Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2019

Специален гост

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Светлана Велизарова
Завеждаща Детска клиника към СБАЛББ „Св. София“, гр. София


    

Доц. д-р Светлана Велизарова работи в Детската клиника към СБАЛББ "Св. София" повече от 30 години. Започнала е работа като асистент, като последователно придобива две специалности – педиатрия и белодробни болести. Има повече от 60 публикации в наши и международни списания.

   

   

   

Доц. Велизарова, бихте ли споделили с какво се занимава Детската клиника по белодробни болести?

Детската клиника по белодробни болести е в комплекса на единствената болница по белодробни болести в България, която обхваща проблемите в белодробната патология (вкл. и хирургични такива) на възрастовите групи от малка детска възраст до старческа.

Ние се занимаваме с хронична и остра патология на всички деца от 0 до 18 години. Острата патология включва: астма, астматични пристъпи, различните пневмонии (както бактериални, така и вирусни), алергични заболявания, ларингити, фарингити, усложнения от вирусни инфекции. Към хроничната патология може да причислим бронхиектазната болест, гнойните инфекции (като абсцеси, плеврити). Освен това, нашата клиника е единственият референтен център в България за лечение на туберкулоза във възрастта от 0 до 18 години. Тук се приемат всички деца, болни от туберкулоза от цяла България. Ние сме последната инстанция, при която може диагностично да бъдат уточнени деца, които са обиколили 5, 6, 10 клиники в цяла България и накрая пристигат тук.

   
С кои белодробни заболявания се сблъсквате най-често при работата си с малките пациенти?

Най-често се сблъскваме, и то предимно в есенно-зимния период, с остри бронхиолити при децата до 2-годишна възраст, с бактериални и вирусни пневмонии в по-голяма възраст, с усложненията на пневмониите, като бронхити и абсцеси.

    
Споменахте, че активно се занимавате с лечението на туберкулоза при деца. Колко актуален проблем е туберкулозата днес?

Бих казала, че е много актуален. Считаше се, че туберкулозата ще изчезне в Европа още преди 20 години. Оказа се, че това не може да се случи по няколко причини. Първо, започна неконтролируемата миграция от изток на запад и от юг на север, от страни, в които има много висока заболеваемост от туберкулоза. След това се появи и пандемията от СПИН и се оказа, че туберкулозата е опортюнистична инфекция. Накрая се появи т.нар. резистентна туберкулоза – тази, на която туберкулостатиците не действат. Това в момента е проблем, за който се хвърлят много пари и който чука на нашите врати, защото в Украйна и Молдова например, 50% от болните с туберкулоза страдат от нейна резистентна форма. Това е голям проблем, защото това е ужасът за всеки лекар – да вижда как загива един пациент, без да може да му помогне. По-голям ужас за един лекар не съществува. Сега има стратегия туберкулозата да бъде заличена или поне заболеваемостта от нея да бъде силно намалена до 2030 г. Аз лично съм песимист в това отношение, защото тази болест сякаш не се познава много от колегите. Много малко са детските пневмолози и фтизиатри, които работят в пулмологичната мрежа. Разпознаването на туберкулозата при децата става доста трудно, защото те не излъчват бактерии, които веднага да могат да бъдат установени.

   
Какво смятате за нашумелия отново напоследък проблем за липсата на национална болница за лечение само на деца?

Аз мисля, че това беше един доста необмислен ход. Считам, че да се създаде национална детска болница нито е толкова лесно, нито е толкова бързо осъществимо. Преди време имах честта да присъствам на първата копка на предишната детска болница в Александровска и на началото на строежа на втората детска болница, която беше в бившата профсъюзна школа. Както знаете, всичко приключи с фиаско. Според мен, първото, което трябва да се направи, ако се вземе сериозно решение да се разреши този проблем, е да се направи експертна група от всички, които ще участват в създаването на такава болница, да се обмисли точно какви отделения ще има, какво ще бъде разпределението, колко легла ще има, колко лекари са необходими, да се прецени дали всичко това може да се помести в Александровска болница и едва след това да се решава да се строи. Ние започнахме отзад напред и резултатът е налице.

 
Разкажете ни някой случай от практиката си, който никога няма да забравите.

Той не е един, те са толкова много, но ще дам като пример един случай, с който да стане ясно каква е необходимостта от национална детска болница. Става въпрос за едно момченце, което постъпи в клиниката, преведено от

Инфекциозна болница, с пневмония след варицела. Тя обикновено е в резултат на снижения имунитет на организма.

Ние веднага взехме всички необходими мерки, детето беше в много тежко състояние изапочнахме терапия магна. На втория ден видяхме, че състоянието му не се подобрява и трябваше да се преведе в Пирогов. Повикахме реанимобил, който не дойде в рамките на 2 часа. Този ужас, който преживява един лекар, докато чака реанимобил за транспортирането на дете, виждайки, че всяка секунда е от значение, е незабравим и силно стресиращ. В една специализирана детска болница това ще отнеме 2 до 3 минути, за да може детето да се транспортира не до друга болница, а на 2-3 етажа по-нагоре или по-надолу. След такива изпълнени с адреналин моменти, е трудно да дойдеш на себе си с дни. Разбира се, когато това дете дойде вече здраво при теб, ти си толкова щастлив, че си си свършил работата, че забравяш за всичко останало.

 
Вие лично как попаднахте в педиатрията? С какво ви спечели тя?

С това, че децата са като цветята. Както, ако не поливаш цветето, то увяхва, така лесно това се случва и с детето, ако не бъде обгрижвано. Понякога е нужно съвсем малко от наша страна, за да може детето да разцъфне отново. Те много бързо се влошават, но и много бързо се подобряват, и в повечето случаи оздравяват напълно. При възрастните е друго – всеки от нас има някакви болежки, оправим се от едно, заболява ни друго, докато при децата грижите са огромни, но пък и удовлетворението е несравнимо с това при другите специалности.
  

Какъв е интересът на младите лекари към педиатрията и по-специално към детските белодробни болести?

Не можем да се оплачем от липса на интерес, но истината е, че трябват много усилия от един детски лекар и особено такъв, който иска да се занимава с белодробни болести. Натоварен е със страшно много отговорности, а същевременно заплащането не е адекватно. Нашата клиника е база за обучение по детска пневмология и фтизиатрия, някак успяваме да привличаме млади хора и амбицията ни е да направим млад колектив, какъвто бяхме преди 30 години. Моята лична цел е отново да направим най-младия колектив в Медицинския университет, защото какво по-голямо удовлетворение би изпитал един ръководител, от това, когато си отиде, да знае, че е оставил част от себе си в хората, които е обучил.

 
След ежедневния сблъсък с болни деца, как успявате да си починете пълноценно?

Аз предпочитам активната почивка. Имам къщичка с градинка, където обичам да се занимавам, имам внуци, с които също се занимавам с удоволствие. Смятам, че когато човек е много психически обременен, трябва да замени психическата работа с физическа. Така те взаимно се изключват. Активната почивка е най-добрата почивка за мен.