Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2019

Специален гост

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Калоян Давидов 
Началник на Отделението по урология и медицински директор на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда


Доц. д-р Калоян Давидов е началник на Отделението по урология и медицински директор на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. Завършил е медицина през 1994 г. в МУ-София, а през 2000 г. придобива специалност урология. От завършването си до постъпването в МБАЛ Токуда Болница София е работил в УМБАЛ Александровска. В МБАЛ Токуда Болница София е от нейното откриване. Специализирал е неколкократно в болниците на Токушукай в Япония. Има специализация в Кембридж за Холмиум лазерна хирургия на простатата и защитена дисертация на тема „Лазерна хирургия на простатата”. Специализирал е също в Патра, Гърция, за перкутанна хирургия за бъбречни камъни и лапароскопия. През 2016 г. получава сертификат за най-прецизната хирургична техника с робот Да Винчи за минимално инвазивно оперативно лечение на злокачествени заболявания на простатата, бъбрека, пикочния мехур, запушвания или стеснения в отделителната система. Защитава докторска степен през 2017 г. През 2018 г. е удостоен със сертификат Master Surgeon of Urology от международната сертификационна програма SRC (Surgical Review Corporation).

      
  

Доц. Давидов, Вие сте началник на Отделението по урология в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. Разкажете ни повече за работата на отделението.

Отделението по урология съществува още от създаването на болницата, когато беше доста по-малко от това, което е в момента. Имахме десет легла, половин операционна зала, която деляхме с гинеколозите, бяхме двама души и се занимавахме основно с конвенционална урология. За сравнение, в момента използваме две операционни зали в пълен обем, както и още една, в която е разположен роботът Да Винчи. Има дни, в които не ни стигат. Вместо 10, днес имаме 30 легла и извършваме над 2000 оперативни процедури всяка година, като в тях не са включени ендоскопските процедури, които могат да бъдат направени в амбулаторен порядък – това са диагностични и контролни цистоскопии, сваляне на уретрални стентове. Те се извършват отделно в амбулаторията ни – по няколко стотин годишно. Разполагаме и с три урологични кабинета и един ендоскопски диагностичен кабинет. С гордост и удоволствие мога да кажа, че от оперативните процедури, които извършваме, над 90% са ендоскопски – класическата ендоурология, използваща естествения ход на урината, или перкутанен достъп до бъбречните кухини, както и лапароскопска хирургия за целия оперативен обем на урологията, включително онкологичната урология, реконструктивни урологични процедури, които също извършваме лапароскопски, а в последните 2 години с робот. Развиваме доста успешно и детска урология. Вече имаме доста приличен брой лапароскопски процедури при деца, свързани с реконструкции на стеснения на пиелоуретералния сегмент, няколко малчугана оперирани за крипторхизъм с абдоминално разположение на тестиса. Така че смело мога да потвърдя, че отделението е една модерна функционираща урологична структура, в която се извършва, колкото и нескромно да звучи, целият обем урология, с малки изключения. Например няма невроурология, която, за съжаление, освен в единични центрове в България, в които прохожда като специалност, все още не се работи в голям мащаб. Не извършваме и бъбречни трансплантации по ред причини.


Въпреки големия обем от заболявания, с които се сблъсквате, кои са най-честите проблеми, с които пациентите идват при Вас?

Най-често пациентите ни търсят за литиаза – за всички форми на камъни в пикочо-отделителната система (по целия тракт) – от бъбрека до пикочния мехур. Ние сме един от високообемните центрове за перкутанна хирургия на големи бъбречни камъни в страната, вкл. и целия набор от ендоурологични процедури за литиаза. Освен това, имаме голямо количество онкологично бол­ни – хората се обръщат към нас за бъбречни тумори, за тумори на пикочния мехур, които все по-често извършваме лапароскопски. За щастие, доколкото може да има такова в онкологичната заболеваемост, се увеличава броят на хората с бъбречни тумори, които са намерени в стадий, в който бъбрекът може да бъде запазен и при тези хора извършваме лапароскопска или роботизирана хирургия. За мен поне хирургичната платформа Да Винчи е изключително удобен и полезен инструмент за този вид органосъхраняваща хирургия. Вече имаме голям брой извършени такива. Изнесохме доклад на един от последните научни форуми и в интерес на истината резултатите при роботизираната хирургия за този тип операции при тумори на бъбрека са доста добри, с минимално количество усложнения, в сравнение например с лапароскопската или отворената хирургия при диагноза. Вече споменах дечицата, за които извършваме детска урология в нейния пълен обем, включително и за съжаление, онкологични процедури. Освен това, Урологията на Токуда е първото място в страната, колкото и да не обичам този израз, в което, освен в едно изречение, и в една операционна зала понятията „доброкачествено увеличена простата” и „лазер” са събрани в едно. През далечната вече 2008 г. направихме фотовапоризация на простата с диоден лазер и оттогава насетне преминахме към ендоскопска енуклеация на простата със същия диоден лазер. Отдавна надхвърлихме цифрата 1000 ендоскопски енуклеации на простатата с лазер. Последните 3 години разполагаме с последния модел Holmium Pulse 120H лазер на LUMENIS – много мощен лазер (120W), благодарение на който хората ни търсят и заради ендоскопската енуклеативна хирургия на простатата. Благодарение на нея, не сме ограничени от обема на жлезата, трансуретралната хирургия е възможна и имаме доста приличен опит с най-новите методи за лечение на доброкачествено увеличена простата.


