Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2019

10 вида растителни храни, произведени от човека. Част I

виж като PDF
Текст A




Някои от плодовете, ядките и зеленчуците, които ядем днес, са произведени от човека хибридни видове. Те са създадени чрез селективно размножаване (процес, при който се засаждат само растения с устойчиви характеристики). В редки случаи, насекомите са отговорни за създаването на хибридни растения чрез кръстосано опрашване. Въпреки това насекомите не биха могли да кръстосат растенията, ако хората не са засадили поне едно от тях в района. Повечето продукти от изброените в този списък може да ви учудят, защото са плодове, ядки и зеленчуци, които считаме за естествени.

1. Фъстък

Днешният фъстък е хибрид от два по-стари вида фъстъци – Arachis ipaensis и Arachis duranensis. Arachis duranensis расте в долините на Андите между Боливия и Аржентина, а Arachis ipaensis расте в Боливия. И двете растения са били толкова далеч едно от друго, че не е било възможно да се кръстосат естествено.

Изследователите открили, че най-ранните заселници в Южна Америка са взели Arachis duranensis от долините на Андите, тъй като мигрирали в днешна Боливия преди около 10 000 години. Но заселниците не са успели достатъчно бързо да разберат потенциала на новата си култура и именно пчелите са опрашили двата фъстъка. Резултатът е нов вид култура – предшественик на днешните фъстъци.

2. Портокал

Днес съществуват много разновидности на портокала. Въпреки това всеки сорт произхожда от създадения от човека хибрид, получен след кръстосването на помело с мандарина. Помелото е почти толкова горчиво, колкото и грейпфрутът, докато мандарината е сладка. Тя има оранжев цвят, а някои я разпознават като разновидност на портокала. Грешка! Мандарината е прародител на портокала.

Историята на портокалите е неясна, но се смята, че за пръв път са се появили в Южен Китай. През годините хората селективно са отглеждали портокали, за да създадат много разновидности, което обяснява приликата на портокала с другите цитрусови плодове. По правило плодът трябва да са се е развил от помело и мандарина, за да се счита за портокал.

3. Зеле, броколи, карфиол, кейл и др.

Брюкселското зеле, къдравото зеле и няколко сродни зеленчука произхождат от един и същ вид Brassica oleracea. Дивата му форма е известна като дива горчица и съществува и до днес. Преди около 2500 г. дивата горчица е растяла само в някои части на Европа и в Средиземноморието. Вкусът му варирал значително, в зависимост от това къде расте. Древните римляни и гърци скоро осъзнали, че могат да го засаждат за храна. Те започнали да се занимават със селективно размножаване чрез засаждане на семена от дива горчица с по-големи листа. Резултатът е растението, което днес наричаме кейл. Селективното размножаване продължава и през 1600-те години, когато хората развъждат дива горчица с по-големи листни пъпки. Резултатът е нов зеленчук, покрит с много повече листа. Това е било първото зеле.

Разновидностите дива горчица с по-големите му стъбла, е дала началото на вида коларби, тези с малки глави са направили брюкселското зеле, а тези с големи цветчета са станали броколи и карфиол. Хибридизацията на дивата горчица и нейните производни продължава до 20-ти век.
 
4. Банан

Бананът е изкуствен хибрид на банани от видовете Musa acuminata и Musa balbisiana. Musa acuminata има месеста консистенция, но и много неприятен вкус. Musa balbisiana има приятен вкус, но съдържа твърде много семена. И двата вида банани се кръстосват естествено в горите на Южна Азия. Полученият банан, който е предшественик на съвременния банан, обаче не може да се размножава. Преди около 10 000 години ранните хора открили хибрида и научили, че могат да засаждат издънките, за да създадат нови дървета. Те прилагали селективно размножаване и пресаждали само бананите с благоприятни черти. Това довело до създаването на плода, който днес познаваме. Въпреки че сме успели да създадем перфектния банан, не можахме да измислим начин да отглеждаме бананите от семена. Следователно тези плодове ще изчезнат, ако спрем да ги засаждаме. Отсъствието на семена също означава, че всички банани имат еднакви генетични свойства, тъй като се пресаждат от издънките на друго дърво. В резултат на това всички бананови дървета в света могат да бъдат унищожени от едно заболяване.

5. Бадем

Бадемът е изкуствено получен хибрид от дивия бадем, който е известен с горчивостта си и дори може да бъде смъртоносен, когато се консумира в големи количест­ва. Историята на бадема е неясна и учените не могат да определят кой вариант на дивия бадем е бил селективно развъждан, за да създаде съвременната версия на ядката. Учените подозират, че дивият прародител на бадема е Amygdalus fenzliana (Fritsch) Lipsky, защото неговите дървета, семена и плодове приличат на съвременния бадем. Среща се също така в Армения и Азербайджан, където се смята, че сегашният бадем се отглежда селективно от хората. Освен произхода учените не могат да определят как нашите предци са успели да създадат толкова перфектен вариант, който е и сладък, защото дивият бадем по принцип е отровен.