Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 3 2019

Специален гост: доц. д-р Христина Благоева

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Христина Благоева
Началник на Клиниката по очни болести в МБАЛ „Света София”, гр. София


  

Завършила е медицина през 1998 г. в МУ-Плевен. През 2003 г. е придобила специалност „Очни болести”, а през 2004 г. – образователна и научна степен „Доктор”. В МБАЛ „Света София” работи още от създаването  през 2006 г. В момента е началник на Клиниката по очни болести в МБАЛ „Света София”. Работила е като старши ординатор в МЦ за зрение „Акад. К. Пашев”, главен асистент в Клиниката по офталмология на УМБАЛ „Царица Йоанна-Исул”. Преминала е 23 квалификационни курса, повечето от които в чужбина – Лондон, Виена, Париж, Ница, Ченай, Солун, Букурещ. Автор и съавтор е на над 40 научни публикации и 2 монографии. Лектор е на 16 курса за следдипломна квалификация. Д-р Благоева е представила доклади на десетки професионални конгреси и конференции у нас и в различни краища на света. Експерт към Изпълнителната агенция по лекарствата. Членува в Български лекарски съюз, Съюз на очните лекари в България и Българското дружество по офталмология. Уважаван член е и на Националната глаукомна асоциация, Национална академия глаукома, както и в European Society of Retina Specialists.
 

Доц. Благоева, Вие сте началник на клиниката по офталмология към болница „Света София”. Разкажете ни повече за клиниката.

Клиниката е основана със самото начало на работата на болницата през 2006 г. Първоначално започнахме работата си тук с д-р Петров, впоследствие екипът ни нарасна. Постепенно станахме база за специализация и обучение на лекари. С хабилитирането ми в Софийския университет започнахме да водим лекции на оптометристи и да провеждаме курсове за колеги, които искат да се квалифицират за високоспециализирани изследвания. Развитието ни винаги е ставало постепенно, плавно и възходящо.


С какво Вашата клиника е по-различна от останалите очни клиники?

Това е много труден въпрос. Не мога да преценя кое е по-различно, но мога да споделя какъв е духът на клиниката.

Първо, аз много държа хората, които работят при нас да бъдат освен добри професионалисти, а също така и добри хора. Отношението към пациента е изключително важно. Ние винаги казваме, че един спокоен, обнадежден пациент, посрещнат добре – с усмивка, е по-лесен за диагностициране, отколкото един стресиран човек. При нас всички лекари са изключително любезни, усмихнати, раздаващи се и не на последно място – добри хора. Второто, характерно за нас е, че даваме всичко от себе си, за да прецизираме диагнозите, което пък е изключително важно за последващия терапевтичен подход, независимо дали ще бъде медикаментозен или хирургичен. В медицината има един такъв принцип – няма ли точна диагноза, няма и правилно лечение, така че ние спазваме този принцип на сто процента. Предполагам, че и в другите клиники действат подобни принципи, но аз мога да го потвърдя само за нашата. Другото, което е характерно за нас е, че всички хора, които работят тук, обичат науката и развитието. Ние не спираме да експериментираме с нови подходи, независимо дали става въпрос за медикаментозна терапия или хирургично лечение. Разбира се, рискът винаги е премерен.


С кои очни заболявания най-често се срещате в практиката си?

В нашата клиника се лекува почти целият спектър от очни заболявания. Освен рутинните за нашата професия (катаракта, глаукома) поставяме всякакви глаукомни импланти, които са регистрирани в България, като сме от първите, започнали да поставят такива импланти в нашата страна. Лекуваме още и заболявания на ретината: диабетна ретинопатия, отлепване на ретината, макулна дегенерация. Най-общо казано, при нас не е проблем лекуването чрез терапия, лазерно или хирургично лечение на целия спектър от очни заболявания.


При кои зрителни заболявания наследствеността е от ключово значение?

Наследствеността е от ключово значение при заболяванията, за които в медицината нямаме окончателно решение, т.е. излекуване. Например глаукомата е едно такова заболяване и затова ние винаги казваме на нашите по-възрастни пациенти, които изследваме и впоследствие лекуваме за глаукома: „Кажете на децата си също да ни посетят”.

Откакто прилагаме този подход от 2006 г., ние имаме много открити глаукоми в ранна възраст, което за това заболяване е от ключово значение, тъй като колкото по-рано е открито то, толкова по-бързо и по-лесно може да бъде спряно неговото развитие и толкова гаранцията за едно добро зрение във времето е по-висока. Друго такова заболяване е макулната дегенерация. Подходът ни е идентичен дори когато при родствениците не открием никаква макулна дегенерация. Така винаги имаме т.нар. baseline, т.е. състоянието на ретината, когато окото е здраво. Това впоследствие ни помага да можем да регистрираме веднага дори дребни нарушения.


В съвременния свят хората живеят пред екрана – на телевизора, на компютъра, на телефона. Как може да се намали вредното влияние на технологиите върху зрението?

