Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 11 2019

Специален гост

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Стоян Ханджиев
Началник на Kлиниката по гастроентерология и хепатология в Аджибадем Сити Клиник Младост, гр. София


От 2016 г. доц. д-р Стоян Ханджиев е началник на Клиниката по гастроентерология и хепатология към Аджибадем Сити Клиник Младост, София. Клиничните му интереси са в областта на клиничната и онкологична гастроентерология и хепатология. Специализира интервенционални процедури под ехографски и рентгенов контрол за диагностика и терапия на стомашно-чревния тракт, черен дроб, перитонеално и ретроперитонеално пространство. Член е на Българското дружество по гастроентерология (БДГЕ), Българската асоциация по ултразвук в медицината (БАУМ), Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL), Европейската федерация по ултразвук в медицината и биологията (EFSUMB). Автор е на 67 публикации в български и чужди медицински списания.
  
  

   

Доц. Ханджиев, Вие сте началник на Kлиниката по гастроентерология и хепатология в Сити Клиник младост. Бихте ли ни разказали повече за работата на клиниката?

Първо няколко думи за клиниката като създаване. Клиниката е на 3 години и 10 месеца точно. Открита е през януари 2016 г., когато беше открита и болницата, тогава Онкологичен център Сити Клиник. Нашата клиника заедно с клиниката по медицинска онкология поставиха началото на структурирането на самата болница. Година по-късно, с оглед придобиването на други мажоритарни собственици, беше трансформирана на Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център. Отново има една конверсия по отношение структуриране и номинация, и от месец и половина болницата вече е Аджибадем Сити Клиник Младост. Тенденцията е, че освен медицинска онкология, която е център на тази болница, и гастроентерология, която е представена от клиниката, на която аз съм ръководител, ще има и други единици (хирургични, реанимационни), но това е в по-далечна перспектива.

В Клиниката по гастроентерология в момента има 13 лекари, 7 от които със специалност гастроентерология, и 4 специализиращи лекари, които са щатни сътрудници в клиниката. Разполагаме с три отделения – едното е стационарният панел с 23 легла, второто е ендо­скопската оперативна зала и третото е реанимационното. Реанимацията е представена от 2 лекари и 2 медицински сестри, които са част от щатната структура на Клиниката по гастроентерология. Тези дни предстои откриване на втора ендоскопска зала, която е оборудвана по същия начин, както тази, в която работим вече 3 години и 10 месеца, с всички необходими аксесоари и основни панели. Това касае ендоскопската техника, с която извършваме фиброколоноскопии, гастроскопии, ехоендоскопии само за дистален сегмент на дебелото черво, всички вариации на жлъчно-чернодробна диагностична и терапевтична дейност, което включва и рентген с C-рамо, с което извършваме голяма част от процедурите, включени в нашата оперативна програма, а именно: ендоскопски ретроградни холангиопанкреатографии с ендопротезиране, всички ендоезофагеални процедури, които налагат ендопротезиране със саморазширяващи се протези. Нашата патология е изключително специализирана в смисъла на онкологичната, и това беше един от моите лични мотиви да дойда да работя в тази болница, тъй като онкологията е в моята тясна зона на интерес.

Останалите апарати в нашата ендоскопска оперативна зала са предназначени за извършване на чернодробни биопсии при онкологични заболявания – първични и вторични тумори на черния дроб, а също и аблационна апаратура за извършване на високочестотна термоаблативна техника при чернодробни тумори с различен произход и за дифузни чернодробни заболявания, а именно – хроничните чернодробни заболявания, хепатит B, хепатит C и цироза, свързана или не с хепатит B и хепатит C. Така че разполагаме с всички модели, които са в съзвучие със съвременната гастроентерологична практика, подчинени на международните консенсуси, които са задължителни за изпълнение по отношение на специфичните заболявания на дебелото черво (улцерозния колит и болестта на Крон), като това е едната страна на диагностично-лечебната доказателствена част. Разполагаме също и с комисия, която е оторизирана да издава протоколи за лечение на тези заболявания със скъпоструващи биологични медикаменти. По отношение на дифузните хронични заболявания на черния дроб също има комисия, която издава протоколи за лечение с директните противовирусни медикаменти срещу хепатит C, а така също и за индицираните за лечение с хепатит B пациенти.

Работата на клиниката е свързана с дейности, които са в посока диагностика от начало до край на онкологични заболявания, изискващи специфично медикаментозно и инструментално лечение. Ние разполагаме с всичко, което ни дава възможност да реагираме на изискванията на Националната здравноосигурителната каса, която превежда правилата от Европейския консенсус за лечение на хроничния хепатит C.

Доскоро извършването на чернодробна биопсия беше задължително. Сега разполагаме с така наречената еластографска апаратура, която на практика прави извършването на биопсия ненужно.

Друга отправна точка е отношението към пациента. Това е в контекста на етичния кодекс, включително и отношението към различните вероизповедания. Съществуват религиозни групи или представители на религиозни етноси, които са специфични по отношение на вероизповедание, имат си свои народопсихологични особености за извършване на определени манипулации. Веднага с пример ще посоча свидетелите на Йехова, при които има много особености, особено когато става въпрос за кръвопреливане, което в много случаи е задължително. Ние разполагаме с политика по отношение на тях, която се изповядва и от другите две единици – Болница Токуда и

Кардиологичен център Сити Клиник. Те са голямото предизвикателство. Когато се налага кръвопреливане и пациентът отказва, а това е животозастрашаващо, наши медиатори, които са в PR и маркетинговия панел на обединение Аджибадем, поддържат връзка с тези организации.


