Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2019

Респираторни инфекции през пролетно-летния сезон

виж като PDF
Текст A
д-р А. Спасова
МБАЛББ „Св. София“, Детска клиника, гр. София


Пролетно-летните инфекции са група инфекциозни заболявания, които в България се разпространяват през тези два сезона. При стомашно-чревните и особено при вирусните чревни инфекции това е относително, защото те се срещат целогодишно, но при определени обстоятелства и условия могат да преобладават повече през лятото.

Всяка година пролетно-летните инфекции създават проблеми и това се обяснява с голямото разнообразие на микроорганизмите, които ги предизвикват и множеството им подтипове. При тези заболявания има някои особености, които ги отличават от останалите болести. Такава особеност е сезонността, което означава, че не е равномерна заболеваемостта през цялата година.

През пролетно-летния сезон се наблюдават главно два вида инфекции. Едните са респираторни и протичат с хрема, болки в гърлото, не много висока температура, дрезгав и пресипнал глас, суха, дразнеща кашлица на фона на общо неразположение. В някои случаи пациентите се оплакват и от стрелкащи болки в ушите, предимно вечер, главоболие, виене на свят. Тази група инфекции се причиняват от вируси. А другите са свързани със симптоми от страна на стомашно-чревния тракт – гадене, повръщане, болки и тежест в стомаха, чести диарийни изхождания. Обичайните виновници за тях са ентеровирусите.

Респираторните инфекции през пролетно-летния сезон са предимно вирусни. Броят на заболелите е много малък в сравнение с тези през зимния сезон и симптомите са несравними по тежест. В повечето случаи това са леко протичащи хреми и каш­лици, които минават в рамките на няколко дни.

Причинители на пролетни респираторни инфекции:

  • Парагрипни вируси (Parainfluenza) – група вируси от семейство Para­myxoviridae. Парагрипните вируси са разделени в различни субтипове, съдържат РНК и двойна липидна обвивка.
  • Респираторно-синциатиален вирус – сред най-значителните причинители на инфекции на долните дихателни пътища сред кърмачетата.
  • Аденовируси – често инфектират деца, заболяванията се срещат през цялата година.
  • Риновируси – разделени са в различни субтипове и възприемчивостта към тях е висока.
  • Реовируси – REO вируси: Respi­ra­to­ry Enteric Orphan Syndrome – вируси, откриващи се в респираторния и чревния тракт.
  • Коронавируси – принадлежат към семейство Coronawiridae, род Coronavirus. Познати са четири антигенни групи човешки коронавируси – щам HCV229E, NL63, HKU1 и OC43.

За пролетния сезон е характерна вирусна парагрипна инфекция. За разлика от грипа обаче болестта протича по-леко, без висока температура, но с характерните симптоми – неразположение, хрема и диария при децата. Заради сърбежа в очите хората често го бъркат с алергия и не взимат мерки. Рядко пациентите ходят на лекар, защото изкарват инфекцията на крак.

При риновирусната инфекция най-засегнати са носната лигавица – има силна хрема и болки в ушите.

Коронавирусните инфекции не протичат леко и също дават тежки усложнения. Корона вирусите предизвикват дразнене в гърлото, суха кашлица и засягане на ларинкса и трахеята. Ларингитът се познава по спадналия глас, като може да се стигне и до временната му загуба. Обикновено човек прекарва инфекцията на крак, тъй като тя протича със слабо повишение на температурата. Висок риск има при децата и още при първи симптоми (спаднал глас и покашляне) трябва да се търси помощ от специалист.

Аденовируси – източник са както бол­ните, така и здравите заразоносители. Най-много вируси се отделят първите две седмици от заразяването. Предаването на инфекцията се осъществява по въздушно-капков път, т.е. чрез кихане, кашляне и дори говорене. Следващ по значение е механизмът по контактен път. Симптомите са многообразни.

Включват се обща отпадналост, безапетитие, треска и повишена температура, както и възпаление на лигавицата на гърлото. Има случаи, в които започва кашлица, която в последствие се засилва. Възможно е да се сбърка с тази при коклюша и паракоклюша. В някои случаи може да се стигне до развитието на първична вирусна пневмония, когато вирусите достигнат белодробната тъкан. Специфично е засягането на фарингеалната лигавица и същевременното развитие на конюнктивит.

Инкубационният период се движи в рамките на 5 до 10 дни, което е в пряка връзка от статуса на имунната система и от това какво е количеството на вирусите, проникнали в организма.

