Med Info 
Половоспецифичен риск за усложнения при инвазивно лечение на остър коронарен синдром
1Спешно отделение, Национална кардиологична болница, 2Клиника по кардиология, Медицински институт на МВР, 3Катедра по клинична лаборатория, МУ-София, 4Катедра по химия и биохимия, МУ-София, 5Институт по микробиология, Българска академия на науките
Въведение
Типът на лечебната стратегия е един от факторите, които повлияват краткосрочната и отдалечена прогноза, в зависимост от пола на пациента при остър коронарен синдром (ОКС)[2-5].
Цел
Целта на настоящето проучване е да се проведе анализ на половите различия в риска за усложнения при инвазивно лечение на ОКС.
Материали и методи
При 170 последователни пациенти, постъпили с ОКС (47.1% жени, n=88) в периода юли 2011 – април 2014 г., е определено влиянието на следните рискови показатели: пол (както и нива на полови хормони: 17β естрадиол – E2, тестостерон – T, дехидроепиандростерон сулфат – DHEA-S), възраст, SYNTAX score, бъбречна функция, активност на възпалението (възпалителни маркери: високосензитивен С-реактивен протеин – hsCRP, левкоцити – WBC) и на оксидативния стрес (оксидативни маркери: оксидирани липопротеини с ниска плътност – оxLDL, активност на екстрацелуларната супероксиддисмутаза – еcSOD) върху риска от усложнения при провеждане на перкутанна интервенция (ПКИ). В кръвни проби на 146 (85.9%) пациенти са изследвани плазмените нива на hsCRP при 126 (74.1%) пациенти – WBC. OxLDL, ecSOD, както и серумните нива на E2, T и DHEA-S са определени съответно при 65 (38.2%), 41 (24.1%) и 88 (51.8% за всеки хормон) пациенти. В цялата група са изследвани нивата на ензимните маркери за миокардна некроза (креатин-фосфокиназа МВ фракция – CPK-MB и високосензитивен тропонин T – hsTnT). Методите, използвани за оценка на тези лабораторни показатели, са усилена с частици имунонефелометрия, ензимно-свързан имуносорбентен тест (ELISA), електро-хемилумнесцентен метод (ECLIA), ксантин-оксидазен езнимен метод.
Наличието на контрактилна дисфункция е определено чрез оценка на фракцията на изтласкване (EF) и крайния систоличен обем (ESV) с двуразмерна ехокардиография. При всички болни е проведена коронарна ангиография и ПКИ в съответствие със стандартен протокол, като е използван феморален или радиален достъп.
За статистическа обработка на данните са приложени χ2 тест, t-тест на Student, еднофакторен и множествен регресионен анализ.
Изключващи критерии за анализ са активен възпалителен процес, известно неопластично заболяване, травма и операция (в рамките на две седмици от настоящата хоспитализация), прием на антимикробна, имуномодулираща или хормонална терапия, липса на данни за изследвания краен показател – усложнение при ПКИ (ритъмно-проводни нарушения – РПН, ПКИ свързан миокарден инфаркт, стентова тромбоза, коронарни дисекации, кръвоизливи, аневризми и псведоаневризми на a. femoralis, остра левостранна сърдечна недостатъчност – ОЛСН, хипотония, остро или преходно нарушение на мозъчното кръвообращение – ОНМК/ПНМК).
Резултати
Усложнения са установени при 34 (20%) от проведените ПКИ (първични ПКИ, n=96) и честотата им не се различава в зависимост от пола (мъже vs жени – 16.2% (n=17) vs 26.6% (n=17), p=0.116). Всички изброени усложнения (с изключение на ритъмните и проводни нарушения) се срещат незначимо по-често в групата на жените (Фиг. 1 и 2).
Фигура 1: Усложнения при инвазивно лечение на ОКС – видове и честота в зависимост от пола
Фигура 2: Честота на усложнения при инвазивно лечение на ОКС при жени
Плазмените нива на половите хормони, оксидативните и възпалителните маркери не са свързани значимо с честотата на усложнения при ПКИ в подгрупите на пациентите от двата пола. Мъжете с неблагоприятен изход от ПКИ имат незначимо по-високи нива на Е2 и по-ниски на Т. Противоположна зависимост се установява при жените с неуспешна ПКИ. При двата пола статистически значимо по-високи плазмени нива на CPK-MB и несигнификантно по-високи на DHEA-S са свързани с честотата на неблагоприятни събития при интервенционално лечение (Табл. 1).
