Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2019

Специален гост

виж като PDF
Текст A
Доц. Д-р Николай Николов, дм
Началник Клиника по Ревматология, УМБАЛ "Д-р Георги Странски", гр. Плевен


 

  

   

Доц. д-р Николай Николов е роден през 1961 г. в гр. Левски. Завършва висше образование „Медицина” във ВМИ, Плевен. Има две медицински специалности – Вътрешни болести и Ревматология, хабилитиран доцент по Ревматология. От 2015 г. е началник Клиника по Ревматология, УМБАЛ "Д-р Георги Странски", гр. Плевен. Доц. Николов е автор на 8 специализирани книги и съавтор в учебник по Ревматология, на над 30 публикации в български и чуждестранни медии.

 

 

Доц. Николов, Вие сте началник на Клиниката по Ревматология в УМБАЛ "Д-р Георги Странски", гр. Плевен. Разкажете ни повече за клиниката.

До 2015 г. Отделението по ревматология бе в структурата на Първа клиника по кардиология и ревматология на УМБАЛ "Д-р Георги Странски", гр. Плевен. Отделението разполагаше с 8 легла и бе обезпечено с двама специалисти ревматолози. През 2015 г. със заповед на ръководството на болницата отделението бе обособено във Втора клинична база, като самостоятелна структура, и разполага с 15 легла.

В него работят 6 лекари – трима от които с призната специалност по ревматология и двама специализанти на постоянни работни места, шест медицински сестри и трима санитари. Със заповед от 07.12.2016 г. на МЗ Клиниката по ревматология към УМБАЛ „Г. Странски”, гр. Плевен е акредитирана с отлична оценка, но най-високата оценка за клиниката са доволните пациенти.


Кои са най-честите заболявания, с които се сблъсквате в ежедневната си практика?

Водеща диагноза в България е остеоартрозата в различните й форми, докато челно място в ревматологичната помощ в Европа, освен артрозата, заемат болките в гърба и меко­тъканният ревматизъм. Според оценка на СЗО (WHO-2003) заболяванията на опорно-двигателния апарат са най-честата причина за инвалидизация. Те са най-разпро­странените хронични заболявания в Европа. Около 50% от възрастното население има ревматични болки в продължение на най-малко една седмица в месеца. Между 15 и 20% от населението на Европа страда от някаква форма на ревматична болест. Най-голямата финансова тежест идва от болките в гърба, остеоартозата и ревматоидния артрит. Те са най-честата причина за хронична болка и тежки физически увреждания. Оказват съществено влияние върху психо-социалния статус на болните, техните семейства и на тези, които се грижат за тях.

Инвалидизацията поради остеоартроза е четвъртата най-често срещана причина в световен мащаб при жените и осма при мъжете. 40% от жените над 50 години в Европа живеят с риск от фрактури и тежката остеопороза, която е все по-честа причина за съкращаване продължителността на живота. Двама от всеки пет души с опорно-двигателни проблеми са ограничени в техните ежедневни дейности. Заболяванията на мускулно-скелетната система, с изключение на травма, представляват почти 25% от общата стойност на заболяванията в европейските страни. Те са втората най-честа причина за консултация с лекар. В повечето страни те съставляват до 10-20% от посещенията в основната медицинска практика. Един от всеки пет от всички европейци са на продължително лечение за ревматична болест.


Пациенти на каква възраст най-често идват при вас? „Подмладили” ли са се ревматологичните заболявания?

По данни на НСИ България е на пето място по напреднала възраст на населението в Европа. През 1994 г. на 100 пенсионери са се падали 124 работещи, докато данните за 2011 г. сочат, че на 100 пенсионери се падат 70 работещи. Водещи области по застаряващо население са Видин, Габрово и Перник. Очакванията са до 2040 г. пенсионерите в България да надхвърлят 1/3 от общия брой на населението. Това, по данни на специалисти, е критичният максимум за социалната и здравната система. Имайки предвид корелацията на ревматичните заболявания с възрастта, също и високата цена, която заплаща обществото за тяхното лечение и рехабилитация, те стават водещата социалнозначима патология на днешното време. Организацията на цялата здравна система в България, и по-специално на ревматологичната помощ, трябва да е готова да приеме предизвикателството на времето, в което живеем.


