Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2019

Хранене и имунно здраве при децата

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Елисавета Наумова, дмн, Анастасия Михайлова, доц. д-р Снежина Михайлова, дм
Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки, УМБАЛ „Александровска“, Медицински факултет, МУ-София


Науката, изучаваща взаимовръзката между храненето и имунитета, придоби популярност през последните две десетилетия и е известна като нутритивна имунология. В този контекст пониженият/повишеният енергиен прием, както и този на основни хранителни компоненти, микроелементи и витамини води до промени в имунната система, като модулира нейните функции. Тези промени обикновено са свързани с повишен/понижен риск от развитие на инфекции, злокачествени заболявания, автоимунитет или с процесите на стареене. Познати са 6 основни компонента за поддържане на растежа, живота и здравето: протеини, въглехидрати, мазнини, витамини, минерали и вода, които самостоятелно или в комбинация имат съществено влияние и за правилното функциониране на имунната система.

Развиващата се фетална и неонатална имунна система може да бъде повлияна от редица фактори, като генетична предиспозиция, хранителен режим на майката, различни събития, водещи до стрес на майката, излагане на вредни фактори на околната среда, хранителен статус на децата в кърмаческа и ранна детска възраст и т.н. Начинът на храненето на майката – от започване на бременността до приключване на кърменето, играе критична роля в органогенезата и хомеостазата на плода, чрез подаване на необходимите хранителни съставки през плацентата и кърмата. Първото тримесечие се характеризира с бързо развитие и пролиферация на имунната система и свързаните с нея органи при плода. В последствие имунната система продължава да се развива и съзрява през първите години от живота. Хранителните елементи подпомагат функцията на вродения имунен отговор и развитието на клетките на имунната система. В резултат се повлиява ранната чувствителност към алергени, подпомага се създаването на толеранс към чревната микробиота и преработените хранителни антигени, и осигуряването на защита срещу патогените.

Кърмата и особено коластрата е първата храна, която получава новороденото. Тя е ценен източник, чрез който „имунната памет” на майката се пренася на детето и е ключов фактор за развитието на имунната система на новородените и кърмачетата. Съдържа различни биоактивни, антимикробни пептиди и имуномодулиращи компоненти (имунни клетки, цитокини, хормони, антитела), които подпомагат активния и пасивен имунитет в ранния постнатален период. В кърмата се съдържат също пробиотици и олигозахариди, участващи в развитието на чревната микробиота на бебетата, което е много важно за развитието на имунната система. Изследванията върху пребиотичните и пробиотичните функции на човешкото майчино мляко биха могли да предоставят важна информация, въз основа на която да се конструират синбиотични формули, съвместими със и подпомагащи био-имунологичното развитие на детето. Усилията, насочени към разбирането на коеволюцията на млечните гликани, имунната система и чревните бактерии в ранна детска възраст, ще е от решаващо значение за подобряване здравето при кърмачетата и ще осигури транслационен модел за модулиране на чревната микробиота.

Известно е, че недохранването, особено в детска възраст, води до нарушения във функцията на имунната система.

Гестационният период и ранното детство са особено уязвими фази, тъй като незрялата имунна система е чувствителна към излагането на различни външни фактори и стрес. Продължителността, тежестта и повтарящите се епизоди на инфекции при децата, може да индицират слаба имунна система, следствие недохранване (едностранчиво хранене), дефицит на микроелементи или други свързани фактори. Последиците от дефицит на имунната система в детска възраст могат да се превърнат в доживотна отговорност по отношение на здравето и болестта. В тези случаи е възможно да настъпи атрофия на тимуса и други лимфоидни органи, като особено е засегнат Т-клетъчният пролиферативен отговор към патогени. Този проблем е най-вече актуален в развиващите се страни и негово пряко следствие е повишената смъртност от инфекции. В нашите географски ширини също е полезно да се говори за имунно здраве на децата и мястото на разнообразното и рационално хранене. Причината за това е залитането на родители напоследък към т.нар. „природосъобразно” хранене. В повечето случаи то е свързано с изключване от менюто на важни за подрастващите основни хранителни вещества и/или заместването им с храни, произвеждани в други географски области и нехарактерни за нашия регион. Поради глобализацията, съвременните общества приемат различни видове храни, които се различават от т.нар. традиционни за всяка нация и култура.

Приемът на „генетично” чужди за дадена популация храни се отразява върху ензимните системи на организма, имунната функция, микрофлората и в крайна сметка повлиява спектъра на заболеваемост.

На преден план излиза проблемът с развитието на хранителните алергии и свръхчувствителност към непознати и необичайни за дадената популация храни.

От друга страна, затлъстяването също оказва въздействие върху функцията на имунната система, макар че тези процеси все още не са добре изяснени.

Някои от проучванията демонстрират, че системното преяждане е свързано с нарушение в лимфоцитната пролиферация и реакциите на забавена свръхчувствителност, увреден клетъчен имунен отговор, редукция на вътреклетъчното убиване на бактериите от фагоцитите и повишена възприемчивост към инфекции.

Хранителният излишък води и до развитие на диабет, а съпровождащата го хипергликемия уврежда функцията на лимфоцитите и фагоцитозата, което модифицира имунния отговор към възприемчивост към инфекции. Децата с наднормено тегло са по-често застрашени от развитие на инфекции и в дългосрочен план от тумори в сравнение с тези с оптимална телесна маса. Счита се, че молекули, произвеждани в адипозната тъкан (адипокини), генерират провъзпалителна микросреда с повишаване риска от хронични възпалителни заболявания. Други проучвания обаче не намират връзка между затлъстяването и имунната функция.