Таблица 1: Усложнения при ПКИ със стентиране – връзка с биохимични показатели
| Пол | Показател | N | Неусложнена ПКИ | Усложнения при ПКИ | Р |
| Мъже | CPK-MB, UI | 82/16 | 106,5±156,3 | 149,2±139,7 | 0,016 |
| Жени |
| 52/10 | 48,5±60,4 | 173,5±291,2 | 0,054 |
| Мъже | hsTnT, ng/ml | 82/16 | 2,41±3,4 | 2,87±3,0 | 0,286 |
| Жени |
| 46/17 | 1±1,8 | 1,8±3,2 | 0,323 |
| Mъже | E2, рmol/l | 43/14 | 150,4±67,8 | 175,6±52,4 | 0,210 |
| Жени |
| 25/6 | 130,2±149,6 | 67,1±39,1 | 0,320 |
| Мъже | Т, nmol/l | 43/14 | 14±5,4 | 13,4±6,3 | 0,697 |
| Жени |
| 25/6 | 1,65±2,8 | 3,2±5,4 | 0,327 |
| Mъже | DHEA-S, µmol/l | 43/14 | 4,3±2,4 | 5,1±2,7 | 0,306 |
| Жени |
| 25/6 | 1,8±1,3 | 2,7±1,7 | 0,153 |
| Mъже | hsCRP, mg/ml | 62/14 | 28,7±38,1 | 40,8±54,4 | 0,406 |
| Жени |
| 42/8 | 11,7±19,6 | 32,9±54,4 | 0,833 |
| Mъже | WBC x109/l | 80/16 | 9,9±3,5 | 10,5±3,2 | 0,571 |
| Жени |
| 50/10 | 10±3,8 | 12,3±8,1 | 0,395 |
| Мъже | oxLDL, mg/ml | 27/10 | 10,2±7,1 | 11,1±9,7 | 0,752 |
| Жени |
| 22/6 | 9,9±4,8 | 6,9±2,5 | 0,153 |
| Мъже | еcSOD, U/l | 15/8 | 0,85±1,2 | 1,03±1,6 | 0,770 |
Като тенденция рискът от усложнена ПКИ нараства половоспецифично при жените със степента на миокардната некроза (CPK-MB – p=0.072; OR 1.006; 95% CI 0.999-1.012) и влошаването на фракцията на изтласкване (p=0.081; OR 0.954; 95% CI 0.905-1.006), както и гранично значимо с тежестта на коронарната атеросклероза (p=0.053; OR 1.0778; 95% CI 0.999-1.163) (Табл. 1 и 2).
Таблица 2: Усложнения при първична перкутанна интервенция за ОКС – връзка с рискови състояния
| Пол | Показател | N | Усложнения при ПКИ | Неусложнена ПКИ | P |
| Мъже | Възраст, год, | 86/16 | 61,7±12,6 | 61,7±8,5 | 0,992 |
| Жени |
| 43/9 | 69,9±11,5 | 73,9±10,2 | 0,342 |
| Мъже | SYNTAX сбор | 84/17 | 14,6±8,3 | 15,9±9,0 | 0,570 |
| Жени |
| 53/10 | 13,4±9,3 | 19,7±5,4 | 0,043 |
| Мъже | GFR, ml/min | 75/14 | 82,8±28,7 | 98,1±33,4 | 0,234 |
| Жени |
| 42/9 | 63,2±27,7 | 71,9±39 | 0,429 |
| Мъже | EF, % | 79/17 | 53±10,2 | 52,7±7,6 | 0,885 |
| Жени |
| 53/10 | 55±13 | 47,1±9,5 | 0,073 |
| Мъже | ESV, ml | 72/17 | 34,4±16,9 | 30,4±7,8 | 0,343 |
| Жени |
| 44/9 | 28,3±14,4 | 33,5±9,0 | 0,074 |
Резултатите от многофакторната логистична регресия показват, че няма значим независим фактор, влошаващ изхода от инервенционално лечение при ОКС. При женския пол степента на атеросклерозата (SYNTAX сбор – p=0.083; OR 1.074. 95% CI 0.991-1.165) и тежестта на миокардната некроза допринасят като тенденция за нарастване на риска за усложнения (p=0.092; ОR 1.006; 95% CI 0.999-1.012)
Обсъждане
Жените с остър коронарен синдром в това изследване съставляват високорискова група (в по-напреднала възраст, по-често с хронични заболявания в сравнение с мъжете), но без значимо по-висока честота на усложнения при инвазивно лечение (кръвоизливи, коронарна дисекация, перипроцедурен миокарден инфаркт и смърт). Ритъмни и проводни нарушения по време на реваскуларизацията за ОКС настъпват сравнително по-често при пациентите от мъжки пол.
