Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 9 2018

Специален гост

виж като PDF
Текст A
д-р РОСИЦА КРЪСТЕВА
Ръководител на Отделението по медицинска онкология към МБАЛ "Уни Хоспитал", гр. Панагюрище


Д-р Росица Кръстева е родена във Варна на 05.03.1970 г. Завършва Природо-математическа гимназия в Шумен със златен медал през 1989 г. Дипломира се като лекар в Медицински университет, София, през септември 1994 г. и има две придобити специалности – Вътрешни болести (2001 г.) и Онкология (2005 г.). Специализирала е в университетските болници в Торино (Италия), Атина (Гърция), Мюнхен (Германия), Базел (Швейцария). От 1995 до 2012 г. работи в Клиниката по медицинска онкология към Университетска болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“ в София. От 2013 г. до 2014 г. работи в отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Сердика“, София. От ноември 2015 г. оглавява отделението по медицинска онкология в Онкологичен център към МБАЛ „Уни Хоспитал“ в Панагюрище.

 

 


     

 

Д-р Кръстева, Вие сте ръководител на отделението по Медицинска онкология, част от Онкологичния център към Уни Хоспитал. Разкажете ни малко повече за работата си.

Щастлива съм да ръководя отделението по Медицинска онкология към Уни Хоспитал. Екипът ми се състои от опитни и мотивирани лекари, медицински сестри, клинични психолози, администратори и санитари. Благодарение на този колектив, ежедневната работа с пациентите протича при отлична организация и се превръща в удоволствие. Успяхме да наложим добър стандарт на работа в медицинската онкология, който гарантира оптималното лечение на пациентите. Самите те ни споделят, че при нас се чувстват спокойни, обгрижени и знаят, че получават най-доброто лечение. Постарали сме се обстановката в отделението също да допринася за това пациентите ни да се чувстват добре, направили сме картинна галерия с произведения на художници, известни в България и чужбина. Имаме и библиотека, която непрекъснато се захранва с нови заглавия от нас, от дарители, а и от самите пациенти.


Каква е тенденцията в раковите заболявания през последните години?

Според СЗО нараства както заболеваемостта, така и смъртността от ракови заболявания. Откриването на рака в ранен стадий и прилагането на успешна терапия (химиотерапия, имунотерапия, таргетна терапия) доведе до това, че всъщност успяхме да превърнем част от злокачествените заболявания в хронични, като по този начин, дори и при метастатично заболяване, пациентите живеят по-дълго и с добро качество на живот. Независимо от тенденциите, успехите на химиотерапията са неизменни и се надяваме в близките 10 години да можем успешно да лекуваме рака и в IV стадий.


За кои ракови заболявания се провежда скрининг в България и кои групи от населението обхваща?

За съжаление, скрининг в България не се прилага. Най-масовите скрининги в света се правят за рака на млечната жлеза, на простатата, за колоректалния карцином и за рака на белия дроб. В България липсва държавна политика и концепция за това, а е необходимо да се направи национална програма. В следващите години, по линия на ЕС, се предвижда организирането на скрининг на рака на белия дроб. Това е едно постижение на медицината в България, което ще бъде изцяло в полза на българските граждани. Има неоспорими доказателства, че скринингът при ракови заболявания води до намаляване на смъртността от тях. В България има достатъчно добра апаратура, както и лекари, които могат да провеждат скрининг. Просто трябва да се намерят формата и парите за това.


Какво представлява персонализираното лечение, когато говорим за рак?

Ракът не е едно заболяване, дори и когато говорим само за една локализация. Персонализираното лечение осигурява молекулярна диагностика на тумора, благодарение на която можем много по-точно да определим лечението. Например, при аденокарцином на бял дроб задължително се правят поредица от генетични тестове, които определят генетични аномалии, като по този начин се преценява дали пациентът е подходящ за таргетна или имунотерапия, или единствената възможност за лечение е химиотерапия. Разработени са и се разработват обширни генетични платформи за тестване на тумори и се търси пътят те да бъдат внедрени рутинно в практиката. Чрез този вид генетични изследвания ще можем да определяме механизма за активиране на тумора и да прилагаме съответното лечение. Според установената мутация или път на активиране на тумора, се прилага лекарството, което може да блокира това активиране. Това потвърждава новото виждане за разбирането на рака и начините за лечение на този вид заболявания. Независимо дали лекуваме рак на бял дроб, гърда, дебело черво, ние прилагаме тези медикаменти, които блокират неговото активиране. И тук идва проблемът с регистрирането на препаратите, тъй като те до този момент са регистрирани за съответната локализация, а не чрез блокиране на механизма за активиране. Това е нова тенденция в целия свят и в страни като САЩ, Франция и Германия е намерен административен механизъм пациентите да получават това персонализирано лечение.


