Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2019

Себореен дерматит в детска възраст

виж като PDF
Текст A
С. Шокър, З. Демерджиева
Клиника по Дерматология и венерология, Аджъбадем Сити клиник Токуда Болница, гр. София


Себорейният дерматит е хронично и често срещано заболяване, характеризиращо се с наличие на залющване на повърхностния слой на кожата, придружено от зачервяване и сърбеж. Точната причина не е напълно изяснена, но има няколко фактори, които играят роля в протичането на заболяването. Има две клинични форми: горен и долен тип, а в редки случаи може да се наблюдава тежко засягане до 100% от кожната повърхност с клинична изява на еритродермия. Лечението е специфично и симптоматично.

Себорейният дерматит е срав­нително често срещано заболяване, което се характеризира с хроничен ход на протичане[1]. Наименованието произлиза от гръцките думи „sebum” (лой) и „rheo” (тека). Най-често се проявява с образуване на жълтеникави крусти в областта на себорейните зони (назални гънки, скалп и ретроаурикуларната област), придружен от зачервяване и сърбеж на кожата. Наблюдават се периоди на изостряне на симптомите (рецидиви), с последващи ремисии за различен период от време.

Фигура 1: Себореен дерматит на скалпа

 
Фигура 2: Себореен дерматит на челото

  

Етиологията не е напълно изяснена, но има няколко предполагаеми фактори, които се асоциират със заболяването.

Освен свръхпродукция на себум от мастните жлези, което се предполага, че е резултат от трансплацентарното предаване на майчини андрогенни хормони, водещи до растежа на мастните жлези на новороденото, за възникването на заболяването значение има и колонизирането на кожата с Malassezia Furfur[2].

Възпалителната реакция е свързана с освобождаването на свободни мастни киселини от липазите на Malassezia Furfur и способността им да активират алтернативния път на комплемента. Развитието на себорейния дерматит понякога е свързано с нормални нива на M. Furfur, но с променен имунен отговор и активирането на системата на комплемента, с последващо подтискане на Т-хелперите, фитохема­глутинина и конканавалина[3].

Макар и сравнително рядко, себорейният дерматит може да се наблюдава и при новородени с атопична кожа или при такива с фамилна обремененост за псориазис[7]. Някои автори свързват себорейния дерматит с наличие на псориазис в област­та на скалпа, защото симптомите са сходни, както и при много други заболявания. Пониженият имунитет също е предразполагащ фактор.

При новородени себорейният дерматит се наблюдава под две клинични форми. Горен тип – с натрупване на т.нар. crusta lactea, която представлява асимптоматично и невъзпалително натрупване на жълтеникави мазни сквами на еритемна основа по скалпа. Челната, ретроаурикуларната зона, веждите, клепачите и назолабиалните гънки са най-честите локализации[4]. Наблюдава се и долен тип – дерматит в областта на гениталната, ингвиналната и умбиликалната зона.

В редки случаи се наблюдава тежко засягане до 100% от кожната повърхност, с клинична изява на дес­квамативна еритродермия или т.нар. синдром на Leiner. Основната причината за протичането на това заболяване е авитаминоза на витамини от групата В и предимно витамин B7 (биотин). Заболяването започва 2-3 седмици след раждането и се характеризира с три основни симптома: кожни, гастроинтестинални и хематологични[8].

Кожните промени се представят под формата на ярко зачервяване, което започва в областта на кожните гънки.

Впоследствие зачервяването може да обхване трункуса, крайниците и лицето, а в рамките на 2-3 дни засяга цялата кожа – тя е инфилтрирана и покрита със сквами, които се излющват лесно[5]. Освен това кожата е лъскава, а по скалпа се наблюдават големи сквами и трудно отделящи се крусти. Тези промени обикновено траят около един месец, след което инфилтрацията намалява, кожата постепенно възвръща нормалния си цвят и структура.

Гастроинтестиналните нарушения се представят с диария, а хематологичните отклонения се представят с хипохромна анемия, вследствие на железен дефицит и левкоцитоза. Като усложнения могат да настъпят отит на средното ухо, пневмония и пиурия.

Основните принципи на лечението е индивидуалният подход към пациента. Спазването на препоръчания хигиенен режим е от изключително значение за овладяването на пристъпите на себорейния дерматит и намаляване на риска от повторната им поява. Поради факта че заболяването се влошава от множество фактори, които присъстват неотменно в ежедневието ни, за постигане на по-продължителен контрол върху болестта е необходима промяна на хигиенния режим и прилаганите в областта на скалпа шампоани. Родителите трябва да бъдат насърчавани да сменят често памперсите на новороденото, както и да използват хидратиращи кремове и емолиенти след къпане. При случаите на „crusta lactea” афектираната кожа трябва да се намазва с бебешко олио, хидрофилен крем или унгвент докато попие, а след това се измива с подходящ шампоан.

Лезиите при кърмачетата често подмокрят и за това се използват подсушаващи средства. Кремове от имидазоловата група са добър избор, защото освен че действат срещу гъбични инфекции, имат и добър антиинфламаторен ефект.

Нископотентните кортикостероиди също могат да се прилагат върху еритемосквамозните плаки[6]. В резултат на нарушената бариерна функция в гениталната зона прилагането им трябва да се извършва с повишено внимание поради добрата им абсорбция. При наличие на инфекция е важна антибиотичната профилактика, а в случаи на авитаминоза е необходимо включването на съответните липсващи витаминни групи към храненето.

Себорейният дерматит в кърмачес­ка и детска възраст е лечимо състояние. Заболяването не се отразява на физическото и психическото развитие на децата. От особено значение е генерализираната еритродермична форма, както и засягането на гастроинтестиналния тракт поради риск от дехидратация.

Лечението е специфично и симптоматично.

 

 

 

 
книгопис:
1.    Gee BC. Seborrheic dermatitis. Clin Evid 2004;108: 2344–2352.
2.    Gupta AK, Bluhm R, Cooper EA et al. Seborrheic dermatitis. Dermatol Clin 2003;21:401–412.
3.    Singleton JK. Pediatric dermatoses: three common skin disruptions in infancy. Nurse Pract 1997;22:32–33, 37, 43–44, 49–50.
4.    Leung AK. Neonatal seborrheic dermatitis. West J Med 1985;142:558.
5.    Schwartz RA, Janusz CA, Janniger CK. Seborrheic dermatitis: an overview. Am Fam Physician 2006;74: 125–130.Harper J. Infantile seborrheic eczema. In: Harper J, ed. Handbook of pediatric dermatology, 2nd ed. London: Butterworths, 1990:17–20.
6.    Yates VM, Kerr REI, MacKie RM. Early diagnosis of infantile seborrheic dermatitis and atopic dermatitis-clinical features. Br J Dermatol 1983;108:633– 638.
7.    Beare J, Rook AJ. Infantile seborrheic dermatitis. In: Rook AJ, Wilkinson DS, Ebling FJ, eds. Textbook of dermatology. Oxford: Blackwell Scientific, 1979: 1–194.