

Респираторни вирусни инфекции

виж като PDF
Текст A
д-р Аницвете Ничева, дм
Детска клиника, Втора МБАЛ, гр. София


Респираторните вируси се отличават с висока инвазивност, патогенност и вариабилна вирулентност, особено висока за епидемичните щамове на грип А. Над 80% от острите респираторни инфекции са причинени от вируси с най-чести причинители грип А и В, парагрип, риновируси, респираторно-синцитиални (RSV), коронавируси и aденовируси[6,13]. Широкото разпространение, по-тежкото протичане в детска и старческа възраст обуславят глобалното здравно и медико-социално значение на заболеваемостта от грип и респираторни вирози. Протрахираните вирусни инфекции предразполагат суперпониране на вторична бактериална инфекция. За разлика от антибиотичните средства, съвременната медицина не разполага с достатъчно ефективни противовирусни средства. Необходимо е разработване на нови антивирусни препарати и ефективни комбинирани ваксини срещу парагрип, RSV и аденовируси. Препоръчва се профилактика на грип А и В с тривалентна или четиривалентна инактивирани ваксини.

Високата честота на респираторните вирусни инфекции се свързва с въздушно-капковия механизъм на предаване, относително краткия инкубационен период, високия контагиозен индекс и заболеваемост със склонност към епидемично протичане с есенно-зимна сезонност. За високата заболеваемост от грип А от значение е антигенна изменчивост на вирусите с развитие на нови щамове. Към причинителите на най-честите респираторни вирози спадат вирусите на грип А и В, парагрипни, риновируси, коронавируси, респираторно-синцитиални (RSV) и аденовируси.

Вирусите са с малки размери, нямат клетъчна стена, репликират се в клетките на макроорганизма. Извън клетката се представят като вириони – инфекциозни частици с вирусен геном (нуклеокапсид). Качествено вирусите се отличават с висока инвазивност, патогенност, адхезивност и вариабилна вирулентност, особено висока за епидемичните щамове на грип А.

Механизмът на предаване на вирусните инфекции е въздушно-капков или контактно-битов, посредством заразени със секрети ръце и предмети. Болни или заразоносители отделят вирусни частици във въздуха на разстояние 1-1.5 m при кихане, каш­лица, говорене, издишване (Табл. 1). Средните по големина (капчици на Флюге) и малките капчици (аерозолни ядърца на Уелс) могат да циркулират във въздуха до 2 часа.

Таблица 1: Концентрация на вирусните частици във въздуха при предаване по въздушно-капков път[3,18]

Механизъм на предаване

Концентрация на вирусните частици във въздуха за минута

Обикновен говор и издишване

до 250 вирусни частици

При кихане

до 10–15 хил. вирусни частици

Умерено изразена кашлица

до 50 хил. вирусни частици

Интензивна кашлица

100–800 хил. вирусни частици

  
Те създават т.нар. „заразна въздушна зона" с висока концентрация на вируса, като въздушните течения разсейват и разреждат капчиците[18].

Острите респираторни вирози се представят с относителен клиничен полиморфизъм, най-често с катарален (ринит, фарингит, трахео­бронхит) и токсико-инфекциозен (изразен при грип А) синдром. Еволюцията на повечето вирусни инфекции е добра, с изключение на по-тежкото протичане при някои рискови групи – кърмачета, деца в предучилищна възраст, възрастни с хронични заболявания и имунен дефицит. Усложненията включват: пневмония, вирусен енцефалит, миокардит с последваща дилатативна кардиомио­патия, нефропатия и др.