По данни от проучвания по-малката телесна повърхност (показател за размера на коронарните артерии), по-високата честота на захарен диабет и периферна съдова болест при пациентите от женски пол са фактори, които определят риска за перипроцедурни съдови усложнения при ПКИ[6,7]. Редица анализи демонстрират, че поради забавянето на инвазивното лечение жените с ОКС по-често реализират перипроцедурен миокарден инфаркт, независимо от високата честота на спонтанна реперфузия и като цяло по-добри реперфузионни показатели при ПКИ[1,8].
Отделни автори оспорват независимата роля на женския пол, като маркер за неуспешна реваскуларизация при ОКС, и обясняват риска за усложнения от инвазивното лечение с по-напредналата възраст на жените, която заличава половите различия в разпространението на обструктивна коронарна болест и се асоциира с полиморбидност[6-15]. Нашите резултати подкрепят тази хипотеза. В проведеното от нас проучване големината на инфарктната зона и тежестта на коронарната болест повишават риска за неуспешно интервенционално лечение половоспецифично, само в подгрупата на пациентите от женски пол. В същото време жените с усложнена ПКИ в представения анализ са по-възрастни със средно 4 години от останалите. В контраст, възрастта на реваскуларизираните мъже със и без усложнения е почти еднаква.
В допълнение, нашите резултати показват, че отклоненията в средните плазмени нива на половите хормони се асоциират, макар и само като тенденция, с неуспех при ПКИ и това насочва към прогностично влияние на пола при ОКС. Обсервационни проучвания демонстрират, че по-високи от средните нива на естрадиол при мъжете се установяват по-често с напредване на възрастта. Това отклонение в нивата на Е2 най-често се интерпретира от изследователите като маркер за съпътстващи метаболитни нарушения, които повишават риска от неблагоприятни сърдечно-съдови събития[16-18]. За разлика, отклоненията в плазмените концентрации на тестостерон при жените, сравнително независимо от възрастта предразполагат към развитие на коронарна атеросклероза със значима тежест[16-18]. Дори при нива, близки до горната референтна граница, андрогените се асоциират с повишена съдова смъртност в напреднала възраст при този пол[16-18].
Заключение
Съществуват полови различия в честотата на усложнения при инвазивно лечение на ОКС, които са свързани най-силно с тежестта на коронарната болест и миокардната некроза при жените. Хипотетично, отклоненията в средните нива на половите хормони при възрастни индиректно определят неблагоприятна прогноза в острата фаза на коронарен синдром при реваскуларизирани с ПКИ пациенти.
книгопис:
1. Димитров С. Изследване на миокардната реперфузия при болни с остър миокарден инфаркт и първична коронарна ангиопластика. Дисертационен труд за придобиване на научна и образователна степен „доктор”. София, 2006: 1-192.
2. Alfredsson J., Lindback J., Wallentin L. and Swahn E. Similar outcome with an invasive strategy in men and women with non-ST-elevation acute coronary syndromes. From SWEDEHEART. Eur Heart J. 2011; 32: 3128-3136.
3. Anand S.S., Xie C.C., Mehta S., et al. for the CURE investigators. Differences in the management and prognosis of women and men who suffer from acute coronary syndromes. J Am Coll Cardiol. 2005; 46: 1845-1851.
