Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 9 2018

Микробиомът – познат и непознат

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Цветан Велинов, дм
Началник на Централна лаборатория по микробиология, УМБАЛ „Александровска


Модерният начин на живот, съпътстван от различни диети, стрес, прекомерна хигиена и употреба на антибиотици, води до редица проблеми и поставя въпроси, много от които с екологично значение. До голяма степен това е проблем, който има отношение към вътрешната екология на човека и е пряко свързан със здравословното хранене. Интересът към такова хранене е част от нарастващия стремеж в развитите общества към здравословен начин на живот. Така се появи и термина „функционални храни”, т.е. хранителни съставки, чието приемане води до важни физиологични промени в човешкия организъм с положителен ефект. Търсенето на нови функционални храни или техните ингредиенти е без всякакво съмнение една от водещите тенденции в съвременната хранителна индустрия.

В този контекст, пробиотиците и пребиотиците се радват на непрекъснато нарастващ интерес както от учените и от бизнеса, така и от потребителите.

В световен мащаб използването на пробиотиците датира много отдавна, още от средата на 19 век, когато Луи Пастьор постулира значението на нормалната микрофлора за човешкото здраве. По-късно Нобеловият лауреат Иля Мечников доказва ролята на млечно-киселите бактерии за дълголетието.

Човешкото тяло е дом за огромен брой микроорганизми (археи, микроскопични гъбички, протозои и вируси), които формират т.нар. микрофлора (микробиота). Микроорганизмите, които обитават кожата и лигавиците на здрави нормални хора, формират „нормалната микробиота“ на организма. Геномите на тези микросимбионти колективно се дефинират като „микробиом“. Изчислява се, че на всяка човешка клетка се падат по десет микробни, а гените, които носят тези микроорганизми, превишават човешките 150 пъти. Малка част от тази популация са патогенните микроорганизми. Друга, по-голяма част от микробните видове, са условно патогенните микроорганизми. Третият вид бактерии са „добрите“ или полезните за човека бактерии. Най-голямо е количеството на тези бактерии, както и биоразнообразието им в стомашно-чревния тракт. Съвременните изследвания показват, че нормалната микробиота осигурява първа линия на защита срещу различни патогени, подпомага разграждането на редица вещества в организма, играе роля в деградацията на токсините и допринася за узряването на имунната система.

Комплексността и стабилността на микробиома е полезна за макроорганизма, като го предпазва от чужда колонизация, осигурява хранителни вещества, енергия, витамини, късоверижни мастни киселини, обучава имунната система. Стареенето, стреса, неправилния начин на живот, грешки в диетата, както и употребата на някои лекарства (най-вече антибиотици) водят до нарушаване на естествения баланс на микрофлората на човека. За да се възстанови този баланс, е необходимо да се приемат допълнително „добри” бактерии – пробиотици.

Пробиотиците са живи микроорганизми, които прилагани в адекватни дози, носят ползи за човешкото здраве. Критериите за избор на пробиотични щамове включват произхода на щама, жизнеспособност, възможност за адхезия, висока антагонистична активност, имуномодулаторни свойства, модулация на метаболитната активност на място. Най-често използвани и най-добре проучени са представителите на лактобацилите (L. acidophilus, L. rhamnosus, L. bulgaricus и др.). За да изиграят ролята си, тези микроорганизми трябва да преодолеят стомашната киселина и жлъчката и да се развиват и прикрепят към стените на червата, основно дебелото черво.

Препаратът ProCombo e продукт, който изпълнява горепосочените критерии. В препарата е използван щам Lactobacillus acidophilus La-14® в количество 15 млрд. колонии образуващи единици и пребиотик (късоверижни фруктоолигозахариди от захарна тръстика). С цел преодоляване на неблагоприятните условия в горните отдели на стомашно-чревния тракт (ниско рН, жлъчни соли и пр.) производителят използва технологията на DuoCap™ (капсула в капсула), която позволява съхраняването на витални микроорганизми, преодоляването на киселинността в стомаха и освобождаването на пробиотичните бактерии заедно с част от пребиотика в червата. Адхезията към чревната повърхност се счита за една от основните характеристики на бактериите с пробиотичен потенциал. Тя се определя като механизъм, който защитава гостоприемника от патогенна инвазия и е ефективен, дори когато бактериалното свързване е временно. Колонизацията и положителните ефекти са гарантирани от подбора на щама L.acidophilus La-14®, доказал адхезивните си способности in vitro на клетъчни линии Caco-2 и HT-29. Поради способността му да произвежда млечна киселина и да взаимодейства с имунната система на гостоприемника, представителите на този вид могат да помогнат при предотвратяването и лечението на различни заболявания.