Вирусна пневмония. Най-честите причинители на вирусна пневмония са аденовируси, грипни вируси, RSV и парагрипни вируси. Вирулентността на вирусния щам и намаленият фагоцитарен и Т-клетъчен имунен отговор в кърмаческа и ранна детска възраст са рискови фактори за пневмония с бронхо-обструктивен синдром и дихателна недостатъчност. Пневмонията протича с цианоза, тахипнея, тираж, експираторна диспнея, най-често с оскъдна аускултаторна находка. На рентгенография на бял дроб се установяват интерстициални изменения, малки ателектази, повишена прозрачност на белодробния паренхим, перихилерни линеарни или мрежовидни сенки. При изпълване на алвеолите с ексудат се установяват едностранни или двустранни бронхопневмонични изменения и белодробен едем, а физикалната белодробна находка се обогатява с разнокалибрени влажни хрипове. При развитие на бактериална ко- или суперинфекция, рентгенографски пневмонията е с огнища на консолидация с различна големина и плътност.

Методи за идентификация на вируси: ELISA, директна и индиректна имунофлуоресценция, тест за вирус от назофарингеален тампон, реакция на свързване на комплемента (РСК), реакция задържане на хемаглутинация (РЗХА), вируснеутрализираща реакция (ВНР). Най-бърза и точна диагностика се постига с тестовете на молекулярна хибридизация за установяване на компоненти на вирусния геном – полимеразно-верижна реакция (PCR). По-високата цена на PCR и възможността за изследване в определени имунологични лаборатории ограничават клиничното приложение на теста в ежедневната практика.

Протрахираните вирусни инфекции предразполагат суперпонирането на вторична бактериална инфекция. Носителството на Str. β-haemoliticcus gr. A, Staph. aureus или Haеmophilus influenzae в назофаринкса на деца с тонзиларна хипертрофия и аденоидити, в хода на вирусна инфекция може да доведе до свръхрастеж на бактериалните причинители. От значение за усложнение на вирусните инфекции с вторична бактериална инфекция са имуносупресивният ефект на вирусите (като грип А и аденовируси) с потискане на Т-клетъчния имунитет и фагоцитарната активност на неутрофилите, намалените секреторни IgA, повишената експресия на рецепторите на респираторния епител за адхезия на бактерии, формирането на биофилм и нарушеният мукоцилиарен клирънс на секретите, които лесно се колонизират с вторични патогени.

„Настинка” (Common cold) е генеричен термин за леки вирусни инфекции на носната кухина. Най-честите причинители на т.нар. настинка са риновирусите. Разпространяват се широко в човешката популация, като се предават по въздушно-капков механизъм. Риновирусите са РНК вируси от сем. Picornaviridae, съществуват над 110 серотипове. Риновирусите се възпроизвеждат най-добре при охлаждане на тялото с по-ниска телесна температура, като инфектират носните кухини. След инкубационен период от 2 до 7 дни инфекцията се проявява с хрема с воднист или белезникав секрет, кихане, назална обструкция, лека каш­лица. Няма токсико-инфекциозен синдром и фебрилитет. Най-често риновирусните инфекции са самоограничаващи се, с благоприятна еволюция. По-рядко инфекцията прогресира и води до отит на средното ухо или етмоидален синуит. Известно е също така, че риновирусите са вторите по честота след RSV причинителите на вирус-индуцираните екзацербации на бронхиална астма в ранна детска възраст. При остър ринит се провежда симптоматично лечение с промивки на носа с 0.9% NaCl, аспирация на назални секрети и деконгестанти с вазоконстрикторен ефект (ксилометазолин) за кратък лечебен курс от 5-6 дни. При кърмачета с тежък ринит е установен лечебен ефект с локално накапване на човешки α-Interferon.

Коронавирусите са РНК вируси от сем. Coronaviridae. Предават се по въздушно-капков и контактно-битов път, като засягат ГДП и стомашно-чревния тракт. Инкубационният период е 2-5 дни. Клинично инфекцията се проявява с ринит, фарингит, цервикална лимфаденопатия, субфебрилна температура, диарийни изхождания. Вирусологичната диагностика включва изолиране на вируса от назофарингеална смив и от фецес. Серологични изследвания – ВНР, РЗХА, РСК, ELISA. Лечението е патогенетично и симптоматично.

