Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2019

10 растения, от които са създадени животоспасяващи лекарства. Част I

виж като PDF
Текст A




Медиците трябва да се запознаят с огромно количество лекарства в университета и се очаква да имат знания за всяко от тях. Може да се изненадате колко лекарства всъщност са получени от природата. Мнозина знаят, че аспиринът е получен от върбовата кора, но малцина осъзнават колко много други лекарства са всъщност от растения. Редица много разпространени и полезни медикамента, използвани днес, имат изключително интересни истории и са взети от природата.
 

1. Канабис Сатива и Дронабинол
 

  

Растението Cannabis sativa е широко популярно във връзка със скорошните оживени обсъждания за легализирането на марихуаната. Докато последната е свързвана много често с растението канабис, има друго лекарство, което се получава от растението. Мнозина знаят симптомите на интоксикация с марихуана, включително червени очи, разширени зеници, сухота в устата, повишен апетит, забавено време за реакция, еуфория, замаяност и повишен пулс.

Докато някои от тези симптоми изглеждат непривлекателни, медицинската общност е открила, че други са полезни при лечението на определени популации пациенти. Лекарството дронабинол е създадено като синтетична форма на THC, за да се използват някои от страничните ефекти на марихуана. Има различни приложения на лекарството, но най-често се използва като стимулант за апетит при пациенти със СПИН и като антиеметик при пациенти, получаващи химиотерапия. Въпреки че има известни противоречия по отношение на употребата на дронабинол, е доказано, че е минимално вреден и с нисък потенциал за злоупотреба.


2. Podophyllum Peltatum и Етопозид


  
Местното население на Америка са използвали растението Podophyllum peltatum като средство за очистително, против паразити стотици години преди да се обявят официално ползите от него в съвременния свят. Интересен факт е, че хората от рода Пенобскот в Мейн са го използвали дори и за лечение на „рак”. Освен това ирокезите го използват за лечение на ухапвания от змии и като средство за самоубийство. Въпреки това медицинската употреба на P. peltatum не е била официална в САЩ до 1820 г., а в Европа до 1861 г. Хартман Стахелин е швейцарски фармаколог, който е допринесъл значително за терапията на раковите заболявания. Той е имал особена склонност към биомедицинските науки и е бил нает да ръководи отдела по фармакология в Базел с надеждата да проучи рака и имунологията през 1955 г. По това време в Базел той ръководи откритието на различни антитуморни агенти от P. peltatum. Първоначално смятан от химиците за „мръсотия“, Стахелин забеляза, че конкретен екстракт от растението Podophyllum има интересни свойства. След пречистване на това съединение се установява, че това е нов клас антитуморни лекарства.

Наречен етопозид, медикаментът действа, като спира способността на туморните клетки да се делят. Той блокира специфичен ензим, от който клетките се нуждаят, за да се възпроизведат. Следователно бързоделящите се клетки (като раковите) са силно засегнати. В момента етопозид се използва за лечение на различни видове рак (особено на белия дроб) и му се приписва заслуга за спасяването на много животи.

3.Бобовото растение Калабар и Физостигмин


 
Хората от племето Ефик от Аква Айборн (съвременна Югоизточна Нигерия) са били първите в контакт с физостигмин от калабар (Physostigma venenosum). Използването на калабарния боб е много често в културата на Ефик, като изпитание за онези, които са обвинени в магьосничество. Млечният екстракт от фасула е бил даван на обвиняемия.

Ако приемът на растението завърши със смърт, обвинението в магьосничество е потвърдено. Ако обвинените са оживявали, което обикновено е възможно поради повръщане на отровата, те са били обявявани за невинни и освобождавани.

