Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2019

Ефект и полза от пробиотиците

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Св. Велизарова, дм
СБАЛББ „Света София”, Детска клиника, гр. София


Проблемът с пробиотиците е особено актуален в последните години. На пазара има много и различни пробиотици и в някои случаи е много трудно, кой да подберем.

В човешкото тяло живеят повече от 500 вида най-различни бактерии, които поддържат баланса между микро и макроорганизма за създаване на благоприятна среда за функционирането му. Това са полезни и необходими бактерии.

Нарастващият пазар на пробиотици доведе до необходимостта от по-строги изисквания за научна обосновка на предполагаемите ползи, предоставени от микроорганизми, за които се твърди, че са пробиотични. Едно от притесненията е, че пробиотиците, приемани през устата, могат да бъдат унищожени от киселинните условия на стомаха. Към 2010 г. бяха разработени редица техники за микрокапсулиране, за да се реши този проблем.

Докладът на Световната здравна организация (СЗО) от октомври 2001 г. определя пробиотиците като живи микроорганизми, които, "когато се прилагат в адекватни количества, предоставят полза за здравето на домакина".

Организацията по прехрана и земеделие (ФАО)/СЗО през май 2002 г. издаде насоки за оценка на пробиотиците в храните. След гореспоменатата съвместна експертна консултация между ФАО на Организацията на обединените нации и СЗО беше прието консенсусно определение на понятието пробиотици въз основа на наличната информация и научни доказателства.

Група научни експерти се събраха в Лондон на 23 октомври 2013 г., за да обсъдят обхвата и подходящото използване на термина пробиотик. Тази среща беше мотивирана от развитието в областта, която последва формирането на определението от 2001 г., а заключенията на групата бяха публикувани през юни 2014 г. Групата се съгласи, че дефиницията на ФАО/СЗО за пробиотици е все още актуална, но препоръчва малка граматична корекция: „живи микроорганизми, които, когато се прилагат в адекватни количества, предоставят полза за здравето на домакина“.

Пробиотиците са тези, които осигуряват този баланс между микро- и макроорганизма. Тези микроорганизми се намират предимно в дебелото черво.

За създаването на благоприятна среда за развитието на полезните за организма микроорганизми е необходим достатъчно градивен материал и храна за тях – пребиотици. Едни от най-важните представители са инулин, пектин и олигофруктоза.

Пробиотици + пребиотици = синбиотик

Действие на пробиотицитите

  • Произвеждат антибактериални субстанции
  • Повлияват локалния имунитет
  • Влияят благоприятно върху стомашно чревния тракт
  • Хепатопротективен ефект
  • Антиинфламаторен
  • Антиоксидантен
  • Антитуморен
  • Антилипидемичен
  • Лъчезащитно действие
  • Липса на тератогеност

 
Видове пробиотици

За да се осигури достатъчно количество пробиотични бактерии, е важна консумацията на храни, които ги съдържат.

Това обикновено са храни с тръпчив, кисел и горчив вкус, като кисело зеле, ферментирали зеленчуци, кисело мляко, кефир, ферментирали напитки, ябълков оцет и др.

Основните видове пробиотици и техните полезни функции са:

  • Bifidobacterium

- Производство на витамини

- Повишават имунния отговор

- Детоксикация

- Антиинфламаторен ефект

  • Lactobacillus

Когато говорим за Lactobacillus bul­ga­ricus, не може да не споменем неговия откривател проф. Стамен Григоров.

Благодарение на него през 1905 г. е дадено името bulgaricus, защото е установено, че е в достатъчно количество само в българското кисело мляко. По-късно, при нови изследвания и разработки, бащата на съвременната имунология Иля Мечников изказва предположението, че наличието на толкова дълголетници в България се дължи именно на масовата консумация на кисело мляко. Освен това Lactobacillus bulgaricus:

- Понижава холестерола

- Намалява нивата на E. colli

- Неутрализира токсините

- Произвежда собствени антибиотици

- Участва в борбата с инфекциите на дихателните пътища

  • Saccharomyces

- Възстановяват нормалната фрола

- Полезни при болестта на Крон

- Антитоксично действие

- Противомикробно

- Противовъзпалително действие


Защо трябва да приемаме пробиотици и кога?

