Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 9 2019

10 страховити гена, които можем да наследим от родителите си. Част I

виж като PDF
Текст A




Гените определят нашите физически и нефизически белези. Наследяваме ги от родителите си, но дали винаги това е за добро? Някои от тях не са за предпочитане и бихме живели много по-комфортно без тях. Много хора страдат от тежки състояния и се лекуват цял живот само заради унаследяването на грешните гени. Тук не говорим за заболявания като синдрома на Даун, а за болести, за които не бихте предположили, че са свързани с унаследяването на гени.

  
1. Гени на насилието

Варианти на МАОА гена и гена за кадхерин 13 (CDH13) се наричат още „гени на воина”, защото обикновено се свързват с насилствено поведение. Проучване на финландски изследователи от 2014 г. разкрива, че престъпници, притежаващи тези гени, са извършили между 5 и 10% от всички престъпления, извършени във Финландия. Ако това не ви изглежда достатъчно плашещо, хората, унаследили „гените на воина”, са 13 пъти по-склонни да нарушат закона отново в сравнение с тези, които не са носители. 900-те затворници, включени в проучването, били отговорни за 1154 убийства, опити за убийства, непредумишлени убийства и насилствени нападения. Носителството на тези гени обаче не винаги е задължително свързано с проявата им. Повечето от носителите никога през живота си няма да извършат престъпление. Освен това ефектът на гените може да бъде контролиран от подходящо възпитание. Някои учени смятат, че MAOA и CDH13 не могат да бъдат единствените обвиняеми за насилствено поведение, след като половината от населението на Финландия е техен носител.

 
2. Гени на смъртта

Последователност от проучвания върху хора и животни индикират, че жените живеят по-дълго от мъжете. При хората продължителността на живота за мъжете и жените е с разлика от средно 5-6 години, с по-голяма продължителност на живота за жените. Проучване установява, че това е причинено от гени, наричани „майчино проклятие”. „Майчиното проклятие” се нарича така, тъй като се намира в митохон­дриалното ДНК, което се унаследява от майката. И двата пола всъщност унаследяват гените, но те съвсем не са благоприятни за мъжете, тъй като ги карат да остаряват по-бързо и да умират по-рано от жените. Гените нямат такъв ефект върху жените. Те играят роля на техни носители до следващото поколение.

 
3. Ген на травмата



Изследователи открили, че родителите могат да предават ефекта от травматични събития в миналото им на своите наследници. Това е наблюдавано сред потомците на роби, преживели Холокоста и ветерани от войната във Виетнам, които генетично предават посттравматичното разстройство (PTSD) на децата си. Проучването е водено от д-р Ракел Йехуда от Icahn School of Medicine at Mount Sinai в Манхатън. Д-р Йехуда обяснява, че когато хората преживяват травматично събитие, то би могло да промени гените им. Еврейка по произход, д-р Йехуда включила в проучването си няколко еврейски съседи, които са наследници на преживелите Холокоста. Открила, че хормоните им напомнят на тези на засегнати от PTSD ветерани от войната във Виетнам. Наследниците на робите в Америка също страдали от подобни проблеми. Социологът д-р Джон Де Груй дори измисля термина „пост-травматично робско разстройство”, което отговаря на ефекта на робството върху гените на наследниците на робите в Америка.

 
4. Ген на изневярата

DRD4 е ген, отговорен за регулирането на допаминовите нива в нашите тела. Допаминът се асоциира с мотивацията и сексуалното задоволяване. Нашите тела го възприемат като награда, ето защо той е едно от основните съединения, които се отделят, когато участваме в забавления като хазарт, пиене и секс. Проучване от 2010 г., ръководено от Джъстин Гарсия от Binghamton University, Ню Йорк, открива, че вариант на DRD4 гена би могъл да предразположи хората към изневяра. Гарсия и неговият екип стигат до това заключение след изследване на 181 млади хора. Тези, които били носители на гена, били по-склонни да изневерят или да правят секс за една вечер. Въпреки това неверните партньори не бива да използват носителството на този ген като оправдание за разкрепостено поведение. Гарсия добавя също, че носителството на този вариант на DRD4 гена не е абсолютна гаранция, че човекът със сигурност ще изневери.


5. Ген на самоубийството

Учени са открили връзка между депресията, самоубийството и ген RGS2. Проучване от 2011 г., ръководено от Джон Ман от Института по психиатрия на щата Ню Йорк, открива, че един вариант на ген RGS2 може да причини депресия, докато друг вариант на същия води до по-голяма предразположеност към самоубийство. Има подозрения, че суицидният вариант може би присъства в рода на известния писател Ърнест Хемингуей, който се самоубива през 1961 г. Бащата на Хемингуей също се самоубива през 1928 г., както и неговата внучка и още двама други негови роднини.

Проучването включва 412 човека, страдащи от тежка степен на депресия. 154 от тях са правили опит за самоубийство в миналото.

Проучването установява, че 43% от тези 154 души притежават агресивния вариант за самоубийство на ген RGS2, докато 1/5 имат копия на по-малко агресивния суициден вариант на гена. Докато Ман се съгласява с това, че откриването на гена би могло да предвиди риска от самоубийство при някои хора, добавя, че проучването не е заключително и са необходими по-нататъшни проучвания.