Мисионери са описали употребата на калабарния боб. Растението по това време е пренесено в Шотландия. През 1855 г. токсиколог на име Робърт Кристисън решава да тества токсичността на отровата, като яде от боба и оцелява, за да документира какво е преживял. Той е изучаван през 1860-те години, най-вече от Дъглас Аргил Робъртсън, който първи е използвал медицинските екстракти от калабар и е регистрирал ефектите му върху зеницата. Най-силният компонент от калабарния боб най-накрая е изолиран и наречен физостигмин от Томас Фрейзър. През 1867 г. Лудвиг Лакеур тествал екстракта върху себе си и го използвал за успешно лечение на глаукомата. През 1920-те години Ото Лоеви открил ацетилхолин от невротрансмитер и установил, че екстрактът от калбар увеличава този невротрансмитер, който има силно въздействие върху парасимпатиковата нервна система.

Медицински, физостигминът увеличава количеството на невротрансмитера ацетилхолин чрез блокиране на ензима ацетилхолинестераза, който го разгражда. Той е особено полезен при лечение на болестта миастения гравис и е наскоро използван за лечение на болестта на Алцхаймер, тъй като има способността да преминава кръвно-мозъчната бариера.


4. Ливаден шафран и колхицин


 
Използването на растението Colchicum autumnale (или ливаден шафран) за медицински цели е описано още през 1500 г. пр. Хр. върху древния египетски папирус Еберс за лечение на ревматизъм и подуване. Оттогава C. autumnale е използван и за лечение на други болести, като подагра, фамилна средиземноморска треска, болест на Бехчет и перикардит.

Още през първи век от н.е. C. autumnale е описан за лечение на подагра от Pedanius Dioscorides. Подаграта е вид артрит, характеризиращ се с игловидни кристали, които се натрупват в ставите, причинявайки внезапни атаки на болка, подуване и зачервяване. Други, като Александър от Тралес, персийският лекар Авицена и Амброуз Пар също са препоръчвали C. autumnale като средство против подагра. Лекарството колхицин е изолирано от C. autumnale през 1820 г. от френските химици P.S. Pelletier и J.B. Caventou. По-късно той е пречистен от Гайгер през 1833 г. Въпреки дългата си история на доказана ефективност, колхицинът не е имал разрешение за употреба, одобрено от FDA, до 2009 г.


5. Серпентинова рауволфия и резерпин
 

 

Серпентиновата рауволфия е растение, което е известно в Индия със своите лечебни свойства много преди откриването му от западния свят. Георг Румпф, ботаник от Холандската остиндийска търговска компания, за първи път забелязал растението през 1755 г. по време на пътуванията си. Той го описва като средство за лечение на лудост в Южна Азия. Екстрактите от корените на растението са били продавани евтино на пазари в Индия като „pagalon ki dawa“ или „лекарства за лудите“. Освен това растението е използвано и от майки в Източна Индия, за да приспиват плачещите си бебетата. Прилагано е и за други цели – лекарство по време на раждане, ухапвания от змии, треска и чревни проблеми. Описано е, че Махатма Ганди е използвал екстракти от корените и като успокоително средство.

В началото на 20-ти век Индия полага усилия за стандартизиране и изследване на фармакологичните свойства на сарпагандха. Проф. Салимузаман Сиддик започва систематично изследване на активните съставки на корените и кората на кората през 1927 г. Д-р Картик Чандра Босе и Гананат Сен, двама водещи лекари от Калкута, също независимо един от друг отбелязват използването на екстракта за лечение на високо кръвно налягане и лудост. Д-р Рустом Вакил, известен като баща на съвременната кардиология в Индия, популяризира използването на растението за лечение на високо кръвно налягане. Изолиран през 1952 г. от сухия корен на R. serpentina, резерпинът бързо става популярен в западната медицина. Той става първото лекарство, което успешно третира антидепресивни симптоми в рандомизирано плацебо-контролирано проучване. Макар и използван рядко днес, поради големия си обем странични ефекти, той е от решаващо значение за по-доброто разбиране на ролята на невротрансмитерите при депресия и кръвно налягане.