В световен мащаб на всеки 7 секунди по един човек развива деменция по данни на Фери и съавтори от 2005 г. Сред дегенеративните заболявания на ЦНС, характеризиращи се с дементен синдром, безспорно най-голяма социална значимост има болестта на Алцхаймер (БА).

Дълбоката мозъчна стимулация (ДМС) на субталамичното ядро може значително да подобри състоянието на пациентите през напредналата фаза на Паркинсоновата болест (ПБ), когато медикаментозното лечение не е достатъчно ефективно. Целта на настоящата статия е представяне на резултатите от ДМС при пациенти с напреднала Паркинсонова болест, които са оперирани в България.

Невропатната болка може да бъде определена като състояние, настъпващо след първична лезия или болест, засягаща соматосензорната нервна система^[1]. Този процес е резултат на серия от различни патологични механизми и се определя от анатомичната локализация или етиологичния процес.

Хроничната болка е състояние, при което сериозно се засяга качеството на живот на пациентите. Лечението на пациентите с хронична болка е мултидисциплинарен проблем и в повечето случаи представлява тежко бреме за здравно осигурителните системи дори и в развитите страни. Интегративният подход към пациентите с подобни проблеми с участието на различни медицински специалисти, е от особено значение за поставянето на точната диагноза и за по-нататъшното лечение.

Пациентите с ОСА имат невропсихологични нарушения в различни когнитивни сфери. Причината е наличието на хипоксемия. Доказано е, че ОСА не води до влошаване на интелекта, а настъпващите невропсихологични нарушения са обратими след СРАР терапията. Паметта също страда, до известна степен вследствие на заболяването, предимно краткосрочната компонента.

Световъртежът е често срещан симптом в практиката както на общопрактикуващите лекари, така и на някои специалисти (невролози, УНГ, отоневролози). Оценката на честотата на световъртежа сред общата популация е трудно поради субективния характер на симптомите.

Множествената склероза (МС) е хронично заболяване на централната нервна система, предизвикано от комбинация на генетична предразположеност и експозиция на различни фактори от околната среда^[7]. Още от нейното откриване преди повече от един век множествената склероза се описва и диагностицира по клиничните й характеристики и ход на протичане.

Инсомнията се дефинира като хронично страдание, засягащо продължителността, дълбочината и качеството на нощния сън. В зависимост от това кой етап на съня е нарушен, се наблюдават нарушения в заспиването, събуждания по време на съня, ранно събуждане, комбинирани инсомнии.

В световен и национален мащаб самоубийството е сред водещите причини за смърт. По данни на СЗО над 1 000 000 души годишно завършват живота си със самоубийство.

В практиката ми на психиатър ежедневно се срещам с пациенти, страдащи от депресия и тревожно-депресивни разстройства.

Преди появата на DSM-III през 1980 г. посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) е възприемано като констелация от симптоми, свързани с първоначалната травма като травматична хистерия след злополука, травматичен синдром при изнасилване, войнишко сърце, синдром на Da Costa и др. Както и да наречем това заболяване обаче, то остава инвалидизиращо^[1].

Миртазапин е тетрацикличен антидепресант, който има сложен механизъм на действие и е близък до друго лекарство от класа, наречено мианзерин. Те принадлежат към групата на норадреналин и специфични серотонинергични антидепресанти (НаССА). Въведен е в клиничната практика през 1989 г.

Биполярно афективно разстройство (БАР) е разстройство от спектъра на т.нар. разстройства на настроението, характеризиращо се с периоди на приповдигнатост, раздразнителност (известни като мания), редуващи се с дълбока продължителна депресия.

Хиперкинетичното разстройство с нарушение на активното внимание (ХРНВ) е най-често срещаното и най-проучваното разстройство, засягащо нервно-психичното развитие в детска възраст, което води до нарушение в академичните възможности, психичното здраве, функционирането и качеството на живот на пациентите.

Гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) е едно от заболяванията на горния гастроинтестинален тракт (ГИТ), с което гастроентеролозите се срещат ежедневно. Огромно е неговото социално значение, тъй като симптомите оказват влияние върху всички човешки дейности.

Ензимите са мощности, които са състояние да изпълняват различни функции в човешкото тяло. Те представляват химически вещества от естествен произход.

Гастропарезата е състояние, при което е нарушен мотилитетът на стомаха.

Дефинирането на понятието микробиом има определящо значение при осмисляне на ролята на микроорганизмите във възникването на заболявания в гастроинтестиналната и други системи.