Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 9 2019

Специален гост

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Детелина Луканова
Отделение по ангиология, МБАЛ НКБ, гр. София


  

Проф. д-р Детелина Луканова е един от водещите ангиолози в страната в диагностиката и оценката на каротидни стенози при пациенти с екстракраниална мозъчно-съдова болест. Занимава се с диагностика (с акцент върху триплекс Доплерова ултразвуковата сонография) и лечение на хронична артериална недостатъчност на крайниците, дълбока венозна тромбоза, хронична венозна болест, екстракраниални каротидни стенози, тромбоза и хемостаза, приложение на нови антикоагуланти и антиагреганти в клиничната практика. От 1993 г. практикува склеротерапия на ретикуларни вени и телеангиектазии.
Проф. д-р Луканова взема активно участие в теоретичното и практическо обучение на специализанти по ангиология и съдова хирургия. През 2014 г. успешно защитава дисертация на тема „Възможностите на ултразвука за диагностика на нестабилната каротидна плака“ и придобива научна титла Доктор по медицина. През 2017 г. издава книгата „Скрининг, диагностика и терапевтичен подход при пациенти с екстракраниални каротидни стенози“.

      

Проф. Луканова, като част от екипа на Клиниката по съдова хирургия и ангиология към Университетска МБАЛ „Национална кардиологична болница”, бихте ли ни споделили повече за работата на клиниката?

Да започнем с едно малко уточнение. Клиниката по съдова хирургия и ангиология функционираше като такава от 1999 г. до 2017 г., когато според изискванията на органите на здравеопазването в нашата държава се появи необходимост да се отдели Отделение по ангиология от Клиниката по съдова хирургия, тъй като не е уместно една хирургична специалност и една интернистична, каквато е ангиологията, да се помещават на едно и също място. Така, от април 2017 г., се обособи Отделение по ангиология, което се състои от два амбулаторни кабинета в рамките на диагностично-консултативния блок на болницата, които ние използваме за нашата ангиологична работа. Това в никакъв случай не означава, че не работим в много близко взаимодействие със съдовите хирурзи. Така сме свикнали от много години и продължаваме да работим по същия начин. Ние, като ангиолози, се занимаваме с диагностиката и консервативната терапия на съдовите заболявания, а когато пациентите имат нужда от съдова хирургия, ги насочваме към клиниката, където биват оперирани, а в следоперативния период биват проследявани отново от нас. Така ние се оказваме в началото и в края на целия този процес на лечение на съдовия пациент.

Тук е мястото да спомена, че работата ни е много интердисциплинарна – работим със съдови хирурзи, с кардиолози (в областта на венозния тромбемболизъм), с невролози (в областта на мозъчно-съдовата патология), с анестезиолози, бивайки почти оперативна специалност покрай съдовата хирургия. Нашите рентгенолози правят ангиографиите, CT-ангиографиите, магнитно-резонансните изображения, така че и с тях сме в много близка колаборация. За да може ангиологът да си свърши работата, той трябва да има около себе си един мултидисциплинарен екип.

Доста се говори за това напоследък и, според мен, това е задължително условие, за да можем да стигнем до добрата диагностика и да осигурим индивидуализирана терапия на всеки пациент. Всеки от тези специалисти допринася страшно много за работата ни в диагностиката и в терапията на съдовите заболявания.


С кои заболявания се сблъсквате най-често в ежедневната си практика?

В ежедневната практика се сблъскваме със страшно много заболявания, защото ангиологията е една много интердисциплинарна специалност.

Тя по същество е интернистична, тъй като ние нямаме оперативна дейност, но пък за сметка на това в човешкия организъм няма място, което да няма съд. В тази връзка първото заболяване, с което се сблъскваме, се нарича периферна артериална болест. Това е една нозологична единица, която се дефинира по най-различен начин в ръководствата на американските и европейските кардиологични и съдовохирургични дружества. Това, което се наложи напоследък, е с термина периферна артериална болест да се обозначават болестите на всички артерии, без коронарните и без болестите на аортата. Ние се занимаваме с диагностика и лечение на каротидните и вертебралните артерии, т.е. с екстракраниални каротидни и вертебрални стенози, което включва в определен аспект и мозъчно-съдовата болест. Занимаваме се със стесненията или тромбозите на бъбречните артерии, на мезентериалните артерии, а също и на коремната аорта, тъй като там много често има аневризмални разширения или пък тромбози, които, когато се появяват остро, са много драматично състояние, с много голям процент смъртност. За щастие, по-често до там се стига бавно и те са хронични. Продължаваме към крайниците (горни и долни), чиито артерии също страдат от разширения и от тромбози. Всички тези понятия се обединяват под името периферна артериална болест.

