Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2019

Пробиотици при новородени деца и кърмачета. Ефективност на комбинация от лактобацили, използвана в пробиотичния препарат ProCombo baby

виж като PDF
Текст A
Доц. Ралица Георгиева, д.м.
Клиника по Неонатология, Специализирана Болница за Активно Лечение по Детски болести – София


През последните две десетилетия се наблюдава изключителен интерес към човешкия чревен микробиом, неговото значение за здравното състояние на човека и факторите, които биха могли да повлияят състава и разнообразието му.

Пробиотиците са живи микроорганизми (бактерии или дрожди), които приложени в достатъчно количество подобряват здравословното състояние на организма. На тяхното приложение са посветени над 6000 научни публикации в биомедицинската литература.21 Човешкият чревен микробиом се състои от комплексна популация микроорганизми, придобити през ранните стадии от живота. Налице са три важни периода във формирането му:5

  1. Неонатален: бактериалната колонизация на гастроинтестиналния тракт (ГИТ) започва след раждането и се влияе от различни фактори като начин на родоразрешение, хранене, недоносеност, приложение на антибиотици и др.
  2. Захранване: след въвеждането на солидни храни между 4 и 6-месечна възраст и експозицията на комплексни нутриенти постепенно до 2-годишна възраст се оформя подобен на възрастните микробиом.
  3. Старост: настъпват физиологични промени на червата с последващи промени в чревния микробиом.

В края на втория период, когато е формирана зрялата чревна микробиота, дебелото черво е колонизирано от 300–500 различни вида бактерии, които достигат брой 1012–1015 CFU/g чревно съдържимо.

Първите колонизиращи бактерии след раждането са факултативни анаероби – Staphylococcus spp., Streptococcus spp. и Enterobacteriaceae. След това прогресиращата кислородна консумация позволява растежа на задължително анаеробни микроорганизми – Bififdobacterium spp., Bacteroides spp., Clostridium.3,23 Към края на първата седмица преобладаващите в червата на новороденото дете бактерии са бифидобактерии и лактобацили. При вагинално раждане новороденото дете се колонизира с фекални и вагинални бактерии от майката – вертикалната трансмисия води до незабавна колонизация с лактобацили. И обратното, при новородените, родени чрез Цезарово сечение, има забавена колонизация с бифидобактерии и лактобацили и увеличено съдържание на потенциално патогенни микроорганизми като Е. coli, Clostridium perfringens, Clostridium difficile.3,20 Естествено хранените кърмачета имат значимо по-голям брой бифидобактерии и лактобацили.

Олигозахаридите в кърмата имат важна пребиотична функция. Кърмата има и по-нисък буфериращ капацитет в сравнение с млеката за кърмачета – рН в колона е по-ниско и това стимулира размножаването на бифидобактерии и лактобацили.2,7,8,25 През първите дни и седмици от живота лактазата е все още с по-слаба активност.

Периодът на новороденото и кърмаческата възраст се характеризират с пластичност и изменчивост на чревния микробиом, който може да бъде модифициран посредством храненето и приложението на пробиотични препарати.

Тези периоди от живота могат да бъдат разглеждани като „прозорец“, през който да се въздейства върху формиращия се чревен микробиом и респективно това да даде отражение в профилактиката на някои заболявания в зряла възраст.

Начинът за въздействие, който ще разгледаме тук, е чрез приложение на пробиотични препарати. Техните ефекти са щамово специфични, така че използването им в клиничната практика трябва да се основава върху научно обосновани клинични изпитвания. Голяма част от прилаганите в практиката пробиотични препарати съдържат различни щамове лактобацили. Такъв е и пробиотичният препарат ProCombo baby (ПроКомбо бейби), чиито щамово специфични ефекти се обуславят от съдържащите се в него лактобацили – Lactobacillus acidophilus, Lactobacillus rhamnosus и Lactobacillus reuteri.

Родът Lactobacillus включва различни грам позитивни факултативни анаероби пръчковидни бактерии. Те са част от голямата група на млечнокиселите бактерии, които конвертират хексозните захари до млечна киселина, създавайки кисела среда, потискаща развитието на патогенни микроорганизми. Лактобацили нормално се намират във вагината и ГИТ. Лактобацилите имат характеристики, обясняващи тяхната ефективност: значителна толерантност към стомашен сок и жлъчни секрети; висока адхезивна способност към чревната мукоза; антимикробна активност към патогенните бактерии; продуцират екзополизахариди и отстраняват холестерола.15,22 Някои щамове лактобацили са ефективни за превенция на антибиотик-асоциирана диария.11,14 Най-често използваните комбинации от лактобацили, които имат ефект срещу диарогенни бактерии като E. coli, Campylobacter jejuni и Shigella spp., са L. acidophilus и L. rhamnosus.

При суплементация на млека за кърмачета с различни пробиотични бактерии се установяват следните резултати:

Lactobacillus reuteri е бил с по-значими здравословни ефекти в сравнение с Bifidobacterium BB12. В групата деца, суплементирани с L. reuteri, се е наблюдавало намаление на необходимостта от медицински консултации, фебрилни епизоди, диария, необходимост от приложение на антибиотици и по-малка продължителност на диарията. За отделните щамове лактобацили в ProCombo baby са установени следните позитивни ефекти върху здравното състояние.1,4,10,12,13,16,17,18,26

  • Lactobacillus rhamnosus: намаляване на вируснообусловеното белодробно увреждане; превенция и намаляване тежестта на атопичен дерматит в детската възраст; намаляване на риска от развитие на алергични заболявания; превенция на некротизиращ ентероколит (НЕК) при недоносени деца; лечение на остър гастроентерит в детската възраст; намаляване на риска от риновирусна инфекция при недоносени деца; протекция на чревната мукоза от липополизахарид-индуцирано увреждане.
  • Lactobacillus acidophilus: лечение на диария на пътуващите; намаляване продължителността на болничния престой при деца с остра диария; противогъбично действие; лечение на C. difficile асоциираната диария; намаляване честотата на протичащите с фебрилитет инфекции на пикочните пътища в детската възраст.6,19
  • Lactobacillus reuteri: намаляване на LDL холестерол; терапия на остър гастроентерит в детската възраст; лечение на чревни колики при кърмачета.9

Работната група към ESPGHAN (Европейско дружество по детска гастроентерология и хранене) препоръчва следните пробиотични щамове за лечение на остър гастроентерит в детската възраст: Lactobacillus rhamnosus (GG), S. boulardii, L. reuteri DSM 17938 и Lactobacillus acidophilus.24

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Вече утвърденият на българския пазар пробиотик ProCombo baby представлява ефективна комбинация от щамове лактобацили с доказани благоприятни ефекти върху здравето на децата. Вложените лактобацили са жизнеспособни, лиофилизирани и са с разтворител MCT олио, съдържащо средноверижни мастни киселини. Количественото пробиотично съдържание от общо 2 млрд. CFU в препарата е разпределено по следния начин:

  • Lactobacillus rhamnosus (LGG/LRh) LRH020, DSM 25568 = 1 млрд. CFU
  • Lactobacillus acidophilus (LA) PBS066, DSM 24936 = 0,5 млрд. CFU
  • Lactobacillus reuteri (LR) PBS072, DSM 25175 > = 0,5 млрд. CFU

ProCombo baby обединява терапевтичното действие на всички включени лактобацили и намира широко приложение при следните основни показания:

  1. Модулиране на състава на чревния микробиом при новородени деца, родени чрез Цезарово сечение, хранени с млека за кърмачета, след приложение на интрапартална антибиотична профилактика, по време и след приложение на антибиотици в кърмаческата и детската възраст, за превенция на антибиотик-асоциираната диария;
  2. Намаляване колонизацията на чревния тракт с потенциално патогенни микроорганизми;
  3. Остри гастроентерити, като допълващо лечение към рехидратацията;
  4. Превенция на атопичния дерматит при фамилно обременени кърмачета;
  5. Подобряване на имунните защитни механизми, включително и срещу остри респираторни инфекции;
  6. Подобряване на храносмилането и повлияване на функционални нарушения на ГИТ в кърмаческа и детска възраст – запек, кърмачески колики, диария и др.;
  7. Превенция на НЕК при недоносени деца

   

  

   

Книгопис:

  1. Ammoscato F, Scirocco A, Altomare A et al., Lactobacillus rhamnosus protects human colonic muscle from pathogen lipopolysaccharide – induced damage, Neurogastroenterol. Motil, 2013 doi: 10.111/nmo.12232
  2. Azad MB, Konya T, Maughan H et al., , 2013, Gut microbiota of healthy Canadian infants: profiles by mode of delivery and infant diet at 4 months, CMAJ 185;385–94
  3. Biasucci G, Rubini M, Riboni S et al., 2010, Mode of delivery affects the bacterial community in the newborn gut, Early Hum Development, 86, Suppl. 1;13–5
  4. Cicarelli S, Stolfi I, Caramia G, Management strategies in the treatment of neonatal and pediatric gastroenteritis, Infect Drug Resist, 2013;6;133–161
  5. Claesson MJ, Cusack S, O Sullivan O, Greene-Diniz R et al., 2011, Composition, variability and temporal stability of the intestinal microbiota of the elderly, Proc Natl Acad Sci USA, 108 Suppl;4586–91
  6. Cortes – Zavaleta O, Lopez – malo A, Hernandez – Mendoza A, Garcia HS, Anti-fungal activity of Lactobacilli and its relationship with 3-phenyllactic acid production, Int J Food Microbiol, 2014;173;30–35
  7. Fallani M, Amarri S, Uusijarvi A et al, 2011, Determinants of the human infant intestinal microbiota after the introduction of the first complementary foods in infant samples from five European centers, Microbiology, 157;1385–92
  8. Fan W, Huo G, Li X et al., 2013, Diversity of the intestinal microbiota in different patterns of feeding infants by illumine high-throughput sequencing, World J Microbiol Biotechnol, 29;2365–72
  9. Fijan S, Microorganisms with claimed probiotic properties: An overview of recent literature, 2014, Int J Environ Res Public Health, 11(5);4745–4767
  10. Foolad N, Armstrong AW, Probiotics and prebiotics: the prevention and reduction of severity of atopic dermatitis in children, Benef. Microbes, 2014
  11. Hempel S, Newberry SJ, Maher AR et al., Probiotics for the prevention and treatment of antibiotic associated diarrhea: A systematic review and meta-analysis, JAMA, 2012;307;1959–1969
  12. Homayouni A, Bastani P, Ziyadi S et al., Effects of probiotics on the recurrence of bacterial vaginosis: A review, J Low Genit Tract Dis, 2014;18;79–86
  13. Jakaitis BM, Denning PW, Commensal and probiotic bacteria may prevent NEC by maturing intestinal host defences, Pathophysiology, 2014;21;47–54
  14. Johnston BC, Goldenberg J.Z., Vandvik P.O. et al., Probiotics for the prevention of pediatric antibiotic-associated diarrhea, Cochrane Data base Syst Review, 2011, 11;CD004827
  15. Lee SJ, Bose S, Seo JG et al, The effect of co-administration of probiotics with herbal medicine in obesity, metabolic endotoxinemia and dysbiosis: A randomized double blind controlled clinical trial, Clin Nutr, 2013
  16. Licciardi PV, Ismail IH, Balloch A, Maternal supplementation with LGG reduces vaccine-specific immune responses in infants at high-risk of developing allergic disease, Front Immunol, 2013
  17. Luoto R, Ruuskanen O, Waris M et al., Prebiotic and probiotic supplementation prevents rhinovirus infections in preterm infants: A randomized placebo-controlled trial, J Allergy Clin Immunol, 2013;133;405–413
  18. Panwar H, Calderwood D, Grant IR, Lactobacillus strains isolated from infant faeces possess potent inhibitory activity against intestinal alpha – and beta-glucosidases suggesting anti-diabetic potential, Eur J Nutrition, 2014, doi: 10.1007
  19. Phavichtr N, Puwdee P, Tantibhaedhyangkul R, Cost benefit analysis of the probiotic treatment of children hospitalized for acute diarrhea in Bangkok, Southeast Asian J trop Med Public Health, 2013;44;1065–1071
  20. Penders J, Thijs C, Vink C et al., Factors influencing the composition of the intestinal microbiota in early infancy, Pediatrics, 118;511–21
  21. Rijkers G.T, De Vos W.M., Brummer RJ et al., 2011, Health benefits and health claims of probiotics: Bridging science and marketing, Br J Nutr, 2011;106;1291–1296
  22. Ruiz L, Margolles A, Sanchez B, Bile resistance mechanisms in Lactobacillus and Bifidobacterium, Front Microbiol, 2013;4;396
  23. Songjinda P, Nakayama J, Kuroki Y et al., 2005, Molecular monitoring of the developmental bacterial community in the gastrointestinal tract of Japanese infants, Biosci Biotechnol Biochem 69;638–41
  24. SzajewskaH, GuarinoA, HojsakI, IndrioF, KolacekS, ShamirRmVandenplasY, WeizmanZ. Use of probiotics for management of acute gastroenteritis: a position paper by the ESPGHAN Working groupfor Prebiotics and Probiotics,JPediatrGastroenterolNutr, 2016;62(1);188
  25. Tham CS-C, Peh KK, Bhat R, Liong MT, 2011, Probiotic properties of bifidobacteria and lactobacilli isolated from local dairy products, Ann Microbiol, 62;1079–1087
  26. Wickens K, Stanley TV, Mitchell EA, Early supplementation with Lactobacillus rhamnosus HN001 reduces eczema prevalence to 6 years: Does it also reduce atopic sensitization? Clin Exp Allergy, 2013;43;1048–1057