Има един единствен начин – това е тяхната дозирана употреба. Винаги препоръчваме почивки, тъй като няма око, което да издържи прекалено свръхнатоварване. Хората, които работят пред монитори, а в свободното си време използват таблети или телефони, са под въздействието на непрекъсната зрителна атака, а все пак очният мускул, дори при младите хора, има някакъв капацитет, изморява се, така че зрителната хигиена е на първо място. На второ място имаме други защитни фактори, които са производствени и се употребяват от хора, чиято професия го изисква.

Такива са изкуствените сълзи за хора, които работят пред монитори, за професионални шофьори, тъй като е установено, че в тези случаи мигателните движения намаляват поне два пъти и по този начин окото е подложено на хронично съхнене. В такива случаи винаги изписваме изкуствени сълзи, които служат като протектор. Технологиите също непрекъснато се развиват. Голяма е ролята на различните фотозащитни филтри, като Blue blocker-a, който стана популярен напоследък.


Какво е мястото на хранителните добавки за подобряване на зрението?

Хранителните добавки имат важна роля, но тя е най-важ­на в началните стадии на едно заболяване. Всички проучвания сочат например, че при макулната дегенерация допълнителният прием на лутеин и зеаксантин като хранителни добавки, намалява скоростта на развитие на сухата форма на заболяването, също така намалява и процента на хората, при които сухата форма се транс­формира във влажна или поне забавя този преход във времето.

Приемът на антиоксиданти като цяло, не само на лутеин и зеаксантин, оказва протективно влияние върху ретината, върху стареенето на лещата и формирането на катаракта, върху съдовете, особено когато се комбинира и с прием на омега-3 мастни киселини, така че те имат място. Разбира се, не бива да се употребяват безразборно или профилактично, това не са просто витамини. Хубаво е първо да се посети офталмолог, за да се избере дозовият режим. Обикновено добавките не се спират, но понякога правим редуване на милиграми, тъй като във всеки един продукт има различно количество от тези вещества.


За първи път в България във Вашата клиника през 2006 г. е използвана оптичната кохерентна томография или т.нар. от Вас очен скенер. С какво тя промени диагностиката?

Тя промени диагностиката в световен мащаб. Оптичната кохерентна томография понастоящем се превърна в рутинно изследване за абсолютно всички заболявания на ретината, като глаукома, макулна дегенерация, витреоретинален тракционен синдром. Без нея ние не можем да поставим точна диагноза и не можем да проследяваме резултатите от нашето лечение, т.е. тя има доказателствен смисъл за нашия успех или пък понякога, за съжаление – и неуспех.


Смятате ли, че клиниката ви е на световно ниво?

Имайте предвид, че в много от клиниките в България (не само в нашата) оборудването наистина е на световно ниво.

Нашите апарати по нищо не се различават от тези в Западна Европа или в САЩ. Квалификацията е непрекъсната, посещаваме абсолютно всички световни конгреси и обменяме идеи с колегите, разпознаваеми сме дори за големите имена в чужбина, участваме в дискусиите, а също и с презентации, с постери. В последните години се наблюдава едно напълно, бих казала, внедряване в световната офталмологична мисъл.


В този смисъл на думата, лесно ли е за българските лекари да се докосват до новите методи по света и да се обучават и въвеждат тези методи в България?

От моя гледна точка за нашата клиника е лесно, тъй като ние работим изключително много, получаваме много покани за участие в различни симпозиуми. Освен това, участваме и в проучвания, разработваме същите технологии, както в

Западна Европа и в САЩ. Бариерата, която съществуваше преди години, в момента не стои пред нас.


Какъв е интересът на младите лекари към Вашата специалност?

Огромен. Аз непрекъснато, почти всяка седмица, провеждам интервюта с желаещите да бъдат офталмолози колеги, които завършват шести курс и дори преди завършването им. Нашата специалност е изключително интересна. Не знам дали сте чували, че окото събира в себе си структурите от целия организъм. Водят ни малка специалност, която е откъсната от останалите, но това въобще не е вярно. По очните проблеми ние много често откриваме други заболявания на организма. Това е изключително привлекателно за младите хора. Освен това, ние използваме много нови технологии, нашата хирургия е много елегантна, красива, дори, бих казала, понякога космическа.


Какво Ви вдъхновява най-много да се развивате в кариерата си?

Първо, много обичам професията си! Аз още от студент винаги съм искала да бъда офталмолог и успях да сбъдна студентската си мечта. Второ, непрекъснато имам млади колеги около себе си, които все са прочели нещо ново, все искат да знаят много. Третото е, че в нашата клиника идват много тежки случаи ежедневно. Те са предизвикателство и ни откъсват от рутината. Всеки ден има някой случай, който ни вади от релсите и ни подтиква да впрегнем всичките си знания и умения, за да можем да го разрешим. Другото са научните форуми, ние непрекъснато се стремим да участваме в тях с нови неща. Понякога новостите са спорни, възникват дискусии, а всяка дискусия вдъхновява.


Въпреки натовареното си ежедневие, намирате ли време за себе си, време да разпуснете, да си починете?

Истината е, че през седмицата нямам абсолютно никакво лично време. Събота и неделя предпочитам да бъда сред природата – това е начинът, по който разпускам. Преди години построих къща на село, където с удоволствие ходя и върша всички интересни неща по засаждането на цветя, дървета и т.н. Това е моят начин да разпусна и засега това ми стига.