Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2019

Пилешка супа за душата? Възпалителни цитокини, хранителен режим и Биполярно афективно разстройство

виж като PDF
Текст A
д-р Андриана Каканакова, дм
Катедра по психиатрия и медицинска психология, МУ-Пловдив; Клиника по психиатрия, УМБАЛ „Св. Георги”, гр. Пловдив


Биполярно афективно разстройство (БАР) е разстройство от спектъра на т.нар. разстройства на настроението, характеризиращо се с периоди на приповдигнатост, раздразнителност (известни като мания), редуващи се с дълбока продължителна депресия.

Биполярно разстройство представлява сериозно доживотно предизвикателство и борба. Освен относително високия процент на изява сред общата популация, който след 2000 г. се предполага да надхвърля 5-7%, то е признато от СЗО (Световна здравна организация) за една от основните причини за инвалидизация в световен мащаб.

Етиологията на заболяването е комплексна, като включва генетични, биохимични, психодинамични и средови фактори.

Известна е връзката на БАР (особено тип I) с ANK3, CACNA1C и CLOCK гените[2,4,8,10,19,21,22]. Също така изявата на БАР сред роднини първи ред на пациенти с БАР е 7 пъти по-висока в сравнение с общата популация[2]. Проучвания с близнаци показват 33-90% конкордантност при еднояйчни близнаци, което, от друга страна, доказва и ролята на средовите фактори, тъй като еднояйчните близнаци са 100% генетично идентични. В случаите на осиновяване на деца с фамилност за афективни разстройства (АР) и отглеждането им от родители без АР, остава завишен рискът за развитие на разстройството[9].

От биохимична гледна точка са засегнати различни невротранс­митерни системи, което се обуславя от съответния отговор на психофармакологични агенти. Основните заподозрени са отново моноамините серотонин, допамин и норадреналин, както и глутамат[11].

Фактът, че основният механизъм на действие на някои от фармакологичните агенти (като валпроат) е посредством повлияване на калциевите канали, които може би са увредени от ексесивна глутаминергична трансмисия, е също в подкрепа на това схващане.

От средовите фактори основна роля се приписва на стреса, който се предполага, че играе отключваща роля за подлежащите средови и биохимични фактори.

Подобно на популярното схващане за сезонността на изява на депресия, в редица проучвания се коментира сезонен характер на изява на манийни епизоди, с пик в пролетните месеци (май, юни), вероятно във връзка със завишеното слънцегреене и по-голямата продължителност на деня[1].

Възпалителните процеси също играят роля в генезата на афективните разстройства, в това число и на БАР. В частност коментираме процеси на невровъзпаление, променена митохондриална активност, оксидативен стрес.

В метаанализ от 2018 г. Г. Колпо обоб­щава данните от проучвания за ролята на възпалението при БАР, повечето от които оценяват плазмени или серумни нива на цитокините, само няколко екипа работят с ликворни нива, които вероятно са по-показателни за състоянието на ЦНС.

Разглеждат се IL-1β, IL-8 и YKL-40 (маркер на ендотелиална дисфункция), като нивата им са завишени при пациенти с БАР и извън епизод.

Периферните нива на IL-6, IL-6R, IL-2R, IL-1β и TNF-α са завишени при депресивен и при маниен епизод. Има данни и за високи стойности на CRP по време не афективен епизод. Описани са и промени във вътреклетъчните провъзпалителни сигнали в моноцитите при пациенти с БАР[6].

В последните години хипотезата за възпалителна генеза на АР е обект на изследване на редица клинични проучвания. Проучват се ефектите на НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства), полиненаситени мастни киселини, АЦЦ (N-ацетил цистеин), анти-цитокини, пробиотици, физическа активност[18]. В този смисъл хранителните ни навици могат да играят ролята на протективен или провокиращ фактор за изява на БАР, следователно промени в диетата биха могли да променят терапевтичните резултати.

В скорошно проучване в Испания авторите изследват ефекта на качеството на диетата, диетичния възпалителен индекс и БМИ (индекс на телесната маса) като предиктори за отговор на лечение. Проучването обхваща 133 пациенти с БАР, които са разпределени в три групи според приеманите хранителни добавки (плацебо, АЦЦ, комбинирана терапия – АЦЦ, Л-карнитин, витамин В, калциев аскорбат, убиквинон, алфа-липоева киселина, алфатокоферол, холекалциферол, ретинил), като е отчетен и ефектът на качество на диетата, диетичният възпалителен индекс и БМИ.

След 16 седмици пациентите на хранителен режим с нисък възпалителен индекс, високо качество и добавени АЦЦ или комбинация от промитохондриални агенти, имат по-добър терапевтичен отговор[12].