Лечението на онкологичните заболявания е задача на един мултидисциплинарен екип. До каква степен това е застъпено в нашата страна?

Мултидисциплинарният подход се прилага тук вече над 15 години, като този процес стартира първо в университетските болници. Пациентите се обсъждат от различни специалисти – патоанатом, рентгенолог, лъчетерапевт, химиотерапевт, хирург, с цел определяне на най-доброто лечение. Самите срещи зависят от нивото на компетентност на екипа. Доказано е, че обгрижването на онкологичните пациенти от мултидисциплинарен екип води до повишаване на преживяемостта. В днешно време вече говорим и за молекулярни туморни бордове, които обсъждат пациента и определят лечението на базата на молекулярната диагностика, т.е. прилагаме прецизна медицина.


Често сте споменавали, че диагнозата рак не е присъда. А какво е тя?

Ракът не е присъда, а диагноза. При това далеч не най-страшната. С помощта на новите постижения в лечението на онкологичните заболявания преживяемостта при пациентите се удължава значително, а при един огромен процент от злокачествени заболявания, открити в начален стадий, можем да говорим за пълно излекуване.


Как се съобщава такава диагноза?

Със сигурност не в коридора, не за 5 минути, не с високопарни фрази. По най-нормален и човешки начин на пациента се казва каква е диагнозата, какъв е видът на тумора, в кой стадий е и задължително след това, какви варианти има за изследване и лечение, или какви са шансовете му да се удължи животът, ако заболяването му е в 4-ти стадий с множество метастази. Голяма част от пациентите научават за заболяването си още при първичния преглед или когато получат резултатите от биопсията или операцията си. Чак след това те се срещат с мен. В нормален и спокоен разговор обсъждам с тях това, което им предстои като лечение и се старая да дам възможно най-изчерпателни отговори на въпросите, които неминуемо възникват в тях.


Медицинската онкология е млада специалност с голямо бъдеще. Има ли интерес от младите медици към нея?

Медицинската онкология започва развитието си от миналия век, като за този не особено дълъг период успехите на този клон от медицината са наистина революционни, като се започне от класическото лечение с цитостатични лекарства и се стигне до днешната имунотерапия.

Медицинската онкология не е широкозастъпена в общия курс по медицина, но към нея има определен интерес от много млади колеги. Това е интердисциплинарна област, искат се много познания от други сфери на медицината, което понякога може да бъде истинско предизвикателство. Да, младите колеги проявяват интерес към тази специалност.


Разкажете ни малко повече за работата на Kлуб „Млад онколог”.

Клубът вече има богата история. В него членуват колеги, които работят в областта на онкологията. Всяка година организираме национални и международни срещи с чуждестранни лектори, като целта ни е това да са форуми, на които можем да споделим опита си, да получим нова информация, да сме в крак с новостите и тенденциите в тази толкова бързоразвиваща се специалност. И най-вече младите колеги да имат поле за изява и да споделят своя опит, научни амбиции и успехи.


Всекидневно се сблъсквате с тежки житейски съдби. Как успявате да се съхраните и да останете позитивна?

За мен това е начин на живот. Вярвам, че човек винаги трябва да се стреми да прави най-доброто и да очаква положителни резултати от действията си. Близостта между пациентите и целия ни екип е това, което ме съхранява. Благодарността и съпричастността – това са неща, които ме зареждат всеки ден и ме карат да продължавам да се боря. Всеки един пациент заслужава максималното, което можем да му предложим, затова и каузата си заслужава. Щастлива съм, че намерих своето призвание в тази специалност и ако можех да върна времето назад, отново бих избрала този път.