Респираторно-синцитиалният вирус (RSV) от сем. Paramyxoviridae, род Pneumovirus, е РНК вирус с подчертан тропизъм към ресничестия епител на дихателните пътища. Според повърхностните гликопротеини са познати А и В подгрупи RSV. За разлика от други вируси те нямат хемаглутинини и невраминидаза. RSV е силно контагиозен, разпространява се по капков път чрез кашлица и кихане, вирусът оцелява дълго време върху контактни повърхности. Заболеваемостта е с есенно-зимна сезонност в страните от северното полукълбо.

Инкубационният период е 2-4 дни. В кърмаческа и ранна детска възраст RSV инфекция протича с клиника на остър бронхиолит и характерна физикална находка с изострено или отслабено везикуларно дишане с удължен експириум и пръснати сухи свиркащи хрипове двустранно. При кърмачета на 2-8-месечна възраст заболяването е с по-тежко протичане, бързо развитие на остра дихателна недостатъчност и риск от летален изход. При възрастни и деца в училищна възраст RSV инфекцията протича по-леко, под формата на остър ринофарингит или трахеобронхит.

След преболедуване се изгражда нетраен хуморален и секреторен имунитет.

За диагнозата спомагат клиничният статус и рентгенографията на белите дробове. Показателите от ПКК са най-често в норма, може да се установи лека левкоцитоза с лимфоцитоза и леко завишена СУЕ при нормален CRP. Етиологията се потвърждава с изследване на назофарингеален секрет, доказване на RSV антиген с PCR, ИФМ и ELISA. Лечението е със симптоматични сред­ства, инхалации с вентолин, рехидратация с водно-солеви разтвори. При тежките форми се прилага кислородотерапия, кортикостероиди, рибавирин, имуноглобулини.

Аденовирусите са ДНК вируси от сем. Arenaviridae, известни са над 50 серотипа, 32 от тях патогенни за човека. Аденовирусите съдържат нуклеокапсид с три антигена, без външна обвивка. Предават се по въздушно-капков път, с конюнктивални секрети и фекално-орален механизъм, с висок контагиозен индекс при деца. Аденовирусите освен епителотропни, са лимфо- и органотропни, предизвикват цитолиза и виремия без изразена интоксикация[2]. Инкубационният период е 4-14 дни, протичат с клиничен полиморфизъм. Аденовирусната инфекция предизвиква т.нар. фаринго-конюнктивална треска – фебрилитет, конюнктивит, ринит и фарингит. Установява се катарален, мембранозен или фибринозен конюнктивит, остър фарингит с хиперемия на фаринкса и малки белезникави налепи по тонзилите, цервикален лимфаденит. При предшестващ имунен дефицит се развива пневмония или остър бронхиолит с дихателна недостатъчност. По-редки клинични прояви, характерни за определени серотипове аденовируси, са аденовирусният гастроентерит, мезаденит, хепатит и хеморагичен цистит.

От лабораторните изследвания не се установяват съществени промени в ПКК, възможни са левкоцитоза и леко завишена СУЕ.

Вирусологичните изследвания включват: изолиране на вируса от назофарингеална смив, фецес или кръв върху клетъчни култури, серодиагностика с РСК, РЗХА, имунофлуоресценция и ELISA. Лечението е патогенетично, прилага се α-Interferon локално, съобщава се за клиничен ефект от парентералното приложение на Vidarabine[2]. Разработена е убита ваксина с добър превантивен ефект.

Парагрипните вируси са РНК вируси от сем. Paramyxoviridae, имат сложен антигенен стоеж и обвивка с хема­глутини и невраминидаза, различават се 4 типа – от тях тип 3 най-често засяга деца до 3-год. възраст, тип 2 е при по-големи деца, тип 1 се установява само при новородени[2]. Парагрип­ните вируси са с въздушно-капков механизъм на предаване и висока честота на заболеваемост в детски колективи.