Началото е нетипично, на фона на повишаваща се телесна температура от 38-39°С. Конюнктивата на окото може да се зачерви. Постепенно започва дразнене в гърлото, преминаващо в засилващи се болки. На фона на тези симптоми гърлото се зачервява и сливиците може да реагират чрез уголемяване на размерите си.

Лимфните възли също реагират. Това става чрез увеличаване на техните размери, при което те стават и болезнени при палпация. Главно реагиращите лимфни възли са тези в зоната на шията.

Ако е засегнат и стомашно-чревният тракт, освен изброените симптоми може да има и няколко диарийни изхождания – от 3 до 5 на брой за деня.

По отношение на продължителност­та на заболяването, тя е сравнително кратка и се движи в рамките на 5 до 7 дни. В редки случаи до 10 дни. За поставяне на диагнозата се използват натривки от гърлен или назофарингеален секрет.

Освен това вируси се изолират от фекална проба, както и от сълзи и урина. В кръвта и серума след преболедуване се откриват антитела, които са специфични спрямо конкретния щам, от който е боледувало лицето.

При засягане на долните дихателни пътища се развива пневмоничен процес. Аденовирусната пневмония се развива при по-затегнато протичащите случаи. По правило тя е интерстициална. Често става причина за възникване на бронхиална хиперреактивност с наличие на чести епизоди на бронхообструктивен синдром, които могат да продължат няколко месеца след преболедуване (Фиг. 1).

Фигура 1: Аденовирусна пневмония

 
За причинителите на летните стомашно-чревни инфекции е характерно, че заболеваемостта е почти еднаква всяка година. Най-характерни виновници за летните инфекции са ентеровирусите. Ентеровирусните оплаквания всъщност са целогодишни, но през студените месеци не са с голям интензитет. Със затоплянето на времето започват да се активират, като пикът им е през летния сезон. Ентеровирус е род РНК вируси от семейство Picornaviridae.

Представителите на рода се разпространяват по фекално-орален механизъм чрез пряк контакт със слюнка или фецес на инфектирани лица. Предизвикват както асимптомни инфекции, така и широк спектър клинични прояви, най-често срещаните от които са болестта "ръка, крак, уста и херпангина". Предаването на инфекциозния причинител е основно по въздушно-капков, както и по фекално-орален път. За групата на ентеровирусите е характерно, че те са сравнително издръжливи в околната среда. Изолират се от вода, почва, както и от хранителни продукти – плодове, зеленчуци, мляко и неговите производни. Не за подценяване е предаването на инфекцията по механичен път – чрез различни насекоми (хлебарки, мухи), както и някои мишевидни гризачи.

Заболеваемостта от ентеровирусни инфекции в България е с изразена лятно-есенна сезонност. Протичането на инфекцията зависи от състоянието на клетъчния и хуморалния имунитет. След проникване през стомашно-чревния тракт и/или горните дихателни пътища, вирусите се имплантират в носоглътката и/или в дисталната част на червата и в локалните лимфни възли. Три дни след заразяването се развива „малка“ виремия, при която се засягат и други органи. Размножението на вирусите в тях съвпада с появата на клиничните симптоми. Следващата „голяма“ виремия, се осъществява след 3 до 7 дни от началото на заболяването и е обусловена от размножаването на вирусите в огнищата на вторична локализация. При повечето ентеровирусни инфекции ЦНС се засяга едновременно с другите органи, но при някои случаи неврологичните симптоми се появяват по-късно, което обуславя предположението за проникване на вирусите през кръвно-ликворната бариера само по време на „голямата“ виремия или по периневрален път.

Източник на инфекцията са болните с изявена и инапарентна инфекция и здравите заразоносители, които отделят вируса в продължение на 1-2 месеца. Те предизвикват най-различни клинични форми, като най-често причинителите предизвикват болестотворни промени на входната врата (уста, гърло, черва). След вирусната репликация следва виремия (попадане в кръвообращението), откъдето някои серотипове се разпространяват към таргетни органи (към които вирусът проявява по-голям афинитет) – гръбначен мозък, главен мозък, менинги, миокард, кожа. В тези органи те могат да причинят сериозни увреждания.

Клиничните форми, в които протичат заболяванията, причинени от ентеровируси, са:

  • Летен грип.
  • Ентеровирусен екзантем.
  • Херпангина.
  • "Ръка, крак, уста" синдром.
  • Асептичен менингит.
  • Енцефалит.
  • Паралитична болест.
  • Миокардит.
  • Неонатални инфекции.

