Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 10 2019

Специален гост

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Георги Попов
Началник на Катедрата по инфекциозни болести, ВМА, гр. София


   

Полк. доц. д-р Георги Попов, д.м. е завършил медицина през 1990 г. в МУ–София. Има придобити медицински специалности по „Инфекциозни болести” и „Вътрешни болести”. През 2010 г. защитава дисертационен труд за придобиване на ОНС „Доктор” на тема „Клинико-епидемиологични проучвания върху вирусните хепатити в затворени колективи”. От 1990 г. работи във Военномедицинска академия, от 2017 г. е началник на Катедра "Инфекциозни болести", а от януари 2019 г. е заместник-началник на ВМА по учебно-научната дейност. От 2016 г. заема академична длъжност „Доцент”. Преминава следдипломно обучение по „Инфекциозни болести” в САЩ, Холандия, Унгария и Румъния.

Самостоятелен автор на монографията „Инфекциозни болести по време на военни мисии”. Автор и съавтор на над 150 пълнотекстови научни публикации и на над 200 научни съобщения. Участник във военни мисии в Босна и Херцеговина, Украйна, Косово и Македония. Хоноруван преподавател по „Инфекциозни болести” на студенти от специалностите „Медицина” и „Медицинска сестра” при Медицински факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

През 2018 г. и 2019 г. е носител на приза „Лекарите, на които българите вярват”. Член на Академичния съвет на Военномедицинска академия. Активен член на Български лекарски съюз (БЛС), Българско дружество по инфекциозни болести (БДИБ), Българско дружество по военна медицина (БДВМ), European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases (ESCMID) и Balkan Military Medical Committee (BMMC).
   

Доц. Попов, като началник на Катедрата по инфекциозни болести към ВМА, бихте ли ни споделили повече за работата си?
Катедрата по инфекциозни болести се състои от две клиники (Първа и Втора инфекциозна клиника), в които се лекуват болни с остри инфекциозни заболявания. В Първа клиника се хоспитализират пациенти с остри вирусни хепатити, въздушно-капкови инфекции, невроинфекции и покривни инфекции. Във Втора клиника се хоспитализират болни със стомашно-чревни инфекции, паразитни заболявания и транс­мисивни инфекции. Инфекциозната патология, която лекуваме в нашата катедра, е сезонна. Например през лятото и есента водещи са векторно-преносимите заболявания – лайм­ската болест, марсилска треска, ку-треска и западно-нилска треска. Имаме и доста болни с остри вирусни хепатити, като в последно време наблюдаваме промяна в заболяемостта. Преди години имахме почти еднакво преобладаване на вирусен хепатит А и вирусен хепатит B и сравнително малко случаи на вирусен хепатит С. В последните години заболяемостта от вирусен хепатит А значително намаля, вирусен хепатит В почти изчезна след въвеждането на имунизация на новородените след 1993 г., а вирусен хепатит С е казуистика след въвеждане на съвременното етиологично лечение. Тази ниша се зае от вирусен хепатит Е – в последно време имаме доста такива болни, включително с тежко протичане и усложнения. Другите болести през този сезон са чревните заболявания – летните чревни вирусни инфекции, както и бактериалните чревни заболявания – инфекции с E. coli, Salmonella, Campylobacter и Yersinia. Напоследък доста се увеличи заболяемостта от антибиотико-свързаните чревни заболявания вследствие на масирано антибиотично лечение, а именно инфекциите с Clostridium difficile, които изискват специфични диагностика, поведение и лечение. През зимния сезон нещата се променят – тогава превес взимат вирусните респираторни заболявания (на първо място грипът, започващ от декември, с пик през февруари и „опашка“ до края на април). През този сезон зачестяват случаите на варицела, инфекциозната мононуклеоза и морбили. Някои други заболявания, които лекуваме целогодишно в нашата катедра, са менингити, еризипел, стрептококови и стафилококови инфекции, паразитози (малария, трихинелоза, токсоплазмоза), сексуално-транс­мисивни болести, неясно фебрилно състояние. В клиниките попадат и някои редки заболявания, като лайшманиоза, западно-нилски енцефалит, бруцелоза, фелиноза, които са предизвикателство за нас като клиницисти.


Бихте ли ни разказали малко и за наскоро нашумялата западно-нилска треска?

Западно-нилската треска действително е "нашумяла", но тя все още не е проблем за здравеопазването. При нас попадат болни с такава симптоматика, предимно от крайдунавските градове, свързана с ухапване от комари. Поставянето на клинична диагноза не е трудно, въпреки че симптоматиката е твърде неопределена – обща отпадналост, повишена температура, втрисане, по-рядко засягане на ЦНС. Виросологичното верифициране, все още е предизвикателство за нас поради трудното откриване на вируса в кръвта, урината или ликвора. Прогнозата ми е, че това заболяване ще се увеличава в следващите години поради климатичните промени и увеличаване на популацията на векторите комари.

Въпреки това основание за паника няма, поради факта че повечето случаи са леки и лечението е възможно с патогенетични средства. На този етап не комарно-преносимите, а кърлежово-предаваните заболявания са по-голям проблем.