А по отношение на рака на простатата, който остава една от водещите причини за смърт от онкологични заболявания сред мъжкото население, според Вас, подобрила ли се е в последно време осведомеността на пациентите?

Мисля, че да, осведомеността е повишена. В последните години се провеждат доста мащабни кампании. Прави ми впечатление, че ние, както и много от колегите, участваме във всевъзможни форми на медийна изява с идеята да предупредим и уведомим мъжете, че не са длъжни да умрат от рак на простатата. Ако го имат, той може да бъде излекуван – просто трябва да отидат на уролог и да се изследва един туморен маркер. Разбира се, ще продължаваме да информираме хората за това какво може да се направи за тях и с какво може да се помогне. Няколко пъти съм го споменавал, но бях изключително приятно впечатлен, когато чух през февруари тази година, в деня за борба с онкологичните заболявания, че и в България броят на оздравелите от рак на простатата се увеличава, което говори добре за колегията, говори добре за нас.


Вече споменахте, че от миналата година работите с робота Да Винчи. Какво се промени във Вашата работа, благодарение на това нововъведение?

Роботизираната платформа Да Винчи категорично не е робот. Роботът е нещо, на което задавате задача и той я изпълнява, без намесата на човека. Тук не е така. Това е хирургичен инструмент, изключително сложен по своята конструкция и в същото време позволяващ свръхпрецизна работа в малки обеми, с минимална травма за пациента. Той премести лапароскопската и ендоскопската ни дейност с ниво нагоре, защото възможността за манипулиране на тъканите, за извършване на прецизни хирургични действия в лапароскопски и в ендоскопски формат се повишава многократно с този инструмент, благодарение на триизмерното виждане, на по-голямото увеличение и, разбира се, на сръчността и прецизността на инструмента. Както вече споменах, за органосъхраняващата хирургия при тумори на бъбрека, за мен лично, хирургичната платформа Да Винчи е изключително удобен инструмент. При тази операция се генерират планове на хирургично действие, които са ориентирани по всеки възможен начин в пространството. Какво имам предвид – бъбрекът е един овален орган, един овоид, и туморите най-често са сферични структури, разположени някъде в него. Когато от този овоид отстраним една сфера, образно казано, остава една повърхност със странна кръгловата форма, като може плоскостта на тази повърхност да бъде ориентирана във всевъзможни посоки.

Хирургичната платформа Да Винчи позволява хирургично действие и придвижване на иглата във всяка необходима посока, това дава изключителна прецизност на манипулацията и много по-малка травма на околните тъкани. Нашите серии показват, че усложненията, свързани със следоперативно кървене, са значително по-малко. За момента нямаме такива при вече извършените над 35 процедури за органосъхраняваща хирургия с Да Винчи. До момента не сме имали следоперативно кървене, което да налага някакви допълнителни мерки.

Това не може да се каже за лапароскопската ни серия, където има такива, макар и процентите на усложнения да са идентични с тези, които докладват колегите по света, т.е. имаме един benchmark, който ни позволява да продължим тази хирургия, защото имаме резултати, сравними с водещите центрове. В същото време, поне в моите ръце, хирургичната платформа Да Винчи е инструмент, който ми дава много по-голяма сигурност.


Вече разбрахме, че урологията е една от най-бързо развиващите се специалности? Бихте ли споделили дали има интерес и от младите лекари към нея?

