Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 4 2019

Придържане към терапията. Важен фактор за контрола на астмата

виж като PDF
Текст A
д-р Ваня Крънчева
МБАЛ – Разлог, гр. Разлог


Астмата е често срещано, хронично възпалително и потенциално сериозно заболяване на дихателните пътища, което засяга хора от всички възрасти, раса и пол. В Европа почти 30 милиона души живеят с астма, като това е най-честата хронична болест в детската възраст. Заболеваемостта през последните години непрекъснато нараства, като това представлява огромна психологическа и икономическа тежест както за пациентите, така и за техните семейства и обществото.

За щастие астмата може да бъде лекувана ефективно и целта на лечението е контрол на симптомите, предотвратяване на екзацербациите и хоспитализациите и постигане на добро качество на живот на пациентите с астма. Както при всяко хронично заболяване, лечението е ежедневно и непрекъснато.

Ефективността на лечението сериозно се компрометира от непридържането на пациента към продължителната терапия и това се превръща в значим проблем при контрола на заболяването. Според СЗО терминът „придържане“ (adherence) отразява степента, до която пациентът приема и провежда договорено лечение. Това е различно от комплайънс (compliance), който може да се дефинира като постоянство и точност, с които пациентът следва предписания от лекаря режим. В този смисъл комплайънсът е част от придържането към терапията. Отношението на пациентите към лечението се дефинира с още две понятия – постоянство (persistence) и съгласуване (concordance).

Придържането към терапията е сбор от комплайънс, постоянство и съгласуване.

Adherence = Compliance + Persistence + Concordance

Придържането трябва да е активно и изисква постоянство. Връзката лекар-пациент е важна променлива в целия този процес. Лечебният план представлява споделено съгласие между тях, а постоянството в изпълнението му е важна стъпка към успеха от терапията.

По литературни данни придържането към назначената терапия е ниско – около 50%. Непридържането към медикаментозната терапия е свързано с лош контрол на астмата, повишен брой хоспитализации и повишени разходи.

Непридържането към терапията бива:

  • Осъзнато – когато пациентът отхвърля както диагнозата, така и назначената терапия. Възприема заболяването като епизодично, а не като хронично състояние с перманентна нужда от терапия.
  • Несъзнато – когато пациентът поради нисък социално-икономичес­ки статус, ниска грамотност, лоша комуникация с лекаря, физическа бариера, забравяне, неволно или непланирано не следва терапевтичния план.

Факторите, определящи придържането към терапията, се разделят в три основни групи:

Фактори, зависещи от лекаря

  • Избор на ефективна терапия – моно- или комбинирана терапия, чрез която да се постигне добър контрол над заболяването и да се осигури добро качество на живот на пациента.
  • Избор на подходящо устройство – pMDI, DPI или SMI. Лекарят прави избор след обща оценка на пациента (инспираторна способност, инхалаторна техника) и се съобразява с предпочитанието на пациента и неговата удовлетвореност от устройството.
  • Съставяне на писмен индивидуален план за лечение, съгласуван с пациента. Този план трябва да представлява инструкция за ежедневната терапия, кога е необходима промяна в терапията, как да бъде променена, кога да се обърне пациентът към лекар и кога да бъде извикан екип на спешен център.
  • Обучение на пациента и членовете на семейството му по отношение на заболяването, техниките за самоконтрол, ролята на лекарствата и употребата на инхалатора.
  • Документиране на резултатите от проведената терапия и проверка и корекция на инхалаторната техника при всяка визита.
  • Добра комуникация и индивидуален подход към всеки пациент. Изграждане на доверие между лекар и пациент.
  • Използване на отворени въпроси за преодоляване колебанията на пациента да споделя относно заболяването, терапията и факторите, влошаващи придържането към терапията.

Фактори, зависещи от пациента

  • Здравна култура – тя определя поведението на пациента и неговата самооценка за същността и тежестта на заболяването, спазването препоръките на лекаря за начин на живот, съгласие с медикаментите, възприемане на комуникационните обучения и обучителните материали.
    Убеденост в необходимостта от поддържаща терапия – осъзнаване на астмата като хронично заболяване и себе си като хронично болен; необходимост от лечение не само в периоди на обостряне.
  • Възраст, пол – съществува слаба корелация между приема на медикаментите и възрастта и пола на пациента, но съществуват особености на придържането към терапията при децата и при възрастните. При децата съществува зависимост от родителите по отношение осигуряването и прилагането на терапията. Добрата комуникация с родителите осигурява адекватното придържане на детето към лечението. При възрастните също има специфични фактори, влияещи върху придържането към лечението като моторна координация, когнитивни възможности, коморбидност, полипрагмазия.
  • Придружаващи заболявания – наличието на придружаващи заболявания обуславя и наличието на повече медикаменти и намалява придържането към терапията.
  • Социални и религиозни убеждения – етнически и културни особености, които могат да повлияят на разбирането и придържането към терапията.
  • Психологически и поведенчески особености, като психично заболяване, зависимости, страх от недоразбиране на ефекта от терапията и страх от странични ефекти.


Фактори от страна на медикамента

  • Ефективност – бързо облекчаване на симптомите, дългосрочно контролиране на заболяването без екзацербации и хоспитализации. Осигуряване на нормална ежедневна активност и добро качество на живот. Всичко това са фактори, които мотивират пациентите да се придържат към терапията.
  • Устройство – трябва да бъде с ясни за разбиране инструкции, лесно за използване в минимален брой оперативни стъпки, подходяща големина, лесно съхранение и пренасяне, с брояч на дозите.
  • Дозови режими – избор на режими с по-ниска честота на дозиране, което намалява риска от забравяне и нарушаване на нормалния ритъм на живот.

В ежедневната практика доброто съчетание на тези три групи фактори би допринесло за намаляване бариерите за придържане към медикаментозната терапия, по-добър контрол на заболяването и осигуряване на по-добро качество на живот на пациентите с астма.

Неспазването на предписаното лечение продължава да бъде често срещан проблем, поради което съществува неотложна клинична необходимост от систематични, доказани методи за оценка и справяне с непридържането към медикаментите при пациенти с астма. Необходимо е разработване на технологични иновации за мониторинг на придържането в реално време като възможен достъп до информация за изпълнена електронна рецепта, електронни системи за напомняне, текстови съобщения, приложения за смарт телефони и други.