Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 10 2019

Конюнктивитите - Видове, клинична картина с диагностика и терапия

виж като PDF
Текст A
д-р Доброслава Попова
МБАЛ „ВИТА”, гр. София


Конюнктивитът е възпаление на прозрачната, мукозна обвивка, която покрива склерата и вътрешната повърхност на клепачите – тарзална конюнктива.
Етиология на конюнктивитите

  • Инфекциозна.
  • Алергична.
  • Токсична.
  • Автоимунна.
  • Конюнктивити, съчетани с някои системни заболявания.

Симптоматика при конюнктивитите:

Субективни оплаквания – сълзене, парене, сърбеж, секрет и усещане за чуждо тяло.

Обективна симптоматика – хемоза, едем на булбува конюнктива, серозна мукозна и пурулентна секреция, папиларна хипертрофия на тарзална конюнктива, псевдомембрани и истински мембрани.


Инфекциозни конюнктивити

Причиняват се от бактерии, вируси, хламидии и гъбички

Бактериални конюнктивити – чести причинители са sta­phy­lococcus aureus, haemophilus in­flu­enyae, streptococcus viridans, pseu­­domonas aeruginosa, moraxella ca­­tarrhalis.

Рискови фактори за развитието на този вид конюнктивити са някои очни заболявания и състояния – сухо око, блефарит, анатомична предиспозиция, носенето на контактни лещи и тяхното съхранение, липса на достатъчно хигиенни навици. Понякога възникват и като постоперативно усложнение и при новородени.

Клиничната картина се изявява като съчетание от инекция едностранна или двустранна, секрет – обикновено жълтеникав, драз­нене, парене и обилно сълзене. Пациентите са с повишена чувствителност към светлината – фотофобия и силно зачервяване на клепачите.

Хроничен бактериален конюнктивит е при продължителност повече от един месец. При този вид често се касае за усложнения от хроничен мейбомиит и блефарит.

Хламидиен конюнктивит – при възрастни се причинява от chla­mydia trachomatis серотип Д-К.

Проявява се клинично с хиперемия и гноен секрет, често в съчетания с гнойна инфекция.

Този вид конюнктивит е с пролонгиран ход и има характерен специфичен обективен симптом – образувани конюнктивни фоликули.

Хламидийният конюнктивит при новородени се нарича ophtalmia neonatorum. Симптомите започват от 3 до 10 дни след раждането.

Обективно се наблюдава дву­стран­­но гноен или кръвенист секрет, папиларна хипертрофия, оток на клепачите и хемоза.

Гонококов конюнктивит – характеризира се с обилна гнойна секреция, оток на клепачите и нерядко води до тежко усложнение (язва и перфорация на роговицата) при неефективна терапия.

Трахома – причинява се от chla­mydia trachomatis серотип А-Ц – често причина за слепота по данни на СЗО поради цикатризация на роговицата, конюнктивата и клепачите.

Вирусни конюнктивити – започват с остро начало, дразнене, зачервяване, фотофобия и много характерна прозрачна секреция. Епидемичният кератоконюнктивит се причинява от аденовируси серотип 8-19 и 11. Фарингоконюн­ктивалната треска – от щам 3, 4 и 7. Herpes simplex et zoster конюнктивит е с типична обективна находка – дендритна лезия на роговицата, визуализираща се след оцветяване с флуоресцеин.

Диференциалната диагноза между ви­русен и бактериален конюнктивит е обичайно клинична. Понякога представлява трудност поради възможността вирусният конюнктивит да се съчетае с бактериален. Симптомите, които насочват към вирусна етиология, са:

  • Преаурикуларна лимфаденопатия.
  • Прозрачен секрет.
  • Сърбеж.
  • Често се съпровожда с фарингит, ринит, повишена телесна температура.
  • Лезии на роговицата, които са специфични и се откриват след оцветяване с флуоресцеин.


Лечение на бактериалните конюнктивити

Често терапията започва без да се изчаква резултат от микробиологично изследване. Използват се широкоспектърни флуорохинолони (колири Oftaquix, Ciloxan, Vigamox и др.), аминогликозиди (тобрамицин, гентамицин във вид на офталмичен унгвент и колир, макролиди, еритромицин, азитромицин).