Важна част от изследванията в нутритивната имунология са фокусирани върху ролята на мазнините и по-специално на определени видове мастни киселини (МК). В страните от Европа мазнините обикновено съставляват 35-40% от общия енергиен прием. Влиянието на общия прием на мазнини и МК върху имунитета се изразява основно в доставяне на енергия на клетките на имунната система. Освен това те са главни компоненти на клетъчната мембрана под формата на фосфолипиди и поддържат нейния флуидитет. Регулират също така генната експресия чрез редица сигнални пътища и са прекурсори на ейкозаноидите и други липидни медиатори. Прекомерната употреба на мазнини обаче има неблагоприятен ефект.

Намаляването приема на мазнини от 36% на 25% например увеличава лимфоцитния отговор, както и капацитета на клетките естествени убийци да унищожават туморни клетки.

Поддържането на оптимален баланс между омега-3 и омега-6 мастни киселини е един от начините за поддържане на равновесие в имунната система и степента на възпалителна реакция. Изследванията показват, че съотношението на омега-3 към омега-6 мазнини от 1:4 е благоприятно. От друга страна, диета богата на омега-3 полиненаситени МК инхибира прекомерния имунен отговор, който е в основата на хронични възпалителни заболявания, като в същото време не се засяга имунният отговор, свързан със защитата към патогени. Храни, богати на омега-6 полинаситени МК, имат разнопосочни ефекти, включващи както про-, така и антивъзпалителни механизми.

Недохранването с протеини често причинява имунен дефицит с повишаване честотата и тежестта на инфекциите, тимусна атрофия и загуба на периферна лимфоидна тъкан. Недостигът на белтъци води и до увредена фагоцитна активност. Броят на фагоцитиращите клетки обикновено е нормален, но е намалена тяхната окислителна и гликолитична активност. Промените в клетъчния имунитет са свързани предимно с понижен отговор от забавен тип свръхчувствителност, понижена Т-клетъчна пролиферация и намален синтез на главния имунорегулаторен цитокин IL-2. Съществуват данни и за понижен антитялов отговор при недостиг на протеини. Аминокиселините глутамин и аргинин се считат за „хранителна терапия“ при пациенти с предхирургична намеса поради способността им да стимулират имунната система. Интересното е, че не само дефицитът на тези аминокиселини може да компрометира имунната система, но и дисбалансът в съотношенията между тях също може да повлияе имунния отговор.

Ключовите витамини, оценени спо­ред ролята им в имунитета, са мастно­разтворимите витамини А и Е, и водоразтворимите витамини С, В6, В12 и фолиева киселина. От многото минерали с ефект върху имунните клетъчни реакции, популационните проучвания са фокусирани предимно върху желязото, цинка и селена. Доказано е, че недостигът на различните микронутриенти води до компрометиране на имунния отговор на различни нива (Табл. 1).

Таблица 1: Ефект на дефицита на витамини и микроелементи върху имунния отговор

Микронутриент

Ефект при дефицит

Витамин А

Загуба на бариерна функция на мукозния епител

Увредена функция на неутрофилите и макрофагите

Понижена литична активност и брой на клетките естествени убийци

Понижен антитялов отговор

Витамин D

Понижено производство на антибактериални пептиди

Витамин Е

Нарушен В- и Т-клетъчен имунитет

Повишена оксидативна увреда на мембраните на имуноцитите

Витамин B6

Понижен лимфоцитен отговор

Нарушена антителна продукция

Витамин С

Понижена резистентност към инфекции

Нарушена Т-клетъчна пролиферация

Цинк

Нарушено развитие на Т-клетките

Нарушен лимфоцитен отговор

Понижена резистентност към инфекции

Селен

Повишена оксидативна увреда на мембраните на имуноцитите

Понижена цитокинова продукция

Понижена резистентност към вируси

Понижена антитялова продукция

Каротеноиди

Понижена активност на клетките естествени убийци

Понижена продукция на цитокини

Нарушена функция на фагоцитите

Флавоноиди

Имуномодулиращ ефект

   

Количествата микронутриенти, необходими за добро функциониране на имунната система при деца, са различни от тези при възрастни и се счита, че дори по-ниски дози са достатъчни за нормалното им физиологично и имунологично развитие. При малките деца, главно в развитите страни, дефицитите могат да се проявят, поради това че много микроелементи (напр. витамин С и витамини от група В) се намират в плодовете и в зелените листни зеленчуци, а децата често са капризни по отношение на храната. Наличните данни показват, че дори в инду­стриалните страни някои кърмени бебета може да не получават оптимални количества от определени микроелементи, тъй като нивата им в кърмата не винаги достигат препоръчителните стойности при всички жени.

В заключение, неблагоприятни последици за имунното здраве на децата оказват както недостатъчният прием на хранителни вещества, така и техният прием в големи количества. При децата недохранването освен до изоставане в растежа и физическото развитие, води и до нарушаване на имунитета и повишаване на заболеваемостта от инфекциозни болести. Продължителният висок прием на вещества, източници на енергия, съчетани с ниска физическа активност, водят до свръхтегло и затлъстяване, което се отразява и на имунната защита. Критични хранителни вещества, които стимулират имунната система, могат да бъдат получени от консумацията на разнообразни храни. За съжаление, днес по-голямата част от широко предлаганите продукти са технологично модифицирани и обработени с редица съставки и добавки, а често предпочитаните ресторанти за бързо хранене, предлагат основно храна, богата на мазнини и протеини. Ето защо индивидуализираният подход в съставянето на подходящ диетичен режим при децата изглежда е най-рационалният.