В друго проучване от 2018 г. на екип от Sheppard Pratt Health System и Johns Hopkins University School of Medicine, Балтимор, са проследени за 6 месеца, 66 хоспитализирани по повод маниен епизод пациенти, рандомизирани на два типа пробиотици (Lactobacillus rhamnosus strain GG и Bifidobacterium animalis subspecies lactis strain Bb12) или плацебо, добавени към стандартна терапия. 24% от пациентите, получаващи пробиотици, били рехоспитализирани, докато процентът в групата на плацебо бил 73%. Също така болничният престой в първата група бил близо три пъти по-кратък (2.8/8.3 дни). Оценен е и т.нар. невроинфламаторен индекс на база следните показатели – глиадин, токсоплазмоза, Mason-Pfizer маймунски вирус. В групата на пробиотично лечение пациентите с висок невроинфламаторен индекс показват 90% редукция в риска за рехоспитализаци[17].

Неминуемо интерес будят и възможностите, предлагани от някои храни и подправки, известни с приложението си в традиционната медицина, като куркума и шафран. Оказва се, че активната съставка куркумин има противовъзпалителен, анти­оксидативен и в този смисъл невропротективен ефект. В метаанализ от 2017 г. Лопрести обобщава дан­ните от проучвания ин витро върху животински модели и хора относно ефекта на куркумин при различни невропсихиатрични разстройства, в това число ГДР (голямо депресивно разстройство) и БАР, като резултатите са обещаващи. Единствен проблем представлява осигуряването на стабилна бионаличност на веществото[15].

Честата коморбидност на БАР с метаболитни разстройства (метаболитен синдром, затлъстяване и захарен диабет) може да се разглежда като проява на хроничен възпалителен процес, като се предполага, че зависимостта е двустранна и вероятно медиирана от имунна дисфункция. В този смисъл поведението при АР би следвало да включва както стандартните подходи, така и промяна в начина на живот: физическа активност, подобряване качеството на хранителния режим. В допълнение, може би и прием на противовъзпалителни агенти[20].

Още през 2006 г. Макинтайър и сът­рудници правят систематичен обзор на наличните дотогава данни за ефекта от приложение на антидиабетни медикаменти при психиатрични разстройства, дължащ се вероятно на усилване на инсулиновите сигнали, подобряващи когнитивните и в частност емоционално когнитивните функции[16], които са засегнати при БАР.

Относително добре проучени са ефектите от АЦЦ и ДПНМК (дълговерижни полиненаситени мастни киселини), като омега 3, 6 са ефективни предимно за ГДР, докато N-ацетил цистеин има и предполагаем антиманиен ефект[3].

Придържането към здравословен хранителен режим (като богатата на храни от растителен произход Средиземноморска диета) и избягването на богати на захар, обработени храни, които се приемат за проинфламаторни, са свързани с понижаване риска от депресия, според скорошен метаанализ от д-р К. Ласал и сътрудници. Средиземноморската диета включва редица храни като мазни риби, плодове, зеленчуци, листни, пълнозърнести, които са с противовъзпалителен ефект[5].

Подобни са данните и от проведено от група учени в Австралия проучване – SMILES. То обхваща 67 пациенти, разделени в две групи: 33 на коригиран хранителен режим и 34, получаващи само социална подкрепа, към стандартна антидепресивна или психотерапия. В групата пациенти на Средиземноморска диета, подобрението, оценено след 12 седмици, било значително по-голямо[7].

Можем ли тогава да „нахраним душата си“ в буквален смисъл? Дали наблягайки на храни, богати на ДПНМК в менюто си, на естествени източници на пробиотици, подправяйки с мисъл за психичното здраве, бихме могли да избегнем или да ограничим последствията от психичните разстройства. Въпреки липсата на до­статъчно сигурни данни от клинични проучвания, това би била една лесна, но може би особено значима стъпка за постигане на душевна хармония
 
  
 
 
  