Агресивната околна среда перманентно подлага на тестове нашия организъм. Той е атакуван от бактерии, вируси и микроби.

Както разбрахте, „пробиотик” означава „за живот”, а вече сами може да направите връзката, че „антибиотик” е „против живот”.

Антибиотиците, освен че унищожават клетките, причинили дадено влошаване на здравословното състояние, те убиват и полезните бактерии. Пробиотикът балансира чревната флора и нормализира нивата на киселинност в стомаха (pH).

Най-общо казано е, че пробиотиците са отговорни за поддържането на правилното съотношение на бактерии в човешкия организъм и в частност микрофлората му.


Съхранение

То е много важно и задължително и е указано на опаковката – затова винаги трябва да се чете какво препоръчва производителят. Има пробиотици, които се съхраняват в хладилник и други, които нямат нужда от него.


Дали оцеляват, преминавайки през стомаха

Повечето пробиотиците е редно да действат в червата, но повечето от тях не стигат до там, тъй като солната киселина в стомаха ги убива.

„Как да оцелеят повече от тях“ вече има създадени няколко механизма това да се случва, като най-известните са:

  • Двойни капсули (едната се разтваря в стомаха, втората в червата).
  • Забавено разтваряне (с помощта на слепващ агент).
  • Микроинкапсулиране.


Кога да се приемат и как?

Добре е да се приемат на празен стомах, за да може да преминат колкото се може по-бързо през солната киселина, защото независимо от техниката за запазването им, прекалено дългото стоене в стомаха ще неутрализира много от тях.

Добре e да се избягват топли напитки (кафе, чай, топли супи, бульони) около 10-15 мин. преди и след приема на пробиотици, защото топлината също ги убива.


Антибиотик и пробиотик

В последните години пробиотикът се превърна в неизменна част от лечението с антибиотик.

Това е така, защото пробиотиците намаляват негативния ефект на антибиотиците върху стомашно-чревния тракт.

Важно условие е обаче приемът на пробиотик да е няколко часа преди или след приема на антибиотика, за да не се унищожи действието му.

Освен това той трябва да е от вид, в който бактериалните щамове са ефективни именно срещу чревни неразположения, предизвикани от антибиотик.

Другите неща, за които трябва да следим, е да съдържат достатъчно големи количества живи микроорганизми и те да са устойчиви към киселинността в стомаха, така че да се осигури достатъчно количество жизнеспособни бактерии, достигащи червата.


Заключение

Резултатите на някои от проведените проучвания показват, че определени пробиотици намаляват продължителността и тежестта на някои остри инфекциозни гастроентероколити и антибиотик-асоциирани диарии.

Ако детето е здраво и се храни пълноценно, не е необходимо профилактично приемане на пробиотици, пребиотици или синбиотици.

Техният ефект е доказан само при определени заболявания, като преценката за необходимостта от приемането им трябва да бъде на специалиста по детски болести.

В заключение, трябва да се осъзнае, че човешкият организъм в своето състояние на здраве и пълноценно хранене няма нужда от това да бъде "подпомаган". И това е в сила за всяка една добавка.
 
  
  
  
  
  
книгопис:
1.    Lie D. Probiotics for gastroenteritis and allergies – a double benefit for mother and child?
2.    Kalliomaki M., Salminen S., Arvilommi H. et al Probiotics in primary prevention of atopic disease: a randomized placebo-controlled trial. Lancet 2001, 357:1076–79.
3.    Boyle R., Robins-Brown R., Tang M. Probiotic use in clinical practice: what are the risks? Am J Clin Nutr 2006;83:1256–64.
4.    Leyer G., Li S., Mubasher M. et al. Probiotic effects on cold and influenza-like symptom incidence and duration in children. Pediatrics 2009;124:e172-e179.
5.    Szajewska H., Mrukowicz J. Probiotics in the treatment and prevention of acute infectious diarrhea in infants and children: A systematic review of published randomized, double-blind, placebo-controlled trials. JPGN 2001; 33: S17-S25.
6.    Schley P., Field C. The immune-enhancing effects of dietary fibres and prebiotics. BJN 2002; 87: S221-S230.