Бих казал, че да, въпреки че броят на младите колеги, които се интересуват не е този, който аз лично очаквам. От друга страна, съм с ясното съзнание, че това, което предлага структурата, която ръководя, е свързано с изключително натоварване и голям оперативен обем, не малък overtime и много усилия. Младите хора могат да видят как се случват нещата, но в същото време предполагам, разбират, че ги чака един дълъг и не особено лесен път, което може би в някои случаи ги плаши, но пък тези които остават и които останаха в моя екип, са едни изключителни момчета, с които съм много щастлив, че имам възможността да работя. Както казах полушеговито в края на миналата година, когато получихме Наградата за отделение на годината на Болница Токуда, цитирах едно от големите имена в хирургията – Халстед, който казва: „Вземете издръжливите и след пет години ще имате приличен хирург”, така че има интерес от младите хора, но може би издръжливите са тези, които остават.


В този ред на мисли, съществува класация на лекарите, които най-често страдат oт Burnout Syndrome, в която уролозите заемат първо място. На какво смятате, че се дължи това?

На всичко, споменато дотук. Това е една много обемна хирургична специалност. Бройката от 2000 процедури в 2 операционни, 30 легла и екип от 7 души, която споменах, мисля, че дава отговор с проста аритметика. Като това не е необичайно, ние не сме рекордьори. Това е обичайната урологична дейност в добре работещите центрове. От една страна, е натовареността, от друга – нещата се променят всяка следваща година, да не кажа, че се променят и няколко пъти годишно. Има огромно количество различни операции, има голямо количество номенклатура на консумативи и инструменти, които ползваме, има едно постоянно превключване от една към друга процедура, защото работим всичко, в много направления. В същото време всеки разумен лекар би трябвало да разбира предизвикателствата, които стоят пред него, че трябва „да е в час” с това, което се случва. Има едно постоянно усещане, че светът се развива, а ти изоставаш и трябва да го догониш. Големите обеми и големите обороти изморяват. Може би това е причината за големия burnout в урологията. Освен това, урологията има немалка амбулатория, което също натоварва. Големият брой амбулаторни пациенти е нещо, което е част от ежедневието на уролога, трябва по някакъв начин да успее да го съчетае с хирургичната си активност. Всичко това уморява.


Въпреки цялото това натоварване, намирате ли време за себе си, време да си починете и как си почивате?

Опитвам се да крада време за себе си. Спортувам. Това според мен е не задължително, защото не харесвам думата, но е желателно.

Поддържането на добра физичес­ка форма е важно за всеки интензивно работещ хирург, защото добрата физика помага, поддържа тялото и помага за избягване на присъщите за професията професионални заболявания: болести на опорно-двигателния апарат, хронични болки в гърба, заради принудителната позиция, от които почти всеки един хирург, особено ендоскопските страдат. Работим в статично положение в продължение на дълго време през деня и една добра физическа подготовка категорично позволява много по-лесно да се мине през хирургичната програма. Старая се няколко пъти в седмицата да поработя върху физическата си кондиция, а когато имам възможност – да спортувам на открито. Намирам някакво време за себе си (основно е спорт), но разбира се, и време със семейството, от което също крадем, за да можем да живеем в операционните си. Не остава много време за почивка, но все пак работим в интензивна икономическа среда. За съжаление, все още живеем във времето на т.нар. икономически човек и резултатите зависят от обемите, длъжни сме да продължаваме в този ритъм. Уморително е, но си струва.


Един последен въпрос: какви са Вашите мечти по отношение на развитието на урологията в България?

Това е един много хубав въпрос. Благодаря за него! Моето поколение, тези, които започнахме своя урологичен път през 90-те години имахме и имаме привилегията и отговорността да сменим дизайна на урологията в страната. Започнахме с лапароскопията в урологията, която не беше много популярна до преди, може би, 7-8 години. Сега има все повече и повече центрове в страната, и с удоволствие чувам колеги, които споделят успехите и първите си стъпки в лапароскопската урология. Това, което се случи, и което ме прави изключително доволен и щастлив е, че имах и имам възможност да съм част от този процес. Така че в момента смело мога да кажа, че има урологични центрове в България, които не отстъпват по никакъв начин на който и да е център в света. Всичко, което се върши по света, се върши и тук, на едно или друго място. На някои места по-комплексно, на други – с изключителни постижения в отделните дялове на урологията, но всичко, което е необходимо на един урологичен пациент, може да бъде намерено в рамките на тази страна. Урологията в България отдавна вече не е телефон с шайба, а едно последно поколение смартфон. Нашата отговорност е да останем в крак с това, което се случва, имаме възможност да се информираме, имаме контактите, светът е малък.