книгопис:
1.    Aguglia A, Borsotti A, Maina G. Bipolar disorders: is there an influence of seasonality or photoperiod?. Rev Bras Psiquiatr. 2018 Jan-Mar. 40 (1):6-11. [Medline].
2.    Axelson D, Goldstein B, Goldstein T, Monk K, Yu H, Hickey MB, et al. Diagnostic Precursors to Bipolar Disorder in Offspring of Parents With Bipolar Disorder: A Longitudinal Study. Am J Psychiatry. 2015 Mar 3. appiajp201414010035. [Medline].
3.    Ayorech Z1, Tracy DK2, Baumeister D3, Giaroli G1. ,Taking the fuel out of the fire: evidence for the use of anti-inflammatory agents in the treatment of bipolar disorders, J Affect Disord. 2015 Mar 15;174:467-78. doi: 10.1016/j.jad.2014.12.015. Epub 2014 Dec 12.
4.    Baum AE, Akula N, Cabanero M, Cardona I, Corona W, Klemens B, et al. A genome-wide association study implicates diacylglycerol kinase eta (DGKH) and several other genes in the etiology of bipolar disorder. Mol Psychiatry. 2008 Feb. 13(2):197-207. [Medline].
5.    Camille Lassale, G. David Batty, Amaria Baghdadli, Felice Jacka, Almudena Sánchez-Villegas, Mika Kivimäki & Tasnime Akbaraly , Healthy dietary indices and risk of depressive outcomes: a systematic review and meta-analysis of observational studies, Molecular Psychiatry (2018).
6.    Gabriela D. Colpo, Marion Leboyer, Robert Dantzer, Mahukar H. Trivedi and Antonio L. Teixeira, Immune-based strategies for mood disorders: facts and challenges, Expert Rev Neurother. 2018 Feb; 18(2): 139–152.Published online 2017 Nov 27. doi: 10.1080/14737175.2018.1407242.
7.    Felice N. JackaEmail author, Adrienne O’Neil, Rachelle Opie, Catherine Itsiopoulos, Sue Cotton, Mohammedreza Mohebbi, David Castle, Sarah Dash, Cathrine Mihalopoulos, Mary Lou Chatterton, Laima Brazionis, Olivia M. Dean, Allison M. Hodge and Michael Berk, A randomised controlled trial of dietary improvement for adults with major depression (the ‘SMILES’ trial), BMC Medicine 2017.
8.    Ferreira MA, O'Donovan MC, Meng YA, Jones IR, Ruderfer DM, Jones L, et al. Collaborative genome-wide association analysis supports a role for AN K3 and CACNA1C in bipolar disorder. Nat Genet. 2008 Sep. 40(9):1056-8. [Medline].
9.    Frey BN, Andreazza AC, Houenou J, Jamain S, Goldstein BI, Frye MA, et al. Biomarkers in bipolar disorder: a positional paper from the International Society for Bipolar Disorders Biomarkers Task Force. Aust N Z J Psychiatry. 2013 Apr. 47(4):321-32. [Medline].
10.    Genome-wide association study of 14,000 cases of seven common diseases and 3,000 shared controls. Nature. 2007 Jun 7. 447(7145):661-78. [Medline].
11.    Hashimoto K, Sawa A, Iyo M. Increased levels of glutamate in brains from patients with mood disorders. Biol Psychiatry. 2007 Dec 1. 62(11):1310-6. [Medline].
12.    High-Quality Diet Linked to Better Outcomes in Bipolar Disorder – Medscape – Oct 12, 12018.
13.    Jack Canfield (Editor),Mark Victor Hansen (Editor), Chicken Soup for the Soul.
14.    Large-scale genome-wide association analysis of bipolar disorder identifies a new susceptibility locus near ODZ4. Nat Genet. 2011 Sep 18. 43(10):977-83. [Medline].
15.    Lopresti AL, Curcumin for neuropsychiatric disorders: a review of in vitro, animal and human studies, J Psychopharmacol. 2017 Mar;31(3):287-302. doi:10.1177/0269881116686883. Epub 2017 Jan 30.
16.    McIntyre RS1, Soczynska JK, Lewis GF, MacQueen GM, Konarski JZ, Kennedy SH. Managing psychiatric disorders with antidiabetic agents: translational research and treatment opportunities.Expert Opin Pharmacother. 2006 Jul;7(10):1305-21.
17.    Probiotics May Reduce Rehospitalization in Bipolar Disorder – Medscape – Apr 15, 2019.
18.    Rosenblat JD, Kakar R, Berk M, Kessing LV, Vinberg M, Baune BT, Mansur RB, Brietzke E, Goldstein BI, McIntyre RS, Anti-inflammatory agents in the treatment of bipolar depression: a systematic review and meta-analysis.,Bipolar disorders, 2016 Mar;18(2):89-101. doi: 10.1111/bdi.12373. Epub 2016 Mar 18.
19.    Roybal K, Theobold D, Graham A, DiNieri JA, Russo SJ, Krishnan V, et al. Mania-like behavior induced by disruption of CLOCK. Proc Natl Acad Sci U S A. 2007 Apr 10. 104(15):6406.
20.    Sayuri Yamagata A, Brietzke E, Rosenblat JD, Kakar R, McIntyre RS. Medical comorbidity in bipolar disorder: J Affect Disord. 2017 Mar 15;211:99-106. doi: 10.1016/j.jad.2016.12.059. Epub 2017 Jan 4.
21.    Sklar P, Smoller JW, Fan J, Ferreira MA, Perlis RH, Chambert K, et al. Whole-genome association study of bipolar disorder. Mol Psychiatry. 2008 Jun. 13(6):558-69. [Medline].
22.    The HUGE project; research program on genes, environment, and health. multi-ethnic genome wide association study of bipolar disorder. Kaiser Permanente.-11. [Medline].