Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 4 2019

Специален гост

виж като PDF
Текст A
доц. д-р ИЛКО БАКЪРДЖИЕВ, дм
доцент и ръководител на УС „Медицински козметик“, МУ-Варна


 

  Доц. д-р Илко Бакърджиев завършва медицина през 1994 г. в МУ-Варна. Специализира в областта на дерматологията във Варна – в Клиниката по кожни и венерически болести, под ръководството на проф. д-р Златко Пенев, и в София – при проф. Невена Берова, както и в Германия, Малта, Испания, Франция и Италия. От 2000 г. е специалист по дерматовенерология, а през 2007 г. защитава докторска дисертация в областта на полово-предаваните заболявания. Научните му интереси са в областта на клиничната дерматовенерология, дерматоскопия, криотерапия, лазертерапия, медицинска козметика. През 2013 г. е избран за доцент и ръководител на УС „Медицински козметик“, МУ-Варна. Организатор е на един от най-големите дерматологични форуми в България – Пролетни дерматологични дни. Член е на Българското дерматологично дружество, Съюза на учените в България, Балканската асоциация по история на медицината, Европейската академия по дерматология и венерология и Скандинавското дерматологично дружество.

 

Доц. Бакърджиев, кои са най-честите дерматологични проблеми, с които се сблъсквате в практиката си? Има ли някакви нови тенденции?
Освен 15-20 заболявания от ежедневната практика на дерматолозите (като акне, себореен дерматит, контактни дерматити, алергични състояния, бактериални, вирусни, микотични инфекции и т.н.) и всичко, което е описано в книгите с различни клинични форми и атипично протичане, могат да се срещнат и комбинации между няколко заболявания. Това изисква огромни познания. Напоследък е тревожно увеличението на пациенти със злокачествени кожни тумори.


По-чести ли са случаите на полово-предавани инфекции в последните години? Кои от тях се срещат най-често?

Полово-предаваните заболявания винаги са съществували. През последните години прави впечатление в практиката ми увеличението на пациенти с HPV-инфекции с над 30%. Сифилисът е в ренесанс. Няма съмнение, че с прогреса на диагностичните методи и внедряването им в рутинната практика в голям брой лаборатории, се разшириха и възможностите за прецизна диагностика. Но за съжаление, липсва профилактика и ефективен контрол на тези заболявания.


Какви са рисковите фактори за предаването на тези заболявания?

Основните рискови фактори са миграция, урбанизация, туризъм, акселерация, промискуитет, проституция, алкохолизъм и употреба на наркотици, хомосексуализъм, лица с променена психоличностна характеристика, безразборно приемане на антибиотици, порнография и подценяване на противовенеричната пропаганда.

 
Има ли определени възрастови граници, за които полово-предаваните инфекции са по-характерни?

Акселерацията, промените в общуването и ценностната ориентация на младото поколение изместиха рисковата възрастова група сред юношите и младежите. По наши проучвания с максимално засягане е възрастта между 20-45 год. С пик е възрастовата група между 25-30 год.


МИ: Вие сте от организаторите на Пролетните Варненски дерматологични дни. Разкажете ни как се зароди идеята и какъв е интересът към конференцията?

Началото на Пролетните варненски дерматологични дни започва през 2007 г., когато през месец април се организира първата дерматологична конференция във Вар­на. След повече от 20 години застой варненските дерматолози придобиха свой форум, на който да обсъждат най-новите решения в областта на дерматовенерологията, медицинската козметика, лазер терапията и естетичната медицина. В момента на форума в рамките на организираното съпътстващо изложение вземат участие най-големите вносители, дистрибутори, представители на водещи в света компании и производители на медицинска апаратура, медикаменти и козметика. Започнахме като регионална конференция, днес Пролетните Варненски дерматологични дни са национален форум с международно участие. Конференцията открива възможност за непрекъснато медицинско обучение на дерматолозите от цялата страна и запознаване с новостите в областта на медицинската апаратура и фармацевтични и козметични средства.


Каква беше темата на тазгодишното тринадесето издание?

Мотото на тринадесетото издание е „Новости в клиничната и естетичната дерматология”. Програмата беше изключително политематична. За нас беше изключително трудно да подберем и представим в рамките на два-три дни новостите във всички посоки на развитие на специалността, особено пред колеги, показващи разностранни интереси.

Но това са предизвикателства, които решаваме всяка година. На този национален форум бяха представени рядко наблюдавани случаи, дискутираха се теми в областта на фотопротекцията и фотоагресията, онкодерматологията, лечението на уртикарията, качеството на живот при пациенти с автоимунни заболявания, съвременните терапевтични възможности за лечение на атопичен дерматит и псориазис с биологични средства, новостите в приложението на филъри и резорбируеми конци, иновации в приложението на лазер терапията и нови козметични средства и др.


Как се зароди любовта към Вашата специалност? С какво Ви спечели тя?

Специалността е невероятна комбинация от много медицински дисциплини: вътрешна медицина, патология, микробиология, имунология, педиатрия, хирургия. Знаех какво търся и тази специалност ме привлече. Има голямо разнообразие в работата, постоянни предизвикателства за решаване, няма скучен ден. Независимостта и професионалната свобода е привилегия да бъдеш дерматовенеролог.


Вашата специалност е много желана от младите лекари. Какво я прави толкова привлекателна, според Вас?

Няма съмнение, че специалността по дерматология и венерология е все по-привлекателна за младите хора. Това е може би единствената специалност, която дава възможност да се лекуват болни хора, но и да се решават множество естетически казуси. Никога не е било лесно да започнеш специализация в тази област в България и още повече в чужбина. Можеше ли някой да предположи, че за последните двадесет години толкова много ще се развие естетичната медицина. Това е и бъдещето, което усещат или виждат много студенти по медицина. Затова комбинацията от решаване на здравни и естетически проблеми е естественото развитие на специалността.


Остава ли Ви време за почивка? Какво обичате да правите през свободното си време?

Да, разбира се. Трябва да има почивка. Слушам музика, свиря на орган, играя шах, обичам да пътувам. Защото любопитството и любознанието не започва и не свършва с работата.