Другото основно заболяване е венозният тромбемболизъм, който се състои от дълбока венозна тромбоза (ДВТ) и белодробен емболизъм (БТЕ). Ние по-скоро се занимаваме с ДВТ, но много често тези две неща са комбинирани, така че ни се налага да знаем повече и за БТЕ. ДВТ е много сериозен проблем, не само заради това, че може да доведе до белодробен емболизъм и заедно с него да се изяви, а защото е заболяване, което понякога протича асимптомно и хората не знаят, че са болни. Обикновено по някакъв друг повод отиват на ортопед или на невролог, защото имат болка в крака, например, и тогава колегите ги насочват за преглед към нас и така успяваме да открием венозната тромбоза. Забелязвам, за радост, че общопрактикуващите лекари вече имат доста по-добро знание в тази посока и пациентите успяват по-бързо да стигнат до нас. По този начин диагностиката и терапията значимо се подобряват, защото една по-късна диагноза може да означава сериозни усложнения, а ранната терапия дава почти пълно излекуване и много по-малък процент усложнения. Те, от една страна, са БТЕ, но от друга страна – са и т.нар. посттромбозен синдром и хронична венозна болест, което е другата огромна патология, с която се срещаме всеки ден.

Хроничната венозна болест е изключително разпространено заболяване. Тя има две подразделения – едното е първична варикоза (т.е. разширени вени, които човек си има така или иначе и които не са последица от някакво друго заболяване), и на второ място – посттромбозният синдром, който е резултат на вече преживяна ДВТ.

Лимфните заболявания също са обект на нашата дейност, особено след резекция. Лечението на карциномите много се подобри в последно време и затова често виждаме пациенти с карциноми, на терапия за карциноми (химио- или лъче-), които идват с усложнения, като ДВТ или лимфен оток (т.нар. лимфедем), който е много трудно за диагностика и за лечение заболяване. И пак, колкото по-рано се дойде, толкова по-добре. Вече в България има няколко центъра, които работят добре лимфология. Оста­налата част от заболяванията, с които се занимаваме, са вродените съдови пороци, хемангиоми, които са по-редки, но също са сериозно предизвикателство за нас.


Вие сте водещ специалист в диагностиката на екстракраниалната мозъчно-съдова болест. Разкажете ни малко повече именно за това.

Това ми е слабост и ще кажа защо. Започнах да се занимавам с това преди десетина години, когато ми стана страшно интересен фактът, че много пациенти, които имат коронарни заболявания, имат и каротидни стенози. В този кабинет правим скрининг на такива пациенти, които лежат в кардиологичните клиники или в кардиохирургия. Това е едно нововъведение, което направиха проф. Станкев и проф. Гроздински, когато той още работеше при нас. Когато започнахме да правим скрининг за съдова патология при всички кардиологично болни пациенти, се оказа, че около 50% от тях имат някаква съдова патология. Това е нормално и не е толкова странно. Атеросклерозата никога не засяга само един басейн. Ако не сме я намерили в друг басейн, това е, защото не сме търсили достатъчно. Ако търсим достатъчно, винаги я намираме. В тази връзка, каротидните стенози ме заинтригуваха, защото се оказа, че засягат много пациенти с исхемични мозъчни инсулти, лежащи в неврология. При тях е нормално, очакваме такива каротидни стенози. Четейки за това, видях, че ние можем да предотвратим реинсулт, който би инвалидизирал много по-тежко пациента, ако направим оперативно лечение на тази стеноза. Сега при пациенти, които са за стентиране или за сърдечна хирургия, и при които намерим високостепенна каротидна стеноза, първо оперираме каротидната стеноза. Това много ме заинтригува. Започнах да работя и съм изключително доволна, защото когато човек се специализира много тясно в нещо, става много добър и продължава постоянно да чете и да се самоусъвършенства. В момента работя по един страхотен проект във връзка с Rotary International.

Спечелихме един грант, който ни даде възможност в България да проведем проекта No ictus (на италиански) или Non stroke (на английски).

Дадоха ни безвъзмездно (срещу извършване на прегледи за превенция на исхемичен мозъчен инсулт) четири апарата, които позиционирахме в четирите края на България. В момента работим по това по две линии. Първо, търсене на екстракраниални каротидни стенози с ултразвукова диагностика, което е безвреден и лесен начин за намиране на тези стенози, тъй като каротидните артерии са много повърхностни. Второ, чрез ЕКГ запис търсим ритъмни нарушения. По този начин имаме доста открити каротидни стенози, които, ако са под критичния праг, който е за операция или за стентиране, проследяваме, а ако са над него, правим интервенцията. Така че съм убеден привърженик на това, че си струва тези пациенти да бъдат скринирани и работата по проекта да продължава.


Като специалист и преподавател, какви са Вашите амбиции за развитие на ангиологията в България?

