Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2019

Изследване на репродуктивността при жени с яйчникова поликистоза

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Петър Петров1, дмн, д-р Веско Стоилов2
1Медицински институт на МВР; 2СБАЛ „Специал Mедик”, гр. Пловдив


Настоящото проучване обхваща 203 пациентки, диагностицирани със синдрома на поликистозните яйчници.

Изследването на репродуктивните способности на пациентките и съпоставката на същите с тежестта на проявите на синдрома на поликистозните яйчници (СПКЯ) е една от основните цели на нашето проучване. Като най-важна изява на една запазена и нормална репродуктивна функция намираме раждането на живо дете. От друга страна, голяма част от нашите пациентки са установили, че имат яйчникова поликистоза именно поради причиняваните от нея репродуктивни проблеми. Ето затова реших­ме да започнем настоящата част от проучването именно с изследване на действителния брой живородени деца сред анкетираните жени.

Все пак трябва да се вземе предвид, че немалка част от участничките в проучването към момента на анкетата все още изобщо не са планирали бременност. Това бе отчетено, и освен отговора „правила съм опити, но не съм забременявала до сега”, като възможен отговор дадохме и „не съм правила опити за забременяване”, с цел да отделим вторите от общата група, при които изследваме влиянието на СПКЯ върху репродуктивните функции.

При анализа на получените резултати в контролната група на нашето проучване установихме, че най-голяма е групата на жените с по едно раждане (52.47%), следвани от тези, които са с две раждания (22.77%). На трето място по обем е групата на жените, които не са правили опити за бременност (18.81%). Четвърти по численост са пациентките с репродуктивни проблеми. За съжаление, жените с реализирани три и повече бременности са най-малко в нашето проучване (0.99%), което неминуемо корелира с относително ниския брой на същите в страната ни (Фиг. 1).

Фигура 1: Среден брой на живородените деца сред жените в контролната група

 
Фигура 2: Среден брой на живородените деца сред жените в контролната група

 

Контролна група – 202

Едно дете

106 (52,47%)

Две деца

38 (22,77%)

Три и повече деца

2 (0,99%)

Не са правили опити за бременност

46 (18,81%)

Пациентки с репродуктивни проблеми

10 (4,95%)

  

Проучвайки резултатите в групата на жените със СПКЯ установихме относително висок брой на жените, които имат само неуспешни опити за бременност (18.71%), сигнификантно различаващ се от същия в контролната група. И тук най-голям относителен дял заемат пациентките имали само по едно раждане  (45.32%), но процентът им е доста по-нисък в сравнение със същия в контролната група. По отношение на броя на жените, които не са правили опити за бременност (27.09%) се наблюдава относителен паритет в двете групи на нашето проучване. Относително малка е групата на жените със СПКЯ, които са заявили, че имат две бременности (8.86%). В нашето проучване изобщо не са попаднали пациентки с яйчникова поликистоза и с три или повече раждания (Фиг. 3).

Фигура 3: Среден брой на живородените деца сред жените със СПКЯ

Едно дете

92 (45,32%)

Две деца

18 (8,86%)

Три и повече деца

- (0,00%)

Не са правили опити за бременност

55 (27,09%)

Пациентки с репродуктивни проблеми

38 (18,71%)

  

Изчисленият критерий на Pearson показва, че наличието на ЯПК оказва силно изразено влияние върху изследвания показател P<0.001 (χ2=185.91) (Фиг. 4, 5).

Фигура 4: Среден брой на живородените деца сред жените със СПКЯ

 

Фигура 5: Съпоставка на раждаемостта в двете групи на проучването

 

Съпоставка на раждаемостта между жените от контролната група и групата на жените със СПКЯ може да бъде видяна на Фиг. 6.

Фигура 6: Съпоставка на раждаемостта в двете групи на проучването

 

Контролна група – 202

Жени със СПКЯ – 203

Едно дете

106 (52,47%)

92 (45,32%)

Две деца

38 (22,77%)

18 (8,86%)

Три и повече деца

2 (0,99%)

-(0,00%)

Не са правили опити за бременност

46 (18,81%)

55 (27,09%)

Пациентки с репродуктивни проблеми

10 (4,95%)

38 (18,71%)

  

Възрастта на първо раждане е друг от общоприетите показатели, които характеризират репродуктивните способности на жените. По-ниската възраст на първо раждане винаги е била свързвана с по-доб­ри репродуктивни показатели. Според нас обаче този показател не трябва да бъде абсолютизиран, а само насочващ, тъй като голяма част от съвременните български жени сами избират да започнат репродуктивния си живот на относително късна възраст (поради кариера, образование и др.) и това по никакъв начин не е породено от репродуктивни проблеми. Ето защо въведохме и показателя Период до първо забременяване, който значително по-точно характеризира репродуктивните способности на пациентките.

В контролната група на нашето изследване установихме средна възраст на първо раждане 27.3 години. Най-много от жените в тази група са родили за пръв път между 25-30-годишна възраст (23.76%), следвани от тези, които са родили за пръв път между 20-25 години (18.31%). На трето място са пациентките, родили между 30-35 години (14.85%). Пациентките с репродуктивни проблеми, както и тези, непланирали все още бременност, също попадат в диаграмата, но техният брой не бе взет при изчисляване на стойностите на изследвания показател (Фиг. 7 и 8).

Фигура 7: Възраст на първо раждане при жените в контролната група

  

Фигура 8: Възраст на първо раждане при жените в контролната група

 

Контролна група

под 20 години

10 – 4,95%

20-25 години

37 – 18,31%

25-30 години

48 – 23,76%

30-35 години

30 – 14,85%

над 35 години

21 – 10,39%

Нераждали

56 – 27,72%

   

Средната възраст на първо раждане в групата на жените със СПКЯ, установена от нас, бе 31.2 години. Тук най-голям относителен дял заемат жените, родили за първи път между 30-35 години (22.16%). Втори по численост са жените в тази група, родили за пръв път между 25-30-годишна възраст (14.77%), следвани от тези, които са родили за пръв път между 20-25 години (8.86%) (Фиг. 9).

Фигура 9: Възраст на първо раждане при жените със СПКЯ

Възраст на първо раждане при жените със СПКЯ

 

Жени със СПКЯ

под 20 години

1 – 0,49%

20-25 години

18 – 8,86%

25-30 години

30 – 14,77%

30-35 години

45 – 22,16%

над 35 години

16 – 7,88%

нераждали

93 – 45,81%

  

Съпоставка между възрастта на първо раждане при жените от контролната група и групата на жените със СПКЯ може да бъде видяна на Фиг. 13.1. Изчисленият коефициент на достоверност, потвърждава алтернативната хипотеза при уровен на значимост 99.99%, Р<0.001 (χ2= 139.55) (Фиг. 10).

Фигура 10: Съпоставка на възрастта на първо раждане в двете групи на проучването

Съпоставка на възрастта на първо раждане в двете групи на проучването

 

Контролна група

Жени със СПКЯ

под 20 години

10 – 4,95%

1 – 0,49%

20-25 години

37 – 18,31%

18 – 8,86%

25-30 години

48 – 23,76%

30 – 14,77%

30-35 години

30 – 14,85%

45 – 22,16%

над 35 години

21 – 10,39%

16 – 7,88%

нераждали

56 – 27,72%

93 – 45,81%

  

Както вече споменахме, възрастта на първо раждане е повлияна от много немедицински фактори, като образование, желание за развитие на кариера, обществена и политичес­ка реализация и др., които през последните десетилетия намират все по-големи интереси сред съвременните жени. Затова въведохме показателя "Период до първо забременяване", който дефинира времето от първия опит за зачатие до момента на забременяване. Считаме, че същият значително по-точно характеризира репродуктивните способности на пациентките, тъй като не се повлиява от споменатите социални фактори, оказващи влияние върху възрастта на първо раждане.

В контролната група на нашето изследване установихме, средна продължителност на изследвания показател 3.6 месеца. Най-много от жените в тази група (29.20%) съобщават за зачатие, настъпило между 1-вия и 3-ия месец от започване на опитите за забременяване. Малко по-малобройна е групата на жените, забременели между 3-6-ти месец след взетото решение (18.31%). На трето място са пациентките, забременели между 6-9-ти месец (12.37%), следвани от тези, заченали между 9-12-ти месец (6.43%), и след повече от 1 година (5.94%). Пациентките с репродуктивни проблеми, както и тези, които никога не са планирали бременност, също попадат в диаграмата, но техният брой е взет при изчисляване на стойностите на изследвания показател Р<0.001 (t=13.25) (Фиг. 11).

Фигура 11: Период до първо забременяване при жените в контролната група

Период до първо забременяване при жените в контролната група

 

Контролна група

1-3 месеца

59 – 29,20%

3-6 месеца

37 – 18,31%

6-9 месеца

25 – 12,37%

9-12 месеца

13 – 6,43%

над 12 месеца

12 – 5,94%

незабременявали

56 – 27,72%

  

Средната продължителност на периода от планиране на бременността до зачатие в групата на жените със СПКЯ, установена от нас, бе 9.7 месеца. Тук най-голям относителен дял заемат жените, заченали между 9-12-ти месец (6.74%). Втори по численост в тази група са жените, заченали след повече от една година (13.30%), следвани от тези, които са успели да забременеят между 3-6 месеца след първия опит (10.34%), P<0.001 (u=19.08) (Фиг. 12). И тук не бе взет под внимание процентът на пациентките, които никога не са забременявали.

Фигура 12: Период до първо забременяване при жените в контролната група

Период до първо забременяване при

жените със спкя

 

Контролна група

1-3 месеца

10 – 4,92%

3-6 месеца

21 – 10,34%

6-9 месеца

18 – 8,86%

9-12 месеца

34 – 16,74%

над 12 месеца

27 – 13,30%

незабременявали

93 – 45,81%

  

За онагледяване и съпоставка на стойностите на показателя между двете групи участнички в нашето проучване, предлагаме Фиг. 13.

Фигура 13: Съпоставка на периода до първо забременяване между двете групи на проучването

Съпоставка на периода до първо забременяване между двете групи на проучването

 

Контролна група

Жени със СПКЯ

1-3 месеца

59 – 29,20%

10 – 4,92%

3-6 месеца

37 – 18,31%

21 – 10,34%

6-9 месеца

25 – 12,37%

18 – 8,86%

9-12 месеца

13 – 6,43%

34 – 16,74%

над 12 месеца

12 – 5,94%

27 – 13,30%

незабременявали

56 – 27,72%

93 – 45,81%

 

 
 
  
 
 
книгопис:
1.    Андреева С., Менструални нарушения при девойки с наднормено тегло в пубертетно-юношеска възраст. Дисертационен труд, София, 2012.
2.    Каменов, З., Орбецова М., Гатева А., Синдром на поликистозните яйчници, София 2010.
3.    Коларов Г., Орбецова М., Поликистозен овариален синдром, София 2004.
4.    Коларов Г., Орбецова М., Практическо ръководство за диагноза и лечение на поликистозния овариален синдром, София 2005.
5.    Митков М., Върху синдрома на поликистозните яйчници – клинични и хормонални характеристики и резултати от продължителна консервативна терапия., Дисертационен труд, Пловдив, 2006.
6.    Петров, П., Е. Караславова, Д. Тодорова. Най-чести причини водещи до спонтанни аборти. Сестринско дело, том 40 2008.
7.    Петров П., Въведение в репродуктивната медицина, Пловдив, Амарт 2010.
8.    Робева Р., Някои невроендокринни аспекти на гонадните нарушения при състояния на инсулинова резистентност, Дисертационен труд, София 2008.
9.    Ardaems Y et al. PCOD: contribution of vaginal endosonography and reassessment of ultrasonic diagnosis, 1991;55, 1062-1068.
10.    Cate RL, Mattaliano RJ, Hession C, Tizard R, Farber NM, Cheung A, Ninfa EG, Frey AZ, Gash DJ, Chow EP (June 1986). "Isolation of the bovine and human genes for Müllerian inhibiting substance and expression of the human gene in animal cells". Cell 45 (5): 685–98.
11.    Behringer RR (1994). 5 The in Vivo Roles of Müllerian-inhibiting Substance. "The in vivo roles of müllerian-inhibiting substance". Curr. Top. Dev. Biol. Current Topics in Developmental Biology 29: 171–87.
12.    Hampl, R.; Šnajderová, M.; Mardešić, T. (2011). "Antimüllerian hormone (AMH) not only a marker for prediction of ovarian reserve". Physiological research / Academia Scientiarum Bohemoslovaca 60 (2): 217–223.
13.    Imbeaud S, Faure E, Lamarre I, Mattéi MG, di Clemente N, Tizard R, Carré-Eusèbe D, Belville C, Tragethon L, Tonkin C, Nelson J, McAuliffe M, Bidart JM, Lababidi A, Josso N, Cate RL, Picard JY (December 1995). "Insensitivity to anti-müllerian hormone due to a mutation in the human anti-müllerian hormone receptor". Nat. Genet. 11 (4): 382–8.
14.    Walter F., PhD. Boron (2003). Medical Physiology: A Cellular And Molecular Approaoch. Elsevier/Saunders. p. 1300. ISBN 1-4160-2328-3.
15.    An Introduction to Behavioral Endocrinology, Randy J Nelson, 3rd edition, Sinauer
16.    Kelsey TW, Wright P, Nelson SM,Anderson RA, Wallace WHB (2011). "A validated model of serum anti-Müllerian hormone from conception to menopause". In Vitzthum, Virginia J. PLoS ONE 6 (7): e22024. doi:10.1371/journal.pone.0022024. PMC 3137624. PMID 21789216.
17.    Weenen C, Laven J, Von Bergh A, Cranfield M, Groome N, Visser J, Kramer P, Fauser B, Themmen A (2004). "Anti-Müllerian hormone expression pattern in the human ovary: potential implications for initial and cyclic follicle recruitment" (abstract). Mol Hum Reprod 10 (2): 77–83. doi:10.1093/molehr/gah015. PMID 14742691.
18.    Broer SJ at al (2011). "Anti-müllerian hormone predicts menopause: a long-term follow-up study in normoovulatory women". J Clin Endocrinol Metab 96 (8): 2532–9. doi:10.1210/jc.2010-2776. PMID 21613357.
19.    Visser J, de Jong F, Laven J, Themmen A (2006). "Anti-Müllerian hormone: a new marker for ovarian function". Reproduction 131 (1): 1–9. doi:10.1530/rep.1.00529. PMID 16388003.
20.    Broer SL, van Disseldorp J, Broeze KA, Dolleman M, Opmeer BC, Bossuyt P, Eijkemans MJ, Mol BW, Broekmans FJ (2013). "Added value of ovarian reserve testing on patient characteristics in the prediction of ovarian response and ongoing pregnancy: an individual patient data approach". Human Reproduction Update 19 (1): 26–36. doi:10.1093/humupd/dms041. PMID 23188168. Retrieved 2013-04-23.
21.    Trbovich AM, Martinelle N, O'Neill FH, Pearson EJ, Donahoe PK, Sluss PM, Teixeira J (October 2004). "Steroidogenic activities in MA-10 Leydig cells are differentially altered by cAMP and Müllerian inhibiting substance". The Journal of Steroid Biochemistry and Molecular Biology 92 (3): 199–208. doi:10.1016/j.jsbmb.2004.07.002. PMID 15555913.
22.    Wang PY, Protheroe A, Clarkson AN, Imhoff F, Koishi K, McLennan IS (April 2009).

Съпоставка на периода до първо забременяване между двете групи на проучването

 

Контролна група

Жени със СПКЯ

1-3 месеца

59 – 29,20%

10 – 4,92%

3-6 месеца

37 – 18,31%

21 – 10,34%

6-9 месеца

25 – 12,37%

18 – 8,86%

9-12 месеца

13 – 6,43%

34 – 16,74%

над 12 месеца

12 – 5,94%

27 – 13,30%

незабременявали

56 – 27,72%

93 – 45,81%