Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 9 2018

Хуманни нови щамове пробиотици на бъдещето

виж като PDF
Текст A
д-р Гиргина Стоянова
Гастроентерологично отделение, Пета МБАЛ, гр. София


Изграждането на баланса на интестиналния микросвят е сериозно предизвикателство за терапевтично въздействие в миналото, днес и в бъдеще. Стремежът е да се подпомогнат процесите на овладяване на чревните заболявания и да се възстановят имунологичните, физиологичните и психологични функции на човешкия организъм. Методът на системна употреба на пробиотиците самостоятелно и/или съвместно с пребиотици е актуален лечебен способ, който има древни традиции. Този метод, въведен преди повече от сто години от Иля Мечников, днес продължава своето развитие. Известно е, че над 100 милиона микроорганизми обитават интестиналната флора у човека. Този невидим и необхватен микросвят, съставен най-малко от 500 различни микровида и до днес крие много тайни. В него всеки се състезава или сътрудничи с други подобни, за да бъде поддържана една обща микробаза.

Съгласно определението на Световната здравна организация (СЗО) пробиотиците са микроорганизми, които приложени в адекватни дози, водят до подобряване здравето на макроорганизма чрез възстановяване на баланса в хомео­стазата на микроорганизмите. Пътищата на въздействие на пробиотиците са различни, но винаги са свързани с индукция и модулация на имунния отговор в насока възстановяване на толеранса и съпротивителните сили на най-големия имунен басейн – гастроинтестиналния тракт.

В частност, обект на пробиотично въздействие са основно заболявания с прояви на остра диария, възпалителни чревни процеси и дискинезии.

Наблюдава се индивидуално повлияване на клиничните симптоми, подобрение на болковия и флатулентен синдром у пациентите.

Продължителен обект на въздействие на пробиотиците са хората със синдрома на раздразненото черво, с хронично чревно възпаление (формите на язвен колит и болест на Крон), както и тези с продължителен прием на антибиотици. Употреба на пробио­тици/пребиотици се препоръчва при превенция на интестинален малигнитет и по-конкретно при колоректален рак. Протективната антитуморна роля патогенетично се обяснява с изграждането на правилен баланс на интестиналната микрофлора.

В резултат на нови изследвания са създадени съвременни щамове на пробиотични бактерии от човешки произход (Human Digestive Strains или HDS). Те се различават от традиционните пробиотици по начина на производство и тъканно въздействие, като целта е да се постигне по-голяма ефективност и отстраняване на някои недостатъци, които могат да се превърнат в клиничен проблем, като алергия, инфекции, стомашен дискомфорт, лекарствени взаимодействия. Тази нова група пробиотици е наименувана човешки щамове, с цел максимално приближаване до интестиналния микросвят именно на човешкия организъм. Процесът на интензивно размножаване на всеки 20 минути се осъществява в култивирана и контролирана среда. Целта е от чревните изходни микроорганизми да се възпроизведе генетична информация за създаване на максимално ефективни продукти, които същевременно да не са генетично модифицирани. Трябва допълнително да се отбележи, че хуманносъздадените нови пробиотици (HDS) съдържат животински продукти единствено, когато се налага размножаване в млечнозахарна среда. В този смисъл, може да не са подходящи за стриктни вегани, но не противоречат на вегетарианските принципи в общия смисъл.

Хуманните пробиотици от нов тип (HDS) са създадени на базата на човешката микрофлора и затова са изключително добре поносими.

Алергията към тях е възможна само при сериозно разстройство в имунната система, например при тежки автоимунни заболявания.

Допълнителни инфекции са изключени при съобразени индикации. Лактобацилите и бифидобактериите на човешката флора не са патогенни и рискът от бактериемия е изключително нисък при перорален прием. Лекарствените взаимодействия са сложна материя в процес на непрекъснато натрупване на нова информация. Негативни взаимодействия могат да настъпят при комедикация с антибиотици, поради което е добре да се приемат в различни часове и/или да се изчака да приключи антибиотичният курс. Когато все пак се налага да се вземат в един и същ период от време, човешките щамове имат едно предимство пред обикновените пробиотици – антибиотикът ще унищожи по-малка част от истинската човешка микрофлора поради добавянето  чрез HDS. При традиционния пробиотик ще бъде засегната значително по-голяма степен, защото добавените микроорганизми няма да могат така бързо да компенсират загубата поради конкурентни механизми. От позитивната страна, HDS понижават холестерола и намаляват гликемичния индекс на приетите въглехидратни храни в по-голяма степен, отколкото пробиотиците от външен произход, така че комбинацията им с антихиперлипемични и антидиабетични лекарства може да се окаже ползотворна.