4. Blomkalns A.L., Chen A.Y., Hochman J.S., et al. Gender disparities in the diagnosis and treatment of non-ST-segment elevation acute coronary syndromes: large-scale observations from the CRUSADE (Can Rapid Risk Stratification of Unstable Angina Patients Suppress Adverse Outcomes With Early Implementation of the American College of Cardiology/American Heart Association Guidelines) National Quality Improvement Initiative. J Am Coll Cardiol. 2005; 45: 832-837.
5. Shaw L.J., Bairey Martz C.N., Pepine C.J., et al. Insights from the NHLBI-sponsored women’s ischemia syndrome avaluation (WISE) study: Part I: gender differences in traditional and novel risk factors, symptom evaluation, and gender-optimized diagnostic strategies. J Am Coll Cardiol. 2006; 47: S4-S20.
6. Eikelboom J.W., Mehta S.R., Ananad S.S., et al. Adverse impact of bleeding on prognosis in patients with acute coronary syndromes. Circulation. 2006; 1148: 774-782.
7. Ellis S.G., Ajluni S., Arnold A.Z., et al. Increased coronary perforation in the new device era: incidence, classification, management, and outcome. Circulation. 1994; 90: 2725-2730.
8. Lanski A.J., Hochman J.S., Ward P.A., et al. Percutaneous coronary intervention and adjunctive pharmacotherapy in women. A statement for healthcare professionals from the American Heart Association. Circulation. 2005; 111: 940-953.
9. Аhmed B., Piper W.D., Maleka D., et al. Significantly improved vascular complications among women undergoing percutaneous coronary intervention: a report from the Northern New England Percutaneous Coronary Intervention Registry. Circ Cardiovasc Interv. 2009; 2: 423-429.
10. Bell M.R., Holmes D.R., Berger P.B., et al. The changing in-hospital mortality of women undergoing percutaneous transluminal coronary angioplasty. JAMA. 1993; 269: 2091-2095.
11. Berthillot C., Stephan D., Chauvin M. and Roul G. In-hospital complications after invasive strategy for the management of non STEMI: women fare as well as men. BMC Cardiovasc Dis. 2010, 10: 31.
12. Blomkalns A.L., Chen A.Y., Hochman J.S., et al. Gender disparities in the diagnosis and treatment of non-ST-segment elevation acute coronary syndromes: large-scale observations from the CRUSADE (Can Rapid Risk Stratification of Unstable Angina Patients Suppress Adverse Outcomes With Early Implementation of the American College of Cardiology/American Heart Association Guidelines) National Quality Improvement Initiative. J Am Coll Cardiol. 2005; 45: 832-837.
13. Mеhilli J., Kastrati A., Bollwein H., et al. Gender and restenosis after coronary stenting. Eur Heart J. 2003; 24: 1523-1530.
14. Swahn E., Alfredson J., Afzal R., et al. Early invasive compared with selective invasive strategy in women with non-ST- elevation acute coronary syndromes: a substudy of the OASIS 5 trial and meta-analysis of previous randomized trials. Eur Heart J. 2012; 33: 51-60.
15. Warkentin T.E., Sheppard J.I., Sigouin C.S., et al. Gender imbalance and risk factor interactions in heparin-induced thrombocytopenia. Blood. 2006; 108: 2937-2941.
16. Benn M.,Voss S.S., Holmegard H.N., et al. Еxtreme concentrations of endogenous sex hormones, ischemic heart disease, and death in women. Arterioscler Thromb Vasc Biol. 2015; 35: 471-477.
17. Laughlin G.A., Goodell V., and Barrett-Connor G. Extremes of endogenous testosterone are associated with increased risk of incident coronary events in older women. J Clin Endorinol Metab. 2010; 95: 740-747.
18. Sewdarsen M., Vythingum S., Jialal I., et al. Abnormalities in sex hormones are risk factors for premature manifestation of coronary artery disease in South African Indian men. Atherosclerosis. 1990; 83: 111-117.
Станете наш автор 
Реклама в Мединфо 
Абонамент