След инкубационен период от 2 до 7 дни вирусът адхезира и прониква в лигавицата на горните дихателни пътища, като селективно засяга ларинкса и предизвиква хиперемия, субхордален оток и ларингеална стеноза. Началото на инфекцията е остро, с повишаване на температурата, умерено изразена интоксикация, суха, лаеща кашлица, дисфоничен глас, инспираторна диспнея.

При деца на 2–5-годишна възраст парагрипните вируси водят до субхордален стенозиращ ларингит (псевдокруп). Децата се събуждат през нощта със затруднено дишане, инспираторен стридор, лаеща, мъчителна кашлица. По спешност се медикират с methylprednosolon или dexamethasone i.v. или i.m. и инхалаторно с аdrenalin и физиологичен разтвор. От клиничните изследвания се установява нормоцитоза или левкопения с лимфомоноцитоза, нормални СУЕ и CRP. Няма специфично противовирусно средство срещу парагрип. Разработват се комбинирани убити ваксини срещу парагрипни, грипни, RSV и аденовируси.

Грипът (Influenza) е остро, високо контагиозно инфекциозно заболяване, причинява се от Influenza virus тип А, Influenza virus тип B, по-рядко тип С от семейство Orthomyxoviridae. Най-вирулентната група са грипните вируси тип А, които причиняват сезонни пандемии почти всяка година. Вирусът на грип B е по-малко вирулентен, нерядко се свързва с епидемични огнища. Грип С предизвиква по-леки симптоми и рядко се свързва с епидемии (Табл. 2).

Таблица 2: Характеристики на грипните вируси А, В и С

Характеристика

Грип А

Грип В

Грип С

Тежест на протичане

Тежко

Средно тежко

Леко

Разпространение

Епидемично/Пандемично

Епидемично

Спорадично

Геномни сегменти

8

8

7

Антигенни вариации

Шифт/Дрифт

Дрифт

Дрифт

Зоонозен резервоар

Да

Не

Не

   

Високата контагиозност се обуславя от антигенната изменчивост на грипните вируси с липса на имунитет срещу новите щамове, краткия инкубационен период, въздушно-капков и контактен, посредством заразени секрети, механизъм на предаване и високата възприемчивост сред деца и възрастни. Грипът е разпространен в световен мащаб, само в USA причинява 3 000-50 000 смъртни случая всяка година. Годишната смъртност варира в зависимост от вирулентността на щамовете, причиняващи сезонните епидемии[6,17]. За механизма на предаване значение имат пребиваването на обществени места, контактът с много хора, местоработата, транспортните средства и други. В страните от северното полукълбо грипните епидемии възникват в периода ноември-февруари, а в южното полукълбо през месец май–септември.

Широкото разпространение, тежкото протичане в детската и старческата възраст обуславят глобалното здравно и медико-социално значение на заболеваемостта от грип.

Грипните вируси са устойчиви на ниски температури, като зимните месеци благоприятстват оцеляването на вируса. Грипните вируси не са устойчиви на висока температура, ултравиолетови лъчи и дезинфекция. Дезинфекционните разтвори и ултравиолетови лъчи ги унищожават за няколко минути, а при стайна температура грипните вируси загиват за 2-3 часа[1,5].

Грипните вируси имат сложен строеж: РНК геном със седем или осем сегменти, покрити с рибонуклеопротеини и кодиращи един или два специфични вирусни протеина и външна обвивка с матрикс от М-протеин и пепломери, т.нар. „шипчета” – хемаглутинини (Н), необходими за адхезията на вируса към клетките на респираторния епител, и невраминидази (N), необходими за проникването в клетките и за освобождаване на нови зрели вириони (Фиг. 1).

Фигура 1: Структурата на грипния вирус

  

Вирусната репликация води до некроза на епителните клетки и последваща виремия, съпроводена с изразена интоксикация. Вирусите на грип А имат различни подвидове въз основа на структурата на техните хемаглутининови и невраминидазни протеини.

