Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2019

Особености на менструалната функция при пациентки със синдрома на поликистозните яйчници

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Петър Петров1,дмн, д-р Веско Стоилов2
1Медицински институт на МВР; 2СБАЛ „Специал Mедик”, гр. Пловдив


Менструалната функция е основен показател за състоянието на женската репродуктивна система. Наличието на редовен менструален цикъл, с нормална продължителност, нормално по количество и продължителност кървене, и редовни овулации говори за една перфектно балансирана и работеща на всички нива на хормонална регулация женска полова система. Нарушенията в менструалната функция, следвани от механичните нарушения в женската полова система са най-честите причини за стерилитет при жената.

Участничките в нашето проучване разделихме в две групи, в зависимост от наличието или отсъствието на яйчникова поликистоза, както следва: контролна група (здрави жени) и група на жени със синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ).


Възраст на menarche

Менархе е възрастта на поява на първата менструация. Обикновено след първата менструация същата продължава да се явява и да протича циклично. Възможно е също така да се явяват различни нередовности, а по-късно менструацията се нормализира. Много често първите менструални цикли са ановулаторни.

За нормална възраст на първата редовна менструация в нашите географски ширини се приема възрастта между 12 и 15 години. С изместване на местообитанието по посока към Екватора тази средна възраст се понижава, а с отдалечаването от него се повишава. Появата на първа редовна менструация преди или след тези общоприети възрастови интервали изисква щателно търсене на причините за това.

За България установената средна възраст на менархе е 13.2 години, като същата се е понижила с почти четири години за последните сто години и най-вероятно тази тенденция ще продължи да се наблюдава и занапред.

Според възрастта на поява на първата редовна менструация разделихме участничките в нашето проучване в четири основни подгрупи. Първата подгрупа са жени, при които менструация е настъпила преди навършване на 12 години или по-рано от общоприетите за нашите стандарти норми. При втората менархе настъпва във възрастта между 12 и 14 години. Третата подгрупа е на жените, при които менструацията се е появила между 14 и 16-годишна възраст.

Последната подгрупа включва жените, при които менархе се е появило след 16-годишна възраст, а също и тези участнички от нашето проучване, при които още няма регистрирана менструация въпреки че са навършили 18 години.

Обобщавайки резултатите от проучването установихме, че в контролната група най-многобройна е подгрупата на жените получили първа менструация между 12 и 14-годишна възраст – общо 50.49% от всички (Фиг. 1). Втори по численост на изследвания показател в контролната група са жените, при които менархе е настъпило преди 12-годишна възраст или общо 27.72%, а трети – тези, получили първа редовна менструация, между 14 и 16 години (15.84%). При 5.94% от всички анкетирани в контролната група първата редовна менструация е настъпила след навършване на 16 години.

Фигура 1.1: Възраст на първа менструация при жените от контролната група

Контролна група

под 12 год.

56 – 27.72%

12-14 год.

102 – 50.49%

14-16 год.

32 – 15.84%

Над 16 год.

12 – 5.94%

  

При анализа на резултатите в групата на жените със синдром на поликистозните яйчници най-многобройна е подгрупата на жените с поява на първа менструация между 14 и 16-годишна възраст (42.85%). Втора по големина е подгрупата на жените, получили първа редовна менструация между 12 и 14-годишна възраст – 27.58%, а трета – на жените, при които менархе е настъпило след 16 години (19.21%). При 10.34% от всички в тази група първата редовна менструация е настъпила преди навършване на 12-годишна възраст (Фиг. 2). Дори при най-близките стойности на относителни дялове на двете групи от нашето проучване, съществува статистически значима разлика Р<0.001 (t=2.00).

Фигура 2.1: Възраст на първа менструация при жените със СПКЯ

 

Контролна група

Жени със СПКЯ

под 12 год.

56 – 27.72%

21 – 10.34%

12-14 год.

102 – 50.49%

56 – 27.58%

14-16 год.

32 – 15.84%

87 – 42.85%

Над 16 год.

