Оралният алергичен синдром (ОАС) представлява сбор от симптоми от страна на устната кухина, които възникват след консумация на определени сурови плодове и зеленчуци, които имат кръстосана реактивност с полени. На фона на общата тенденция за увеличаване на алергичните заболявания, честотата на ОАС също нараства.

Алергичният ринит (АР) е често срещано състояние, засягащо всички възрасти. Класическите симптоми на назална обструкция, ринорея, кихане и сърбеж в носа могат в значителна степен да влошат качеството на живот на пациентите – малки и големи^[1-3].

Алергичният ринит е най-честото алергично заболяване и най-честата форма на неинфекциозен ринит. Значимостта на заболяването се определя не само от високата му честота. АР оказва сериозно неблагоприятно въздействие както върху здравето на пациентите, така и върху качеството им на живот.

Вudesonide/Formoterol (B/F) Spiromax® е показан за редовно лечение на астма (БА) при пациенти, при които не се постига адекватен контрол с инхалаторни кортикостероиди и „при нужда“ инхалаторни краткодействащи β2-адреноцепторни агонисти или при пациенти, при които вече е постигнат адекватен контрол с инхалаторни кортикостероиди и дългодействащи β2-адреноцепторни агонисти, и при ХОББ за симптоматично лечение на пациенти с форсиран експираторен обем за 1 секунда (ФЕО1) <70% от предвидената стойност (след бронходилататор) и анамнеза за повтарящи се екзацербации, които имат значими симптоми въпреки редовната терапия с дългодействащи бронходилататори.

Астмата е често срещано, хронично възпалително и потенциално сериозно заболяване на дихателните пътища, което засяга хора от всички възрасти, раса и пол. В Европа почти 30 милиона души живеят с астма, като това е най-честата хронична болест в детската възраст. Заболеваемостта през последните години непрекъснато нараства, като това представлява огромна психологическа и икономическа тежест както за пациентите, така и за техните семейства и обществото.

Анафилаксията е тежка системна алергична реакция, характеризираща се с остро начало и потенциално фатален край. Отключващите фактори най-често са медикаменти, храна (главно в детската възраст) и ужилванe от насекоми.

Пруритусът (сърбеж) представлява неприятно сетивно усещане, което предизвиква силно желание за разчесване и оказва значително негативно влияние върху качеството на живот. Сърбежът е най-честият симптом в дерматологията и може да се раздели на остър и хроничен (с продължителност над 6 седмици). Заедно с дерматологичните заболявания, хроничният сърбеж се свързва също и с различни системни, неврологични и психологични заболявания.

Атопичният дерматит (АД), известен още като атопична екзема, е често хронично или рецидивиращо възпалително заболяване на кожата със значимо социално и икономическо въздействие. Засяга 2.1-4.9% от възрастната популация и 15-20% от децата. През последните десетилетия честотата му се е увеличила 2-3 пъти в индустриализираните страни, но расте и честотата му в страните с нисък доход.

Атопичният дерматит (АД) е генетично обусловено заболяване и е най-рано проявяващият се компонент на атопичните симптоми при хората. Засяга 18-25% от децата и 2-10% от възрастните в индустриалните страни. АД е заболяване с много имена – атопичен дерматит, ендогенна екзема, невродермит и още поне 40.

Едни от най-често срещаните кожни заболявания в амбулаторната практика са повърхностните кожни бактериални инфекции. Инфламаторният процес при тях се локализира на ниво епидермис, дерма и кожни придатъци. Такива заболявания са импетиго, фоликулит, фурункул, карбункул, интертриго импетигинизата, перианален бактериален дерматит, еритразма, паронихия. Целта на настоящата статия е да представи приложението на локални терапевтични средства при повърхностни бактериални кожни инфекции в детска възраст.

Псориазисът е имуномедиирано хронично възпалително заболяване на кожата, което засяга всяка възраст. В детска възраст заболяването показва характерна епидемиология, клинични форми, терапевтични възможности и прогноза.

Себорейният дерматит (СД) е честа хронична еритемо-сквамозна дерматоза, засягаща предимно кърмачета и възрастни. Има недобре изяснена мултифакторна етиопатогенеза. Екзантемът е локализиран предимно в себорейните зони на кожата. Описани са различни клинични форми на СД в зависимост от възрастта, морфологията, локализацията и тежестта на заболяването.

Акнето е причина номер едно за посещение при дерматолог. По данни на СЗО до 90% от младежите във възрастта между 10 и 20 години страдат от заболяването под различна форма. През последните години се наблюдава тенденция за развитие на акне и сред хора, преминали възрастта на пубертета, а дори и след 35-40-годишна възраст.

Малигненият меланом (ММ) е злокачествен тумор на кожата, който възниква при поява на генетични мутации в меланоцитите – пигмент-продуциращите клетки, които могат да се открият в кожата, окото, вътрешното ухо и лептоменингите.

Ракът на гърдата е най-често срещаното онкологично заболяване при жени и вторият най-разпространен вид рак изобщо. Всяка година болестта засяга приблизително 1 700 000 жени, като в крайна сметка около половин милион от тях губят живота си^[1].

Недребноклетъчният рак (nonsmall-cell lung cancer – NSCLC) представлява хетерогенна група, съставена от различни хистологични видове. Най-чест от тях е спиноцелуларният карцином (30-35%), който обикновено е с централна локализация. Аденокарциномът (30-33%) се среща при жени и непушачи и недиференцираният едроклетъчен карцином (10-15%) са с периферна локализация. При NSCLC преди определяне на лечебната тактика е важно точното стадиране на заболяването.

Тазовата лимфна дисекция е най-точната стадираща процедура за оценка на регионалните лимфни възли при простатен карцином. Тя превишава СТ, ЯМР и ПЕТ/СТ както по чувствителност така и по специфичност. Разширената лимфна дисекция е тази, която може да установи наличието на микрометастази в таза и сравнена с ограничената е предпочитаната за урологичната практика.

Хроничната лимфоцитна левкемия (ХЛЛ) е 30% от всички левкемии и заболеваемост 3-5/100 000 население. Боледуват лица предимно в средна и напреднала възраст, при съотношение М:Ж/2:1. С бавната си и протрахирана еволюция ХЛЛ е класически пример за т.нар. индолентни неходжкинови лимфоми, към чиито първично хематогенни форми принадлежи.

Мултипленият миелом (MM) е малигнено заболяване на плазматичните клетки, които се акумулират в костния мозък и имат потенциал да секретират структурно хомогенен патологичен имуноглобилин (Иг) или фрагменти от него^[1].

Понятието тромбофилия включва нарушения на коагулационната или фибринолитичната система, които се проявяват с тромбоза в артериалното или венозно русло.

Есенциалната тромбоцитемия (ЕТ) е хронична миелопролиферативна, Филаделфия-негативна неоплазия, засягаща предимно тромбоцитопо­е­зата с честота 0.6-2.5/100 000 на­селение годишно.