По отношение на вашия път, как решихте да се занимавате с медицина и как избрахте гастроентерологията?

Медицината избрах така, както едно дете може да поиска да стане летец, пожарникар или футболист, по подобие на някого. Бих казал, че и при мен може би така са се стекли обстоятелствата, защото откакто съм се родил, исках да стана като баща ми, а той беше лекар. Същото искаше и покойният ми брат, той също стана лекар. Макар че баща ни не искаше да ставаме лекари, искаше да се занимаваме с нещо друго, защото бяхме от езикови гимназии, от малки говорехме чужди езици, и за онова време, баща ми смяташе, че след като говорим немски, английски и руски, сме подходящи не за медицинско, а за някакво друго поприще. Но, вижте, майка ми пък беше медицинска сестра и вкъщи се говореше предимно за медицина. Спомням си го от ранните си детски години и това предопредели желанието ми. Между другото никога не съм си задавал този въп­рос сам, ако не бяхте ми го задали вие, а и не си спомням в някакво интервю да съм го казвал.

Относно гастроентерологията,  още от студентските си години, имах голямо желание да специализирам хирургия, и то коремна хирургия, което за мен е отправна точка на всички видове хирургии. На дипломирането си бях избран от военни лекари да започна работа в системата на Министерството на отбраната, т.е. да стана военен лекар, и бях изправен пред две алтернативи – да остана със сигурност една година в София или да отида на разпределение в едно бургаско село. Предпочетох да избера това, което ми предложиха военните. Имаше една година следдипломна квалификация, една чудесна школа, между другото, която е запазена и до днес във ВМА–София. През тази година се преминава през един огромен стаж, повтаряне вече като дипломиран лекар на различни единици. Тогава се оказа, че не мога да специализирам хирургия, защото нямаше места, а аз не бях военен стипендиант, и трябваше да избера вътрешни болести. Това предопредели до голяма степен да не стана хирург. А гастроентерологията избрах, защото човекът, който ме пое още от първия ден (моят учител – проф. Мечков, на когото дължа много неща в живота си) и екипът му вече работеха в посока гастроентерологична ендоскопия и инвазивна ехография. Той самият беше един от първите, да не кажа – първият, независимо че има нюанси в превода на фактите. Попаднах при него, спечелвайки асистентски конкурс по гастроентерология, работих доста близо до него и с него, и това беше моят избор – да стана гастроентеролог интервенционалист. Това е мостът между голямата хирургия и гастроентерологията, това определено е алтернатива на голямата хирургия.


Бихте ли споделили някой интересен случай от практиката си, който никога няма да забравите?

Сещам се за един случай, който не беше лично мой, а по-скоро колективен, при който жена с дихателна недостатъчност, с тежки усложнения, беше забременяла и беше решила да роди детето. В клиниката по гастроентерология във ВМА, в която бях тогава, се направи всичко възможно като манипулация. Тя доживя деня на раждане, роди се нов живот и всички бяха доволни, най-вече майката. Майката почина месец по-късно, но беше родила живо бебе, и благодарение на общите усилия на този колектив, и с акушеро-гинекологичната подкрепа, нещата финализираха с щастлив край, достоен за съвременен сериал. В сегашно време, бих казал, че подобни случаи не са екзотика. Например, на онкоболни пациенти, на които е предопределено да загинат от глад, защото не могат да гълтат, може да се помогне и те да живеят. Идват при нас в един момент полузагинали, насочени от колегите лъчетерапевти най-често, защото не могат да приемат храна, а в същото време трябва да бъдат облъчени, за да може да се реши проблемът им. В случай на проблем с храненето, ако се случи усложнение от самата лъчетерапия, пациентът загива така или иначе. Затова в нашата ежедневна практика поставяме т.нар. гастро­стоми, с които пациентът се храни, докато трае самото лечение. През тази година имаме трима такива, без да прозвучи нескромно. Така че понякога на пръв поглед неизлечими заболявания, стават лечими и пациентът е излекуван напълно, ако, разбира се, това е възможно. Дори ако не е, и пациентът не бъде излекуван напълно, се подобрява качеството му на живот, а това значи пациентът да не е жълт и да няма болка.

Това не са просто случаи от моята практика, защото пациентът, който аз съм приел, не съм го излекувал сам – това е резултат на екипно поведение, а това пък е гаранция за успеваемост. Така че когато си в отбор, колкото и да е клиширано, първо ти си по-спокоен, защото не е въпрос само на успех, а и на поделена отговорност. Ние не можем да го лекуваме еднолично, защото макар и да сме търговско дружество, не сме еднолични търговци. Примери много в практиката. Спомням си как моят баща навремето, който е започнал като околийс­ки лекар в една бургаска провинция, беше разбрал за нещо, което писаха в един тогавашен вестник, как е спасил родилка в някакви колиби, водейки раждане при минусови градуси. Той си спомни за този случай, защото му беше припомнено. Така че понякога забравяме иначе незабравими случаи от нашата практика, но е много хубаво, когато ни ги припомнят.


И един последен въпрос. Въпреки натовареното си ежедневие, как успявате да си починете най-активно?

Отговорът е във въпроса Ви – активно. Почивам си активно, защото имам две забавления – едното е медицината, а другото – спорта, а именно тенис, крос-тренажор (фитнес). Ставам в 4.30, когато не се чувствам изморен, разбира се, и едни десет дни през годината прекарвам по-далеч от клиниката, макар че присъствам в чисто логистичен порядък. Това е нещо, което препоръчвам и на други, ако могат да го сторят, защото Вие ми зададохте въпроса много правилно – почивам си активно, т.е. с действия – за мен животът е движение, а бездействието е смърт.