За развитието на ангиологията имаме няколко идеи. Те не са само мои. Аз дойдох да работя тук през 90-та година в първата специализирана клиника по ангиология в България, която е открита през 1989 г. и която беше закрита през 1999 г., тогава се обединихме ангиолози със съдови хирурзи. Работила съм заедно с д-р Драмов, д-р Милева, проф. Гроздински, проф. Петров, който сега е шеф на Съдо­вата хирургия във Варна.

Тази клиника е дала основа на знанията на страшно много специалисти и за радост част от нас все още са тук – д-р Милева, д-р Драмо, д-р Кацарска, която сега работи към медицинския център. В момента имаме една специализантка, която се справя много добре, така че имаме добър опит с нашата ангиология, тъй като сме най-старите ангиолози в България. Тази клиника ни даде познанието, даде ни навиците да работим добре, да правим наука. Проф. Бъчварова, която беше шеф на клиниката, много ни стимулираше да разработваме научна дейност. И тогава, и сега, ние много добре оформяме нашите изследвания, докладваме ги на конгреси и имаме доста сериозни постижения в тази посока.

Това, което искаме за ангиологията занапред е тя да стане и ендоваскуларна, т.е. да придобие и вид на инвазивна ендоваскуларна ангиология, каквато е модерната ангиология във Франция, в Германия. Там колегите ангиолози се занимават с тези инвазивни процедури и това е най-доброто решение. За съжаление, в България кардиолозите и рентгенолозите някак иззеха част от функциите за стентирания, дилатации, т.е. за интервенции върху периферни артерии. Те обаче нямат необходимото знание не само за анатомията, а и за хемодинамиката на периферната циркулация – тя е много различна от коронарната, и ние често наблюдаваме усложнения, свързани с това. Периферните съдове са големи, технически са много лесни за работа, защото са по-големи от коронарните артерии, но не е идеята да направиш нещо, защото можеш да го направиш, а да го направиш, когато си осмислил какво е нужно за пациента, дали трябва да продължиш, или трябва да спреш с манипулациите.

Понякога, когато се продължава до безкрайност, резултатът не е толкова добър. Така че ние искаме ангиологията (точно тази дисциплина, която ни дава знанието за периферните съдове) да стане по-активна в тази посока. Аз съм главен координатор на експертния съвет по ангиология към Министерството, който беше назначен тази година през април. В проекто-стандарта ние заложихме инвазивната ангиология, както и миниинвазивните процедури върху разширени вени и лимфологията.


Как решихте да се занимавате с медицина и да изберете именно ангиологията като Ваш път?

Да се занимавам с медицина беше странен избор, защото аз много исках да се занимавам с математика. Медицината беше любимата насока на моята майка, която не е могла да стане лекар и реши, че от мен ще стане прекрасен лекар. Моята най-добра приятелка и братовчед ми кандидатстваха медицина и аз реших: „Ами добре, хайде, нека да е медицина”. След това разбрах, че каквото и друго да бях станала, изобщо нямаше да ми е интересно и щях да прекарам живота си без предизвикателства. Ангиологията пък беше случайност. Аз работех в кабинет като участъков лекар в поликлиниката на Трета градска болница и тогава се откри въпросната клиника. И до днес съм много щастлива с избора си.

Сега виждам, че много момичета искат да стават съдови хирурзи, а аз, без да искам да променям решението им, казвам, че ангиологията е една много женска специалност, защото чисто физически не е много натоварваща, а е не по-малко интересна от хирургията, най-малкото защото се работи със съдови хирурзи, които пък са много интересни хора.


Как успявате да релаксирате в свободното си време, въпреки натовареното си ежедневие?

Много обичам да се движа, защото движението е здраве. Ежедневно виждам колко обездвижени са хората и до какви тежки последици води това – до затлъстяване, венозни заболявания, проблеми със ставите, хипертония, дископатия. Обездвижването и наднорменото тегло, според мен, са бичът на нашето време. Пациентите завъртат порочния кръг, от който няма измъкване: „Аз съм дебел, трябва да ходя, за да изразходвам калории, но ме болят коленете и кръста, не мога да ходя”. A ходенето на мен ми е страст, по принцип съм много подвижен човек – обичам да катеря планини, да плувам, да пътувам на различни места. Ако имам един свободен ден, съм извън София или съм отишла да гледам нещо, да видя нещо ново. Обичам много да чета, това е любимото ми занимание. За съжаление, имам много малко време за това.

Обичам да си играя и да се занимавам с моя внук, защото това е най-пълната релаксация. Когато са ми казвали, че внуците са нещо страхотно, не съм вярвала, но когато съм с него, тотално губя представа за време и място. Той ме пренася в неговия свят и тогава си почивам най-добре.