Висока е антигенната изменчивост на вирусите на грип А с развитие на нови щамове, нов тип хемаглутинин или невраминидаза с годишни грипни епидемии. Силно изразената антигенна изменчивост на грип А се осъществява по механизма на антигенен шифт (промени в повърхностните антигени с поява на нов грипен щам) и антигенен дрифт (частични промени в антигените, т.нар. точкови мутации). Вирусите, продуцирани чрез антигенен шифт, имат потенциал да бъдат изключително вирулентни като индивиди, преболедували друг щам на грип, няма да имат защитен имунен отговор срещу тях. Грип В и С са по-слабо изменчиви в сравнение с грип А.

След инкубационен период от 16–72 ч. грипната инфекция се проявява с остро начало с висока температура, втрисане, главоболие, болки в мускулите, суха кашлица, ринорея, назална конгестия, безапетитие, отпадналост. Установяват се хиперемия с изразен оток на увулата и небните дъги, точковидни хеморагии по лигавицата на фаринкса и трахеята, хиперемирани конюнктиви, светлобоязън и болка в очедвигателните мускули.

Срещат се лека, средно тежка, тежка и фулминантна форма на грип. Фактори, определящи тежестта на протичане, са вирулентността на причинителя, нивото на предшестващия специфичен имунитет и принадлежността на индивидите към т.нар. рискови групи[3].

Изразеният токсико-инфекциозен син­дром се дължи на действието на проинфламаторните цитокини ІFN, ІL-1 и ТNF, отделени от инфектираните с вируса клетки и от лимфоцитите. При фулминантно протичащите грипни инфекции се установява т.нар. „цитокинова буря” – остър възпалителен отговор със свръхпродукция на цитокини, ексудация и оток на белите дробове с остра дихателна недостатъчност. Усложненията на грип, по-чести при малки деца и възрастни хора, включват: остър среден катарален отит, хеморагична пневмония с хеморагично-деструктивен алвеолит, фебрилни гърчове, енцефалит, миокардит, нефропатия и др.

Грип А е с имуносупресивно действие спрямо Т-клетъчен имунитет и фагоцитозата, води до намален хемотаксис и пролиферация на мононуклеарните клетки.

Оздравителният процес се свързва с развитието на Т-клетъчен, хуморален и локален IgA имунен отговор. Активираните СД4 Т-лимфоцити и цитотоксични СД8 Т-лимфоцити разпознават хемаглутинините в заразените клетки и противодействат на вирусната репликация на етап сглобяване на вирионите[3].

От параклиничните изследвания в началото на инфекцията се установява нормоцитоза или левкопения, последвана от умерена левкоцитоза в реконвалесцентния период, от ДКК склонност към лимфомоноцитоза, най-често нормална СУЕ[2]. Вирусологичната диагностика на грипа се извършва с реакция за задържане на хемаглутинацита (РЗХА), реакция свързване на комплемента (РСК), имунофлуоресцентен метод, ELISA.

Съществуват и бързи тестове от назофарингеален секрет, които дават резултат в рамките на 15-20 минути, но са с променлива чувствителност и нерядко дават фалшиво-отрицателни резултати. С висока чувствителност и специфичност са РНК базираните PCR тестове.

За лечение на грип до момента са разработени М2-инхибиторите (Аman­­­­­ta­­din, Remantadin) и невраминидазните инхибитори (Oseltamivir, Zanamivir). М2-ин­хибиторите действат само на грип А, като блокират йонния канал (грип В няма йонен канал) и пречат на събличането на вируса[1]. Рези­стентността на грипните вируси към М2-инхибиторите е по-висока в сравнение с тази към невраминидазните инхибитори.

Надеждно средство за лечение в ранната фаза на грип А и грип В са инхибиторите на невраминидазата – Оseltamivir (Tamiflu) за перорално приложение, Zanamivir (Relenza) за инхалаторно и Peramivir за интравенозно приложение. Препоръчва се възможно най-ранно включване през първите 24 ч. от началото на инфекцията, което намалява тежестта и продължителността на заболяването.