12 – 5.94%

39 – 19.21%

     
Менструален цикъл

Менструалният цикъл има два основни показателя, по които може да бъде оценен, като „правилен” и „нормален” – това са менструалният интервал и менструалният ритъм. Менструалният интервал обхваща броя на дните от първия до последния ден на един менструален цикъл. Общоприет стандарт за нормална продължителност на менструалния интервал е 28 дни. Не всеки интервал, различен от 28 дни, обаче трябва да се дефинира, като патология. Според съвременните консенсуси в рамките на нормата могат да се приемат всички менструални интервали с продължителност между 21 и 35 дни. Различията в продължителността на менструалния интервал могат да се дължат, както на индивидуалните физиологични особености на организма на жената, така и на фактори от околната среда. При всички положения обаче менструални цикли с продължителност по-къса от 21 дни или по-дълга от 35 дни се приемат като патология и трябва да се търси причината за различната им от нормалната продължителност.

Менструалният ритъм е показател, който описва периодичността и продължителността на менструалните интервали.

За правилен менструален ритъм говорим, когато менструациите на пациентката се редуват през еднакви интервали.

Неправилен е менструалният ритъм, когато менструациите са през различни интервали. При по-голяма част от жените менструалният ритъм е правилен през целия им репродуктивен живот. При тази група жени, закъснение или избързване на менструалното кървене дори с един ден най-вероятно е свързано с конкретна причина, като бременност, хормонални смущения, нервно-вегетативни проблеми или промени в околната среда и др. При други жени менструациите често настъпват през различни периоди и колебанията в интервала между менструациите от 3-5 дни не са рядкост.

При изследването на интервала между менструациите разделихме и двете групи пациентки в нашето изследване (контролна и жени със СПКЯ) в по три подгрупи. Първата подгрупа са пациентките, при които менструалният интервал е по-къс от 21 дни или по-къс от общоприетите норми. Втората подгрупа са жените с нормални според съвременните критерии менструални интервали или такива, при които менструацията настъпва през период между 21 и 35 дни.

Третата подгрупа са жените, при които менструацията настъпва през интервал по-голям от 31 дни.

Анализът на получените резултати в контролната група показа, че най-многобройна е подгрупата на жените, при които менструацията настъпва през интервал между 21 и 35 дни – 85.14% (Фиг. 3.1). Втори по численост са пациентките, при които менструацията настъпва през интервал по-голям от 35 дни или общо 9.90%. 4.95% от жените в контролната група са съобщили за интервал по-къс от 21 дни (Фиг. 4).

Фигура 3.1: Сравнение на възрастта на първа менструация при жените от контролната група и групата със СПКЯ

  

Контролна група

Жени със СПКЯ

под 12 год.

56 – 27.72%

21 – 10.34%

12-14 год.

102 – 50.49%

56 – 27.58%

14-16 год.

32 – 15.84%

87 – 42.85%

Над 16 год.

12 – 5.94%

39 – 19.21%

 

Фигура 4.1: Менструални интервали при изследваните жени в контролната група 

  

 

Контролна група

под 21 дни

10 – 4.95%

21 и 35 дни

172 – 85.14%

над 35 дни

20 – 9.90%

  

В групата на жените със СПКЯ имаме подобно разпределение на пациентките спрямо продължителността на менструалните им интервали, само че със значителни процентни съотношения във вътрешните подгрупи. И тук най-многобройна е подгрупата на жените, при които менструацията настъпва през интервал между 21 и 35 дни – 67.48%.

Втори по численост е подгрупата на пациентките, при които менструацията настъпва през интервал по-голям от 35 дни или общо 27.58%. Жените със СПКЯ, съобщили за интервал по-къс от 21 дни, са само 4.92% (Фиг. 5).

Фигура 5.1: Менструални интервали при изследваните жени със СПКЯ

 

Жени със СПКЯ

под 21 дни

10 – 4.92%

21 и 35 дни

137 – 67.48%

над 35 дни

56 – 27.58%

   

Съпоставка на резултатите от изследването за продължителността на менструалните интервали при жените от контролната група и групата със синдром на поликистозните яйчници може да бъде видяна на Фиг. 6. Проведените вътрегрупови съпоставки потвърждават алтернативната хипотеза – 0.05>P<0.001.