Лечението на вирусните конюнктивити често е съчетание между локална терапия и обща имуноукрепваща стимулация (Zovirax, Aciclovir).


Неинфекциозни конюнктивити

Алергични конюнктивити – често са с рецидивиращ ход и почти винаги засягат и двете очи. Те са група заболявания, засягащи очната повърхност, най-често асоциирани с тип 1 хиперреактивност.

Алергията е проява на повишена чувствителност на организма спрямо вещества, които се изявяват като алергени. Според СЗО през последните години са се повишили рязко алергичните прояви в различните им видове. Почти при 50% от хората с алергично заболяване има очна проява. В случая не се изключва и фамилна обремененост. Алергичната реакция е проява на неадекватен отговор на имунната система срещу определени алергени. При алергичните конюнктивити роля имат защитни клетки, наречени мастоцити. След контакт с алергена те отделят вещества (например хистамин), разширяват се кръвоносните съдове, което предизвиква изразената хемоза.

Признаци, които предшестват алергичните конюнктивити:

  • Често и почти винаги патогномоничен симптом при тези конюнктивити е сърбежът.
  • Зачервяване на окото.
  • Секрет, който е бистър, вод­нист и предизвикан от трансудация, е ексудация в субконюктивалното пространство.
  • Често едновременно с алергичните конюнктивити възниква кихане и понякога кашлица.

Подтипове на алергичните конюнктивити:

  • Сезонен конюнктивит – той е проява на алергия, причинена от сезонни алергени – полени от дърветата през пролетта, тревни полени през лятото и плевелни полени през есента. Целогодишният алергичен конюнктивит е проява на хронична форма, обусловен от прах, акари, плесени, слънце, козметични средства, домашни животни, храни и други.
  • Вернален конюнктивит – засягат се най-често деца от 10 до 18-год. възраст. Протича с интензивен сърбеж и изразена фотофобия.
  • Атопичен конюнктивит – често се проявява при възрастни над 30 години. Характерно за него е умерен сърбеж и силно изразена инекция на конюнктивата.
  • Папиларен конюнктивит – често е усложнение от носене на контактни лещи. Характеризира се с множество повърхностни папиларни образувания на тарзална конюнктива.

Конюнктивити, предизвикани от физико-химични фактори – УВ-лъчения, прахови частици, дим.

Конюнктивити, свързани с рефракционни аномалии – симптомите при тях са парене, дразнене и усещане за чуждо тяло. Терапията при този вид е симптоматична.

Conjunctivitis sicca – сух конюнктивит – при продължително зрително напрежение може да се развие нарушаване на слъзния филм, както и намалена слъзна секреция. Симптомите са зачервяване, парене, сухота и усещане за чуждо тяло. Терапията обичайно е изкуствени сълзи.


Диференциална диагноза с иридоциклит

Иридоциклитът протича също с подобни клинични прояви, но по-често е едностранен. Има силна болка, инек­цията е цилиарна, често е с корнеален едем, предни синехии, преципитати по ендотела на роговицата и понякога хипопион в предна камера.

Остър глаукомен пристъп – протича със силна болка, зачервяване, оток на роговицата и високо вътреочно налягане.

Превенция на конюнктивитите

Спазването на добра лична хигиена е от изключително значение. В детските заведения, където в нередки случаи конюнктивитът има епидемичен характер, е необходимо да се извършва дезинфекция на детските играчки, честа смяна на чаршафите и калъфките на възглавниците. Необходимо е да се използват индивидуални кърпи за лице и често измиване на ръцете.


Заключение

Ранната консултация с офталмолог при първите симптоми на конюнктивит гарантира предпазване от усложнения, които могат да доведат до трайно нарушаване на зрителната острота. Правилно поставената диагноза и адекватната терапия са предпоставка за бързо възстановяване на нормалната функция на окото и зрителен комфорт.

 

 
 

 
книгопис:
1.    Augenheilkunde – 3/ 2008 Klinische Monatsblater.
2.    Augenheilkunde- 11 /2007.
3.    Immunoifectology – Carlos Paresio.
4.    Проф. Маждракова – Учебник по очни болести.
5.    Чарлз Макгий – Стено 2000.