За лечението на острите вирусни инфекции на дихателните пътища се прилага симптоматична терапия, насочена към повлияване на възпалението, главоболието и мускулните болки, нормализиране на високата телесна температура, облекчаване на дишането и кашлицата, отслабване на хремата. Лечението включва аналгетици, антипиретици, противовъзпалителни средства, деконгестанти, муколитици, витамини, инхалации. Антипиретици се прилагат при температура над 38˚С и нарушено общо състояние. Характерът на кашлицата е определящ при избора на лекарствени препарати за нейното повлияване. При влажна, продуктивна кашлица се назначават муколитици, които втечняват бронхиалния секрет и улесняват отхрачването. Локалните назални деконгестанти за лечение на хремата се прилагат не по-дълго от 5-7 дни, при необходимост от по-продължителна употреба трябва да се сменят. Приемат се и общоукрепващи средства, прием на достатъчно течнос­ти във вид на чайове, прясно изцедени плодови сокове или компоти.

За ентеровирусните инфекции е от изключителна важност заедно с прилагането на симптоматични средства да се провежда адекватна рехидратираща терапия и да се спазва подходяща диета.

Антибиотиците се прилагат само при бактериални усложнения, защото те не оказват ефект върху вирусите. Мишени на тяхното действие са различни структури и процеси в бактериалната клетка, които отсъстват във вирусите.

Антибиотици се назначат от лекуващия лекар, който преценява дали са настъпили бактериални усложнения на вирусната инфекция.

 
 

   
книгопис:
1.    Bell EJ, Grist NR. ECHO viruses, carditis, and acute pleurodynia. Am Heart J. 1971; 82:133.
2.    Berlin LE, Rorabaugh ML, Heldrich F, et al. Aseptic meningitis in infants less than two years of age: Diagnosis and etiology. J Infect Dis. 1993; 168:888.
3.    Cherry JD, Lerner AM, Klein JO, et al. Coxsackie B5 infections with exanthems. Pediatrics. 1963; 31:455.
4.    Hagiwara A, Yoneyama T, Takami S, et al. Genetic and phenotypic characteristics of enterovirus 71 isolates from patients with encephalitis and with hand, foot, and mouth disease. Arch Virol. 1984; 79:273.
5.    Jackson GG, Muldoon RL. Viruses causing common respiratory infections in man. II. Enteroviruses and paramyxoviruses. J Infect Dis. 1973; 128:387.
6.    Kaplan MH, Klein SW, McPhee J, et al. Group B coxsackievirus infections in infants younger than three months of age: A serious childhood illness. Rev Infect Dis. 1983; 5:1019.
7.    Kono R. Apollo 11 disease or acute hemorrhagic conjunctivitis: A pandemic of a new enterovirus infection of the eyes. Am J Epidemiol. 1975; 101:383.
8.    Lipson SM, Walderman R, Costello P, et al. Sensitivity of rhabdomyosarcoma and guinea pig embryo cell cultures to field isolates of difficult-to-cultivate group A coxsackieviruses. J Clin Microbiol. 1986;26:1298.
9.    McKinney RE, Katz SL, Wilfert CM. Chronic enteroviral meningoencephalitis in agammaglobulinemic patients. Rev Infect Dis. 1987; 9:334.
10.    Melnick JL: Enteroviruses: polioviruses, coxsackieviruses, echoviruses, and newer enteroviruses. Fields Virology 1996; 3rd ed. Philadelphia, Pa: Lippincott-Raven: 655-712.
11.    Modlin JF: Coxackieviruses,echoviruses and newer enteroviruses. In: Mandell GL, Bennett JE, Dolin R, eds. Principles and Practice of Infectious Diseases. 6th ed. New York: Churchill Livingstone; 2005.
12.    Romero J, Putnak JR, Wimmer E. Use of poliovirus proteins VP3 and 2C as group antigens for the detection of enterovirus infections by indirect immunofluorescence. Pediatr Res. 1986; 20:319.
13.    Sawyer MH: Enterovirus infections: diagnosis and treatment. Pediatr Infect Dis J 1999 Dec; 18(12): 1033-9; quiz 1040.
14.    Smith WG. Adult heart disease due to the Coxsackie virus group B. Br Heart J. 1966;28:204.
15.    Zaoutis T, Klein JD: Enterovirus infections. Pediatr Rev 1998 Jun; 19(6): 183-91.