Многобройни са проучванията, доказващи благоприятните ефекти на L. acidophilus, валидиращи употребата му като пробиотик. L. acidophilus се употребява във ферментирало мляко и други хранителни продукти в продължение на десетилетия и е включен от Европейския орган за безопасност на храните в списъка с квалифицирани презумпции за безопасност. Редица проучвания доказват ролята на L. acidophilus, консумиран самостоятелно или в комбинация с пребиотици, за понижаване на холестерола, предотвратяване и лечение на диарийни състояния, подобряване симптомите на раздразнено дебело черво. Категорично е доказана ролята на въпросния микроорганизъм за предотвратяване на вагинални разстройства, като вагиноза и вулвовагинална кандидоза.

Разбира се, не трябва да се забравят основните изисквания за употреба на пробиотици – достатъчно голяма ефективна дневна доза и избраната пробиотична формула да съдържа щамове с доказан ефект. Параметри, на които напълно отговаря дискутираният тук симбиотичен препарат ProCombo.

   

 

  

книгопис:

  1. Jens Walter, Ecological Role of Lactobacilli in the Gastrointestinal Tract: Implications for Fun-damental and Biomedical Research, Appl Environ Microbiol. 2008 Aug; 74(16): 4985–4996. Published online 2008 Jun 6. doi: 10.1128/AEM.00753-08
  2. Hill C and al. Expert consensus document. The International Scientific Association for Probi-otics and Prebiotics consensus statement on the scope and appropriate use of the term probiotic. Nat Rev Gastroenterol Hepatol. 2014 Aug;11(8):506-14. doi: 10.1038/nrgastro.2014.66. Epub 2014 Jun 10.
  3. Pinto JM, Petrova A. Lactobacillus acidophilus Mixture in Treatment of Children Hospitalized With Acute Diarrhea. Clin Pediatr (Phila). 2016 Nov;55(13):1202-1209. Epub 2015 Nov 18.
  4. Rerksuppaphol S, Rerksuppaphol L. A Randomized Double-blind Controlled Trial of Lactoba-cillus acidophilus Plus Bifidobacterium bifidum versus Placebo in Patients with Hypercholes-terolemia. J Clin Diagn Res. 2015 Mar;9(3):KC01-4. doi: 10.7860/JCDR/2015/11867.5728. Epub 2015 Mar 1.

1.            Jens Walter, Ecological Role of Lactobacilli in the Gastrointestinal Tract: Implications for Fun-damental and Biomedical Research, Appl Environ Microbiol. 2008 Aug; 74(16): 4985–4996. Published online 2008 Jun 6. doi: 10.1128/AEM.00753-08

2.            Hill C and al. Expert consensus document. The International Scientific Association for Probi-otics and Prebiotics consensus statement on the scope and appropriate use of the term probiotic. Nat Rev Gastroenterol Hepatol. 2014 Aug;11(8):506-14. doi: 10.1038/nrgastro.2014.66. Epub 2014 Jun 10.

3.            Pinto JM, Petrova A. Lactobacillus acidophilus Mixture in Treatment of Children Hospitalized With Acute Diarrhea. Clin Pediatr (Phila). 2016 Nov;55(13):1202-1209. Epub 2015 Nov 18.

4.            Rerksuppaphol S, Rerksuppaphol L. A Randomized Double-blind Controlled Trial of Lactoba-cillus acidophilus Plus Bifidobacterium bifidum versus Placebo in Patients with Hypercholes-terolemia. J Clin Diagn Res. 2015 Mar;9(3):KC01-4. doi: 10.7860/JCDR/2015/11867.5728. Epub 2015 Mar 1.

книгопис: