Глутеновата ентеропатия (ГЕ) или т.нар. целиакия, често е придружена от разнообразни извънчревни прояви, което я определя като повече системно заболяване, отколкото ограничено до стомашно-чревния тракт. Това се обяснява главно с факта, че ГЕ принадлежи към групата на автоимунните заболявания.

Гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) е най-честото заболяване на хранопровода, като засяга всички възрасти и двата пола – между 8–33% от цялото население. Болестта може да бъде съчетана с видими лигавични увреждания в хранопровода, но често лигавицата е интактна. При наличие на нарушения в целостта на лигавицата приемаме страданието за рефлукс езофагит, а при липса на видими лезии – за неерозивна рефлуксна болест.

Helicobacter pylori (H. pylori, НР) е грам-негативен, спираловиден микроана­ерофилен бактерий, с изразен тропизъм към стомашната лигавица.

Главната функция на стомашно-чревния тракт е смилане – разцепване на храната до най-малките частици и преносът на тези частици до вътрешната среда на организма. Тази функция се осъществява както за сметка на механичните процеси (раздробяване, размесване и придвижване на хранителната хапка), така и по пътя на секрецията на храносмилателни сокове.

Храносмилателната система представлява сложна и динамична микробиална екосистема. Първа е подложена на въздействието на редица външни фактори: хранителни, инфекциозни, токсични агенти. Чревната имунна система играе основна роля в защита на организма и в частност чревната микрофлора, предотвратявайки колонизацията на опортюнистични и патогенни микроорганизми.

Диарийният синдром, срещан както при хоспитализирани, така и сред амбулаторните пациенти, не рядко представлява изпитание в диагностично-терапевтичния подход. Все по-честото и продължително приложение на антибиотици в ежедневната медицинска практика значително повиши честотата на антибиотик-асоциираната диария и псевдомембранозния колит.

Изграждането на баланса на интестиналния микросвят е сериозно предизвикателство за терапевтично въздействие в миналото, днес и в бъдеще. Стремежът е да се подпомогнат процесите на овладяване на чревните заболявания и да се възстановят имунологичните, физиологичните и психологични функции на човешкия организъм.

Създаването на чревната микрофлора в човешкия организъм започва веднага след разкъсване на амниотичните мембрани. Впоследствие разнообразието от бактериални популации се променя в различните етапи от развитието на гостоприемника и съобразно прилаганата хранителна диета.

Модерният начин на живот, съпътстван от различни диети, стрес, прекомерна хигиена и употреба на антибиотици, води до редица проблеми и поставя въпроси, много от които с екологично значение. До голяма степен това е проблем, който има отношение към вътрешната екология на човека и е пряко свързан със здравословното хранене. Интересът към такова хранене е част от нарастващия стремеж в развитите общества към здравословен начин на живот.

Хепатит С се среща в цял свят (космополитна антропонозна инфекция). Най-засегнатите региони в света са Субсахарска и Централна Африка, Източното Средиземноморие, Европейските страни и Китай, като впечатление прави по-високото разпространение на болестта в Русия, Италия и Испания – разпро­странението е съответно от 2.3%, 1.5% и 1.2%^[1,2,6,10].

Захарният диабет е социално-значимо заболяване, което се превръща в пандемия. В света понастоящем има 366 млн. души със захарен диабет, като се очаква до 2030 г. броят да достигне до 522 млн. Около 90% от пациентите са със захарен диабет тип 2, което обуславя широкото приложение на неинсулинови перорални антидиабетни препарати.

Д-р Росица Кръстева е родена във Варна на 05.03.1970 г. Завършва Природо-математическа гимназия в Шумен със златен медал през 1989 г. Дипломира се като лекар в Медицински университет, София, през септември 1994 г. и има две придобити специалности – Вътрешни болести (2001 г.) и Онкология (2005 г.).

Ракът на гърдата при мъже е рядко срещано заболяване, представено при по-малко от 1% от всички пациенти с рак на гърдата. Въпреки че карциномите на гърдата споделят някои общи характеристики и при двата пола, се откриват и съществени различия. Рядкостта на заболяването обуславя относителната трудност при извличането на достатъчно изчерпателни статистически данни, но въпреки това се наблюдава стабилна тенденция да се обръща все повече внимание на редките ракови заболявания, които не се срещат често в общата популация, в това число и на рака на гърдата при мъже.

Медико-социалното значение на малигнения меланом (ММ) се определя от нарастващата му честота сред белите популации в света, засягането на лицата в трудоспособна възраст и високата смъртност, която предизвиква. ММ обхваща около 4% от всички злокачествени кожни неоплазии, но е отговорен за 80% от смъртните случаи, свързани с тези заболявания. „Малкият черен тумор” успешно отстоява и днес своята печална слава на един от най-агресивните тумори в човешката патология^[3].

Възпалителните чревни заболявания (болест на Крон и улцерозен колит) са едни от важните рискови състояния, водещи до колорек­тален карцином, поради продължителното хронично възпаление. Те са на трето място след фамилната аденоматозна полипоза (ФАП) и наследствения неполипоиден колоректален карцином.

Злокачествените тумори на тялото на матката са най-честите тумори на ЖПО. В България по последни данни на Националния раков регистър през 2015 г. новореги­стрираните случаи са 1 225 жени^[1]. Хистологично преобладава аденокарциномът (70-80% от случаите), а по-рядко се срещат: аденоакантом, аденосквамозен рак, светлоклетъчен карцином, серозен карцином, секреторен аденокарцином и недиференциран карцином.

Ракът на белите дробове (РБД) е най-смъртоносното онкологично заболяване в света. По данни на СЗО през 2018 г., в световен мащаб от рак ще заболеят 9.6 млн. души, от които от рак на белия дроб 2.06 млн. От тях 1.76 млн. ще починат поради болестта си^[1].

С храната получаваме хранителните вещества, които зареждат телата ни. Ние създаваме и запазваме социални взаимоотношения, като се храним заедно с други хора и често се лекуваме от различни заболявания чрез диета. В развития свят има търговски центрове, предлагащи всякакви видове храни, и много често не осъзнаваме, че зад някои от тях има богата историята.

Когато обсъждате скрининга за онкологични заболявания, понякога за пациентите има повече от една медицински обоснована възможност за поведение