Имуностимулатор, подпомагащ лечението на вирусните инфекции (вкл. на грип) е Inosine acedоben dimepranol (Isoprinosine). Инхибира синтезата на вирусната РНК, стимулира Т1-клетъчния имунитет, повишава броя и функционалната активност на Т-help, NK-клетките, повишава производството на γ-Interferon. Подходящ е при деца над 12-мес. възраст и възрастни с потис­нат клетъчен имунитет и в хода на лечение на остри вирусни инфекции. Inosine acedоben dimepranol е с добра поносимост при продължителна употреба. Приложението му може да доведе до повишени стойности на пикочната киселина, поради което не се препоръчва при пациенти с хиперурикемия, подагра, уролитиаза или бъбречна недостатъчност.

По-ефективно средство за превенция от грип е имунизацията. Според сезонното разпространение на грип­ните инфекции през есенно-зимния период в страните от северното полукълбо оптимално време за ваксинация е месец септември-октомври като имунизация, и през месец ноември-декември би била ефективна преди, но не и по време на грипна епидемия, тъй като за изработване на специфични противогрипни антитела са необходими около 3 седмици. Всяка година се разработват нови грипни ваксини срещу щамовете, които се очаква да преобладават през годината. Повечето от грипните ваксини през последното десетилетие са имали ефективност от около 50-70%[17].

Ваксинираните, ако се разболеят от различен, но сходен на ваксиналния щам вирус, преболедуват по-леко грипната инфекция.  

Световната здравна организация (СЗО) препоръчва годишна противогрипна ваксинация за следните рис­кови групи[1,8,12]:

  • Децата на възраст 6 мес.–5 год., като особено рискови за услож­нения от грип са децата под 2-годишна възраст.
  • Бременни жени, след първия триместър на бременността (само с инактивирани противогрипни ваксини).
  • Възрастни над 65 год.
  • Пациентите с хронични заболявания – сърдечно-съдови, хронични респираторни заболявания (бронхиална астма, ХОББ), диабет, бъбречни заболявания, болни с трансплантиран орган и онкологични заболявания.
  • Медицински работници (лекари, медицински сестри, лаборанти и др.).

Живи атенюирани противогрипни вак­сини (FluMist, Fluenz) са показни за над 2-годишна до 49-годишна възраст, при здрави деца и възрастни без съпътстващи хронични заболявания. Прилагат се с назален апликатор еднократно по 0.1 ml във всяка ноздра. За децата на 2-8 години, които не се били имунизирани през предходна година, се препоръчват две дози с интервал от четири седмици. Живата ваксина съдържа отслабени (атенюирани) вируси, които могат да се репликират в назофаринкса и да предизвикат симптоми на ринорея, болки в гърлото или фебрилитет. Живата противогрипна ваксина не се прилага при бременни жени и при деца с бронхиална астма и имунен дефицит.

Инактивираните противогрипни вак­сини (тривалентни – Influvac, Vaxi­­grip, четиривалентна – Vaxigrip tetra) съдържат убити вирусни частици и пречистени повърхностни антигени. Одобрени са за приложение при деца на възраст над 6 месеца, при възрастни, вкл. бременни жени след втория триместър и пациенти с хронични заболявания. За възрастни и деца над 3-год. възраст се прилага една доза от 0.5 ml, за деца на 6 до 35 месеца – половин доза от 0.25 ml i.m. или дълбоко интрадермално. При деца, които не са били имунизирани срещу грип през предходни години, за оптимална протекция се препоръчва приложение на две дози с интервал от най-малко четири седмици.


Лечение на вирусните инфекции

Съвременната медицина не разполага с достатъчно ефективни противовирусни средства. На този етап са разработени антивирусни средства (АВС), със специфично действие срещу определени вируси и с определен механизъм на действие: инхибиране вирусната адхезия и пенетрация, инхибиране вирусната депротеинизация в клетките, инхибиране на вирусните полимерази и вирусната репликация (Табл. 3).