А какво ще ни разкажете тогава за лайм­ската болест като кърлежово-преносимо заболяване?

Лаймската болест е многостепенно и многосистемно заболяване, причинено от постмодерни патогени, без предсказуем инкубационен период или курс. Засяга предимно кожата, ставите, сърцето и нервната система. Боледуват всички – деца, възрастни хора, мъже, жени, които посещават места, обитавани от кърлежи (неокосени тревисти площи и ниска храстовидна растителност). Човек не е източник или резервоар на инфекцията, а случайно звено в биологичния цикъл на акарите. Едно остаряло схващане е, че кърлежът трябва да престои 20-24 часа, за да „повърне“ кръвта, която е изсмукал от гостоприемника и да предаде чрез слюнчените си жлези борелията. Съвременното разбиране е, че спирохетата може да се предаде дори само при престой за минути или часове на кърлежа, впил се в хазяина. Характерно е, че не възрастният кърлеж предава заболяването, а по-често неговите незрели форми – нимфи и ларви. Искам да обърна внимание, че е добре, когато човек забележи кърлежа или още повече, когато забележи кръглото червено петно, което се образува често след ухапване от кърлеж и което е патогномонично за лаймската болест, да го снима с телефона си. Тази снимка би ни ориентирала, дори когато първоначалният обрив вече е избледнял или изчезнал. Освен по характерния кожен обрив, оприличаван на мишена, за своевременното поставяне на диагноза помага изследването на самия кърлеж в специализирана лаборатория. На следващо място окончателна диагноза се поставя чрез специализирано изследване, най-често във вирусологични лаборатории за кърлежово-преносими заболявания. Ваденето на кърлежа препоръчваме да се извърши в лечебно заведение, по възможност в хирургично звено. Не е за предпочитане изваждането посредством старите методи със задушаване на кърлежа с мазнина и въртене обратно на часовниковата стрелка. В санитарните магазини са налични специални пластмасови пинсетки, чрез които с постъпателни движения кърлежът внимателно се изважда. Трябва да се внимава главичката на акара да не се скъса и да остане вътре в кожата.

Мога да споделя и своя опит при ваденето на кърлежи. Аз използвам замразяващ спрей, с който напръсквам ухапаното от кърлеж място, кърлежът се свива и след това лесно се вади цял.

За нас като клиницисти, голям интерес представляват специфичните форми на протичане на лаймската болест (особено невроборелиозите и лайм-кардитът), които изискват по-специално поведение, изследвания, лечение и наблюдение. Всички фази на болестта са лечими с комбинация от антибиотици. В нашата катедра имаме разработена уникална стратегия за лечение, в основата на която е триадата – венозен антибиотик, високи дози, продължителен курс.


Как открихте медицината като свое призвание и защо поехте път в инфекциозните болес­ти?

Аз не си спомням точно времето, когато съм решил да стана лекар, но след като с интерес наблюдавах този процес при сина ми, който още от съвсем невръстни години имаше желание да стане лекар, най-вероятно и при мен е било така. Естествено, имайки предвид, че и моят баща е лекар, и синът ми е лекар, най-вероятно ни е предопределено да упражняваме тази професия. По отношение на инфекциозните болести, решението също не беше много трудно. През 1993 г. бях началник на медицинската служба на поделение в Божурище, когато се обяви конкурс по инфекциозни болести във ВМА. Тогава годините бяха трудни и въпреки че аз си мечтаех да специализирам вътрешни болести, реших да използвам предоставения ми шанс и кандидатствах. След като ме приеха за клиничен ординатор по инфекциозни болести се влюбих в тази специалност и с всяка година любовта ми се увеличава. По-късно взех и специалност по вътрешни болести, каквото беше първоначалното ми желание, но любовта към инфекциозните болести остана и не бих я заменил с никоя друга специалност.


Разкажете ни малко и за пътя си на военен лекар. Какви качества трябва да притежава един лекар, за да стане военен лекар?

По времето, когато аз бях приет медицина, имаше форма на обучение "военен стипендиант". Това е един вид обучение, което ти дава ясна перспектива за кариерното ти развитие, стига да си достатъчно амбициозен. Още от 26-годишен, след като завърших медицина, вече знаех как ще се развие кариерата ми по години. Благодарен съм на съдбата, че постигнах на 100% това, за което мечтаех. Завършваш медицина, последвано от интернатура за една година. След това отиваш в поделение, където работиш за определения срок (аз бях за 2 години), след това кандидатст­ваш, постъпваш на работа във Военномедицинска академия, придобиваш специалност, ставаш асистент, след това главен асистент, после хабилитация, развитие в кадрова насока и така всичко е предопределено във времето, ако си амбициозен и имаш ясна стратегия за развитие.


Въпреки натовареното си ежедневие, как успявате да си починете пълноценно?

Почивам си като заменя работата си с друга работа. Това е най-добрата почивка за мен. Имам няколко хобита, които са същевременно и работа, и цялото ми време преминава с тях – занимавам се със спортисти, а и практикувам любителски тенис, футбол, коло­ездене, което ми доставя огромно удоволствие и ме разтоварва.