В заключение, научните изследвания и клиничната практика се обединяват в резултатното въздействие на хуманните пробиотици от нов тип (HDS), като същевременно дават основание за отлични препоръки в бъдещата сфера на въздействие – оптимална реинтеграция на чревния имунен баланс. Поради това на българския продуктов пазар се отличават и нови препарати, сред които с добър ефект и поносимост изпъкват новите хуманни пробиотични дигестивни препарати, произведени от Nature way и по-конкретно това са:

  • Примадофилус Оптима Colon Sup­­port, който съдържа 90 млрд. активни пробиотични щама на бифидобактерии със стопроцентов HDS произход. Препаратът е подходящ за всички форми на раздразнено черво, констипация и чревни дисфункционални нарушения. Препоръчва се при възрастни и имунокомпроментирани пациенти.
  • Примадофилус Оптима Max Po­ten­­cy, пригоден за вегани пробиотик от нова HDS генерация със съдържание на 100 милиарда активни пробиотични щамове. Прилага се един път дневно при случаи на необходимост от имунна защита и чревен дисбаланс.
  • Примадофилус Оптима Immune De­­­­­­­­­­fen­se, 50 млрд. активни пробиотици – с оптимален резултат при състояние на имунен дефицит.
  • Примадофилус Оптима 14 щама на природоестествена флора със синергичен ефект – суперсъчетание на бифидобактериални и лактобацилни щамове.
  • Примадофилус Оптима Аdvanced с 60 млрд. активни пробиотични щама – подходящ особено по време на растителен режим на хранене.
  • Примадофилус Оптима за жени с 90 млрд. активни пробиотици, насочен към гинекологични и урологични заболявания и дисфункции, както и при прием на антибиотици. Оптимално съчетание на 100% HDS с лактобацилус.

Богатството на приложение и надеждност на препаратите пред българските специалисти дава нова възможност широко да прилагат тези препарати, за да успее пациентът по-ефективно и правилно да провежда лечението си, с цел напълно възстановяване на имунния и функционален баланс.
 

 
  

 

 
книгопис:
1.    Edwards CM, George BD, Jewell DP et al. Role of a defunctioning stoma in the management of large bowel Crohn’s disease. Br J Surg 2000; 87: 1063 – 6.
2.    Guarner F, Khan AG, Garisch Jet al. World Gastroenterology Practice Guideline. Probiotics and prebiotics. Available at: http://www.worldgastroenterology.org/assets/downloads/en/pdf/guidelines/19_probiotics_prebiotics.pdf. Accessed 1 July 2011.
3.    Markets and Markets – Probiotic market: advanced technologies and global market (2009 to 2014). Available at: http://www.marketsandmarkets.com/Market-Reports/probiotic-market-advanced-technologies-and-globalmarket-69. Accessed 1 July 2011.
4.    Metchnikoff E. Optimistic Studies. Putnam’s Sons: New York, 1908, pp 161-83.
5.    Moayyedi P, Ford AC, Talley NJ et al. The efficacy of probiotics in the treatment of irritable bowel syndrome: a systematic review. Gut 2010; 59: 325-32.
6.    Oh S, Kim SH, Worobo RW. Characterization and purifi cation of a bacteriocin produced by a potential probiotic culture, Lactobacillus acidophilus 30SC. J Dairy Sci 2000; 83: 2747-52.
7.    Quigley EM, Flourie B. Probiotics and irritable bowel syndrome: a rationale for their use and an assessment of the evidence to date. Neurogastroenterol Motil 2007; 19: 166-72.
8.    Rastall RA: Bacteria in the gut: friends and foes and how to alter the balance. J Nutr 2004, 134:2022S-2026S.
9.    Ringel Y, Ringel-Kulka T. The rationale and clinical effectiveness of probiotics in irritable bowel syndrome. J Clin Gastroenterol 2011; 45: ( Suppl): S145-S148.
10.    1Uccello M, Malaguarnera G, Basile Fetal. Potential role of probiotics on colorectal cancer prevention, BMCSurgery 2012, 12 (Suppl 1)
11.    Yehuda Ringel, Eamonn M.M. Quigley and Henry C. Lin, Using Probiotics in Gastrointestinal Disorders; Am J Gastroenterol Suppl 2012; 1:34-40.