Таблица 3: Антивирусни средства (АВС) според механизъм на действие

Класификация на АВС според механизъм на действие

Антивирусни средства (АВС)

Действие при определени вирусни инфекции

1. АВС, инхибиращи вирусната адхезия и пенетрация:

М2-инхибитори

Невраминидазни инхибитори

 

Remantadin, Amantadin, Viregit-K

Oseltamivir, Zanamivir, Peramivir

Remantadin, Amantadin, Viregit-K

Oseltamivir, Zanamivir, Peramivir

2. АВС, инхибиращи вирусната депроинизация в клетките

Interferon-α

HBV, HCV, HPV (papiloma virus)

3. АВС, инхибиращи вирусните полимерази и вирусната репликация

Vidarabine (Adenin arainoside)

Foscarnet

Ribavirin

Isoprinosine (Inosine Pranobex)

Acyclovir (Zovirax)

Gancilovir (Cymevan)

Retrovir (Azidothimidin)

Vivex (Dideoxyinosin)

EBV, HSV, HZV, Adenovirus

EBV, HSV

RSV

EBV, HSV, HZV, CMV, Influenza, Morbilli, Parotitis, HPV

HZV, HSV, Varicella

CMV

СПИН (HIV)

СПИН (HIV)

  

Симптоматичното лечение на вирусните инфекции включва приложение на НСПВС при фебрилитет, главоболие и миалгия, рехидратация с водно-солеви разтвори, постелен и хранителен режим с допълнителен прием на витамини и минерали. Кашлицата и бронхиалната обструкция се повлияват благоприятно от инхалаторна терапия, бронхиален дренаж и подходящи за конкретния случай муколитични средства, които да стимулират мукоцилиарния клирънс и ефективна дезобструкция[4]. Патогенетичното лечение включва лечение на острата дихателна недостатъчност и на усложненията на респираторните вирози.

Имунотерапия при вирусните инфекции:

  • Immunovenin (Gammavenin) – 1 ml/kg i.v.
  • Специфични имуноглобулини – в профилактична доза 0.2 ml/kg и терапевтична доза 0.6 ml/kg. Имуноглобулините са подходящи за приложение при септични състояния, грипни енцефалити и вирусни невроинфекции. Странични реакции: фебрилитет, анафилактичен шок.
  • Хиперимунна плазма – 5-15 ml/kg до 200-300 ml i.v. при възрастни.
  • Имуностимулатори – Isopronosine, бета-глюкани и др.

Заболеваемостта от респираторни вирози (грип А и В, парагрипни, рино, коронавируси, RSV и aденовируси) на настоящия етап остава висока.

Респираторните вируси се отличават с инвазивност, патогенност и вирулентност, особено изразена за епидемичните щамове на грип А. Високи са контагиозният индекс и заболеваемостта със склонност към епидемично протичане при деца и възрастни.

Необходимо е разработване на нови антивирусни средства, както и въвеждане на ефективни комбинирани противовирусни ваксини (срещу грип­ни, парагрипни, аденовируси и RSV).

Имунизационният обхват на ежегодно ваксинираните с противогрипни ваксини деца и възрастни у нас е незадоволителен. Необходимо е повишаване на здравната култура с превантивна имунизация срещу грип А и В през есенно-зимния сезон.