Фигура 6.1: Съпоставка между продължителността на менструалните интервали при жените от контролната група и групата със СПКЯ

 

Контролна група

Жени със СПКЯ

под 21 дни

10 – 4.95%

10 – 4.92%

21 и 35 дни

172 – 85.14%

137 – 67.48%

над 35 дни

20 – 9.90%

56 – 27.58%

  

Изследвайки менструалния ритъм при жените от контролната група установихме, че при по-голяма част от тях (92.07%) той е правилен или пациентките са съобщили за редуващи се през еднакви интервали менструации. 7.92% от жените в тази група съобщават за неправилен менструалния ритъм с менструации, редуващи се през различни интервали (Фиг. 7). Нулевата хипотеза е потвърдена при уровен на значимост 95% – P>0.05 (u=0.75).

Фигура 7.1: Менструален ритъм при изследваните жени в контролната група

 

Контролна група

Правилен

186 – 92.07%

Неправилен

16 – 7.92%

  

Анализът на резултатите от изследването в групата на жените със СПКЯ показа относителен паритет между пациентките с правилен и неправилен менструален ритъм (Фиг. 8).

Фигура 8.1: Менструален ритъм при изследваните жени в групата със СПКЯ

 

Жени със СПКЯ

Правилен

113 – 55.66%

Неправилен

90 – 44.33%

 
Съпоставяйки резултатите от изследването на менструалните ритми при жените от контролната група и групата със синдром на поликистозните яйчници, можем да установим статистически сигнификантни разлики между двете в изследвания показател (Фиг. 9) Р<0.001 (χ2=32.78). Направеният непараметричен анализ потвърждава алтернативната хипотеза, т.е. силно изразено различие между отделните групи.

Фигура 9.1: Съпоставка между менструалните ритми при жените от контролната група и групата със СПКЯ

 

Контролна група

Жени със СПКЯ

Правилен

186 – 92.07%

113 – 55.66%

Неправилен

16 – 7.92%

90 – 44.33%

   

   
  
  
  
 
 
книгопис:
1.    Андреева С., Менструални нарушения при девойки с наднормено тегло в пубертетно-юношеска възраст. Дисертационен труд, София, 2012.
2.    Каменов, З., Орбецова М., Гатева А., Синдром на поликистозните яйчници, София 2010.
3.    Коларов Г., Орбецова М., Практическо ръководство за диагноза и лечение на поликистозния овариален синдром, София 2005.
4.    Митков М., Върху синдрома на поликистозните яйчници – клинични и хормонални характеристики и резултати от продължителна консервативна терапия., Дисертационен труд, Пловдив, 2006.
5.    Петров, П., Е. Караславова, Д. Тодорова. Най-чести причини водещи до спонтанни аборти. Сестринско дело, том 40 2008.
6.    Петров П., Въведение в репродуктивната медицина, Пловдив, Амарт 2010.
7.    Пехливанов Б., Клинични и медико-социални аспекти на синдрома на поликистозните яйчници, Пловдив, 2006.
8.    Робева Р., Някои невроендокринни аспекти на гонадните нарушения при състояния на инсулинова резистентност, Дисертационен труд, София 2008.
9.    Ardaems Y et al. PCOD: contribution of vaginal endosonography and reassessment of ultrasonic diagnosis, 1991;55, 1062-1068.
10.    Cate RL, Mattaliano RJ, Hession C, Tizard R, Farber NM, Cheung A, Ninfa EG, Frey AZ, Gash DJ, Chow EP (June 1986). "Isolation of the bovine and human genes for Müllerian inhibiting substance and expression of the human gene in animal cells". Cell 45 (5): 685–98.
11.    Behringer RR (1994). 5 The in Vivo Roles of Müllerian-inhibiting Substance. "The in vivo roles of müllerian-inhibiting substance". Curr. Top. Dev. Biol. Current Topics in Developmental Biology 29: 171–87.
12.    Hampl, R.; Šnajderová, M.; Mardešić, T. (2011). "Antimüllerian hormone (AMH) not only a marker for prediction of ovarian reserve". Physiological research/Academia Scientiarum Bohemoslovaca 60 (2): 217–223.

X