Има тенденция пациентите с ревматологични заблявания да бъдат диагностицирани сравнително късно. Как според Вас би могло да се промени това?

Проведохме анкета сред пациенти в пет ревматологични кабинета в България. 70% от анкетираните смятат, че личният им лекар не е в състояние да реши техния здравен проблем. Недоверието към подготовката на ОПЛ от страна на пациентите рефлектира в тяхната склонност към самолечение, закъснялото търсене на първичната лекарска помощ и в нагласата им сами да определят при какъв специалист да бъдат изпратени. Високият процент недоверие на болните с ревматични заболявания към личните лекари е част от общото недоверие към сега съществуващата система на здравни услуги, предоставяни от ОПЛ, тяхната медицинска подготовка и образование. Личните лекари насочват пациентите с ревматологични диагнози към други специалисти, основно ортопед и невролог. Грешните насочвания са основно при болни с артрозна болест и болки в гърба. Поради тези причини ревматичната диагноза често е закъсняла. Например закъснението при болестта на Бехтерев е от 6 до 9 години. 40% от запитаните смятат, че здравната система в България не е в състояние да разреши техен здравен проблем.


Често пациентите идват при Вас след дълъг период на самолечение. Как може това да се предотврати?

Резултатите от същата анкета показват, че 57% от пациентите са прибягвали до самолечение преди да потърсят лекарска помощ. Недоверието на болните към здравната система и лесният достъп до редица медикаменти в аптечната мрежа водят до късно потърсена лекарска консултация и търсене на алтернативни решения на здравния проблем. Най-често болните с ревматични оплаквания прибягват към самолечение с обезболяващи, кортикостероиди и противовъзпалителни препарати. Тежките странични ефекти на тези препарати при неконтролиран прием, съчетани с кортизоновата зависимост, водят до тежки нежелани лекарствени реакции, като 60% от анкетираните съобщават за такива, най-често от страна на стомаха и чревния тракт. Решението е повишаване на здравната култура и контрол на отпусканите без рецепта препарати.


Сред огромното разнообразие от ревматологични заболявания вероятно често се срещате с интересни случаи. Бихте ли споделили с читателите ни някой от тях?

Имах млад пациент с тежък кожен псориазис и псориатичен артрит. Веднъж се разплака в кабинета. Не от физическата болка, а от това, че обществото не го приема. Гледат на него като на прокажен. Никоя жена не иска дори да говори с него. Започнахме лечение с новите биологични молекули, които спряха артрита и изчистиха кожата. Момчето успя да се ожени, има две прекрасни деца. Ние не лекуваме само тялото, лекуваме и душата.


Колко популярна е ревматологията сред младите лекари? Има ли интерес от тяхна страна? Полагат ли се усилия специалността да бъде популяризирана?

Ревматологията е сравнително млада специалност. В момента тя е един от най-бързо развиващите се дялове на медицината. Като преподавател в МУ–Плевен забелязвам нарастващ интерес сред студентите по медицина – активни, умни и отдадени млади хора. Печалното е, че много от тях ще потърсят поприще и реализация в чужбина.


Какви предизвикателства стоят пред Вас и клиниката?

Клиниката по ревматология е база за подготовка за специализанти по ревматология. Предстои акредитация за разкриване на докторски програми. Поради нарастващия брой на болни с ревматични болести сме направили предложение за увеличение на легловата база, тъй като сме основен диагностичен и лечебен център в Северна България.


Какво обичате да правите през свободното си време? Как си почивате?

Обичам да рисувам. Имам четири самостоятелни изложби. Написах новела („Бъди щастлива”), номинирана за белетристика от Съюза на писателите-лекари в България „Димитър Димов” за 2015 г. Обичам риболова, да готвя и да слушам рок музика. Дано да ми остане време за всичко.