  
  
 
  
 
  
книгопис:
1.    Баймакова М. Заеков Н. Грип: обща характеристика, лечение и профилактика. МедикАрт, бр. 5, 2016, 14-19.
2.    Диков И. Микоплазмози. Капкови инфекции. Диков И. (ред.) Инфекциозни болести, Знание, 1998, 63-72.
3.    Илиева П. Атанасова М. Грип и грипни вируси. Клиника, усложнения, лечение и ваксинопрофилактика. Мединфо, бр. 12, 2016, 31-35.
4.    Переновска П. Остри респираторни инфекции в детска възраст – диагноза, лечение, възможни усложнения. Мединфо, бр. 3, 2012, 44-48.
5.    Петровски С. Микробни инфекции. Петровски С. Вируси и вирусни заболявания /вирози/. Медицина и физкултура. София, 1999, 198-199, 203-204, 213-228.
6.    Centers for Disease Control and Prevention. "Estimating Seasonal Influenza-Associated Deaths in the United States: CDC Study Confirms Variability of Flu." 2016. http://www.cdc.gov/flu/about/disease/us_flu-related_deaths.htm. Accessed July 6, 2016.
7.    Dawood FS et al. "Estimated Global Mortality Associated with the First 12 Months of 2009 Pandemic Influenza A H1N1 Virus Circulation: A Modelling Study." The Lancet Infectious Diseases 12, no. 9 (2012):687–695.
8.    Glezen WP. Prevention and treatment of seasonal influenza. N Engl J Med 2008; 359(24): 2579-2585.
9.    Hament et al. FEMS Immunol Med Microbiol 1999.
10.    Hirsch H, Martino R, Ward KN, Boeckh M, Einsele H, Ljungman P. Fourth European Conference on Infections in Leukaemia (ECIL-4): guidelines for diagnosis and treatment of human respiratory syncytial virus, parainfluenza virus, metapneumovirus, rhinovirus, and coronavirus. Clin Infect Dis. 2013;56(2):258–266.
11.    Mills CE et al. "Transmissibility of 1918 Pandemic Influenza." Nature 432, no. 7019 (2004):904–906.
12.    Regulatory information – EU recommendations for composition of 2016/2017 seasonal influenza vaccines. European Medicines Agency, 04 April 2016.
13.    Schaad et al. European Infectious Diseases 2012; 2. Esposito et al. European Journal of Clinical Microbiology and Infectious Diseases 2012.
14.    Tognotti E. "Influenza Pandemics: A Historical Retrospect." Journal of Infection in Developing Countries 3, no. 5 (2009):331–334.
15.    Wilkesmann A. Ammann RA. Schildgen O. et al. DSM RSV Ped Study Group. Hospitalized children with respiratory syncytial virus infection and neuromuscular impairment face an increased risk of a complicated course. Pediatr Infect Dis. J. 2007; 26(6):485–491.
16.    World Health Organization. "WHO Report on Global Surveillance of Epidemic-Prone Infectious Diseases."2000. http://www.who.int/csr/resources/publications/surveillance/Influenza.pdf. Accessed July 6, 2016.
17.    https://courses.lumenlearning.com/microbiology/chapter/viral-infections-of-the-respiratory-tract/
18.    https://bg.wikipedia.org/wiki/Грип

Класификация на АВС според механизъм на действие

Антивирусни средства (АВС)

Действие при определени вирусни инфекции

1, АВС, инхибиращи вирусната адхезия и пенетрация:

М2-инхибитори

Невраминидазни инхибитори

 

Remantadin, Amantadin, Viregit-K

Oseltamivir, Zanamivir, Peramivir

Remantadin, Amantadin, Viregit-K

Oseltamivir, Zanamivir, Peramivir

2, АВС, инхибиращи вирусната депроинизация в клетките

Interferon-α

HBV, HCV, HPV (papiloma virus)

3, АВС, инхибиращи вирусните полимерази и вирусната репликация

Vidarabine (Adenin arainoside)

Foscarnet

Ribavirin

Isoprinosine (Inosine Pranobex)

Acyclovir (Zovirax)

Gancilovir (Cymevan)

Retrovir (Azidothimidin)

Vivex (Dideoxyinosin)

EBV, HSV, HZV, Adenovirus

EBV, HSV

RSV

EBV, HSV, HZV, CMV, Influenza, Morbilli, Parotitis, HPV

HZV, HSV, Varicella

CMV

СПИН (HIV)

СПИН (HIV)